Решение по дело №1168/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1825                                                 28.07.2020 г.                                          гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                        XX - ти граждански състав

На двадесет и девети юни                                                две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Председател: Иван Дечев

                                                                                                            

секретар: Ани Стоянова

като разгледа гражданско дело № 1168/2020 г.

докладвано от съдията И. Дечев

за да се произнесе, взе предвид следното:   

  

Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.128 от КТ, чл.19 от ЗИНЗС, чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС и е образувано по повод исковата молба на С.М.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.К., против ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г. е полагал труд като ******** ** ********* * ****** ***** ********* – Затвора в гр.Бургас, за която длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора гр.Бургас режим на работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден. Твърди още, че съгласно т.9 от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за дежурния главен надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което явяването на работното място става 45 минути преди встъпване в дежурство, а последното продължава 60 минути след приключването му. До 11.05.2019 г. това време от час и четиридесет и пет минути подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението на ищеца, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019 г. на Гл.Директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 17.02.2017г. до 17.02.2020 г. е в размер на 200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника. Моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, в който без да се оспорва твърдението на ищеца, че в периода 17.02.2017 г – 17.02.2020 г. е бил държавен служител при тях, като е полагал труд, исковете се оспорват като неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време”, за разлика от 60 минутната почивка при 12 часово дежурство и 90 минутната почивка при 24 часово дежурство, която не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за надзирателите освен време за отдих до четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка и не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание искът е увеличен по размер като се претендират 2526.37 лева възнаграждение за 349 часа положен труд извън времето на дежурства за процесния период.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността ******** ** ********* в Затвора Бургас. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.

Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Със заповед № 453/14.08.2014г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за главните надзиратели в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90 минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15 минути на всеки четири часа. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.

По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

Представена е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 227 смени, от които 172 броя 24-часови дежурства, 54 броя 12-часови дежурства /31 дневни, 21 нощни и 2 в болница/ и 1 брой 8-часови дежурства, разпределени по години. Вещото лице също така е установило, че за периода от 17.02.2017г. до 30.06.2019г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности по приемане/сдаване на дежурство и труд за този вид дейност не е заплащан, а за периода 01.07.2019г. – 17.02.2020г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови и 12-часови смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 2526.37 лева за 349 часа положен извънреден труд.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Н.М., ********** в Затвора, е посочил, че познава ищеца, който заема длъжността “******** ** *********“. Дежурството му обикновено е по 24 часа. Той идвал към 7.15 ч. в затвора, за да се приведе във вид за работа, оставял си обяда. Към 7.30 ч. отивал в дежурна стая, където се запознавал с оперативната обстановка през изтеклото денонощие и задачите, които предстоят. Там попълвал ежедневна ведомост за хората, с които ще работи през деня и постовете им. Тя се изготвяла въз основа на месечния наряд. След това я носел в стаята за развод и отвод, където се събирал съставът, който ще е на работа. В 7.45 ч. започвал инструктажът, който протичал за 15 мин. След инструктажа командирът на отделение приемал зоната от отстъпващата смяна. Приемат се и се проверяват спалните помещения, проверява се изправността на решетките на прозорците. Извършвало се поименно проверяване на лишените от свобода. След това се провеждало мероприятие, което се казва отвод, като всички служители, които са били на смяна, се събират в стаята за отвод и развод. Обикновено отводът започвал в 8.20-8-25 часа и приключвал за около 10 минути. След това двамата командири си предавали касата с оръжието и се попълвала приемо-предавателна книга, която се подписва от отстъпващия командир на отделение и от застъпващия командир на отделение. Това продължавало до към 8.45 часа. След това ангажиментите на командира на отделение приключвали. Свидетелят е посочил, че няма заповед или разпореждане, която налага ищецът да се явява в 7.15 ч. на работа. Регламентът за работното време е свързан със заповед за работното време. Според него работното време започва с започването на развода в 07.50 часа.

Свидетелят пояснява, че преди инструктаж командирът на отделение трябва да се запознае с оперативната обстановка, за да знае какво предстои. След приключване на инструктажа, служителите от смяната отивали и застъпвали едновременно кой на какъвто пост е вписан. Следвало сдаване и приемане на постовете. Отводът трябва да е приключил, за да се сдаде касата с оръжието. 

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.

По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови и 12-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8.00 ч. сутрин до 8.00 ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20.00 ч. до 8.00 ч. и дневна – от 8.00 ч. до 20.00 ч. – при 12-часово дежурство. Не се спори и относно обстоятелството, че инструктажът е започвал в 7.45 часа, като продължавал до 8.00 ч. Това обстоятелство се потвърждава от събраните гласни доказателства. В цитираната по-горе заповед № 453/14.08.2014г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора да започват 15 минути преди началото на работното време, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му. Ищецът като ******** ** ********* е длъжен да състави ежедневна ведомост с надзирателите, с които ще работи, както и да ги разпредели по постове. Съдът намира, че за тази дейност са необходими 5 минути, тъй като, както се установи от показанията на разпитания свидетел, сдаващият надзирател помага на приемащия, като попълва по-голямата част от ведомостта. Съдът счита, че това е времето преди 8.00ч., което следва да се признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7.15 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на свидетеля и дейностите, които се извършват по време на инструктажа, и въпросите, които се обсъждат, съдът счита, че за изпълнение на същите не са необходими повече от 15 минути, като към тях се добавят и 5 минути за попълване на ведомостта.

След 8.00 ч. сдаващият командир на отделение също има задължения, които е необходимо да изпълни – предаване на касата с оръжие за около 5 минути и отвод, който се прави за средно 10-15 минути. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в 8.00 ч. се установяват допълнителни 20 минути, които са необходими на командира на отделение, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в отработеното време.

Ето защо съдът намира, че са установени по делото общо 40 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време – това се отнася за 24-часовите дежурства. Няма данни вечер да се прави инструктаж и отвод, поради което за 12-часова нощна смяна, 8-часова смяна и дежурство в болница следва да се добавят 15 минути, а за дневна 12-часова – 30 минути, както е предвидено и със заповед № 436/01.07.2019 г. Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба на 17.02.2020 г. са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и по 30 минути за 12-часови смени. Дължи се възнаграждение за още 10 минути за 24-часово дежурство, а за разликата до претендираните 1 час и 45 минути  извънреден труд на всяко дежурство, както и за доплащане за 12-часови и 8-часови дежурства искът следва да бъде отхвърлен. За периода 17.02.2017г. - 30.06.2019г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 40 минути на 24-часово дежурство, 30 минути за 12-часово дневно дежурство, 15 минути за 12-часово нощно дежурство, 8-часово дежурство и дежурство в болница.

Съдът счита за нужно да отбележи, че изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се ползва в цялост, а само частично, тъй като това заключение посочва какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за един час с увеличение от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението не за един час, а за 40 минути, съответно за 30 минути и 15 минути, в зависимост от вида на дежурството. Ето защо експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя на видовете дежурства, а размерите на възнагражденията ще се преизчислят от съда като се запази размера на възнаграждението за един час за база на изчисленията.

Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера на основното трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:

        За 2017 г. от 17.02.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 37 смени по 24 часа, 30 дневни 12-часови дежурства и 21 нощни 12-часови дежурства, 2 дежурства в болница и 1 8-часово дежурство. Задължението за посочения период за 40 минути допълнително на 24-часово дежурство, за 30 минути на дневно 12-часово дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство и 8-часово дежурство е в размер на общо 289.93 лева. От тях 158.94 лева е за 24-часово дежурство, 93.67 лева е за дневно 12-часово дежурство, 32.46 лева е за нощно 12-часово дежурство, 3.38 лева е за дежурство в болница и 1.48 лева е за 8-часово дежурство. Изчисленията са направени на базата на определеното по експертизата нетно възнаграждение за един час /колона 4/, като това възнаграждение е намалено, за да съответства на 40 минути, респ. 30 минути и 15 минути /например за февруари 2017г. възнаграждението за 1 час е 6.41 лева, като то се умножава по 40 (40 минути) и след това полученото число се дели на 60 (60 минути). Получава се резултат от 4.27 лева, който се умножава по 2 (колкото са броя 24-смени за този месец) и така се получава 8.55 лева възнаграждение за февруари 2017г. По същия начин се изчислява възнаграждението за 12-часовите смени, но там възнаграждението се умножава по 30 (30 минути), респ. по 15 (15 минути). С тези изчисления се получава, че възнаграждението за 2017г. е в размер на общо 289.93 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 8 пъти, за което за 2017 г. се дължат общо 6.19 лева, които следва да се прибавят към общата дължима сума. Този труд се изчислява като нетното трудово възнаграждение на час без увеличение /колона 3/ се разделя на две /защото това възнаграждение се прибавя към вече присъденото възнаграждение и следва да се сметне само увеличението/ и полученото число се умножава с числото 20, респ.40 (колкото са на брой приемането или сдаването – всяко от тях по 20 минути), като след това се дели на 60. Ето защо се дължи за 2017 г. сума в размер на общо 296.12 лева за общо 45 часа и 40 минути извънреден труд.

            За 2018 г. ищецът е положил 62 смени по 24 часа. Задължението за посочения период за 40 минути допълнително на 24-часово дежурство, изчислено по гореописаната методика, е в размер на общо 303.72 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 8 броя (приемане и сдаване), за което за 2018 г. се дължат общо 6.98 лева, които следва да се прибавят към общата дължима сума. Ето защо се дължи за 2018 г. сума в размер на общо 310.70 лева за общо 41 часа и 20 минути извънреден труд.

            За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 37 дежурства по 24 часа. Задължението за посочения период за 40 минути допълнително на дежурство е 204.61 лева /изчислено по вече посочената методика/ и тази сума е изцяло неплатена. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 25 дежурства по 24 часа и 1 дежурство по 12 часа дневна смяна. Задължението за посочения период за общо 40 минути на дежурство е 130.34 лева. Задължението за 10 минути допълнително на дежурство за 24-часова смяна е останало неплатено /платени са 30 минути за всяко дежуство, съгласно вече действащата заповед/. Неплатеното задължение възлиза на 32.59 лева. Общо дължимото възнаграждение за 24-часови смени се равнява на 237.20 лева. 12-часовата смяна през септември 2019г. е платена на основание издадената заповед. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 5 броя (сдаване и приемане), за което за 2019 г. се дължат общо 4.60 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2019 г. сума в размер на общо 241.80 лева за общо 41 часа и 50 минути извънреден труд.

За 2020 г. за периода до 16.02.2020 г. са положени 11 дежурства по 24 часа. Задължението за посочения период за 40 минути допълнително на дежурство е общо  63.98 лева. Задължението е платено за 30 минути, т.е. остават неплатени 10 минути. Следователно за 10 минути се дължи общо 15.99 лева възнаграждение за 7 часа и 20 минути труд. Няма положено дежурство на официален празник.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 864.61 лева за 136 часа и 10 минути извънреден труд, като се отхвърли иска за горницата над 864.61 лева до търсените 2526.37 лева.    

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 154 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 65.78 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 100 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на С.М.П., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 864.61 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 136 часа и 10 минути извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 17.02.2020г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2526.37 лева.     

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на С.М.П., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 154 лева (сто петдесет и четири лева) за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата от 65.78 лева (шестдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) за разноски, от които 50 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.