Р Е Ш
Е Н И Е
№ 143
гр. Шумен, 21.10.2013 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тридесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Азадухи Карагьозян
Ралица Хаджииванова
при секретарДаниела А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 270 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 163 от 01.03.2013 г., постановено по г. д. № 507 по описа на Шуменския районен съд за 2013 г., първоинстанционният правораздавателен ор- ган е осъдил “Дженерали застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз ...”, № 68, представлявано от К.С.В.., Д.Н.М., М.Б. и А.Я.Д. да заплати на всеки един от ищците И.К.В., ЕГН ********** и А.И.В., ЕГН ********** и двамата с адрес:*** обезщетение за претърпени неиму- ществени вреди на основание чл.226, ал.1 от КЗ в размер на 20 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от 16.02.2009 г. до окончателното плащане. Отхвърлил е предявените от ищците претенции ответникът да им заплати законната лихва върху присъденото на всеки един от тях обезщетение в размер на 20 000.00 лв., считано от датата на увреждането 09.05.2007 г. до 16.02.2009 г., поради погасяване на взе- мането, вследствие изтичането на предвидения давностен срок. С решението си районният съд е осъдил ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата от 493.70 лв. деловодни разноски, а всеки един от ищците е осъден да плати на ответника 178.57 лв. разноски по делото.
Ответникът в първоинстанционното производство - “Дженерали застрахова- не” АД остава недоволен от така постановения съдебен акт, в осъдителната му част срещу него. В жалбата му се посочва, че решението, в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, районният съд не е взел под внимание обстоятелството, че по приключилото НОХД, водено във връзка с ПТП, съда се е произнесъл и по предявените от ищците граждански искове. По този начин вече са разгледани в цялост гражданскоправните последици от деликта и е определено обезщетение за всички претърпени от ищците неимуществени вреди в размер на по 15 000.00 лв. за всеки един от тях. Отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е договорна и функционално обусловена от отговорността на водача по чл.45 от ЗЗД, което обуславя вторичния й (производен) характер. Предвид пълната иден- тичност на вече разгледаните, с влязъл в сила съдебен акт, граждански искове на ищците с тези, които са предявили в настоящото производство, то налице е неосно- вателност на претенциите им, в частта, с която надвишават вече присъдените от съ- да суми. Няма законово основание застрахователят да държи повече отколкото дъл- жи деликвента, чиято гражданска отговорност покрива.
На следващо място районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е разгледал направеното своевременно от ответника възражение за съпричинява- не на вредоносния резултат от наследодателя на ищците, изразяващо се в наруша- ване на правилата за движение по пътищата от негова страна, като по време на пъ- туването и настъпването на ПТП не е бил с поставен обезопасителен колан. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното ре- шение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отхвърли предявени- те от ищците искове като неоснователни и недоказани в претендираните размери, като му присъди и деловодните разноски, включително и юрисконсултско възна- граждение за двете инстанции.
Въззиваемите страни - И.К.В. и А.И.В., в от- говора си по чл. 263, ал. 1 от ГПК и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. С. Д., изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоин- станционния съд, в обжалваната му част.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл. 260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество. Извън предмета на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, в частта му с която са отхвърлени претенциите на ищците за мораторна лихва върху присъдени- те им обезщетения за периода от датата на увреждането 09.05.2007 г. до 16.02.2009 г. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Шуменският окръжен съд след като обсъди оплакванията изложени в жалба- та, доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от И.К.В. и А.И.В. срещу “Дженерали застра- ховане” АД, с която в качеството си на родители и законни наследници на С.А.М. починалата в резултат ПТП, настъпило по вина на А.Ш. се претендира ответника да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени, вследствие смъртта на дъщеря им, в размер на 20 000.00 лв., на всеки един от тях. В исковата молба посочват, че деликвента е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и осъден да им заплати по 15 000.00 лв. на всеки от тяхза претърпените неимуществени вреди. Претендират присъждане и на законна лихва за забава, считано от датата на увреждането – 09.05.2007 г. до окончателното из- плащане на сумите, а също и направените по делото разноски.
Ответникът, в отговора на исковата молба, е оспорил претенциите. Счита искът за неоснователен, поради функционалната обусловеност на неговата и отговорността на застрахования.
С влязла в законна сила присъда от 28.03.2008 г. по НОХД № 449/2008 г. на СГС, А.И.Ш. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 04.05.2007 г. в гр. София, Самоковско шосе, при разклона за с. Долни Окол, при управление на МПС л.а. “...” с ДК № С ... е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДП (в редакцията към момента на деянието) и чл.21, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С.А.М., починала на 09.05.2007 г., поради което на основание чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода за срок от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Ищците са родители на починалата С.А.М. (Удостоверение за раждане от *** ***- мен). С присъдата А.И.Ш. е осъден да заплати на ищците обезще- тение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 15 000.00 лв. на всеки един от тях. В тяхна полза са издадени и съответ- ните 2 бр. изпълнителни листи, които те са предоставили на ответника на 16.05. 2011 г. заедно с молба да им бъдат изплатени сумите по тях. С писмо от 18.05.2011 г. ответното застрахователно дружество е отказало да им заплати обезщетение.
В хода на процеса не са събрани доказателства, че деликвента реално е заплатил на ищците изцяло или част от присъдените им суми по предявените от тях граждански искове в наказателното производство.
Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че налице е валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” – полица № ... за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., при ответ- ника, за лекия автомобил, с който виновния водач е предизвикал ПТП.
От показанията на разпитаните пред районния съд двама свидетели на ищците – Я.Г.Г. и М.Т.П. се установява, че смъртта на дъщеря им е причинила голяма болка и страдание на ищците, които все още не могат да се възстановят от загубата. Ищецът е получил инфаркт и постоянно плачел при споменаване на инцидента. Сериозно се е влошило и здравословното състояние на ищцата. Ищците отглеждали и малолетните деца на дъщеря им, които понастоящем живеят постоянно при тях.
Пред въззивната инстанция, предвид наличието на хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК са събрани нови доказателства. От заключението на назначената от съ- да копмплексна съдебна медико-автотехническа експертиза, неоспорено от страни- те се установява, че МПС, в което е пътувала С.А.М., фабрично е било оборудвано с предпазни колани на предните и задните седалки. Няма данни пострадалата да е била с поставен предпазен колан. При използване на предпазен колан, съгласно неговите технически характеристики, при скоростта, с която се е движело МПС при ПТП – 60 км./ч. и с оглед на механизма му следва да са налице външни белези – кръвонасядания във вид на лента, в гръдно коремната област. Не би следвало да са налице травми по главата, освен при деформации по тавана на автомобила. В областта на предната коремна и гръдна стена не са регист- рирани никакви травматични увреждания, които са специфични при поставен пред- пазен колан.
При липса на предпазен колан и челен удар на автомобила, какъвто е на- стоящия случай, тялото на пътника се отклонява рязко напред и нагоре и е възмож- но и най-вероятно главата да поеме целия товар от възникналите инерционни сили на тялото при среща с твърди препятствия във вътрешната част на купето на авто- мобила. С.А.М. е получила съчетана травма: глава, гръден кош, крайници. Най-тежките увреждания са установени в областта на главата, които са и в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт.
В съдебно заседание вещите лица разясниха, че колана предпазва тялото на пътника да се премести напред от инерционните сили. Ако коланът е поставен така, както би трябвало да бъде поставен, не би следвало тялото да се отклони повече от 15 – 20 см. напред.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявените от ищците обективно, комулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са частично основател- ни, поради следните съображения:
С чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функ- ционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия при- чинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаването на предявените от ищците искове по чл.226, ал.1 от КЗ: застрахова- телен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования деликвент, причинно-следствена връзка между деликта и неимущуствените вреди, претърпени от ищците. Следва да се посочи, че между страните няма спор относно наличието изискуемите от закона предпоставки за наличието на фактическия състав по чл.226, ал.1 от КЗ.
Въззивната жалба на “Дженерали застраховане” АД очертава два спорни по делото въпроса. Първият от тях е следва ли застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахования, да дължи повече отколкото дължи виновния водач, при наличие на влязъл в сила съдебен акт между него и ищците, с който обезщетението на последните е определено по основание и размер.
Действително обемът на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител. Но тази обусловеност се изразява в това, че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, както и че застрахователят не може да отговаря за вреди в по-голям обем от тези, за които отговаря деликвента. Исковете по чл.45 от ЗЗД и по чл.226, ал.1 от КЗ имат различен пред- мет, различно правно основание и различни ответници. Общото между тях е, че произтичат от един и същи факт – причинените от застрахования на увреденото лице вреди. Правата да предяви исковете по чл.45 от ЗЗД и по чл.226, ал.1 от КЗ принадлежи на едно и също лице – пострадалия от съответния деликт. Налице е едновременност на възникването им и имат общи елементи във пораждащия ги фактически състав С оглед на това двата иска съществуват успоредно, в съотноше- ние на алтернативност. Решението, с което се уважава предявения срещу деликвен- та иск по чл.45 от ЗЗД няма сила на присъдено нещо в отношенията между пострадалия и застрахователя на деликвента, предвид обективните и субективни предели на действието му, очертани в чл.298 и посл. от ГПК. Следователно поради липсата на присъдено нещо на решението по предявен от увредения срещу делик- вента иск по чл.45 от ЗЗД, включително и в наказателното производство, спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по- страдалият има право да претендира обезщетение за причинените вреди в по-висок размер от претедирания размер срещу деликвента. При претендиране на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие, съдът, разглеждащ иска по чл.226, ал.1 от КЗ не е обвързан със сила на присъдено нещо на решението по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД по отношение на размера и може да определи размера на обезщете- нието за неимуществени вреди, съобразно предвидения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост. Т.е. обемът на отговорността на застрахователя не може да бъде ог- раничена до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу причинителя на деликта. В този смисъл е постано- веното по реда на чл.290 от ГПК – решение № 129 от 25.09.2012 г. по т. д. № 346/20 11 г. на ВКС, ІІ т. о., ТК, с което първоинстанционният съд се е съобразил при по- становяване на решението си.
Вторият спорен въпрос поставен във въззивната жалба е трябва ли съдът при определяне на дължимото на ищците обезщетение да прецени наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за причинените вреди, следва на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД да се отчита и приносът на пострадалия. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 74 от 04.06.2010 г. по т.д. № 679/2009 г. на ВКС, І т.о.
С оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и направеното от страна на ответ- ника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследо- дателката на ищците, съдът намира следното:
По делото безспорно е установено, че наследодателката на ищците не е била поставила предпазния колан с който МПС е било фабрично оборудвано. Но към да- тата на настъпване на процесното ПТП – 04.05.2007 г., не е имало законово задължение за поставяне на предпазен колан от пътниците на задните седалки. Такова задължение е регламентирано с изменението на ЗДвП (обн. в ДВ бр. 51 от 26.06.2007 г.). Т. е починалата С.А.М. не е нарушила прави- лата за движение по пътищата. От друга страна, видно от заключението на ком- плексната съдебна медико-автотехническа експертиза, с оглед механизма на ПТП и на комплексната травма предпазния колан би изиграл предпазваща роля и не биха се получили уврежданията на главата, които са и в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Следователно непоставянето на предпазния колан има пряка причинна връзка с полученото от наследодателката на ищците най тежко от всичките увреждания, настъпили вследствие на ПТП - черепно-мозъчната травма, която е довела до смъртта й. Но освен това следва да се вземат предвид и всички обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като се извърши съпоставка между поведението на виновния водач и това на пътуващата в МПС С.А.М.. Релевантни за тази преценска се явяват следните обстоятелства: високата скорост, с която се е движило процесното МПС (около 60 км./ч.), като водачът не се е съобразил с поставените пътни знаци, указващи, че скоростта следва да бъде намалена, както и с конкретните пътни условия. Това е довело до невъзможност да се избегне челния удар с движещото се в насрещното платно МПС. Следователно дори и при поставен предпазен колан травматичните уврежда- ния не биха могли да бъдат предотвратени изцяло, но биха били в по-малък обем, а черепно-мозъчна травма, която е предопределила леталния изход е можело да бъде избегната. Със своето поведение починалата е допринесла за причиненната й черепно-мозъчна травма, поради което отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на С.А.М..
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, съдът приема че приносът на наследодателката на ищците следва да се определи на 1/5, до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респек- тивно на застрахователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоот- ношение следва да възмезди претърпените от ищците болки и страдания, в обема, в който отговаря прекия причинител.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищците и емоционалните отрицателни последствия от причинените с ПТП душевни травми, които те няма да преодолеят до смъртта си На тази основа съдът приема че е справедливо на всеки един от ищците да се присъди обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на дъщеря им в размер на 20 000 лв. Отчитайки приноса на наследодателката на ищците на1/5 и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на всеки един от ищците следва да се присъди обезщетение в размер на 16 000 лв., а за разликата до претендираните размери от 20 000.00 лв. да бъдат отхвърлени.
Основателни са и претенциите за законна лихва върху претендираните от ищците суми за претърпените от тях неимуществени вреди в уважения им размер за периода от 16.02.2009 г. до датата на тяхното окончателно заплащане.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че подадената “Дженерали застраховане” АД въззивната жалба е частично основателна, а поради несъвпадане на крайните изводи решението на Шуменския районен съд следва да бъде изменено в съответствие с горните съображения, като бъде постановено дру- го, с което да се отхвърлят претенциите на всеки един от ищците за сумата от 4 000.00 лв., представляваща разликата над 16 000.00 лв. до уважения от първо- инстанционния съд размер от 20 000.00 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да се измени и решението в частта за разноските, като на всяка от страните се присъдят направе- ните от нея деловодни разноски за двете инстанции, съобразно уважената, респек- тивно отхвърлената част от претенциите на ищците. Предвид на това на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски в двете инстанции в общ размер на 2 360.00 лв., а на ответника сумата от 525.710 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 163 от 01.03.2013 г.,
постановено по г. д. № 507 от 2013 г. по описа на Шуменския районен съд, в частта, с която са уважени предявените
от И.К.В., ЕГН ********** и А.И.В., ЕГН ****** 8883 и двамата с адрес:*** против “Джене- рали застраховане” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз ...”, № 68, представлявано
от К.С.В.., Д.Н.М., М.Б. и А.Я.Д. искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
за заплащане на обезщете- ния за неимуществени вреди, в резултат на преживяна
болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на дъщеря й С.А.М., причинена по непредпазливост
при ПТП, станало на 04.05.2007 г., причинено от А.И.Ш. ЕГН **********, който е
нарушил правилата за движение при управление
на лек автомобил “...” с ДК № С ..., на основание застрахователна полица
№ ... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил по отношение претенцията на всеки един от ищците за главница за
разликата над 16 000.00 (шестнадесет хиляди) лева до 20 000.00 (двадесет хиляди) лева, като вместо това постановява:
Отхвърля, като неоснователни и недоказани предявените от И.К.В., ЕГН ********** и А.И.В., ЕГН ********** и двамата с адрес:*** против “Дженерали застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз ...”, № 68, представлявано от К.С.В.., Д.Н.М., М.Б. и А.Я.Д. ис- кове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неиму- ществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на дъщеря й С.А.М., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.05.2007 г., причинено от А.И.Ш. ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек авто- мобил “...” с ДК № С ..., на основание застрахователна полица № ... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепо- сочения лек автомобил по отношение претенцията на всеки един от ищците за глав- ница за разликата над 16 000.00 (шестнадесет хиляди) лева до 20 000.00 (двадесет хиляди) лева.
Потвърждава Решение № 163 от 01.03.2013 г., постановено по г. д. № 507 от 2013 г. по описа на Шуменския районен съд в останалата му обжалвана част.
Отменя Решение № 163 от 01.03.2013 г.,
постановено по г. д. № 507 от 2013 г. по описа на Шуменския районен съд, в частта за разноските, присъдени на
стра- ните, като вместо това
постановява:
Осъжда “Дженерали застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и ад- рес на управление гр. София, бул. “Княз ...”, № 68, представля- вано от К.С.В.., Д.Н.М., М.Б. и А.Я.Д. да заплатят на И.К.В., ЕГН ****** 8757 и А.И.В., ЕГН ********** и двамата с адрес:*** направените по делото разноски в двете инстанции, съ- размерно с уважената част от претенциите им в общ размер на 2 360.00 (две хиляди триста и шестдесет) лева.
Осъжда И.К.В., ЕГН ****** 8757 и А.И.В.,
ЕГН ********** и двамата с адрес:*** да заплатят на “Дженерали застраховане”
АД, ЕИК ..., със седалище и ад рес на управление гр. София, бул. “Княз ...”, №
68, представля- вано от К.С.В.., Д.Н.М., М.Б. и А.Я.Д. направените по делото
разноски за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от претенциите на
ищците, в общ размер на 525.71 (петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и
една стотинки) лева
В частта му с която са отхвърлени претенциите на ищците за мораторна лихва върху присъдените им обезщетения за периода от датата на увреждането 09.05.2007 г. до 16.02.2009 г., решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Републи- ка България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.