№ 906
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110210867 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. В. О., ЕГН: ********** чрез адв. Е. Т.
срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-011349/22.06.2022г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че
жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, а същото е служебно
такова – собственост на работодателя му, поради което и не е могъл да знае,
1
че регистрацията му е била прекратена. Отделно от това, твърди, че при
описание на нарушението е допуснато противоречие между посочения
законов текст – чл. 143, ал. 5 от ЗДвП и словесното му възпроизвеждане
„спиране от движение“. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.02.2022 г., около 12.15 часа, в гр. София, по ул. „Ботевградско
шосе“, жалбоподателят М. В. О. управлявал товарен автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № РВ9385КХ, собственост на фирма „Весто“ ООД като
от извършена проверка и направена справка ОДЧ-99 е установено, че
автомобилът е със служебно прекратена на 15.02.2022 г. регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради неизпълнение от страна на новия
собственик на задължението да регистрира автомобила на негово име.
Срещу жалбоподателя О. бил съставен АУАН № GA 36695 от 25.02.2022
г., който и бил връчен на същата дата и той го подписал с отбелязване, че
няма възражения. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Преписката била изпратена по
компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за евентуално
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и била образувана
прокурорска преписка № 14599/2022 г. по описа на СРП. На 23.05.2022 г. бил
постановен отказ от образуване на наказателно производство по пр. пр. №
14599/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление.
Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за
преценка дали да бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-4332-011349 от 22.06.2022 г., с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
2
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3,
пред. 1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля Н. К., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят разказа за извършената проверка и
констатациите от нея като дава показания за факти и обстоятелства, които
пряко и непосредствено е възприел. Изложеното от свидетеля се подкрепя
частично от писмения доказателствен материал и съответства на изложеното
в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП в частта
относно прекратяване на регистрацията на МПС и основанията за това. От
представената по делото справка за промяна на регистрацията се установява,
че към датата на съставяне на АУАН товарен автомобил марка „Фолксваген“
с рег. № РВ9385КХ е придобит от „Весто“ ООД (на 14.12.2021г.). Към
15.02.2022г. автомобилът все още не е бил пререгистриран на новия
собственик поради което и регистрацията му е служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съдът се доверява на доказателствени
материали, тъй като същите са непротиворечиви, кореспондират по между си
и се допълват взаимно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
3
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно наказание.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до опорочаване на производство, нищожност на съставения АУАН
или на издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В настоящия казус категорично беше установено, че на инкриминираната
дата жалбоподателят е управлява МПС /лек автомобил марка „Фолксваген“ с
рег. № РВ9385КХ/, чиято регистрация е била служебно прекратена на
4
15.02.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна
страна е осъществил състава на вмененото му нарушение.
По делото обаче не се установи жалбоподателят да е действал виновно.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че собственикът на
автомобила – „Весто“ ООД е уведомен за извършеното прекратяване на
регистрацията, още по-малко са налице данни, че водачът на това М. В. О. –
жалбоподател в настоящото производство – е узнал за това обстоятелство.
Ето защо, съдът намира, че деянието на М. В. О. е несъставомерно от
субективна страна – от една страна липсват данни същият да е бил наясно, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена, а от друга –
същият не е бил и длъжен да знае това, тъй като е управлявал чужд
автомобил, с поставени регистрационни номера, за който не е могъл да знае
кога собственикът му го е придобил, дали и кога последният е изпълнил
задължението си след придобиването му да го регистрира. Предвид това,
деянието не е извършено при умисъл или непредпазливост, не е осъществено
виновно, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Такива не са поискани, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-
011349/22.06.2022г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на М. В. О., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
5
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6