Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр.Габрово, 16.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при
секретаря .Весела Килифарева и в присъствието на прокурора ... като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 73 по описа за 2020 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на адв. Г.М.,
процесуален представител на Р.С.К., против решение № 331/19.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 627/2019 г. по описа на районен съд Севлиево.
В
жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно в частта, с
която са определени квотите на съделителите.
Иска се
да бъде отменено и постановено друго решение, с което частите на съделителите
да бъдат 1/5 ид.ч. за Г.П.К. и 4/5 ид.ч. за жалбоподателката.
В срок е
постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни
аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Решението
е валидно, допустимо, а по същество правилно.
Пред първоинстанционния е
предявен иск за делба във фазата по допускане на делбата.
Съделителите са бивши съпрузи и
съсобственици на недвижим имот придобит в режим на СИО по време на брака.
С отговора съделителката Р.К.
заявява, че делбата следва да се допусне при различни от посочените от ищеца
части. Претендира, че нейният личен принос при закупуването и последващото
изплащане на имотите е много по - голям от този на ищеца, поради което намира,
че частите, при които следва да се
допусне делбата са: 1/5 идеална част за съделителя Г.П.К. и 4/5 идеални части
за съделителката Р.С.К..
Пред първоинстанционния съд е
установено, че страните - Г.П.К. и Р.С.К., са
придобили собствеността върху делбените имоти през време на брака си. Поради
това правото на собственост върху недвижимите имоти е придобито от съпрузите в
бездялова съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на брака на 29.06.2017 г. се трансформира в дялова
съсобственост при права за всеки от съсобствениците, бивши съпрузи по ½
идеална част.
Поради това, районният съд е
приел, че съсобствеността следва да бъде прекратена при квоти по ½
идеални части за всеки от съделителите.
Първоинстанционният съд подробно
е обсъдил възражението на Р.К., че квотите, при
които се допуска делбата следва да бъдат определени на 1/5 идеална част
за Г.П.К. и 4/5 идеални части за Р.С.К., поради по – големи доходи на
ответницата.
Обосновано е прието, че това
възражение е недопустимо в делбеното производство. То има своето правно
основание в чл. 29, ал. 3 СК, но предявяването на такова е недопустимо в
делбата.
В чл. 343 ГПК
изрично е предвидено, че в делбеното производство се разглеждат оспорвания,
решението по които има преюдициално значение за делбата. За да извърши
посочената преценка съдът
следва да провери дали оспорването, заявено с възражоението, касае конституираните
страни - наследници или съсобственици на друго правно основание, имота, предмет
на делбата, или квотите в съсобствеността. Ако оспорването няма преюдициално
значение за някой от посочените въпроси, то съединяването е недопустимо. Действително, направеното възражение е от значение за
съсобствеността между страните и за квотите, но чрез предявяването му се
упражняват преобразуващи
права и не отразяват състоянието на съсобствеността към момента на предявяване
на иска за делба. Предявяването
му в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради което
е недопустимо. Изложеното
е съобразено с ППВС № 7/73, а именно не следва да се разглеждат в едно производство конститутивни
искове с този по чл. 34 ЗС, което още по-вече се отнася и до възражение в този смисъл. Правото да се
иска определяне на по-голям дял от съпружеската общност, като преобразуващо
субективно право, се упражнява само по исков ред, не и с възражение.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на обжалваното
решение, които заедно с останалите мотиви да се считат за неразделна част от
настоящото решение на основание чл.272 ГПК.
Във въззивната жалба не се съдържат
никакви конкретни оплаквания относно неправилността и незаконосъобразността на
обжалваното решение, които да бъдат обсъдени от въззивната инстанция.
Поради
изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна-
оставена без уважение.
Съобразно
изхода на спора, жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата
направените по делото пред въззивния съд разноски в размер на 600 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 331/19.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 627/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Севлиево.
ОСЪЖДА Р.С.К., с ЕГН **********,***
да заплати на Г.П.К., с ЕГН **********,*** сумата 600 лв., направени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: