№ 1025
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509655 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 2063/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 68671/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 25 състав, е уважен изцяло предявеният от ЕТ „Н.-Й.Й.“
срещу И. Г. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника 326,25 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 01.08.2012г.-
14.09.2012г., както и сумата от 63,20 лева, разноски по делото, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2017г. по гр. дело № 43225/2012г. по
описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело
№ 20198440402226 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на
действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответника И. Г. Т. чрез адв. Х. Я. с доводи за неправилност поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че неправилно
първоинстанционният съд е зачел влизането в сила на съдебното решение, по
което е издаден изпълнителния титул, на 26.06.2014 г. вместо на датата, на
която е отбелязано от постановилия го съд – 06.12.2014 г. Счита, че
образуването на изпълнителното дело е станало преди изтичане на давностния
срок за вземането, тъй като, когато съдът определи по-дълъг от установения в
закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на
определения от съда срок, не се смята за просрочено.
1
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца ЕТ „Н.-Й.Й.“ чрез адв. Р. Г. И., с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че датата на влизане в сила на съдебното решение е на
16.08.2014 г., както е отбелязано върху самото него. Сочи, че и двете страни не
са обжалвали постановения на 26.06.2014 г. основен въззивен съдебен акт.
Намира, че направеното в отговора на исковата молба признание, че ищеца не
му дължи процесните суми, въпреки оттеглянето му впоследствие, следва да
бъде ценено от съда. Поддържа, че върху основното решение от 21.08.2013 г.
за вземането е положен печат от СРС с отразена дата на влизане в сила
16.08.2014 г. Излага, че по първоинстанционното, и по въззивното дело между
страните са били проведени производства по реда на чл. 247 ГПК за поправка
на очевидна фактическа грешка. Сочи, че решение № 11-74-206/21.08.2013 г.
по гр.д. № 43225/2012 г. на СРС, ГО, 74 състав, е поправено с Решение от
08.11.2013 г., като върху решението за поправка е поставен печат на СРС, че
същото е влязло в сила на 06.12.2014 г. Възразява, че твърдението на
въззивника за влизане в сила на Решението по гр.д. № 43225/2012г. на СРС, II
ГО, 74-ти състав, на 06.12.2014 г. е нов факт, който не е заявен пред
първоинстанционния съд. Счита, че технически погрешното отразяване на
датата на влизане в сила на съдебен акт върху удостоверителния печат на съда
няма отношение към действителната дата на влизането му в сила, тъй като тя
се определя от разпоредбите на чл. 296 ГПК.
Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК от ЕТ „Н.-Й.Й.“ срещу И. Г. Т. за недължимост на сумата от 326,25 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 01.08.2012 г. –
14.09.2012 г., както и сумата от 63,20 лева, разноски по делото, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2017 г. по гр. дело № 43225/2012 г. по
описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело
№ 20198440402226 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на
действие Софийски градски съд.
2
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен
върху въпросите – от кога е започнал да тече срокът на погасителната давност
и дали последната е изтекла преди подаване на исковата молба (16.12.2022 г.),
по която е образувано настоящото съдебно производство.
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК:
Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск
включва следните елементи:
1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто
титуляр е ответникът;
2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание.
Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени
доказателства, се установява, че:
С Решение от 26.06.2014г., постановено по гр. дело № 631/2014г. по описа
на СГС, II-Д въззивен състав е потвърдено решението от 21.08.2013г.,
поправено с решение от 08.11.2013г. СРС, 74 състав по гр. дело №
43225/2012г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 326,25 лева и
за периода от 01.08.2012г.- 13.09.2012г. С цитираното решение е
отменено решението от 21.08.2013г., поправено с решение от 08.11.2013г.
на СРС, 74-ти състав по гр. дело № 43225/2012г. в частта, с която е
уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над
326,25 лева до уважения размер от 1161,46 лева и за периода от
14.09.2012г. до 01.02.2013г., както и в частта, с която ответникът е осъден
да заплати разноски по сметка на СРС за сумата над 240 лева, а на
ищцата - разноски над 63,20 лева, като е отхвърлен предявеният от И. Г.
Т. срещу ЕТ „Н.-Й.Й.“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ за разликата над 236,25 лева до уважения размер от 1161,46
лева и за периода от 14.09.2012 г. до 01.02.2013 г.;
С решение от 28.10.2014 г., постановено по гр. дело № 631/2014г. по
описа на СГС, II-Д въззивен състав съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 26.06.2014г. като е
постановил в диспозитива на решението на трети абзац, 6- ти ред сумата
„236,25 лв“ да се чете „326,25 лв.“;
в полза на И. Г. Т. е издаден изпълнителен лист за присъденото парично
вземане с решение от 26.06.2014 г., постановено по гр. дело № 631/2014г.
по описа на СГС, II-Д въззивен състав.
В кантората на Частен съдебен изпълнител С. Я., рег. № 844, с район на
действие Софийски градски съд, по молба на И. Г. Т. на 17.10.2019 г. и въз
3
основа на изпълнителен лист от 23.01.2017 г., издаден по гр. дело №
43225/2012 г. от СРС, ГО, 74 състав, е образувано изпълнително дело №
20198440402226 срещу ЕТ „Н.-Й.Й.“. В молбата за образуване са възложени
на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 28.10.2019 г. ЧСИ е разпоредил да бъде наложен
запор на банкови сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД и
запор върху МПС марка „Шкода Фабия“. И двата запора са връчени на
задължените лица на 29.10.2019 г., а на длъжника са съобщение на 06.11.2019
г.
С разпореждане от 04.12.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи за 09.01.2020 г. от 10 часа, като призовката за принудително
изпълнение е връчена на длъжника на 09.12.2019 г., а е изготвен и протокол за
призоваване по телефона на 05.12.2019 г.
С разпореждане от 26.04.2021 г. е разпоредено да се наложат запори
върху трудовите възнаграждения на длъжника, както и върху новооткритите
банкови сметки. На 12.05.2021 г. са връчени съобщения на банки и на
„Изипей“ АД. За налагането на запорите няма данни да е съобщено на
длъжника. На 12.05.2021 г. е постъпило писмо от „Изипей“ АД, в което е
посочено, че признават за основателно вземането, върху което е наложен
запорът, и са готови да платят до размера на сумата от 54,11 лева, която била
налична към момента по откритата при „Изипей“ АД микросметка на
длъжника.
На 30.01.2023 г. по изп. дело е представена обезпечителна заповед,
издадена на 19.12.2022 г. по гр. дело № 68671/2022 г. на СРС, 25-ти състав, с
която е спряно изпълнението по изп. дело.
След постановяване на съдебно решение със сила на пресъдено нещо,
притезателното право на кредитора преминава в изпълнителна фаза.
Кредиторът вече разполага с изпълнително основание (чл. 404 ГПК), а
правото е съдебно признато и безспорно. По силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се
погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.
При постановяване на съдебно решение за поправка на очевидна
фактическа грешка, след като влезе в сила, решението, с което поправката е
допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение
важи с поправеното съдържание от деня (обратна сила), когато е било
постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява
несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. /Решение №
141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в, Решение №
507 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010 г., IV г. о. /. Видно от
представените съобщения за връчване на Решение от 26.06.2014 г. – същото е
връчено на И. Г. Т. на 03.07.2014 г., а на „Н.-Й.Й.“ ЕТ – на 15.07.2014 г., поради
което съгласно правилото на чл. 296, т. 2 вр. чл. чл. 283 ГПК същото е влязло в
законна сила. След влизане в законна сила на 16.08.2014 г. притезателното
право е изискуемо и изпълняемо, поради което давностният срок е започнал да
тече. Възможността за самостоятелно обжалване на решението за поправка на
4
очевидна фактическа грешка води до извод, че подаването на молбата за
поправяне не спира срока за обжалване на основното решение. Решението за
поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) представлява част от
съдебния акт, с който се установява съдържанието на правото. Поправката не
променя съществото на решението, но уточнява съдържанието на
диспозитива, което има пряко значение за обема на присъденото притезателно
право. Ето защо при изчисляване на началото на давностния срок съдът следва
да възприема за отправна точка най-ранния момент, в който кредиторът е
имал установено с влязъл в сила съдебен акт притезателно право, поради
което е имал възможността да инициира принудителното му удовлетворяване.
Както вече бе посочено, този момент е стабилизирането на основното
решение от 26.06.2014 г. на 16.08.2014 г.
В казуалната практика на ВКС (напр. решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК) е възприето правното съждение, че
ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се
счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността
е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Съгласно тълкувателните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да
е валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като валидно изпълнително действие
означава действие за принудително събиране на паричното притезание,
предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по
молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на
имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ (чл. 18 ЗЧСИ), вкл. и
когато нередовността е била поправена в срок (в този смисъл е и решение №
3/4.02.2022 г., гр. д. № 1722/2021 г., ВКС, ІV г. о.). Съобразно чл. 116, б. „в“
ЗЗД и съгласно разясненията в т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013г. давността се прекъсва при предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
– поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния
изпълнител. За разлика от исковия процес, в изпълнителния няма състояние на
висящност, по време на което давността е спряна. Новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес,
както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. „Валидно
изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително
събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по
редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която
взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото
на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й
5
нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18
ЗЧСИ (Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.).
Примерно са посочени и действията, които биха могли да прекъснат
давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес (и
разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В настоящият случай образуването в кантората на Частен
съдебен изпълнител С. Я., рег. № 844 на изпълнително производство по молба
на И. Г. Т. на 17.10.2019 г., в която е възложено на органа по изпълнението да
определя изпълнителния способ. Впоследствие на 29.10.2019 г. са най-ранно
извършените от съдебния изпълнител действия в рамките на определен
изпълнителен способ, предприети по инициатива на съдебния изпълнител –
запор на банкови сметки и запор на МПС. Давността е започнала да тече на
16.08.2014 г. и на 16.08.2019 г. е изтекла 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора се дължи присъждане на претендираните от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., за което са представени доказателства за реалното му заплащане.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2063/06.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 68671/2022 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. Т. с ЕГН ********** да
заплати на ЕТ „Н.-Й.Й.“ с ЕИК ******* разноски за въззивната инстанция в
размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6