Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……
10.06.2021
г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
18.05. 2021 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 178 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е на основание
чл. 124 от ГПК, във вр с чл. 74 от ТЗ.
Образувано е по искова молба от Н.С.С.
***. Ищецът
твърди в исковата молба, че е съдружник в
“И.” ООД, и притежава 10 дяла от капитала на стойност общо 1000 лв. Сочи, че
останалите 40 дяла на обща стойност 4000 лв. притежава другият съдружник Д.П.С...
Заявява, че на
12.07.2020г. е направил справка в Търговския регистър по партидата на „И.” ООД
и установил, че по партидата на дружеството е наличен документ, наречен
Протокол от 09.07.2020г., приложен към заявление № 20200710173011;
Според ищеца,
решенията, обективирани в Протокол от 09.07.2020г.,
приложен към заявление № 20200710173011 са нищожни, поради следното:
В Протокола било
посочено, че ищеца е изключен като съдружник от “И.” ООД и че същият е подписан
от другия съдружник, като не била налице едновременна заверка на подписа и
съдържанието.
Изложено е, че
изискването на чл.137, ал.4 от ТЗ за форма за действителност на протокол от
ОСС, отразяващ посочените от закона решения - писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени
едновременно, е ново - въведено с изменението на ТЗ в ДВ бр. 105/2016г. Във
връзка с тази правна норма са изложени подробни аргументи.
Счита се, че обявеният
по партидата Дружествен договор е от 08.02.2016г. и е преди промяната на чл.137
от ТЗ / нова ДВ бр. 105 от 30.12.2016г./, поради, което ответникът не може да
се позове, че в Дружествения договор е предвидена друга форма. В тази насока
посочва съдебна практика.
Посочено е, че
протоколът е частен документ, който удостоверява изгодни за издателя
обстоятелства.
Оспорва да се е
провеждало на 09.07.2020г. или на която и да е друга дата Общо събрание на.“И.“
ООД, което да е вземало каквито и да е решения. Навежда твърдения, че в тези
документи са обективирани решения, които никога не са
вземани. Счита, че същите са създадени за целите на вписването на исканите
обстоятелства. Посочена е съдебна практика.
Ищецът счита, че
решенията са нищожни поради не спазване на предвидената в закона форма и поради
непровеждане на събранието и моли да се прогласи тяхната нищожност.
В случай, че се
приеме, че Общо събрание е приело обективираните в
него решения, предявява иск за отмяна на решенията на Общото събрание като
незаконосъобразни, поради следното:
Съдружникът Н.С. не е
поканен да присъства на събранието.
Съгласно чл. 139, ал.
2 от ТЗ, Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки
съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено
друго в дружествения договор. Н.С. не е получавал подобна покана.
Твърди се, че
представената обратна разписка не е подписана от Н.С., нито от същата се
удостоверява, че е получил Покана за Общо събрание на “И.” ООД, което да се
проведе на 09.07.2020г. с посочения в нея дневен ред.
Посочва се, че
Дружественият договор е предвидил способ, по който да бъде връчвана покана за
провеждане на ОС - чл. 23.4 от Дружествения договор покана за Общо събрание
може да бъде връчена само по Факс или телекс. Следователно, според ищеца,
призоваването чрез „Е.“ е в противоречие със закрепеното в дружествения
договор, от което следва, че Н.С. не е редовно уведомен.
В тази насока е
посочена трайна съдебна практика на ВКС.
Твърди се, че
протоколът няма достоверна дата. Оспорва, че на 09.07.2020г. е проведено Общо
събрание на „И.“ ООД.
Заявява, че не е
спазена процедурата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, както и че никога Н.С. не е
предупреждаван.
Твърди, че не е
получавал никакъв доклад и оспорва изцяло верността на изложеното. Освен това,
сочи, че докладът е изпратен на неизвестен за него адрес два дни преди ОС, т.е.
не е спазен предвидения законов срок.
Посочва, че ОС не се е
провело на адреса на управление. Оспорва, че счетоводителят има здравословни
проблеми.
Навежда твърдения, че
няма съответствие между поканата и протокола от ОС.
Моли, да се прогласят
за нищожни решенията на Общото събрание, обективирани
в документ, наречен Протокол от 09.07.2020г., приложен към заявление №
20200710173011.
При условията на
евентуалност и в случай, че се приеме, че горепосочените решения не са нищожни,
моли да се отменят решенията на Общото събрание, обективирани
в документ, наречен Протокол от 09.07.2020г., приложен към заявление №
20200710173011.Претендира за разноските.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че
поддържа, че ИМ е нередовна по смисъла на чл. 127 ал.1 т.3, т.4 и т.5 от ГПК.
Посочва, че в обстоятелствената част на ИМ фактите и обстоятелствата са
пресъздадени по начин, че не става ясно дали 3-то /трето/ лице «разказвач» ги
пресъздава: «направил справка», «установил» и т.н. или съдържат волеизявление
на Н.С..
Счита, че твърдението, че не е провеждано Общо
събрание на дружеството нито на 09.07.2020г., нито на която и да е друга дата е
голословно, не е подкрепено с надлежни доказателства, не се сочат конкретни
факти, от които ищецът черпи твърдяното право, при което се затруднявала
защитата - на дружеството и на Д.П.С., в качеството на съдружник.
Изложени са следните съображения:
Намира, че
предявеният иск за нищожност, при условията на алтернативност
е недопустим.
Сочи, че отношенията между съдружниците, респективно
на съдружниците с Дружеството се уреждат съгласно действащия Дружествен
договор.
Изложено е, че действащият Дружествен договор е закон
за Страните, които са го сключили, в случая това е Договорът от 25.01.2016г.,
по който е извършено валидно вписване на решения на ОСС за обстоятелства,
подлежащи на вписване, както и самият акт е оповестен.
Посочено е, че в случай, че Дружественият договор не
урежда/регламентира някои въпроси, касателно
вписването на обстоятелства, подлежащи на вписване, се прилагат правилата
визирани в разпоредбите на Търговския закон.
Заявено е, че разпоредбата на чл. 19.1. от
Дружествения договор урежда прекратяване участието на съдружник в дружеството,
а именно - при изключване и не препраща към разпоредбите на ТЗ.
В конкретния случай се сочи, че участието на
съдружника Н.С.С., в капитала на „И.“ ООД се
прекратява с Решение на ОСС чрез изключването му по реда на чл. 126 ал.3 т.3 -
извършени действия против интересите на дружеството.
Изключването на съдружника Н.С.С.
не е свързано с прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник, което изисква
нотариална заверка на форма и съдържание.
Според ответника, дружественият дял на С. преминава в
правната сфера на другия съдружник по силата на Закона, не по волята на
съдружника, което да изисква нотариална заверка на форма и съдържание.
Счита, че е недопустимо разширително
тълкуване на разпоредбите на ТЗ.
Последователно опровергава наведените в
обстоятелствената част на ИМ доводи, а именно:Касателно
свикване, провеждане на ОСС.
Счита, че е несъстоятелно твърдението, че Общо
събрание на съдружниците не е проведено.
ОСС на «И.» ООД е сезирано от съдружника Д.П.С., /виж
Уведомление от 05.06.2020г./ с искане за свикване на Събранието за изключване
на Съдружника Н.С.С..
Въз основа на това искане, и на основание чл. 23.2 от
Дружествения договор Управителят Д.П.С. е взел Решение да Свика ОСС на
09.07.2020 г. /виж Решението/.
Посочва, че видно от цитираното Решение е, че
Управителят на «И.» ООД е определил дата, час и място на провеждане на
Събранието.
В същото Решение, Управителят е разпоредил да се
изпрати на съдружника Н.С.С. - поканата за ОСС с
определения дневен ред.
Твърди се, че поканата за ОСС на «И.» ООД, ведно с
предупреждение до съдружника С. за изключването му от дружеството по реда на
чл. 126 ал.3, т.3 от ТЗ, му е изпратена по един от предвидените в разпоредбата
на чл.23.4 от Дружествения договор способ - ПО поща.
Намира, че под Поща не се разбира само «Български
пощи» - единствен куриер към датата на изготвянето на Дружествен договор.
Поканата и Предупреждението са изпратени по ускорена
поща - куриерски услуги - «Е.», с обратна разписка, удостоверяваща получаването
им - 30 дни преди датата на Събранието, /виж Обратната разписка/.
Твърди, че поканата е връчена на съдружника С. в
съответствие с визираното в разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ТЗ, изискване, а
именно: най-малко 7 дни преди датата на Събранието.
Сочи, че в разписката изрично е отбелязано, че се
изпраща Покана за ОСС - с оглед бъдещо оспорване, че покана е съставена,
респективно изпратена и получена от адресата С..
Намира за несъстоятелно твърдението, че С. не е
получил Поканата:
Данните, на които е изпратено Писмото са достоверни -
адрес, телефон и три имена на получателя.
Получаването е удостоверено с подпис на получателя и
трите имена - Н.С.С..
Докладът на Управителя е връчен на електронна поща на
съдружника С., изрично посочена от него в търговския регистър по партидата на
дружеството, /виж стр. от Заявление подадено лично от С./
Заявява, че ако ищецът твърди, че това не е негова
поща, то тогава той е въвел в заблуждение длъжностното лице по вписванията
относно обявените адреси за кореспонденция и връчване на съобщения касателно вписванията по партидата на дружеството.
Представя и разпечатка от електронното съобщение от
адвокат Г. до Н.С..;
Твърди, че докладът е изпратен в тридневен срок преди
датата на Събранието, както е отбелязано в решението за свикването му /виж
Решението за свикване на ОСС/.
Намира, че възраженията в тази
насока отново са фактически несъстоятелни.
Посочва, че на ОСС е присъствало лицето М.С.С., притежаваща Лицензия за извършване на преводи от
английски на български и от български на английски.
Твърди се, че на съдружника Д.П.С. е извършен превод
на всички обсъждания по дневния ред на Събранието.
Протоколът, в който са обективирани
решенията на ОСС е подписан собственоръчно от лицето М.С..
Сочи се, че в дружествения договор не е изрично
определено място за провеждане на ОСС - ако дружеството не разполага със
собствен офис.
Управителят е определил своя личен офис за провеждане
на събранието - мястото изрично е указано в поканата.
Твърди се, че събранието е проведено на указаното в
Поканата място, като посочва, че разполага с видеозапис на преминаващите лица
покрай офиса на съдружника Д.П.С. в интервала от 17.30 часа до 19.30 часа.
Посочено е, че този факт може да бъде потвърден и от
лицето М.С.С..
Касателно взетите Решения
на ОСС, подлежащи на вписване е изложено следното:
Взетите решения от ОСС на „И.“ ООД, в т.ч. Решението
по т.2 от дневния ред - изключване на съдружника С. са взети в съответствие с
изискването на разпоредбата на чл. 24.2. от Дружествения договор във връзка с
чл. 22.2.2. от същия.
Съдружника Д.П.С. притежава 80% от дружественият дял в
капитала.
Налице е бил кворум за провеждане на събранието по
смисъла на чл. 23.6 от др. договор.
Налице е бил кворум и за вземане на Решенията по чл.
22.2.2.
След получаването на Поканата и Доклада на Управителя,
съдружника Н.С. не е отправил възражения - нито по дневния ред, нито по
Доклада.
Отделно от това,
е посочено, че в Доклада са изнесени данни, базирани на влезли в сила съдебни
решения, а не във висящност на процесите.
Сочи, че е налице и висяща преписка по ДП 281/2013г.
на ОД на МВР Бургас - с предмет на разглеждане - съставяне, респективно
използване на документи с невярно съдържание - Протокол с Решения на ОСС за
вписване на съдружника С. като Управител.
С Решение № 129/25.04.2014 г. по т.д. 617/2013г. на
Бургаски ОС, вписаните обстоятелства са обявени за несъществуващи.
Моли, да се отхвърли предявеният иск като недопустим,
и/или като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото, съгласно
Списък.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения и доказателства,
като излага следните съображения:
Относно
твърденията за нередовност на исковата молба се сочи, че след като същата е
подписана от Н.С. е ясно, че това е негово волеизявление. Счита, че начинът, по
който са представени фактите не прави исковата молба нередовно.
Посочва се, че Н.С. твърди, че Общо събрание не е
провеждано и отрицателните факти в процеса не се доказват. След като бъде
извършено оспорването, в тежест на страната, която твърди, че се е провеждало
Общо събрание е да го докаже. Ето защо, счита, че не е затруднена защитата на
ответника.
Намира, че ответника не прави разграничение относно
предпоставките за допустимост и основателност на исковете.
Счита, че искът е допустим, тъй като ищецът има
качеството на съдружник и може да атакува решенията на Общото събрание по
предвидения в закона ред.
Намира, че изложеното относно приложението на
дружествения договор и Търговския закон касае основателността на иска и същото
е в противоречие със закона и трайната съдебна практика.
Отново сочи, че след датата на обявяване на дружествения договор по партидата на „И.“ ООД
в Търговския регистър е настъпила
законодателна промяна на чл. 137 от ТЗ. В чл. 137, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ТЗ изрично е посочено, че е необходима нотариална заверка на подписа и
съдържанието при следните случаи: приемане и изключване съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен
дял на нов член.
Посочва, че трайната съдебна практика е категорична, че
ако Дружественият договор е приет преди законодателната промяна на чл. 137 от ТЗ, обнародвана в ДВ бр.105 от 30.12.2016г„ то уговореното в Дружествения
договор не се прилага, а се прилага ТЗ. Счита, че настоящият казус е именно
такъв. Ето защо, намира, че чл. 19.1. от Дружествения договор е неприложим.
и , Искът е допустим, т.к.
Недко Стефанов има качеството съдружник и може да атакува решенията на
Общото събрание по предвидения в закона ред.
Изложеното относно приложението на
дружествения договор и Търговския закон касаело основателността на иска и
същото е в противоречие със закона и трайната съдебна практика.
Заявено е, че е невярно и твърдението, че в чл. 137, ал.
2 от ТЗ не е посочена хипотезата на изключване на съдружник. Моли да не се
кредитират твърденията на ответника по тълкуването на ТЗ, тъй като счита, че са
неправилни.
Смята, че представените документи, включително, но не
само Уведомление от 05.06.2020г., Решение, Покана и т.н. не доказват
провеждането на Общо събрание на посочената дата. Посочва, че това са частни
документи, които нямат доказателствена стойност и са създадени за целите на
вписването.
Според ищеца, частният документ не доказва нито фактите,
които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето
на документа и сочи практика на ВКС.
Освен това, се сочи, че в товарителницата е
посочен като подател Н.Г., a не “И.” ООД и не е посочено какво е изпращала Н.Г..
Заявява, че дори е възможно и плика да е празен. Категорично възразява, че с
представената товарителница е изпратена покана и/или покана с предупреждение.
Не на последно място сочи, че предупреждението е качено в Търговския регистър
след указания от страна на длъжностното лице по вписване. Ето защо, счита, че
същото е създадено за целите на вписването, след получаването на указанието и
т.к. дружеството не е могло да измисли по какъв друг начин е било връчено е
решило да твърди, че е било уж плика, в
който е била поканата.
Ищецът твърди, че не е получавал пратката, която е
изпратена от Н.Г. и подписът не е негов.
Счита, че предупреждението трябва да бъде изпратено
отделно oт поканата и да бъде даден срок за поправка
на съдружника. Ето защо, относно твърденията
за допустимост/недопустимост на исковете посочва, че отново не е
спазена процедурата.
Намира, че предупреждението е бланкетно.
В него не е посочено конкретно действие/я, с които Н.С. е увредил дружеството.
Оспорва, че са налице основанията на чл. 126, ал.3, т.3
от ТЗ. Ищецът твърди, че никога не е действал против интересите на дружеството,
както и че представеното решение не доказва подобни неща. Заявява, че
твърдението, че е налице висяща преписка по ДП 281/2013г. е невярно и сочи, че
същата е прекратена. Посочва, че към настоящия момент е налице преписка, която
разследва разпореждане на съдружника Джон Пол 0‘Съливан с недвижим имот на
дружеството на безценица.
Ищецът твърди се, че
докладът, който никога не е получаван от него, не кореспондира с фактическата
обстановка. С влезли в сила решения се установява, че продажбите с нотариални
актове за покупко-продажба на недвижими имоти- №27, т.1, peг.
№429, н.д. №24/25.03.2011г. и №26, тег. № 428, н.
дело №24/25.03.2011г. и двата на нотариус с peг. №542
в регистъра на НК са изцяло законни. Счита, че твърденията, че с влезли в сила
решения се доказва посоченото в доклада са неверни.
Според ищеца, изпращането на доклада не означава
получаването му, нито доказва кога реално е бил прочетен от адресата си. Дори и
да се приемело, че докладът е получен, то съшият е изпратен 2 дни преди
събранието. Сочи, че подобен срок е твърде кратък. Намира, че посоченото от адв. Г. кога е изпратен са нейни записки, които нямат
никаква доказателствена стойност и са създадени за целите на процеса. Същата
няма удостоверителни функции, а и удостовереното от нея не кореспондира на
печатния текст. Сочи се, че от печатния текст се вижда, че датата на изпращане
е 07.07.2020г. и че мнимото събрание е на
09.07.2020г., както и че това са 2 дни, а не 3 дни.
Изложено е, че Н.С. не е посочвал в Търговския регистър електронен адрес,
на който да бъде призоваван като физическо лице.
Сочи се, че в устава изрично е посочен като способ за
призоваване поща,а не куриер. Счита, че пощата следва да бъде изпратена от ,,И.“
ООД, а не от трети лица, които не са съдружници. Ето защо, намира, че не е
спазен посочения в устава способ за свикване на ОС
1 !
.
Счита, че М. С. не може да докаже дали и кога се е
провело Общо събрание, като посочва, че датата на един документ не може да се
доказва със свидетелски показания.
Твърди, че на съдружника Д.П.С. не са преведени
Поканата, доклада и останалите създадени за целите на вписването документи.
Според ищеца, видеозаписът не е доказателство по
действащото ГПК и не доказва провеждане на ОС. Счита, че кои лица са
преминавали покрай офиса е илеревантен въпрос.
Заявява, че в дружествения договор не е посочено място
на провеждане на ОС. Ищецът посочва, че не е нужно да отправя каквито и да е
възражения, особено като се имало предвид, че не е получавал никаква покана. В
заключение сочи, че е безспорно, че ако изобщо се е провело ОС, то е в
нарушение, както на ТЗ, така и на дружествения договор.
Ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, с който взема становище, че не са посочени конкретни факти и закононарушения, а се
твърди голословно, че ОСС не е проведено.
Счита, че вместо да се позове на конкретни
факти и обстоятелства, ищецът насочва Съдът към Доклад, който още не е съставил
- в частта му за разпределение на доказателствената тежест.
Изложено е, според ищецът страната, която
твърди, че се е провело Общо събрание, е да го докаже.
Според ответника, ищецът не е изпълнил
указанията на Съда за нередовност на ИМ и се следва прекратяване на
производството по делото.
Поддържа, че Допълнителна ИМ означава
допълнително изложение на Правно релевантни факти, от които ищецът черпи права!
Намира, че ищецът следва да докаже, че е
носител на тези права.
Счита, че коментарът на Възраженията, изложени в Отговора
на ИМ, не е допълнителна ИМ.
Поддържа, аргументът си, изложен в първия
Отговор на ИМ, че Дружествен договор е закон за страните, които са го сключили
и сочи, че тази разпоредба не е претърпяла законова промяна.
Посочва, че видно от действащият Устав е, че
само по въпросите, които не са регламентирани в него, същият препраща към
общото нормативно законодателство.
Излага аргументи, че разпоредбата на чл.
19.1. от Дружествения договор урежда Прекратяване участието на съдружник в
дружеството, а именно - при изключване и не препраща към разпоредбите на ТЗ.
Сочи, че изключването на съдружника Н.С.С. не е свързано с прехвърляне дружествен дял на нов
съдружник, което изисква нотариална заверка на форма и съдържание.
Посочва, че дружественият дял на С. преминава
в правната сфера на другия съдружник по силата на Закона, не по волята на
съдружника, което да изисква нотариална заверка на форма и съдържание.
Намира, че е недопустимо разширително
тълкуване на разпоредбите на ТЗ.
Поддържа, че Документите - Решение за
провеждане на ОСС, Покана до съдружника и Уведомление са документи, които имат
доказателствена стойност и тя е валидна до доказване на противното.
Сочи, че тяхната доказателствена стойност
Съдът ще преценява в съответствие с останалата доказателствена съвкупност.
По отношение на товарителницата, ответникът
сочи, че веднъж се твърди, че С. не е получил цитираното Писмо, с описаните
параметри на второ място, че писмото не се е върнало на доставчика - като
неполучено, напротив сочи, че получена разписка с подпис - на Н.С..
Заявява, че се навеждат доводи, че не се знае
какво е изпращала Н.Г., като посочва, че на разписката е обозначено - Покана за
ОС. Изложено е, че Н.Г. не изпраща „любовно писмо“ на Н.С., а и не е в съдружие
с него.
Посочено е, че в тридесетдневния срок /макар
по ТЗ да е 7-дневен/, от получаване на Поканата, до датата на провеждане на
ОСС, не е постъпило Възражение - несъгласие с дневния ред и/или изключването на
Н.С. от дружеството „И.“ ООД.
Заявено е, че липсва законов текст, който да
задължава Съдружника Д.П.С. да даде срок на съдружника Н.С. да се поправи за
извършените от него незаконни действия.
Счита, че разпореждането на Н.С. с недвижими
имоти, собственост на „И.“ ООД, без да има представителна власт и без решение и
съгласие на съдружника Д.П.С. - носител на 80 % др. дял от капитала на
дружеството, е показателно за увреждането на последното.
Намира, че не се спори, че Докладът на
Управителя Д.П.С. е изпратен на електронната поща на съдружника Н.С. - три дни
преди датата на Общото събрание - в доклада са описани подробно всички действия на нарушение от
страна С..
Счита, че кога реално е прочетен от адресата
си, е ирелевантно за правния спор.
Заявява, че електронните съобщения за
сведение на колегата Р.И. - са доказателство за процеса, а не «записки» според
нейния „хаплив, но не адвокатски език“.
Твърди, че М. С. не е извършила възложен й
превод.
Сочи, че М. С. - е била един час на мястото, обявено за
провеждана на Събранието на „И.“ ООД, и е превела на място съдържанието на
Протокола, с който е обективирано съдържанието.
Намира, че твърдението, че „ако изобщо, ако
се е провело ОС, то е в нарушение както на ТЗ, така и на Дружествения договор“,
е правно несъстоятелно, и няма конкретен израз. Посочено е, че липсва
отбелязване, че адв. Р.И. е пълномощник на Н.С. - във
връчените досега документи на ответника - ако такова бъде приложено към делото
- то е за нуждите на производството по делото.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е
представен и приет Протокол от 09.07.2020
г. на Общо събрание на съдружниците на „И.”
ООД относно взети решения
по посочения в същия дневен ред.
С Уведомление от
05.06.2020 г. съдружника Д.П.С. е отправил искане за свикване на ОСС на „И.“
ООД по посочен в уведомлението дневен ред.
С Решението /без
дата/, Управителят Д.П.С. е взел Решение да свика ОСС на 09.07.2020 г. от 18
ч., в офиса на съдружника в гр. Казанлък, по посочения в решението дневен ред. В
същото Решение, Управителят е разпоредил да се изпрати на съдружника Н.С.С. поканата за ОСС с определения дневен ред.
Приета е като доказателство
поканата за ОСС на „И.“ ООД, ведно с предупреждение до съдружника С. за
изключването му от дружеството по реда на чл. 126 ал.3, т.3 от ТЗ, за която се
твърди, че му е изпратена по Е..
Във връзка с провеждането на ОСС на „И.“ ООД е
допуснат и разпитан като свидетел М.С.С., която работи като заклет
преводач. Свидетелства, че била поканена
на Общо събрание на фирма, в която собственик е чужденец англо-говорещ,
за да удостовери с превода и заверката на документите, че в качеството си на
преводач е присъствала, превела и съответно подписала документите. Установява,
че било през летен месец след работното й време - 18.00 часа в Казанлък. Преди
да види номер на улица, на самата сграда видяла обява, която съдържала информацията
за общото събрание, залепена на витрина. На събранието, били четири човека -
собственика на фирмата, съпругата му, адвокат и свидетелката и от разговорите
разбрала, че чакат другия съдружник. Чакали около 10 – 15 мин. и се взело
решение събранието да се отложи за 1 час по устав. След час събранието започнало
по официален начин и станало ясно, че човека, който чакат няма да се появи. Имало
доклад на управителя, който превела. Друга точка, която си спомня, била
предложение да се изключи другия съдружник от фирмата. За всички точки, които се
разгледали, превеждала и след изготвяне на протокола го разписала в качеството
си на преводач.
По отношение на направеното оспорване от ищеца дали подписът под
обратна разписка на Е. лист № 9 от делото е положен от ищеца Н.С.С. е изслушана единична и тройна съдебно почеркова експертиза.
От заключението на единичната СПЕ се
установява, че копие на подпис положен от името на Н.С.С.
в Обратна разписка от 11.06.2020 г. не е изпълнен от него.
От заключението на тройната
СПЕ се установява, че изображението на почерков обект
по Обратна разписка на Е. електронно
изявление от 11.06.2020 г., е изпълнено от Н.С.С..
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По предявения главен иск на ищеца да се прогласят за нищожни
решенията на Общото събрание, обективирани в
документ, наречен Протокол от 09.07.2020г., приложен към заявление №
20200710173011, съдът намира следното:
Ищецът релевира
оплакване за неспазване изискването на чл. 137, ал. 4 от ТЗ относно формата за
действителност на протокола от 09.07.2020 г., като твърди, че липсва нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени
едновременно.
Ответникът от своя страна възразява, че изключването на съдружника Н.С.С.
не е свързано с прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник, което изисква
нотариална заверка на форма и съдържание. Според ответника, дружественият дял
на С. преминава в правната сфера на другия съдружник по силата на Закона, не по
волята на съдружника, което да изисква нотариална заверка на форма и
съдържание.
С новата разпоредба чл.
137, ал. 4 от Търговския закон се въвежда задължително правило: За решенията за
изключване на съдружници, прехвърляне на дружествен дял на нов член;
намаляване и увеличаване на капитала; избор на управител, както и
решенията за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно.
Формата на съставяне на протокола е
въздигната от законодателя като форма за действителност предвид изрично
прогласената нищожност на взетото решение. Нищожните изявления не пораждат
правни последици, поради което решение на общото събрание на съдружниците, по
отношение на което не е спазена формата по чл.137, ал.4 ТЗ, следва да се приравни на несъществуващо решение.
От доказателствата по делото се установява, че на 09.07.2020
г. е проведено общо събрание на съдружниците в „И.”ООД, на което е съставен
протокол, в който е посочено, че е взето решение за изключване на съдружника Н.С.С.. Решението за изключване на съдружник е такова по чл.
137, ал.1, т.2 ТЗ, а съгласно чл. 137, ал. 4 от ТЗ, за
решенията по чл. 137, ал. 1, т. 2, се съставя протокол с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в
дружествения договор е предвидена писмена форма. В случая протоколът не е
съставен в изискуемата се от закона форма за действителност, защото макар и да
е изготвен в писмена форма и да е подписан от явилия се съдружник, то липсва
предвиденото в закона нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
предвид на което и е приложима нормата на чл. 137, ал. 5 от ТЗ и
взетото решение за изключване на съдружник е нищожно.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ТЗ урежда
хипотеза, при която формата за действителност на решенията може да бъде
преодоляна по волята на съдружниците - ако изрично за вземането на
решенията, визирани в чл. 137, ал.4 ТЗ, в дружествения договор се предвиди
писмена форма. В случая обаче не е налице такова предвиждане в дружествения
договор от 25.01.2016 г., обявен по партидата на търговеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като
изключването на съдружника Н.С.С. не е свързано с прехвърляне на дружествен дял на нов
съдружник, следователно в случая не се изисква нотариална заверка на форма и
съдържание. Едно и също изискване
за форма е въведено от законодателя, както при изключване на съдружник, така и при
прехвърляне на дружествени дялове, било то към съдружници или към трети лица.
Предвид горното съдът намира предявения главен иск за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, в резултат на което
съдът следва да отмени взетите на 09.07.2020 г. решения от ОСС, включително и за изключването
на ищеца като съдружник в „И.“ ООД, като нищожни.
При този изход на делото съдът намира, че не следва да
разглежда предявения в условията на евентуалност иск по чл. 74 от ТЗ и
допуснатите в тази връзка СПЕ и свидетелски показания.
По разноските: Ищецът претендира разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, без посочени суми в него. Съдът констатира,
че ищецът е направил разноски в размер на 1900 лв. за адв.
възнаграждение и 80 лв. за д.т., които следва да му се заплатят от ответника. Направеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца е
неоснователно, тъй като е съобразено с Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решенията
взети с Протокол от 09.07.2020 г. на Общо събрание на съдружниците на „И.” ООД, ЕИК ** със седалище и адрес гр. К.**, а именно:
По. т. 1. Приемане Доклад на управителя за действия,
извършени от съдружника Н.С.С.,
увреждащи правната сфера на „И.“ ООД;
По т. 2. Изключване на съдружника Н.С.С. с ЕГН********** по реда
на чл. 126, ал. 3 от ТЗ;
По т.3. Промяна на адреса на управление на
дружеството: от гр. К.**, на адрес гр. С.**;
По т. 4. Решение за промяна в правно организационната
форма на дружеството в зависимост от решението по т. 2 от ООД в ЕООД;
По т. 5. Отразяване в устава на дружеството на всички
промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване, като нищожни поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА
„И.”
ООД, ЕИК ** със седалище и адрес гр. К.**, чрез адв. Г.,
да заплати на Н.С.С.
с ЕГН********** ***, чрез адв. Р.И., направените по делото разноски в размер на 1980
лв./хиляда девестотин и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С. З. пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….