№ 1664
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100502088 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
на Т. Г. М., ЕГН **********, ****************, против Решение №
260347/08.07.2022 г., постановено по гр.д. № 6842/2020 г. по описа на ВРС, с
което е признато за установено, че дължи на “БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД, ЕИК
*********, гр. София сумата от 500 лв., представляваща неплатена главница
по договор за потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ №
3001303/11.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 36,53 лв., представляваща възнаградителна лихва за
времето от 11.01.2019г. до 03.05.2019г. и сумата от 50,63 лв., представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.01.2019г. до
25.02.2020г., за които суми е издадена заповед № 2538/11.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 4411/2020г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 415
ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
1
решението. Поддържа се липса на възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните. Твърди се, че ответникът не е подписвал
каквито и да било документи и не е давал съгласие за сключване на договор,
нито е получавал суми по него. Излага се, че съдът е придал погрешно правно
значение на разписката от ePay.bg, доколкото същата не е подписана от
ответника, поради което не доказва нито сключването на договора, нито
получаването на сумата. В условията на евентуалност се излагат твърдения за
неравноправни клаузи. Поддържат се доводи за нищожност на договора
поради използван в Общите условия шрифт по-малък от 12, поради липса на
предоставена преддоговорна информация по чл.8 от ЗПФУР и поради липса
на данни за получено от потребителя съгласие за сключване на договора
(чл.18 от ЗПФУР). За доказване на волеизявлението се прилага чл.293 от ТЗ, а
в случаите на ел. изявления – ЗЕДЕУУ. В случая представените Стандартен
европейски формуляр, договор за кредит с погасителен план и ОУ са
неподписани от потребителя. Натискането на линк и въвеждането на парола
не удовлетворяват изискванията за ел.изявление, ел.документ и ел.подпис
според чл.2, 3 и 13 от ЗЕДЕУУ. Няма доказателства за въвеждането на парола
от ответника, с което същият да е изразил своето съгласие, респективно, че
страните са придали на кода за потвърждение силата на саморъчен подпис.
Знанието на ищеца за личните данни на ответника също не доказва
сключването на договора. Оспорват се извършените от съда служебни
изчисления на лихвите, с твърдения, че нарушават състезателното начало и
равенството на страните, както и разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че параметрите на договора са
определени от самия длъжник, който сам е избрал размера на отпуснатия заем
и срока за погасяването му. Размерът на годишния лихвен процент е
определен изрично и няма скрити добавки. ГПР е формиран по установения в
ЗПК начин. Размерът на шрифта на договора и преддоговорната информация
е минимум 12, което може да се установи след служебна проверка чрез
софтуер Fine reader или друг аналогичен продукт. Този шрифт е заложен в
системата на дружеството и всички договори се генерират от автоматизиран
софтуер, който за максимална сигурност не позволява ръчна намеса и
промяна на тези параметри е невъзможна. Заемната сума е предоставена на
2
потребителя.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от
ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, от “БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД срещу Т. Г. М., за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед №
2538/11.06.2020г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4411/2020г.
В исковата молба се излага, че на 11.01.2019г. между Т. М. и “БЕСТ
ФАЙНЕНС” ООД, е сключен договор за потребителски кредит № “BestCredit
на вноски“ № 3001303/11.01.2019г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на
който доставчикът предоставил на потребителя заемни средства в размер на
500 лв. срещу задължението му да върне заетата сума, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 36,56 лв. при ГПР от 49,65 % и уговорен
годишен лихвен процент от 41 % на равни седмични вноски в срок до
03.05.2019г. Със сключване на договора потребителят е декларирал, че
приема всички условия в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние, както и Общите условия. Кредиторът е
предоставил сумата от 500 лв., чрез микросметка на ответника в „Изипей“
АД. Потребителят не е изпълнил задължението си към доставчика да погаси
задълженията си в уговорения срок, поради което кредиторът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът подал
възражение, откъдето произтича и правният интерес от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове с
твърдения, че не е полагал подпис в документи във връзка с кредита, не е
давал съгласие същият да бъде сключен и не е получавал сумата от 500 лв. В
условие на евентуалност е релевирано възражение за нищожност на клаузата
за възнаградителна лихва, поради прекомерност.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Искът е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.
1 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. На разглеждане подлежат
само възраженията, поддържани и в първата инстанция или нови такива,
касаещи приложението на императивна правна норма.
За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи факта на сключен между страните
валиден договор за потребителски кредит, по който е изправна страна и
размера на претенциите по пера. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите си възражения и/или изправността си по договора.
По делото е представен на хартиен и електронен носител договор за
потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ № 3001303/11.01.2019г.,
сключен между “БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД и Т. М. по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, който не носи подпис на
нито една от страните. С договора ищецът се е задължил да предаде в
собственост на ответника сумата от 500 лв., срещу задължението му да я
върне на 8 равни двуседмични вноски съгласно приложения погасителен
план, последната от която с падеж на 03.05.2019г. В погасителния план,
обективиран в самия договор, е посочено, че длъжникът следва да върне
сумата от 536, 56 лв., включваща главница и възнаградителна лихва на равни
8 броя погасителни вноски, всяка в размер на 67, 07 лв., а последната,
възлизаща на 67, 04 лв. при посочен лихвен процент от 41 % и ГПР – 49, 65
%. Неустойката за забава е уговорена в Раздел V, чл.1 от договора в размер на
законната лихва. Наред с копието от договора са приложени погасителен план
и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити, приложими към
договорите за потребителски кредит на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, също неподписани от страните с ръкописен или
сертифициран електронен подпис.
4
Съгласно чл.18, ал.2, т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ авторството на електронно изявление се
установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис, в който случай се изключва възможността
за изменения и поправки в изявлението.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕУУ), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако
се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството
на изявлението (чл. 180 ГПК).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая по искане на
ответника договорът е представен и на електронен носител, който не е
оспорен досежно техническия процес на генерирането му.
В представените по делото Общи условия на “БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД е
предвидено, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация
от разстояние /интернет страницата на кредитора/, като сключването на
договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя
– за да получи кредит, той подава заявка чрез приложената в страницата
регистрационна форма, въвежда личните си данни и с маркиране на полето
"Съгласен с Общите условия" и натискане на бутона "Потвърди", кандидатът
изрично се съгласява с действащите към момента ОУ и обработването на
личните му данни. След потвърждаване на заявката кандидатът получава
5
електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се
уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, за
които е кандидатствал. Посоченото писмо съдържа линк към "Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити", договора и общите условия към него. За да подпише/сключи
договора, потребителят следва да натисне посочения в електронното
съобщение линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп,
която представлява електронния подпис. С въвеждането на паролата
потребителят изразява своето съгласие за сключване на договора при
посочените в него условия. В този смисъл на въведената парола е придадено
значението на обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ.
Нито в отговора на исковата молба, нито до края на съдебното дирене в
първата инстанция този механизъм не е бил оспорен в който и да е от етапите
му от страна на ответника. Направените в първата инстанция възражения, че
представеният на хартиен и електронен носител договор не е подписан от
ответника, са бланкетни и неконкретизирани. При видима липса на поставен
ръкописен или квалифициран електронен подпис, подобно възражение нито е
основание за откриване на производство по чл.193 от ГПК, нито възлага в
тежест на ищеца да доказва, че ответникът е изпълнил посочените технически
операции. Въведените за първи път едва с въззивната жалба твърдения за
недоказаност на въвеждането на парола, се несвоевременни, поради което и
не подлежат на разглеждане. Оборването им предполага ползването на
специални знания, каквито ищецът не е бил длъжен да ангажира при липса на
изрично оспорване в тази насока.
Процесният договор съдържа подробна информация относно личните
данни на ответника, включително трите имена, ЕГН, адрес. При липса на
наведени твърдения и представени доказателства за „кражба на идентичност“,
следва да се приеме, че договорът е бил сключен именно от него, като същият
се е съгласил на отправеното предложение от ищеца – кредитодател,
предоставяйки му личните си данни.
Предвид това, настоящият състав намира за доказано по делото, че
ищецът в качеството на заемодател и доставчик на финансови услуги е
получил съгласието на ответника – заемополучател за сключване на
6
процесния договор за потребителски кредит от 11.01.2019г. по реда на чл.18,
ал.1, т.3 от ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна
форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство – по арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Договорът за
потребителски кредит се счита сключен не в момента на подписването му на
хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника чрез
потвърждение в съответния линк.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма, шрифтът на текста е ясен, четлив и разбираем, като
при проверка от външна страна не се установява да е по - ситен от 12,
съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Отделно от това шрифтът на
представената разпечатка не е показателен за оригиналния шрифт на
електронния документ, който подлежи на увеличаване чрез функциите на
съответното устройство. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10,
съдържа дата на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
съобразен с чл.19, ал.4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с
погасителен план, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.
По изложените съображения процесният договор за потребителски кредит не
страда от пороци по смисъла на чл.22 от ЗПП, водещи до неговата
недействителност.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора. Сборът
на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР (50%), от което следва, че с
определянето му кредитодателят не е целял да се обогати неоснователно за
сметка на кредитополучателя. Установявайки посочения лимит,
законодателят е регламентирал справедливото оскъпяване на кредита. Когато
е уговорен в рамките на изискуемия ГПР, лихвеният процент не би могъл да
противоречи на добрите нрави, след като законът го позволява.
В съответствие с императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК мораторната
неустойка е уговорена в размер на законната лихва.
В обобщение съдът приема, че не се констатират пороци на процесния
договор, водещи до неговата частична или пълна недействителност.
7
Ищецът е изправна страна по договора, видно от представената разписка
от 11.01.2019г. за извършено плащане чрез EasyPay в размер на 500 лв., с
посочено основание „договор за кредит 3001303/11.01.2019г.”, с наредител
“БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД и получател Т. М.. Същата представлява
извлечение, генерирано от интернет страницата на оператора ePay.bg, като е
посочен точният електронен адрес, на който разписката е видима.
Изпълнението е извършено чрез система за електронни плащания, поради
което за доказването му е достатъчно представяне на извлечение от нея.
Бланкетното оспорване, че плащане не е извършено, не води до разместване
на доказателствената тежест, а възлага на оспорващия да докаже, че сумата
фактически е била получена от друг, а не от адресата на платежното
нареждане.
С получаване на сумата за ответника е възникнало задължение да я
върне, ведно с уговорената лихва в съответния срок, като в противен случай в
негова тежест възниква задължение за обезщетение за забава. Изискуемостта
на задълженията е настъпила с изтичане на посочения в договора краен падеж
- 03.05.2019г.
Предвид липсата на представени доказателства за извършени по договора
погашения, главницата е дължима в пълния усвоен размер от 500 лева.
Възнаградителната лихва върху нея възлиза на 36.53 лева, формирана като
елементарен аритметически сбор от посочените в погасителния план
стойности на този компонент на анюитетните вноски. Размерът на
неустойката за забава в размер на законната лихва е изчислим е без специални
знания с електронен калкулатор Calculator.bg и възлиза на сумата от 59.17
лева, върху непогасения дълг от общо 536.53 лева за периода 25.01.2019г. –
25.02.2020г., поради което с оглед диспозитивното начало претенцията се
явява основателна до пълния предявен размер от 50.63 лева.
С оглед формирания извод за доказаност на исковете по основание и
размер, същите подлежат на уважаване.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липсата на
направено искане и представени доказателства за сторени такива пред
8
настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260347/08.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 6842/2020 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9