№ 46
гр. Ихтиман, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20251840200042 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. Х., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № BG********/5800/Р8-531/26.11.2024 г., издадено от
директора на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалния представител на наказания поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения.
АНО чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
„Е. Л.“ ЕООД е собственик на ППС влекач с рег. № РВ****НХ, с обща
допустима техническа маса над 12 тона, марка „Р.“, модел „Т“.
Жалбоподателят работи в дружеството на длъжност шофьор. „Е. Л.“ ЕООД е
сключил договор с „В.А.Г. п. с. БГ“ ЕООД (W.A.G. p. s. BG) за плащане тол
1
такси за пътувания въз основа на реално декларирани тол данни.
На 27.05.2024 г. в 16:43 часа, е установено нарушение с пътно превозно
средство влекач марка „влекач с рег. № РВ****НХ, с обща допустима
техническа маса над 12 тона, марка „Р.“, модел „Т“, в общ. К. по път А-1
(автомагистрала „Т.“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ
километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията
на пътното средство, което било заснето с устройство с ИД № ***** (АПИ),
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
управлявано от въззивника.
С акт за установяване на административно нарушение №
BG********/5800/P8-531 от 18.06.2024 г., съставен от свид. В. Д. – старши
инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ в ТД „Митница-
С.“, митнически пункт „К.“ и в присъствието на свид. Г. С. – свидетел при
установяване на нарушението, било констатирано, че на 18.06.2024 г., около
23:55 часа при извършена проверка при излизане от територията на Р.
България на ГКПП „К.“, ППС влекач с рег. № РВ****НХ, марка „Р.“, модел
„Т“, попадащо в категорията на ППС, за което се дължи такса съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била заплатена при
преминаването на ППС на 27.05.2024 г. в 16:43 часа часа АМ „Т.“ (А-1) в
района на общ. К. километър 54+150, засечено с контролно устройство с ИД
№ ***** (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси.
В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № BG********/5800/Р8-531/26.11.2024 г., издадено от
директор на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800 лева.
Незаплатената такса за сегмента, в който е установено нарушението е в
размер на 2.68 лева. Бордовото устройство в пътното превозно средство е
било технически изправно, като поради неправилни действия на въззивника е
заплатена пътна такса за категория, различна от дължимата за превозното
средство.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства трудов договор,
свидетелство за регистрация на МПС, част I, заповеди на АПИ и Агенция
"Митници", Заповед № РД-ЧР-СП-НТУ-377/30.07.2024 г., издадена от
председателя на УС на АПИ, извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя
снимки, Писмо с вх. № 1007/11.02.2025 г. и приложена кореспонденция,
Писмо с вх. № 1047/12.02.2025 г. и приложен пътен лист, Писмо с вх. №
987/11.02.2025 г. и становище от служител при Национално тол упавление на
АПИ, представляващо по естеството си справка и приложените към него
справки за заплатен маршрут и място на установяване на нарушението.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
2
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № ***** (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.
Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя
ППС е заплатена такса въз основа на реално получени декларирани тол данни,
но тя е по-малка от дължимата категория за превозното средство в участъка
АМ „Т.“ (А-1) в района на общ. К. километър 54+150 – разликата е 2.68 лева.
Не е спорно по делото и от приложения пътен лист се установява, че
именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало процесното пътно
превозно средство. Липсват данни или твърдения друго лице да е имало
достъп от товарния автомобил.
Показанията на свидетелите В. Д. и Г. С. не спомагат за разкриване на
обективната истина, тъй като същите нямат никакъв спомен за конкретния
случай.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин,
противно на бланкетно изложеното в жалбата и доколкото доказателственият
материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен
анализ.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, противно на изложеното в жалбата, съдът,
констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването
на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от
закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
3
По делото безспорно се установява, че на 27.05.2024 г. в 16:43 часа АМ
„Т.“ (А-1) в района на общ. К. по път А-1 (автомагистрала „Т.“), км. 54+150, с
контролно устройство с ИД № ***** (АПИ) е установено, че жалбоподателят
е управлявал ППС влекач с рег. № РВ****НХ, с обща допустима техническа
маса над 12 тона, марка „Р.“, модел „Т“.
Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.
10, ал. 9 ЗП, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се
дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.
От Писмо с вх. № 1007/11.02.2025 г. се установява, че бордовото
устройство в ППС е било технически изправно и такса не е заплатена в пълен
размер поради субективни действия на водача – неправилна експлоатация.
Може да се направи извод, че въззивникът е действал непредпазливо във
форма на вината небрежност. Наказаният не е предвиждал, че предприема
движение по в района на общ. К. километър 54+150, без да е заплатена
дължимата пътна такса за участъка според категорията на превозното
средство, включен в обхвата на платената пътна мрежа, но е бил длъжен
съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП и е могъл да предвиди, че такса според точната
категория на товарния автомобил не е заплатена, като се запознае с
инструкциите за работа и визуализациите на автоматизираното устройство.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. За процесното деяние изключение не е
предвидено.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна и субективна страна на състав на административно
нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба
предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 1800 лв. за
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва.
Не се споделят доводите, че субект на наказателна отговорност за този
вид нарушение не може да бъде физическо лице, което е водач на автомобила,
а единствено неговият собственик, тъй като изразеното разбиране се
опровергава от разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Основателни да доводите обаче, че процесното наказание нарушава
принципа на пропорционалност.
В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието глоба в абсолютен
размер (в случая 1800 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на
пропорционалност.
4
С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Е.“ ЕООД срещу Агенция
„П. и.“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер.
В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част
от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от
националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда
това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в
областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția
Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна
практика).
(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално
законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни
по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team
и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна
практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира
(решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21,
EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).
(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за
държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на
нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но
и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и
Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна
практика).
(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г.,
Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
(48) В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на
нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
5
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв.,
1800 лв. или 2500 лв.
(49) Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, ЗДвП не дава
право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени
санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от
характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално
разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да
се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното
нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно
прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени
в ЗАНН.
(51) Следва освен това да се припомни, че съгласно изискванията на
Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7—7к,
разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по
такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на
инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита
категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство.
Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените
санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е
в разрез с този принцип на участие.
(52) Така, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при
своята проверка, разглежданата в главното производство система от наказания
не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на
наказанието от националните съдилища.
(53) При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция
с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както
предвижда разглежданата в главното производство система от наказания,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép,
C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Е.“ ЕООД
срещу Агенция „П. и.“) е продължение на константа практика на СЕС по
приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по
съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от
Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
6
санкцията.
В конкретния случай, доколкото предвидената санкция чл. 179, ал. 3а
ЗДвП е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните
факти и тежестта на нарушението, тя непропорционална. Размерът на
наказанието е еднакъв, без то да се диференцира спрямо размера на
дължимата пътна такса, че е налице, че е налице плащане, но не за категорията
на превозното средство, както и че деянието е непредпазливо. Така при
незаплатена пътна такса в размер на 2.68 лева, въззивникът е наказан да плати
глоба в размер на 1800 лева и компенсаторна такса в размер на 227 лева.
Очевидна е непропорционалността на санкцията и законодателната техника за
лишаване на съда от възможност за диференциране на наказанието съобразно
изискванията на всеки конкретен случай, противоречи на чл. 9а от Директива
1999/62.
Ето защо следва да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като се
остави без приложение противоречащата му национална уредба, което от своя
страна налага отмяна на наказателното постановление основание чл. 63, ал. 3,
т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
В допълнение към горното настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че доколкото по дело С-61/23 г. („Е.“ ЕООД срещу Агенция „П. и.“)
на СЕС е разгледано приложимото национално право, включително чл. 189з
ЗДвП и чл. 28 ЗАНН, то следва да се приеме, че изведеното от съдебната
практика неприлагане на чл. 189з от ЗДвП, с което да се обезпечи
ненарушаването на принципа на пропорционалност (вж. Решение №
197/24.02.2023 г. по к.н.а.д. № 1114/2022 г. на АССО, Решение № 6696 от
15.11.2021 г. на АдмС - С. по адм. д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от
23.10.2020 г. на АдмС - С. по адм. д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от
25.11.2021 г. на АдмС - С. по адм. д. № 9472/2021 г.) не представлява
ефективно средство за постигане на тази цел. Това е така, защото посредством
института маловажен случай съдът няма право да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции съобразно тежестта на нарушението, а единствено
да не налага наказание на нарушителя. Чрез последното не се постигат целите,
заложени в член 9а от Директива 1999/62, който предвижда освен
пропорционалност на санкцията, че държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби. Ето защо настоящият състав приема, че до
приемане на законодателно изменение, единствената възможност е за пряко
приложение на чл. 9а от Директива 1999/62, която в тази част има директен
ефект досежно частноправните субекти, тъй като не е надлежно транспониран
и отмяна на всички актове, с които е наложено непропорционално тежко
наказание.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на
7
жалбоподателя сумата от 660 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението по чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5
ГПК на процесуалния представител на АНО е неоснователно, тъй като
заплатеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност
на делото. Макар конкретното производство да не разкрива твърде висока
фактическа и правна сложност, заплатеното не е непропорционално на
същите, тъй като процесната уредба поставя различни процесуалноправни и
материалноправни въпроси, част от които по приложението на правото на ЕС.
Процесуалният представител на въззивника е изготвил изключително
подробна жалба, както и писмено становище. ДоговоР.то и заплатено
възнаграждение е в размер на 550 лева, заплатен е и ДДС от 110 лева. От чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а. от ДР Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от
04.11.2022 г.), която не е обвързваща за съда, но може да служи като ориентир
за размера на адвокатските възнаграждения е видно, че минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 576 лева (480 лева хонорар и 96 лева ДДС).
В случая договоР.то и заплатено възнаграждение не надвишава значително
ориентировъчния минимум по Наредбата, делото разкрива особености от
правна страна, които повишават неговата сложност, същевремернно правните
субекти, когато не се касае до злоупотреба с право или форма на
неоснователно обогатяване, не следва да упражняват правото си избор на
защитник единствено въз основа на икономически критерий за най-нисък
размер на възнаграждението, тъй като връзката е доверителна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д,
ал. 1, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG********/5800/Р8-
531/26.11.2024 г., издадено от директора на Национално тол управление към
АПИ, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П. и.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3, представлявана от председателя на
УС, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Ж., общ. А.,
сумата от 660 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8