№ 108
гр. Раднево, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Д.а
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100316 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на М. И. Т., действащ
чрез адв. Г., срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“
ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудов договор,
като последната заемана от него длъжност била „механошлосер-ТПРМС 4-та
група“ в участък „Ремонт ролки“ от 18.07.2005 г. до 06.02.2024 г. Твърди, че
трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-02-20 от
06.02.2024 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Твърди, че му било вменено като нарушение отказ да бъде тестват с драг-тест,
както и преждевременно напускане на работа без уведомяване на началника си
и чрез прескачане на турникета по непредвиден начин. Твърди, че описаното в
заповедта за уволнение не представлява дисциплинарно нарушение. Оспорва
фактическите твърдения в заповедта за уволнение и пресъздава своя версия на
случилото се на 23.11.2023 г. около 10 часа. Твърди, че не е вярно, че
категорично отказал тестването. Твърди, че поискал отсрочка от 3 дни, за да
спре да взема лекарството Паратрамол, което приема и тогава да бъде тестван.
1
Твърди, че комисията отказала неговото искане, отказали му среща и с
управителя на рудника, като му казали, че ще бъде уволнен. Твърди, че
психологическият натиск от страна на комисията бил толкова голям, че
изпитал силен стрес да не остане без работа, като нямало причина да му се
откаже среща с управителя. Твърди, че изпитаният стрес се превърнал в паник
атака, завило му се свят, задушавал се, трябвало бързо да излезе навън да
вземе въздух, поради което и тъй като нямал пропуск в себе си, поради
спешното им вземане и закарване от работното място, се наложило да мине
покрай турникета, което направил не умишлено, а воден от емоцията и
паниката. Твърди, че около обяд потърсил камиона, който го докарал там и
началника си, да се върне обратно в участъка, но не открил никой. Твърди, че
участъкът бил на 7-8 км от там, нямало как да се върне, а и поради
здравословното си състояние, повече не се върнал на работното си място в
него ден, не че чекирал поради липса на карта, поради което системата не го
отчела да си е тръгнал. Твърди, че в следствие на това му се обострила
дисковата херния, на следващия ден посетил лекар и му бил издаден болничен
от 24.11.2023 г. до 03.12.2023 г., а на 04.12.2023 г. постъпил в болница Берое,
като лечението му отново включвало лекарството Паратрамол, което било
видно от епикриза от 09.12.2023 г. Твърди, че около края на 2023 г. вече се
почувствал по-добре, спрял лекарството, а на 02.01.2024 г. си направил тест от
урина в лаборатория, за да докаже пред работодателя, че не приема наркотици.
Твърди, че и преди това е бил тестван и винаги пробата му била отрицателна.
Твърди, че малко по-късно състоянието му отново се влошило и на 15.01.2024
г. влезнал отново в болника в гр. Сливен, където му била направена операция
на гръбначния стълб, като бил в болнични от 15.01.2024 г. до 18.02.2024 г.
Твърди, че заповедта му била връчена на 06.02.2024 г. от комисия в дома му, с
което бил нарушен чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като бил уволнен докато бил в
отпуск по болест, без получено разрешение от Инспекция по труда, което е
основание за отмяна на уволнението. Твърди, че била нарушена и
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ като не му били искани обяснения, за което
излага подробни съображения. Твърди, че дори да се приеме нарушение на
трудовата дисциплина, наложеното му наказание е твърде прекомерно, тъй
като работил в рудника от 18 години, без никакви нарушения и наказания, с
наличие на професионално заболяване, изпитания силен шок от случилото се
и други обстоятелства. Твърди, че е налице нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при
2
неоценяване от страна на работодателя на критериите за налагане на
наказание. Твърди, че е липсвало и основанието по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, тъй
като не е имало преждевременно и своеволно напускане на работа. Твърди, че
след уволнението започнал работа при друг работодател „Зара клотинг“ ООД
на по-ниско трудово възнаграждение – 1937,50 лв. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на
трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е
прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 4888,02 лв.
за времето от 06.02.2024 г. до 06.08.2024 г., през което останал без работа
заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема
становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва
обстоятелствата досежно сключения трудов договор с ищеца за изпълнение на
длъжността „механошлосер-ТПРМС 4-та група“ в участък „Ремонт ролки“ от
18.07.2005 г. до 06.02.2024 г., както и прекратяване на трудовото
правоотношение със заповед № ЧР-02-20 от 06.02.2024 г. на управителя на
ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, през който период на провеждане на
дисциплинарното производството и налагане на дисциплинарно наказание
ищецът бил в отпуск по болест. Твърди, че е спазена процедурата по чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ и получили съгласие от Инспекцията по труда. Излага подробни
съображения за спазване на процедурата по чл. 193 КТ. Твърди, че заповедта
отговаря на изискванията на закона, като ищецът е осъществил
дисциплинарно нарушение, което е тежко по смисъла на закона, а
работодателят е избрал подходящото наказание за извършеното
дисциплинарно нарушение. Излага подробни съображения за спазване на
всички изисквания на закона при налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
3
С протоколно определение от 28.05.2024 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определението от 07.05.2024 г., с което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи
се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор
за изпълнение на длъжността „механошлосер-ТПРМС 4-та група“ в участък
„Ремонт ролки“ от 18.07.2005 г. до 06.02.2024 г., както и прекратяване на
трудовото правоотношение със заповед № ЧР-02-20 от 06.02.2024 г. на
управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, през който период
на провеждане на дисциплинарното производството и налагане на
дисциплинарно наказание ищецът бил в отпуск по болест.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган,
носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е
било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика обаче през последните години,
постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение №
86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че
съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата
молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по
отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от
4
обстоятелствената част на исковата молба.
Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в
исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва:
липса на искани от работодателя обяснения /чл. 193 КТ/; нарушена закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ; оспорване по същество извършването на твърдените в
заповедта нарушения; нарушение на чл. 189 КТ.
Установим общо за уволнението факт е, че със заповедта /л.8-10/ е
наложено дисциплинарното уволнение заради неизпълнение на законови
нареждания на работодателя чрез отказ да бъде тестван от Комисия с тестова
система Дрегер относно проверка за наличие на упойващи вещества в
биологична проба /слюнка/; с последващо преминаване през системата за
контрол на достъпа по нерегламентиран начин чрез прескачане на турникета и
преждевременното му напускане на работното място, без да информира
прекия си ръководител.
По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за липса
на искани от работодателя обяснения /чл. 193 КТ/:
С оглед липсата на реално връчване на ищеца на искането на обяснения
по чл. 193 КТ и въведеното от ищеца в исковата молба оспорване на
връчването на това искане и съответно липсата на дадени обяснения от негова
страна не по негова вина, следва да се даде отговор на този фактически и
правен въпрос, основен за спора между страните.
Принципно съгласно чл. 193, ал. 2 КТ когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Тази разпоредба е в корелация със следващата
аления 3, според която „Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или
дадени по негова вина“.
В съдебната практика на ВКС, като в Решение № 257 от 22.05.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о., ГК, споделено и в Определение № 3175 от
24.10.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 1877/2023 г., е споделено следното
разбиране на разпоредбите на чл. 192, ал. 2 и ал. 3 КТ, а именно съгласно
константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290
от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1
5
от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде
устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди
налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено
от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то
следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или
служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника
или служителя - лично, или чрез пощенска услуга - на адрес, посочен от
работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ,
когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя
или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора
по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на
чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно
поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на
обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до
знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на
работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това
работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на
предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не
му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или
служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато
по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се
постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за
даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се
връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на
пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар
пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или
служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя
си за това и пр.
Определение № 475 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2017 г., IV
г. о., ГК, с което не е допуснато до касационно обжалване решение на
въззивен състав, който е приел фактически, че работникът е бил в лечебно
заведение при опитите за връчване на искането за обяснение от пощенски
служител и не се е поставил сам виновно в невъзможност да получи искането.
6
При преценка на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ следва да се изхожда от
обстоятелствата на всеки конкретен случай.
В настоящия случай съдът констатира следното:
По делото са събрани писмени доказателства, а именно писмо от
работодателя до ищеца за искане изх. № РД-17-1036 от 24.11.2023 г. на
писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ /л.74-75/, в което са формулирани 3
въпроса към ищеца. Видно е от протокол от 28.11.2023 г. /л.76/, че тричленна
комисия е посетила дома на ищеца на 28.11.2013 г. в 10,40 ч. за връчване на
писмените обяснения, но същият не е бил открит на адреса, което се е
повторило и след 20 минути, тоест в 11,00 часа, като комисията констатирала в
протокола липсата на връчване на искането на ищеца. Искането е било
пратено и по пощата на дата на 21.11.2023 г. /виж печата долу вляво за
приемане на пратката от приемащата пощенската станция в село Ковачево с
ПК 6264/, като е отбелязано да е пратено първо известие на адреса на
30.11.2023 г. /виж текста „30.11“ до печата вдясно/, когато е получено писмото
от пощенската станция за връчване на пратката на адреса в пощенска станция
в гр. Стара Загора с ПК 6003. Има отбелязване на десния печат и цифри
„11.12“, но съдът приема това отбелязване да няма конкретна доказателствена
стойност, тъй като липсва описание какво е извършено тогава и дали това е
второ известие или е извършено нещо друго от пощенската станция. От
печата за връщане на пратката като „непотърсена“ е видно, че това е сторено
на 20.12.2023 г. Няма данни на коя дата точно е посетен адреса от пощенски
служител и е поставено първото известие. От върналата се обратна разписка
/л.77-78/ е видно, че ищецът не е потърсил пратката. Друг опит за връчване на
искането за даване на писмени обяснения не е правен от работодателя.
По делото е приета епикриза /л.17/, от която е видно, че ищецът М. Т. е
лежал в болница Берое в периода от 04.12.2023 г. до 09.12.2023 г.
От събраните по делото други писмени доказателства, а именно
протокол от 05.01.2024 г. /л.79/ е видно, че комисията също не е открила на
адреса ищеца, но пък се е свързала по телефон с него и е той е казал, че бил в
гр. Сливен на преглед и консултация с лекар и казал, че до 30 мин ще се върне,
но при последващо чуване казал, че все още бил в гр. Сливен и не знае кога ще
бъде на домашния си адрес. Също така видно от протокол от 06.02.2024 г. в
12,20 ч. /л.80/, че на същата дата ищецът отново не е бил на адреса си и е бил в
7
гр. Сливен за сваляне на конци от лекуващ лекар, което било установено от
комисията отново чрез телефонен разговор. Но същевременно е видно от
посочването в заповедта, че именно на 06.02.2023 г. в 18,20 часа на ищеца е
била връчена заповедта за уволнение на адреса му, където е бил отново
посетен от комисията /виж и гласните доказателства в тази връзка/. За
връчването на заповедта за уволнение е съставен протокол от 06.02.2023 г. в
17,58 часа /л.13/ от комисията, която е посочила, че работникът бил открит на
адреса по лична карта. В показанията на св. Г. Д. Г., работещ като ръководител
на Човешки ресурси, и участващ в тази комисия по връчване на заповедта за
уволнение, на телефонно обаждане ищецът казал, че бил в гр. Сливен на лекар
и ще се забави, като по-късно извън работно време той действително се
появил, като им казал, че до 30-40 минути ще се върне, същият дошъл с жена
му, която го подкрепяла, тъй като накуцвал и ги помолил да се качат горе,
тоест у тях, защото му е неудобно долу.
По делото е прието като писмено доказателство и декларация от ищеца
за наличие на професионално заболяване от дата 08.01.2024 г. /л. 81/. Видно от
показанията на св. Г. Д. Г., работещ като ръководител на Човешки ресурси, на
ищеца му били правени проверки на адреса на два пъти дали спазва режима по
болничните, като първия път не бил открит, а втория път бил открит и му била
връчена декларацията по Наредба № 5, която той попълнил и върнал в
ответното предприятие. За това свидетелства и протокола от 08.01.2024 г. от
11,30 ч. /л.14/, от който е видно, че е отбелязано ищецът да е открит вкъщи на
адреса, посочен в болничния му лист и му била връчена декларация във вр. с
чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 за болестите, която му било казано, че следва да
върне на работодателя в 3-дневен срок.
От всичко изложено до тук е видно, че комисията се е свързвала с
ищеца, връчвала му е всички документи, с изключение на искането на
обяснение по чл. 193 КТ. В показанията си св. Г. Д. Г., работещ като
ръководител на Човешки ресурси, посочва, че ищецът М. Т. им е съдействал,
като казвал, че ще дойде, идвал, по телефона отговарял като са го търсили.
Идентични са и показанията на св. Д. Н. Н., участвал в комисиите по връчване
на документи на ищеца.
Непонятно е обаче за съда защо комисията не е направила опит да се
свърже с ищеца по телефона при посещението през месец ноември 2023 г. за
8
връчване на искането на обяснение по чл. 193 КТ, както е многократно
процедирала след това през месец януари и февруари 2024 г. при връчване на
други документи на ищеца. При положение и че според показанията на
свидетелите, работници в ответното дружество, ищецът е съдействал и не е
възпрепятствал връчването на документи. Това е видно и от отбелязването в
заповедта за уволнение дори, където ищецът лично е подписал получаването
й, като е поканил комисията вкъщи, тъй като не е бил в добро здравословно
състояние да получи документите на крак пред блока. Всичко е било
връчвано, обяснявано на ищеца, но така и не са били връчвани обясненията по
чл. 193 КТ. В тази връзка ще се посочат и показанията на майката на ищеца,
именно А.Б., която при последното посещение на адреса на ищеца на
06.02.2024 г. се шегувала, че комисията идвала да го види как е, тъй като бил
след операция, но се оказало, че било уволнителна заповед, за което ищецът не
подозирал. При връчването ищецът първоначално бил спокоен, след което се
изнервил /виж показанията на св. Г. Г./.
Също така е видно, че именно в началото на месец декември 2023 г.
ищецът е бил в болница, а не вкъщи, в период от 6 последователни дни между
4 и 9 декември. От всички тези данни съдът не може да направи категоричен
извод, че ищецът се е поставил сам в невъзможност да получи искането за
обяснения по чл. 193 КТ и поради това като краен извод се налага да не е
спазена процедурата по искане на обяснения на ищеца. Работодателят,
действащ чрез назначената от него комисия, съзнателно или не, не е изпълнил
нужното да връчи на ищеца искането на обяснения по чл. 193 КТ.
Изключително изолирано остава поведението на комисията по връчване на
обясненията от действията на комисията по връчването на другите документи
на ищеца. Затова и съгласно чл. 193, ал. 2 КТ работодателят не е поканил
ищеца да даде обяснения и съответно такива не е събрал и изслушал преди
налагане на дисциплинарното наказание, което прави процедурно
незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание на ищеца и не
следва спора да се разглежда по същество /принципно/.
Макар и да не следва да се разглежда по същество спорът, съдът ще
посочи, че намира всички останали възражения на ищеца за неоснователни, и
ако беше спазена процедурата по чл. 193 КТ, то уволнението би било
законосъобразно.
9
Но при тези обстоятелства, на процедурно основание съдът намира
уволнението за незаконосъобразно съгласно чл. 193, ал. 2 КТ и като такова ще
следва за последица уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Като заключение съдът намира, че наложено на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно и ще следва да се отмени
оспорената заповед, с която същото е наложено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът за възстановяване
на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Механошлосер – ТПРМС
IV група“ в участък „Ремонт ролки” в ответното дружество, от която е бил
уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е
основателен.
Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС
искът е с правно основание чл. 225 КТ, като отделните хипотези по ал. 1 и ал.
2 единствено определят размера на това обезщетение.
Не се спори между страните, че ищецът в периода от датата на
уволнението 06.02.2024 г. до 19.02.2024 г. е бил без работа, а от 19.02.2024 г.
до 06.08.2024 г. е работил на друга работа при работодател „Зара клотинг“
ООД на трудово възнаграждение от 1937,50 лв.
Във връзка с определяне на размера на обезщетението по чл. 225 КТ е
прието заключение на СИЕ, което е прието без възражения на страните, а
съдът кредитира като компетентно. От същото е видно, че за определяне на
обезщетението по чл. 225 КТ следва да се вземе за база БТВ на ищеца за месец
ноември 2023 г., който е последен пълен отработен месец, преди започване на
последователно ползване на болнични, като БТВ за месец ноември 2023 г. е в
размер на 2391,97 лв., а среднодневното БТВ е в размер на 108,73 лв. За
периода от 06.02.2024 г. до 18.02.2024 г., датата преди започване на нова
работа от ищеца, са общо 9 работни дни, за които на ищеца се полага
10
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 978,57 лв. /9 х 108,73 лв./.
Съответно относно обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ от представените на
експерта документи е видно, че ищецът започнал работа при БТВ от 1937,50
лв. и среднодневно БТВ в размер на 92,26 лв. За периода от 19.02.2024 г. до
06.08.2024 г. обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ е в размер на 2503,22 лв.
/разлика между по-високото възнаграждение при предходен работодател и при
последващ такъв/.
Общия размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е в размер
на 3 481,79 лв., до която сума е основателен иска на ищеца.
Ищецът претендира с исковата молба сумата от общо 4888,02 лв. за
обезщетение по чл. 225 КТ. Без значение е за основателността на иска
посочените отделно суми, тъй като както се посочи по-горе те не касаят
основателността, а само начина на изчисление на размера на обезщетението. А
това обуславя принципно уважаване на иска без необходимост от
разграничаването по ал. 1 и ал. 2 на чл. 225 КТ, след като се посочи периодът,
за който се уважава иска. Така и ще се преклудира от силата на пресъдено
нещо възможността ищецът да претендира втори път за едно и също вземане.
Ще се уважи иска по чл. 225 КТ до установената дължима сума от
3481,79 лв. като брутен размер на обезщетението, а ще се отхвърли за
разликата до общо претендираните 4888,02 лв. като неоснователен.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, които се доказаха в размер на 1500 лв., платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0248719 от
03.04.2024 г. /л.26/ в размер на 750 лв. за първо плащане и относно второ
плащане от 750 лв. - договор за правна защита и съдействие № 0248723 от
28.05.2024 г. /л.130/, както и списък за разноски по чл. 80 ГПК /л.183/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
прекомерност на възнаграждението на ищеца с оглед наличието на три иска и
размера на иска по чл. 225 КТ, като се съпоставят с правната и фактическа
сложност на делото и на фона на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 7, ал.
1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба /933 лв. + 788 лв. = 1721 лв.
минимално възнаграждение/.
11
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за
производството, която съдът определя в размер на 199,27 лв. съгласно чл. 1 и
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 139,27 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 400
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от М. И. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, бул. ********, срещу Рудник „Трояново-
север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър
при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община
Раднево, дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на М. И. Т., и
ОТМЕНЯ заповед № ЧР-02-20 от 06.02.2024 г. на управителя на Рудник
„Трояново-север“ за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение” и за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца М. И. Т..
ВЪЗСТАНОВЯВА М. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора,
бул. ********, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност
„Механошлосер – ТПРМС IV група“ в участък „Ремонт ролки” в Рудник
„Трояново-север“.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на М. И. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, бул. ********, сумата от 3481,79 лв.
(три хиляди четиристотин осемдесет и един лева и 79 ст.), представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 06.02.2024 г. до
06.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за разликата
над присъдените 3481,79 лв. до общо претендираните 4888,02 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
12
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на М. И. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, бул. ********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1500 лв. (хиляда петстотин лева), представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за
производството в размер на 199,27 лв. (сто деветдесет и девет лева и 27 ст.) и
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 03.10.2024 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
13