№ 260045 / 7.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1024 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от П.И. xxx,,Васил Априлов" № 7, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 - 0996 - 002105 /06.07.2020г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата си санкционираното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че не е извършило административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят П.С., редовно призован, се явява лично. Пред съда поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 01.06.2020г. , в 12:30ч. в гр.Монтана на бул.,,Александър Стамболийски" служителите в сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Монтана Г.И. и И.И. забелязали, че в района на кръстовището с ул.,,Никола Вапцаров", лек автомобил марка ,,Ситроен Ц5" с рег.№ М 1032 ВР, преминава на червена светлинна уредба. Това дало повод да го последват и впоследствие да спрат. След като водачът преустановил движението на управляваното МПС, полицейските служители установили, че управляващият го в лицето на П.С. се движи без поставен обезопасителен кола, а до него седял сина му Здравко С.. Липсата на поставен обезопасителен колан било възприето от двамата още когато автомобилът на жалбоподателя бил в движение. Водачът започнал да оспорва констатациите на полицейските служители като им заявил, че нито е преминал на червен светофар, нито е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Това провокирало Г.И. да състави АУАН на П.С., който му бил връчен лично и срещу подпис. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Г.И. и И.И. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на извършеното деяние от страна на жалбоподателя и са възприели управлението на лекия автомобил без поставен предпазен колан. Същевременно в хода на съдебното следствие беше разпитан като очевидец на вмененото нарушение сина на жалбоподателя Здравко С.. При своите показания същият оборва показанията на двамата полицейски служители с твърдението, че неговият баща е бил с поставен обезопасителен колан. При проведените очни ставки между него и свидетелите Г.И. и И.И. противоречието във връзка с обсотятелсдтвото е ли бил жалбоподателя с поставен обезопасителен колан или не, не бяха отстранени.
Съдът счита, че като правдиви следва да кредитира показанията на двамата полицейски служители, тъй като същите са депозирано от незаинтересовани от изхода на делото лица, както и се намират в еднопосочност при тяхното депозиране.
Помежду им няма противоречия или изказани съмнения, което навежда на единствения възможен извод за процесуална достоверност. Същевременно свидетелят С. е син на жалбоподателя и въпреки, че е бил очевидец на извършената проверка, е пряко заинтересован от отпадане на административната отговорност на неговия баща. Предвид изложеното и следва да се приеме, че в частта, в която свидетелят твърди, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, показанията му не отговарят на истината. С необходимите и изложени в мотивите резерви относно свидетеля С., съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и непротиворечиви. Същите се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и същевременно не е налице привилегированата разпоредба на ал.2 от същия текст на закона.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие, т.е. към момента на извършване на деянието жалбоподателят не е поставил изискуемия от закона по време на движение на МПС обезопасителен колан.
От субективна страна вмененото нарушение е умишлено, тъй като подведеното под административно отговорност лице е съзнавало, че носи законово задължение при управление на МПС да постави обезопасителен колан и въпреки това не го е сторило.
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.183, ал.4 т.7 от ЗДвП предвижда за извършеното административно нарушение наказание глоба в размер на 50.00 лева. Същевременно по делото са налице данни и за извършено на второ административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.В случая административно наказващият орган е наложил строго фиксираното в закона наказание и предвид разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН същото не подлежи на последващо редуциране. Поради тези съображения съдът намира, че същото е справедливо и в най - пълна степен покрива целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20 - 0996 - 002105/ 06.07.2020г., издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на П.И. xxx,,Васил Априлов" № 7, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: