РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Ямбол, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Х. Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело №
20232330100752 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такава
, предявена от М. Е. М., Д. М. Д. и Д. М. Д. против Н. С. В. , с която се иска съдът да
осъди ответника да заплати на първата ищца сумата от 8374 лв., на втория ищец сумата
от 10 041 лв. и на третата ищца сумата от 5585 лв. лв., имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи под формата на нереализирани наемни вноски,
вследствие неправомерни действия на ответника посредством които е лишил ищците
от ползването на имота им, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са ищците са собственици при
посочени квоти на недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул.***, подробно описан.
Имотът бил придобит от първата ищца и нейния *** по силата на упражнявано
несъмнено и необезпокоявано владени. След смъртта на М. М. , тримата ищци като
негови наследници и в резултат на прекратена СИО станали съсобственици на имота.
В последствие ищцата М. М. дарила на 06.04.2020 год. собствените си 3/6 ид.ч. от
описания имот на ищеца Д. Д., а на 25.06.2020 год. дарила на ищцата Д. Д. собствената
си 1/6 ид.ч. от имота.
В надземната част на имота без знанието и съгласието на собствениците се
самонастанил ответника, като на 02.02.2017 год. сключил фиктивен договор за наем с
единствената цел да създаде на ищците фактически и правни затруднения да ползват
имота в пълния му обем. След многократни опити за уреждане на отношенията, и
отправена нотариална покана, ищецът Д. Д. завел против ответника В. иск по чл. 108
ЗС, уважен с решение на ОС – Я., с което бил отхвърлен насрещния иск установителен
иск на В.. Решението вило потвърдено от АС – Б., като едва след образуване на ИД
ключовете за обекта били предадени на 16.03.2022 год. С определение на ВКС
решението не било допуснато до касационно обжалване и влязло в сила. През целия
1
период от 23.03.2018 год. ищците били лишени от ползване на имота в резултат на
неправомермни действия на ответника и пропуснали ползи в размер на наема, който
биха получили за имота в размер от 500 лв. месечно. Посоченото пораждало правния
им интерес от завеждане на искове за заплащане на обезщетения в посочени размери и
за посочени периоди.
Иска се уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски по
делото.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
претенциите по основание и размер. Оспорва изцяло изложените в ИМ обстоятелства.
Оспорва твърдението ищците да се легитимират като собственици на процесния имот
от 2018 год. Представеното решение влязло в сила на 07.12.2022 год. и било по
отношение единствено на ищеца Д. Д.. Оспорва и твърдението да е възпрепятствал
умишлено правото на ползване върху целия недвижим имот. Напротив упражнявал
законното си право посредством предявяване на насрещен иск по гр. дело № *** год.
на ЯОС От представения договор за наем се виждало, че само част от обекта е бил
отдаван под наем от ответника. Освен това ищците в нотариална покана били
претендирали месечен наем от 300 лв. В ИМ не се съдържали данни за виновно и
противоправно поведение на ответника.
Иска се отхвърляне на претенциите, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител
на ищеците.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Я. районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен НА № *** год. за собственост на недвижим имот, с
който ищците М. Е. М., Диана М. Д. и Д. М. Д. са били признати на осн. чл. 587 ГПК
за собственици при квоти 4/6 ид. части за първата от тях и по 1/6 ид.ч. за вторите двама
на недвижим имот, находящ се в гр. Я. , ул. „***,а имено – 1/3 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 87374.538.169 с площ 164 кв.м. , заедно с построения в него
търговски обект в сграда с идентификатор № 87374.538.169.2 със застроена площ 85
кв.м., в едно с прилежащото му мазе с площ 85 кв.м., с предназначение „постройка за
допълващо застрояване“.
С НА № *** год. за дарение на недвижим имот между роднини по права линия
М. Е. М. е дарила на *** Д. М. Д. 1/6 ид.ч. от горепосочената 1/3 ид.ч. от ПИ, както и
собствените си 3/6 ид.ч. от находящия се в същия търговски обект.
С НА № *** год. за дарение на недвижим имот между роднини по права линия
М. Е. М. е дарила на *** Д. М. Д. 1/18 ид.ч. от горепосочената 1/3 ид.ч. от ПИ, както и
собствените си 1/6 ид.ч. от находящия се в същия търговски обект.
Представена е и нотариална покана от тримата ищци адресирана до
„Славидор“ЕООД и Н. С. В. , връчена на адресатите на 31.07.2018 год., с която ищците
сочейки, че са собственици а имота и сградата, находящи се на ул.***, и твърдейки че
адресатите на поканата са се самонастанили в имота им и го ползват за търговски цели
ги канят да напуснат имота, както и в 7- дневен срок да им предадат ключовете за
имота, като в случай на непредаване считано от датата на получаване на поканата им
дължат ежемесечно сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за ползване на
2
имота им.
Прието е и копие от договор за наем от 02.02.2017 год., сключен между
ответника-наемодател и „Славидор“ЕООД – наемател, по силата на който
наемодателят отдава под наем на наемателя следния собствен недвижим имот-
надземна част от сграда с идентификатор № 87374.538.169.2 , находяща се на ул.“***-
площ 60 кв.м. за срок от една година и при месечен наем от 100 лв.
От приложените в цялост гр. д. № *** год. на ЯОС, в.гр.д. № ***год. по описа на
АС – Б. и гр. дело № *** год. на ВКС се установява, че на 27.08.2020 год. Д. М. Д. е
депозирал против „Славидор“ЕООД и Н. С. В. искова молба с правно основание чл.
108 ЗС с искане да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници ,
че ищецът е собственик на 4/6 ид.ч. от търговски обект в сграда с идентификатор №
87374.538.169.2 с площ 85 кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му мазе с площ
85 кв.м., както и да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху имота. На
13.01.2021 год. е депозиран отговор на ИМ, с който ответниците са признали иска в
неговата установителна част до размера на 1/18 ид.ч. от собствеността върху
търговския обект, а ответникът Н. В. е предявил против ищеца насрещен иск, с искане
да бъде признато за установено, че същият е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния
търговски обект.
С постановеното по делото решение предявеният иск по чл. 108 ЗС е уважен,
като ищецът Д. М. е признат за собственик на 4/6 ид.ч. от търговския обет, вкл.
двамата ответници са осъдени да му предадат владението и фактическата власт върху
имота. Предявеният насрещен иск по чл. 124,ал.1 от ГПК е отхвърлен. С решение от
20.12.2021 год. решението на ОС – Я. е потвърдено изцяло, а на 10.01.2022 год. е бил
издаден в полза на Д. М. ИЛ за предаване владението и фактическата власт върху
имота. С определение от 07.12.2022 год. на ВКС решението на АС – Б. не е било
допуснато до касационно обжалване.
На 14.01.2022 год. въз основа на горепосочения ИМ Д. М. е депозирал пред ЧСИ
И. Х. молба за образуване на ИД, за да бъде въведен във владение на имота. С молба от
16.03.2022 год. от „Славидор“ЕООД и Н. В., с оглед насрочения на посочената дата
въвод във владение същите са заявили, че предават доброволно ключовете за обекта.
От молба вх. № *** год. се установява, че на 16.03.2022 год. М. е получил 1 бр. ключ за
имота.
Представено е удостоверение за наследници на М. Д. М., видно от което същият
е починал на *** год. и е оставил законни наследници – тримата ищци, както и Акт за
узаконяване от 30.01.2014 год. и Удостоверение от 03.01.2020 год. на *** на Община
Я., видно от което извършители на строежа на сграда с идентификатор №
87374.538.169.2 са М. Е. М. и М. Д. М..
По искане на ищците по делото е била назначена ССЕ, вещото лице по която е
дало заключение, че средният пазарен наем за търговското помещение от 60 кв.м. към
датата на изготвяне на заключението е 630 лв. Посочило е средните наемни цени за
периода 2018 – 2022 год., вкл. общия дължим размер на обезщетението за всеки от
ищците при посочените квоти в съсобствеността и за претендираните периоди.
Предвид оспорване на приетата експертиза по искане на ищците е назначена
комплексна СОЕ, вещите лица по която са посочили средния пазарен наем за
процесния търговски обект с площ 85 кв.м. за периода 2018 – 2022 год. , вкл. общия
дължим размер на обезщетението за всеки от ищците при посочените квоти в
съсобствеността и за претендираните периоди.
3
При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са ОСИ с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Според цитираната норма
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Според чл. 51
от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Анализът на посочените разпоредби предполага, че
фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В процесния случай ищците в ИМ и уточнението към нея сочат да са претърпели
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в наема, който
биха получили за имота в резултат на неправомерни действия от страна на ответника,
като без знанието и съгласието на собствениците се е самонастанил в имота и ги е
лишил от ползване на собствения им имот, сключил фиктивен договор за наем с трето
лице, с цел създаване на фактически и правни затруднения на ищците, независимо от
отправената извънсъдебна покана и след образуване на гражданско дело по иск с
правно основание чл. 108 ЗС, незаконно и умишлено е продължавал да възпрепятства
упражняването на правата на собствениците, предявявайки насрещен иск за
установяване на права, които не притежава.
С Решение №*** год. по гр. дело № ***. на ВКС се приема, че правото на
собственост дава възможност на неговия титуляр да владее ползва и се разпорежда със
вещта- обект на това абсолютно субективно материално правото. За останалите
субекти съществува абстрактното задължение да не проявяват поведение, с което да
препятстват собственикът да упражнява правомощията си на собственик на конкретна
движима или недвижима вещ.
Ползването на една недвижима вещ като собственическо правомощие предполага
възможност за титуляра на правото на собственост на фактическо използване на вещта
лично или чрез другиго, без промяна на субстанция и параметри като площ, граници и
функционално предназначението, респ. извличане на ползи и добиви.
За да възникне правото на собственика на обезщетение за ползата от която е бил лишен
като собственик, комуто ответникът е препятствал/ респ. препятства , макар и в
рамката на установен от закона начин , ползването на собствеността му/, в рамката на
иск с генезис неоснователно обогатяване или непозволено увреждане, ищцовата страна
следва да установи обективно пропуснатата възможност да реализира полза от имота
си. Вредата за собственика може да съставлява 1./ невъзможността от използване
обекта на собственост или 2./ невъзможността да реализира една сигурна полза ,
изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите , който извлича от имота си
, в резултата обективно съществуващи за това обстоятелства.
В хипотезите на търсено обезщетение от страна на собственика за пропуснатата
полза , като вреда от едно неоснователно вмешателство в правната му сфера като
собственик на недвижим имот , което е довело до невъзможността да бъде реализирана
една сигурна полза от имота, доказването на последната следва да бъде пълно и пряко,
тази „пропусната полза“ не може да бъде предполагаема, без да съществуват обективно
съществуващи / доказани по делото/ данни за това, че за посочения период от време
ако ищецът-собственик бе разполагал със всички правомощия на собствеността по
отношение на конкретната вещ, би реализирал в патримониума си имуществена
позитив.
В случая според съда безспорно се установи, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот /ищцата М. до 26.05.2020 год./ на твърдените от тях
4
основания – давност, наследствено правоприемство и последващи прехвърлителни
сделки, като възраженията на ответника в тази насока се приемат за неоснователни.
Правото на собственост на ищеца Д. М. относно 4/6 ид.ч. от обекта е било признато с
влязло в сила решение. Останалите ищци се легитимират като собственици през
различни периоди и за различни ид.ч. от имота с приложените по делото нотариални
актове, чиято доказателствена сила не беше оборена по надлежния ред в процеса.
Безспорно според съда се установи и, че за процесните периоди от време имотът
е бил ползван от ответника, надземната част от сградата е била отдадена под наем / с
уточнението в договора за 60 кв.м./ на трето лице-факт обявен за безспорен с доклада
по делото, т.е. тримата ищци са били възпрепятствани от действията на ответника да
упражняват в пълен обем собственическите си права, вкл. се установи, че ключът за
обекта е бил предаден на ищеца Д., едва след образуване на изпълнително дело, на
16.03.2022 год., като ищците признават, че това е моментът от който са започнали да
упражняват фактическа власт върху имота.
Действията на ответника в случая се преценяват и като противоправни, предвид,
че със същите е препятствал собствениците да упражняват собственическите си права
върху процесния недвижим имот в пълен обем.В практиката на ВКС е прието, че в
хипотезата на лишаване на собственик от фактическа власт върху имота му, без
основание или при отпаднало впоследствие основание, същият винаги търпи вредни
последици изразяващи се в невъзможността лично да си служи с имота като извлича
изгода от полезните му свойства, в т. ч като събира гражданските плодове като го
отдава под наем. Както се посочи в случая се претендират имуществени вреди от
невъзможността да се реализира наем от имота за процесните периоди, под формата на
пропуснати ползи. Според тълкувателната практика на ВКС - причинените от деликт
пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат
доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно
задължение.
Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на
имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението
на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е
доказано тяхното настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, предположението за причиняването и трябва винаги да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на
конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
Според решение № *** Г. ПО ГР. Д. № *** Г., Г. К., ІV г.о. на. ВКС -при извършване
на търговска дейност релевантният факт, при който би могъл да бъде направен извод
за настъпването на пропусната полза е икономическият резултат от дейността.
Предпоставките за отговорността по чл. 45 ЗЗД включват извършване от ответника
противоправно действие; причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването
му от възможността в процесния период (определен чрез начална и крайна дата) да
ползва собствения си имот по предназначение като търговски обект; причинна връзка
между противоправното поведение и вредата; установен размер на обезщетението за
лишаване от ползване по предназначение на процесната сграда за посочения период,
изчислена на базата на средната пазарна наемна цена. Фактическият състав на
5
отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като
предпоставка собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да
отдадат обекта под наем.
Като съобрази гореизложеното , вкл. че процесния обект по своята същност и
предназначение представлява търговски обект, който за процесния период от време е
бил отдаван в неговата надземна част от ответника под наем на трето лице
,констатациите на вещите лица, че обектът се намира в идеален център на града, в
много привлекателен район за отдаване и ползване под наем на търговски обекти,
сравнително доброто техническо състояние на обекта, съдът приема, че исковете се
явяват основателни. По отношение размера на претенциите същите следва да бъдат
уважени до размерите изчислени от вещите лица по приетата комплексна СТЕ, която
съдът цени като пълна,обективна и компетентна. В случая следва да се има предвид,
че безспорно ищците са били лишени от ползването на цялата площ на надземния етаж
на търговския обект, а не само на 60 кв.м., каквито твърдения не са наведени или
доказани в процеса. Ето защо искът на М. М. се явява основателен за периода от
23.03.2018 год. до 25.06.2020 год. и за сумата от 7 968 лв., искът на Д. М. се явява
основателен за периода от 23.03.2018 год. до 16.03.2022 год. и за сумата от 9706 лв., а
искът на Д. М. се явява основателен за периода от 23.03.2018 год. до 16.03.2022 год. за
сумата от 5580 лв. За горниците до пълните предявени размери претенциите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При причиняване на непозволено увреждане делинквентът изпада в забава от
момента на непозволеното увреждане, без да е необхоД. отправяне на покана-
чл.84,ал.3 от ЗЗД. В случая ищците претендират лихви за забава от датата на
възстановяване на владението – 16.03.2022 год., като искането им следва да бъде
уважено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните има право на
разноски. В полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозити на вещи
лица в размер на 4462, 83 лв. Предвид, че до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са представени доказателства за заплащане от страна на
ответника в брой или по банков път на уговорения адвокатски хонорар, то и разноски
в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Я. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на М. Е. М., ЕГН **********
сумата от 7968 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в следствие на възпрепятстване
ползването на собствената й ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул.*** за
периода 23.03.2018 – 25.06.2020 год. , в едно със законната лихва върху главницата от
датата 16.03.2022 год. до окончателното й изплащане, като иска над тази сума до
пълния предявен размер от 8 374 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на Д. М. Д., ЕГН **********
сумата от 9706 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в следствие на възпрепятстване
ползването на собствената му ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул.***за
периода 23.03.2018 – 16.03.2022 год. , в едно със законната лихва върху главницата от
датата 16.03.2022 год. до окончателното й изплащане, като иска над тази сума до
6
пълния предявен размер от 10 041 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на Д. М. Д., ЕГН **********
сумата от 5580 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в следствие на възпрепятстване
ползването на собствената й ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул.*** за
периода 23.03.2018 – 16.03.2022 год. , в едно със законната лихва върху главницата от
датата 16.03.2022 год. до окончателното й изплащане, като иска над тази сума до
пълния предявен размер от 5580 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на М.
Е. М., ЕГН ********** , Д. М. Д., ЕГН ********** и Д. М. Д., ЕГН ********** сумата
от 4 462, 83 лв. - разноски за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
7