№ 1133
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110105381 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „ В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя инж. В. Р., чрез адв. Д. С. от АК Варна, със
съдебен адрес: *** е сезирало РС Варна с искова молба с правно осн. чл.422,ал.1 , вр. чл. 415
, ал.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД против ответницата Д. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Видно от титулната част на исковата молба - цената на иска е 1164,65 лева - главница
и 94,38 лева - лихва за забава.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства :
„В. И. К. - В.“ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005 г., с
посл. изм.), предоставяло В и К услуги на Д. В. Ш., ЕГН ********** за имот на адрес : ***,
която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В
и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил
ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил направил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
след изтичане на който срок той изпадал в забава.
На 02.11.2023г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ш., въз основа на което било образувано ЧГД №
14269/2023г. по описа на ВРС-42 състав.
На 03.11.2023г. съдът издал Заповед № 6777 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на Ш. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от
1164.65лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
24.08.2021 г. до 29.08.2023г.; сумата от 94.38лв., представляваща обезщетение за забава
върху тази главница за периода от 29.10.2021 г. до 12.09.2023г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
1
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.18 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС
На 08.04.2024г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните
фактури са изброените от ищцовото дружество в исковата молба в табличен вид : Фактура,
дата, главница, отчетен период, лихва , период на забава, както следва:
**********/29.09.21-32.57-24.08.21-28.09.21-6.67-29.10.21-12.09.23
**********/29.10.21-25.07-28.09.21-26.10.21-5.47-28.11.21-12.09.23
**********/26.11.21-32.77- 26.10.21-24.11.21-6.02-26.12.21-12.09.23
**********/22.12.21-26.00-24.11.21-21.12.21-4.65-21.01.22-12 .09.23
**********/28.01.22-7.66-21.12.21-26.01.22-0.25-27.02.22-12.09.23
**********/23.02.22-37.42-26.01.22-22.02.22-6.05-25.03.22-12.09.23
**********/29.03.22-26.00-22.02.22-28.03.22-3.95-28.04.22-12.09.23
**********/29.04.22-32.57-28.03.22-27.04.22-4.69-29.05.22-12.09.23
**********/27.05.22-39.07-27.04.22-26.05.22-5.33-26.06.22-12.09.23
**********/28.06.22-39.07-26.05.22-27.06.22-4.95-28.07.22-12.09.23
**********/27.07.22-52.43-27.06.22-26.07.22-6.27-26.08.22-12.09.23
**********/29.08.22-37.52-26.07.22-26.08.22-3.57-28.09.22-12.09.23
**********/28.09.22-54.56-26.08.22-27.09.22.-5.57-28.10.22-12.09.23
**********/27.10.22-59.74-27.09.22-26.10.22-5.56-26.11.22-12.09.23
**********/25.11.22-60.23-26.10.22-24.11.22-5.75-25.12.22-12.09.23
**********/22.12.22-54.56-24.11.22-20.12.22-4.24-21.01.23-12.09.23
**********/26.01.23-75.36-20.12.22-25.01.23-5.22-25.02.23-12.09.23
**********/24.02.23-75.02-25.01.23-23.02.23-0.56-26.03.23-12.09.23
**********/29.03.23-60.44-23.02.23-27.03.23-2.54-28.04.23-12.09.23
**********/27.04.23-74.75-27.03.23-25.04.23-2.52-27.05.23-12.09.23
**********/29.05.23-54.56-25.04.23-25.05.23-2.33-28.06.23-12.09.23
**********/29.06.23-79.45-25.05.23-27.06.23-7.30-29.07.23-12.09.23
**********/26.07.23-54.96-27.06.23-25.07.23-0.56-25.08.23-12.09.23
**********/29.08.23-50.05 -25.07.23 - 29.08.23 - 0.00-28.09.23-12.09.23
Общо главници 1164.65 лв. и общо лихви 94.38 лв.
Претендираната сума за главница за абонатен номер ***, сочи *** ООД, че
представлява цена на реално доставени В и К услуги за периода от 24.08.2021 г. до
23.02.2023г, отчитани чрез електронен карнет (таблет), при което се прилагало правилото на
чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ- не се изисквал подпис от потребителя при отчета. От
23.02.2023г. до 29.08.2023г. количеството вода било определено въз основа на методика,
регламентирана в чл.39, ал.5, т.1 във връзка с ал.6 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ-по
5м3/месечно за всеки обитател, при двама живущи в обекта, поради изтекъл срок на
метрологична проверка на индивидуалния водомер на ответника и неизпълнение на
задължението му по чл.34а във връзка с чл.11, ал.5 от същата наредба. Към настоящия
момент сочи още ищцовото дружество, че ответникът не бил оспорил чрез възражение по
реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ начисленото количество В и К
услуги.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК за „В.
И. К. - В.“ ООД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове .
С оглед на горните твърдения е отправено и искането до съда да бъде постановено
Решение , по силата на което да бъде признато за установено, че Д. В. Ш. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
***, дължи на „В. И. К. - В. „ ООД СУМА в общ размер на 1164.65лв. (хиляда сто шестдесет
2
и четири лева и 65ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 24.08.2021 г. до 29.08.2023г. на адрес ***; СУМА в общ размер на 94.38
лв. (деветдесет и четири лева и 38ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 29.10.2021 г. до 12.09.2023г, както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.11.2023г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед № 6777 от 03.11.2023г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 14269/2023г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски по настоящото производство, включително и от заповедното
производство. Всички суми-предмет на настоящото производство, сочи ищцовото
дружество, че могат да бъдат платени по сметка на „В. И. К. - В. „ ООД в „*** „ АД, IBAN
***; BIC ***.
В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени
искания :
В срока по чл.131 ГПК - отв. Д. В. Ш., ЕГН:**********1 , с постоянен адрес: *** чрез
надлежно назначения й особен представител адв. Г. Х. А. от ВАК, със съдебен адрес: *** ,
депозира отговор на исковата молба и моли съда да приеме следните съображения, факти и
обстоятелства, според които намира исковете за допустими, но неоснователни по
предявените искови претенции по чл.422 във връзка с чл.415, ал. 1, т,2 от ГПК.
Заявява, че оспорва изцяло, както по основание, така и по размер претендираното
вземане изложено в исковата молба, като излагам следните факти и обстоятелства от
значение за спора и моли съда да ги отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани.
Основанията на адв.А. за това са следните: С оглед на изложените обстоятелства в
исковата молба, се твърдяло, че между ищеца „В. И. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К
оператор и доставчик на В и К услуги и ответника Д. В. Ш., във връзка с доставка на В и К
услуги, където ответникът в качеството си на потребител е получавала и ползвала В и К
услуги във собствения си имот, находящ се в *** като на този същия адрес са се отчитали по
партида с абонатен номер ***, чийто титуляр е ответника. Предвид горното ищецът
претендирал сума в общ размер на 1164.65лв., представляваща сбор от главници за ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода от 24.08.2021г. до 29.08.2023г. за абонатен номер ***
и сума в общ размер на 94.38лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 29.10.2021г. до 12.09.2023г., както и законната лихва върху
главниците , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2023г. до
окончателното им плащане.
Отв.Д. Ш., чрез особения й представител оспорва, че Ш. дължи процесната сума, тъй
като ищецът твърдял, че тази сума представлява действително потребена и отчетена В и К
услуга. От приложените доказателства, според особения представител на ответника, не се
установявало количеството реално доставена, действително потребената и съответно
правилно отчетена в обекта на ответника В и К услуга за периода 24.08.2021г. - 29.08.2023г.
Представеното от ищеца по делото писмено доказателство - справка за недобора на
частен абонат от дата 06.05.2024г. - било съставено от ищеца и в същността си
представлявало частен свидетелстващ документ, който обективирал изгоден за техния
издател обстоятелства, поради което, същия нямал материална доказателствена сила.
Следователно с материална доказателствена сила се ползвал документ, който има
доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. От една страна това били само свидетелстващите документи -
тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти. От друга страна
разпоредбата на чл.179 от ГПК предоставяла материална доказателствена сила единствено
на официалните свидетелстващи документи.
От друга страна от предоставената като доказателство Справка от Агенцията по
вписванията за Д. В. Ш.- не ставало по категоричен начин дали е собственик, следователно
потребител на обекта с абонатен номер ***.
На следващо място, ищецът твърдял, че за периода от 24.08.2021г. до 23.02.2023г.
имало реално доставени и отчетени чрез електронен карнет В и К услуги, докато за периода
от 23.02.2023г. до 29.08.2023г., поради изтекъл срок на метрологична проверка на
индивидуалния водомер на ответника, то операторът служебно начислявал по 5 куб.м. вода
на месец, което било в съответствие с начина на отчитане за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, разписан в
3
чл. 39, ал.5, т. 1 във вр. с ал.6 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ.
Видно било за ответната страна от представената справка по недобора, че последният
реален отчет на водомера на обекта бил извършен 23.02.2023г., от което следвало, че до
водомера имало достъп. След тази дата В и К операторът служебно начислявал по 5 куб.м.
вода на месец. Ищецът не бил представил доказателства относно дали са налице данни след
месец февруари да е била извършена периодична проверка на индивидуалния водомер в
имота, както и че монтираният в жилището на ответницата водомер не е минавал повече от
10 г. проверка за метрологична годност, т.е. - на какво основание ищецът служебно
начислявал потребление на вода.
С оглед на изложените факти и обстоятелства, особеният представител на
ответницата намира, че не ставало ясно, дали в процесния имот имало монтиран водомер,
същият отчитал ли е реално доставяна в имота вода, респ. какви са били неговите показания,
бил ли е метрологично годен.
В отговора на искова молба са оспорени и изложените твърдения на ищеца, че
потребителя дължи плащане на използваната и незаплатена В и К услуги, представляващи
сбор от главници в посочения размер за сумата от 1164.65лв., за посоченият период от
24.08.2021г. - 29.08.2023г., както и посочената сума в общ размер на 94.38лв.
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
29.10.2021г. до 12.09.2023г., като недоказани, както по основание и така и по размер.
Предвид изложените горе факти и обстоятелства, моли съдът, да отхвърли исковите
претенции на ищеца като неоснователни и недоказани.
На последно място особеният представител е изразил становище по
доказателствените искания на ищеца , а именно - не се противопоставя, относно
доказателственото искане на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза с поставените въпроси.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 07.03.2025г.ищцовото
дружество, представлявано от адв.Д.С. от АК Варна моли съда да уважи иска ведно с
присъждане на разноските , съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
В същото съдебно заседание, ответницата , чрез назначения й особен представител –
адв. Х. - А. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни , недоказани и
необосновани .Адв.Х.-А. е отправила до съда искане да й бъде издаден РКО,което искане е
уважено в същото съдебно заседание и на 10.03.2025г. в полза на особения представител на
ответницата е издаден РКО за внесения за целта от *** ООД депозит.
Съдът ,въз основа на събраните по делото доказателства, след съобразяване на
становищата на страните , съобразно приложимия закон,нормите на чл.235 и чл.236 ГПК,
приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА :
С доклада по делото , приет за окончателен без възражения на страните, съдът е дал
правна квалификация на предявените искове и разпределил доказателствената тежест . По
предявените специални положителени установителени искове, с правна квалификация чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД , съдът е указал на страните, че съгласно
общото правило на чл.154 ГПК : всяка една страна в гражданския процес следва да установи
и докаже твърденията си въз основа на които черпи за себе си положителни права. В тежест
на ищеца съдът е възложил да установи твърденията си , въз основа на които основава
активната си процесуално правна и материално правна легитимация, а именно : че е било
образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна, по което
дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта в срока по
чл.414 ГПК се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК , както и че ищцовата
страна е предявила положителния установителен иск в рамките на преклузивния срок ,
съгласно дадените й от заповедния съд указания.В тежест на ищцовата страна е било
възложено да установи и докаже, че между ищцовото дружество и ответника за исковия
период от време е съществувала валидна облигационна връзка с предмет доставка на В и К
услуги извършвани от В и К оператора на адреса посочен в петитума на искова молба . В
тежест на „ *** „ ООД е било възложено още и да установи и докаже, че като В и К
оператор, при действието на ЗРВКУ и ОУ на дружеството е изпълнило пълно и точно
задълженията си към насрещната страна - потребителя и ответник по иска -Ш., като е
доставяло ВИК услуги в обема, за който били издадени първичните счетоводни документи и
справката за недобора. Ищцовото дружество е следвало и да докаже, че ВиК услугите са
4
били реално доставени и потребени от потребителя в количество и цена вписани във всяка
една фактура, но незаплатени от ответника.
Освен гореизложеното , в тежест на ищцовата страна съдът е възложил да докаже, че
средството, чрез което са били измервани и отчитани В и К услугите за исковия период е
било годно да отчита потребените услуги и изправно, както и да установи и да докаже
основанието и размерите на вземанията си , вкл. и твърдението че абонатът е изпаднал в
забава по см. на чл. 86 ЗЗД и продължава да се намира в забава/като установи и началния
период на забава за всяко едно периодично плащане / .
В тежест на ответната страна съдът е възложил да наведе всички възможни
правоизключващи, правопогасяващи и / или правоотлагащи възражения по предявените
специални положителни установителни искове, каквито възражения по същество и от
правна страна са наведени в отговора на искова молба.
С доклада по делото съдът изрично е обявил на ищцовата страна , че не сочи
доказателства за изправността на техническото средство, чрез което е отчитана потребената
вода , както и затова, че в исковия период реално е доставило процесното количество ВиК
услуги и че в същия период , в изпълнение на ОУ е отчитало водомера, обслужващ обекта
на потребление на ВИК услуги.
При така разпределената тежест на доказване, на база събраните по делото писмени
доказателства съдът приема за доказано от фактическа страна следното :
Настоящия исков процес е продължение на заповедното производство, инициирани от
*** ООД .
Безспорно от материалите по приобщеното заповедно дело - ч.гр.д.№ 14 269/2023 г.
по описа на РС Варна , ХLII - ри състав се установява, че на дата 2.11.2023 г. „***“ ООД е
депозирало във ВРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК против длъжника Д. В. Ш. . В т. 9 -14 от заявлението заявителят е посочил
размерите на търсените парични вземания, основанията и периодите за които е поискал
снабдяване със Заповед по чл.410 ГПК. Видно от л. 16 - ти от заповедното дело, със Заповед
№ 677/03.11.2023 г. РС Варна, по ч.гр.д. № 14269/2023 г . е разпоредил длъжникът Д. Ш. , в
качеството й на потребител на В и К услуги , получавани на обект *** , отчитани по партида
с абонатен номер *** , да заплати на *** ООД сумата от общо 1164,65 лв. главница за
ползвани и неплатени В и К услуги , за периода 24.08.2021 г. до 29.08.2023 г. ; сумата от
общо 94,38 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2021 г.
до 12.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда -2.11.2023 г., както и сторените разноски от които 25,18 лв. за
заплатена държавна такса и 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение . Изрично в
цитираната заповед заповедният съд е вписал, че паричните вземания произтичат от
следните обстоятелства : дължима сума за фактурирани В и К услуги по партида с аб. № ***
,за които има издадени фактури за периода от 29.09.2021 г. до 29.08.2023 г., за обект – имот ,
находящ се в *** .
Спор няма , че длъжникът Д. Ш. не е открит на адреса вписан в заявлението,
съвпадащ с регистрирания в НБДН , както и че заповедта не е била връчена лично.
Издадената заповед по чл.410 ГПК заповедният съд е констатирал, че се счита връчена на
длъжника при условията на чл.47 , ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията до
заявителя, последният е предявил специалните си положителни установителни искове в
рамките на преклузивния срок .
Предявяването на исковете с правно осн. чл.422 ГПК, идентичността на страните и
размерите и основанията на паричните вземания и спазването на преклузивния срок по
чл.415 ГПК , обосновават и извод за процесуална допустимост на исковете .
Макар и процесуално допустими предявените ОСИ с правно осн. чл.422 ГПК са
останали неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Установено и доказано е в исковото производство, че считано от 2000 г. ответницата е
носител на вещно право на собственост върху самостоятелен обект на собственост
представляващ апартамент *** на административен ***. В подкрепа на този правен извод е
приобщената по делото справка от АВ СВ Варна , приложена на л. 8-ми ,представена от
ищеца.
Установено и доказано е от служебно изготвените справки от съда в заповедното и в
исковото производство, че ответницата има регистриран настоящ и постоянен адрес в
5
гр.Варна от 2001 и 2020 г. на *** , но ***- различен от ап. *** , за който са представени
доказателства, че притежава право на собственост . Въпреки данните в НБДН и АВ СВ ,
ответницата не е открита на посочения адрес, а според вписаното от длъжностното лице по
призоваване в невръчените книжа по чл.131 ГПК - ответницата от години не живее на адреса
. Именно поради наличието на хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК исковият съд е взел решение
за предоставяне на правна помощ на ответницата чрез фигурата на особения представител .
С оглед маркираното по-горе, на база писмените доказателства и по заповедното и по
исковото производство, исковият съд извежда извод, че от издаването на Заповедта по чл.
410 ГПК - 03.11.2023 г. и до края на съдебното дирене в първа инстанция в исковото
производство - 07.03.2025 г. ответницата не е взела лично участие нито в заповедното нито в
исковото производство .
Твърдяло се е от ищцовата страна, че в апартамент *** са живели две лица .
Тези твърдения са останали недоказани. Първо: доказателства затова ответницата да
обитава ап.5 на адрес в *** няма . Второ :от приложената справка на л.73, издадена от
Община Варна, на база СУ , представена от ищеца в последното о.с.з. , е видно, че на
процесния адрес е регистрирано само 1 лице –М. М. А., род. *** г. с посочен в справката
ЕГН . Откога М.А. е регистриран на адреса и на какво основание, ищцовата страна не е
ангажирала доказателства .
Твърденията на ищцовата страна , изложени в исковото производство се свеждат до
това, че „***“ ООД е доставяло на ответницата в периода 24.08.2021 г. до 29.08.2023 г. В и К
услуги,които са били фактурирани, но неплатени.
Фактури ищцовата страна не е представила по делото, но същите са вписани в
приложената на л. 7 -ми справка за недобора на частен абонат .
Ищцовата страна не е представила в заповедното и в исковото производство и
Общите условия на ВиК оператора , действали в периода м.08.2021 – м.08.2023 г.
Въпреки дадените от съда указания , в исковото производство ищцовата страна не е
ангажирала доказателства за това ,че в исковия период СТИ – водомер, обслужващ обекта на
потребление е бил изправен , метрологичен годен и до кога , нито доказателства за
периодичността на отчитане на водомера. В този смисъл приложените на л. 64 -70 справка за
недобора на частен абонат и справка за облога и плащанията на частен абонат от една
страна представляват частни документи , съставени от *** ООД, а от друга са част от ССчЕ ,
което обоснова извод, че същите са едностранно съставени частни документи ,
свидетелстващи единствено за фактуриране на В и К услуги , но не и за приложението на
чл.24 от ОУ на *** или чл.35, ал.4- 6 от Наредба № 4.
Твърденията на ищеца че в исковия период е приложена разпоредбата на чл. 39, ал.5
т.1 вр. ал.6 от Наредба № 4 /2004 на МРББ кореспондират с изчисленията направени от
вещото лице в ССчЕ , но са останали напълно недоказани . По делото липсват доказателства
: протокол, карнет, гласни доказателства, които да подкрепят твърденията на ищцовото
дружество, че водомера обслужващ абонатен номер *** , за обект- имот , находящ се в *** ,
за периода от 29.09.2021 г. до 29.08.2023 г., е бил с изтекъл срок на метрологична годност,
кога е изтекъл този срок, включително в рамките на 2 години дали инкасатор е отчитал
водомера.
Липсата на ангажирани от ищеца доказателства в подкрепа на основанието на иска
прави безпредметно обсъждането по същество на заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ .
Извода на съда за неоснователност и недоказаност на исковете не се променя от
факта, че между същите страни , но за потребление на ВиК услуги за *** са водени други
дела - гр.д. № 4534/24 и 12153/22 по описа на РС Варна.
С оглед изложеното по-горе , на база събраните по делото доказателства исковият съд
извежда извод , че исковите претенции на *** с правно осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415 , ал.1
ГПК , вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани, поради което и ги отхвърля
изцяло. Фактът, че по делото са представени доказателства затова, че ответницата е
собственик на недвижим имот и че има открита партида при ищеца , водена с абонатен
номер ***, действително обосновава извод, че страните са бил във валидна облигационна
връзка с предмет доставка на ВИК услуги , но не , че исковете са неоснователни и
недоказани . В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже основанието на исковете си и
размерите на главните и акцесорни претенции , но при липсата на доказателства
6
обосноваващи приложението на нормата на чл. 39, ал.5 т.1 вр. ал.6 от Наредба № 4 /2004 на
МРББ, начисляването на по 5 м3 вода на всеки обитател (в случая по 10 м3 , за период от 2
години ), при доказателства представени от ищеца за регистриран 1 обитател в процесния
имот, води до извод, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
реалното доставено количество вода, остойностено като 1164.65 лв.Ето защо и исковият съд
отхвърля изцяло предявените специални установителни искове ,без да се произнася по
въпроса за отговорността за разноски сторени от ищеца в исковото и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора и липса на искане с правно осн. чл. 78, ал.3 ГПК съдът не
присъжда съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна.
Водим от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищцовото дружество „ В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя инж. В. Р., чрез
адв. Д. С. от АК Варна, със съдебен адрес: *** , обективо, кумулативно съединени
специални положителни установителни искове , с правно осн. чл.422,ал.1 , вр. чл. 415 , ал.1
ГПК и чл. 86 ЗЗД против ответницата Д. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искането -
да бъде постановено Решение , по силата на което да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО,
че Д. В. Ш. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на „В. И. К. - В. „ ООД СУМА в общ
размер на 1164.65лв. (хиляда сто шестдесет и четири лева и 65ст.), представляваща сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.08.2021 г. до 29.08.2023г.
на адрес ***; СУМА в общ размер на 94.38 лв. (деветдесет и четири лева и 38ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 29.10.2021
г. до 12.09.2023г, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 02.11.2023г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена
Заповед № 6777 от 03.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
14269/2023г. по описа на ВРС, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна , в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7