Р Е Ш Е Н И Е
№ 244 05. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 11. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 224 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 185 / 10. 01. 2019г., постановено по гр. д.
№ 580 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд е признато за установено по отношение на Р.Т.М. ***, че дължи на “НД Мениджмънт” ООД, гр. Перник,
сумата от 1680 лева незаплатено задължение по запис
на заповед от 16. 09. 2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
23. 02. 2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
от № 284 / 23. 02.
2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 364 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд.
С решението е осъдена Р.Т.М. да заплати
на “НД Мениджмънт” ООД, гр. Перник, сумата в размер на 692,20лв., представляваща разноски
по заповедното и исковото производство.
Недоволна от така постановеното решение, е останала Р.Т.М., която чрез
адвокат С.С. го е
обжалвала изцяло. Моли
решението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Насрещната страна „НД Мениджмънт“ ООД гр. Перник“ е подала писмен отговор, чрез юрисконсулт К.Т.. С него
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъдат присъдени направените
разноски в настоящето производство.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението в обжалваната му част се явява допустимо. За процесната сума е водено
заповедно производство по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 364 / 2018г. по описа
на Радомирския районен съд. По него е била издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 284 / 23. 02. 2018г. и изпълнителен
лист. По образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело № 23 /
2018г. по описа на ДСИ към съдебно – изпълнителната служба към Радомирския
районен съд е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжницата Р.М.,
която й е била връчена на 29. 03. 2018г. В срок Р.Т. е подала възражение за недължимост
на сумата. В срок „НД Мениджмънт“ ООД е подало исковата молба. Следователно
налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на
иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Радомирският районен съд се е произнесъл именно по
предявения иск.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. В тази насока Пернишкият
окръжен съд следва да отбележи, че в хода на устните състезания и с писмените
защити могат да се доразвиват само вече наведените доводи във въззивната жалба,
но не и да се навеждат нови доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение.
Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
„НД
Мениджмънт“ ООД гр. Перник, в качеството му на кредитор и Р.Т.М. в качеството й
на кредитополучател са подписали договор за потребителски кредит № *** л.35 –
38 от първоинстанционното производство/. Видно от двете графи на този договор :
Вид
кредит – потребителски,
Кредит
– 1680лв.,
Общ размер на кредита 1680лв.,
Начин на усвояване на кредита – кредитът се усвоява от от
кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключването на договора за
паричен заем. Заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с
подписване на настоящия договор.,
Срок на договора за кредит – 40 седмици.,
Указания за размера на броя, периодичността и датите на
погасителните вноски – Размер на вноската
: 42лв., Брой Вноски : 40, Погасителните вноски са равни и всяка една съдържа главница и лихва
/съгласно погасителен план неразделна част от настоящия договор за заем/. С
изплащането на последната погасителна вноска, задължението за заплащане на
общата сума се счита за изпълнено. Съдът следва да отбележи, че в нито един от
трите варианта на погасителния план, наименован приложение № 1, към договор за
заем № ***, приложени по делото / л.23, л. 42 и л. 76/ няма отбелязване какви
са лихвите за забава и каква е главницата.
Общо дължима сума за срока на кредита, включваща общия
размер на кредита, заедно с лихвите
и разходите, които могат да възникнат във връзка със заема, се определя
съгласно погасителния план Приложение № 1, което е неразделна част от настоящия
договор – 1680лв.
Срок за погасяване на общата сума по заема – 40 седмици.
Фиксиран годишен
лихвен процент за съответния период на олихвяване - 0%.
С оглед изложеното следва да се приеме, че страните са
сключили договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския
кредит /ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Съгласно чл. 2 от
този договор - целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит.
Видно от цитираните по - горе клаузи на договора размерът
на отпуснатия кредит е 1680лв., колкото и дължи кредитополучателката, която
трябва да върне 40 месечни вноски по 42лв. всяка, поради което страните не са
уговорили лихви за забава. В същото
време от цитираните клаузи се установява, че в сумата 1680лв. са включени и
лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка със заема, без по никакъв
начин да може да се установи колко е дължимата главница, колко са дължимите
лихви и в какво се изразяват възможните разходи, които могат да възникнат във
връзка със заема. Следователно сключеният договор за договор за потребителски
кредит № *** се явява недействителен по смисъла на чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1,
т.9 и вр. с чл. 12, ал.1, т.8 и т.9 от Закона за потребителския кредит и като
такъв не е породил правно действие, от което следва, че ответницата не дължи
никакви суми на това каузално основание. След като не е налице основание за
дължимост на суми по договора за кредит /каузалното основание/, то не се дължат
суми и по записа за заповед, който е служил като обезпечение на каузалното
основание. Това води до отхвърляне на иска като неоснователен.
Само за яснота и пълнота на изложението Пернишкият
окръжен съд следва да отбележи, че още с възражението, депозирано по
заповедното производство от страна на длъжницата, същата е заявила, че е
направила плащания на суми по договора, която теза е поддържана и в исковото
производство. Видно от допълнителното заключение на вещото лице А.Б.-А.,
единствената сума, която е осчетоводена при ищцовото дружество е в размер на 880лв. заплатена от Р.М. като такса
„домашно посещение“. Договорът за услуга
при домашно посещение от 16. 09. 2016г., сключен между същите страни, както по
договора за кредит, се явява нищожен, по смисъла на чл. 26, ал.2, т.4 от ЗЗД,
тъй като в чл.7, ал.1 и ал.2 от този договор не е видно какви суми дължи
ответницата за всяко „домашно посещение“.
Следователно въззивната жалба се явява като основателна,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а предявения
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Р. М. следните суми,
представляващи направените от нея разноски:
470лв. за адвокатско възнаграждение пред Радомирския
районен съд,
300лв. за адвокатско възнаграждение пред Пернишкия
окръжен съд.
Тъй като ответницата е освободена от заплащането на
държавни такси и разноски, то с оглед изхода по делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати:
250лв., представляващи направени разноски пред
Радомирския районен съд за съдебно – почеркова експертиза и за съдебно –
икономическа експертиза, с доработка към нея,
37, 20лв. за държавна такса пред Пернишкия окръжен съд.
Тези две суми следва да се заплатят ведно със законните
лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на съдебното
решение в сила до окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение № 185 / 10. 01. 2019г.,
постановено по гр. д. № 580 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявения иск от ищеца “НД
Мениджмънт” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 80, вх. „В“, ет.6, ап.71, срещу ответницата
Р.Т.М., с ЕГН **********,***,
с който моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 1680 лева незаплатено задължение по запис на заповед от 16. 09.
2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23. 02. 2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед от № 284
/ 23. 02. 2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 364 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд,
както и да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото
производство, като неоснователен.
Осъжда “НД Мениджмънт” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“,
бл. 80, вх. „В“, ет.6, ап.71, да заплати на Р.Т.М., с ЕГН **********,***,
сумата 470лв., представляваща
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред Радомирския районен
съд, както и сумата 300лв., представляваща направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда “НД Мениджмънт” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“,
бл. 80, вх. „В“, ет.6, ап.71, да заплати 250лв.,
представляващи направени разноски пред Радомирския районен съд за съдебно –
почеркова експертиза и за съдебно – икономическа експертиза, с доработка към
нея, по сметка на Радомирския районен съд, както и 37, 20лв. за държавна такса пред Пернишкия окръжен съд, по сметка
на Пернишкия окръжен съд, ведно със законните лихви за забава на държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.