Р Е Ш Е Н И Е №395
Град Несебър, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1600 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Д.А. с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “Б.А.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против Наказателно постановление (НП) № 459152-F499989 / 23.08.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас, Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В НП и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) са изложени противоречиви и неясни твърдения, които нарушават възможността му да организира защитата и да разбере какво нарушение му е вменено, като същевременно отрича да е извършил описаното в акта нарушение, както и че липсвал състав на административно нарушение. Позовава се на изменението от 02.07.2019г. на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва съкратени месечни отчети, по който начин са налице условията на чл.3, ал.2 от НАНН. Твърди, че в акта и постановлението не е посочена датата на нарушението, а само датата на проверката, по който начин са нарушени чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 т ЗАНН. Това нарушение счита за съществено и за самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Излага доводи за маловажност на деянието. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание едноличният търговец не се явява и не изпраща представител.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, тъй като търговецът е допуснал посоченото административно нарушение, като моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2019г. за времето от 16:36 часа до 17:15 часа С.Н.Х. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, ОД – Бургас, и С.Т.Т.– инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, ОД – София, са извършили проверка в обект магазин за облекло, находящ се в град Несебър, улица П. № *, стопанисван от ЕТ “Б.А.”, в качествто му на наемател, а за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка № 0343174 от 09.07.2019г. Спред този протокол проверката е започнала с извършване на контролна покупка, за която е бил издаден фискален касов бон № 000178 от 09.07.2019г. в 16:33 часа за сумата 25 лева. След легитимацията на проверяващите – органите по приходите – е била извършена проверка със засичане на касова наличност в обекта. В търговския обект е налично фискално устройство марка TREMOL ZS-KL V2 с инд. № ZK 107709 и ФП № 50133333. При проверката се установило, че липсвали месечни отчети. Наредено било на едноличния търговец да се яви лично или чрез упълномощено от него лице на 15.07.2019г. в 10:40 часа в ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
Едноличният търговец се е явил лично на указаната му дата и час, когато му е бил съставен от С.Н.Х. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, АУАН № F499989 от 15.07.2019г. за това, че при извършена проверка на 09.07.2019г. в 16:36 часа и съставен протокол сер.АА № 0343174/09.07.2019г. в търговски обект – магазин за облекло, намиращ се в град Несебър, улица П. № 9, стопанисван от ЕТ “Б.А.”, ЕИК ******, се установило, че за месец януари 2019г., от фискалното утройство в обекта не е отпечатан съкратен финансов отчет на фискалната памет в 7-дневен срок след изтичане на месец януари 2019г. В проверявания обект има монтирано и работещо фискално устройство модел TREMOL ZS-KL V2 (ТРЕМОЛ), с индивидуален № ZK107709 и фискална памет № 20133333. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от едноличния търговец, актът е подписан от двама свидетели при съставянето на акта.
Възражение против акта не е направено от едноличния търговец нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката и посочва, че датата на нарушението съвпада с датата на проверката – 09.07.2019г.
Администраивно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 14.10.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 21.10.2019г.
Още при образуване на
административно наказателното производство – със съставянето на акта по силата
на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени
елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на
извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената
част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на
нарушението като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който
актосъставителят препраща с акта си, но в този протокол също не е отразено времето
(деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е
формално на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено
кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена в АУАН.
Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на
нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42,
т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения акт
за установяване на административно нарушение липсват задължителни реквизити,
предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя
съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на
административно наказателното
производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите
обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на
нарушението. Макар и в наказателното постановление да е псочена датата на
извършване на проверката, при която е установено нарушението, след като фактическото
описание на нарушението в наказателното постановление е механично
възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда
от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в
никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани
нередовностите на НП по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обстоятелството, че
датата на извършване нанарушението е определяема, не означава, че съдът трябва
да я определя, защото този съществен порок в постановлението не може да бъде
саниран в съдебната фаза на производството, от съда, който прави преценка
именно за наличието на този реквизи по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това е
задължение на актосъставителя и на наказващия орган в хода на административно
наказателното производство, и съвсем не е достатъчно да посочат колко е срока,
в който е следвало да бъде отпечатан месечния финансов отчет, и кога изтича той.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават
издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагащи отмяната му, тъй като:
описанието на нарушението, времето и мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата на нарушението са съществен обекивен и субективен признак на
всяко едно нарушение, обуславящ в определени случаи неангажирането на
отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение – чл.34 от ЗАНН;
основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 т ЗАНН,
именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от
фактическа страна (ведно с юридическото формулиране на административното
обвинение чрез реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН) и се реализира
както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
В допълнение следва да се отговори и на другия основен довод, въведен в жалбата, като се посочи, че към момента на съставяне на АУАН не са били налице основанията за ангажиране спрямо едноличния търговец на административно наказателна отговорност за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Причината за това е настъпилата законодателна промяна, но в случая тя не се явява по-благоприятен за дееца закон, съответно не е приложима разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, защото не еналице последвала законодателна промяна – чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ са изменени, считано от 02.07.2019г., т.е. в сегашната си редакция тези разпоредби са действали не само към момента на съставяне на акта, т.е. към момента на образуване на административно наказателното производство, но и към момента на извършената проверка в търговския обект. Според новата редакция на обсъжданите разпоредби, задължение да отпечатват съкратен отчет на фискалната памет след изтичане на всеки месец и година, съответно задължение да ги съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден от периода, има само лицето по чл.3, използващо ЕСФП, какъвто не настоящия случай
При положение, че след изменението на коментираните разпоредби извършеното от страна на едноличния търговец деяние не може да бъде квалифицирано като административно нарушение, то и отговорността (за това несъществуващо административно нарушение) не е съществувала към момента на проверката.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 459152-F499989 / 23.08.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас, Централно управление на НАП, с което на Б.Д.А. с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “Б.А.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно нарушение “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, въ връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: