№ 3169
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100502680 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 08.02.2023 г., постановено по гр. дело №39861/2022 г. по
описа на Софийския районен съд, 167 състав, е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че П. П.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 927,07 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до
10.04.2020 г. в имот с абонатен №432549; сумата от 24,75 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г.
до 30.04.2020 г. и сумата от 159,50 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до
27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2021 г. по ч. гр. дело
№57121/2021 г. по описа на СРС, 167 състав, като е отхвърлен искът за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1 198,89 лв., искът за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 207,23 лв., както и иска за лихва върху главницата за ДР за сумата
от 7,62 лв. в цялост и за периода от 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
ответника П. П. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се
1
довод, че по делото не е установено по безспорен начин обстоятелството, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния апартамент, както
и че цената за доставена до имота топлинна енергия следва да се дължи от
собственика или вещния ползвател, който се е възползвал от доставените
количества. Поддържа се, че районният съд не е взел предвид, че начислените
количества топлинна енергия в представените фактури са изчислени на база
предполагаемо, а не реално отчетено количество потребена енергия, както и
че ищцовото дружество не е доказало да е изпълнила задълженията си
относно доставената топлинна енергия, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Предвид изложените
съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и
моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага се становище, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което се моли същото
да бъде потвърдено в обжалваните части.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в отхвърлителната
част не се обжалва, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящата
въззивна проверка.
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се
произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 198,89 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. до 10.04.2020 г. , сумата от 207,23 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
27.09.2021 г., сумата от 24,75 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 7,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г.
2
По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането в погасено, както и възражението за погасителна давност. По иска
за обезщетение забава в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуемо
вземане, както и изпадането на забава от страна на длъжника. В тежест на
ответника е да докаже своевременно погасяване на вземането.
С депозираната въззивна жалба въззивникът оспорва на първо място
изводите на първоинстанционния съд касателно наличието на облигационна
връзка между страните по спора и качеството на потребител на топлинна
енргия на отвтеника.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
С цитираното тълкувателно решение е прието още, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
В настоящия случай, видно от приложено по делото писмено
доказателство – спогодба от 21.03.2012 г. на основание чл. 46,ал.1,т.3 от
ЗМСМА, вр. чл. 45а,ал. 3 от ЗОбС между собственика на процесния имот –
Столична община и ползвателя – П. П. е постигнато съгласие за заплащане на
3
месечно финансово обезщетение в размер на 60 лв. срещу предоставяне на
имота за ползване. Видно от съдържанието на цитираната спогодба, в тежест
на ползвателя е възложено и заплащането на всички разходи, свързани с
поддържането и издръжката на жилището, в това число – топлоенергия,
електроенергия, вода и др., като същият е поел и задължение за откриване на
партиди на свое име. В изпълнение на това си задължение ответникът е
депозирал заявление- декларация с искане за откриване на партида при
топлофикационното дружество.
Следователно в настоящия случай съдът приема за доказано наличието
на договор между ищцовото дружество и трето ползващо се лице, различно
от собственик и вещен ползвател, а именно ответникът, имащ качеството на
ползвател /в смисъл на наемател/. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
На следващо място неоснователно се явява оплакването на въззивника
за неизпълнение от страна на ищцовото дружество договорните задължения
за доставка на топлинна енергия в съответните количества и качества. По
делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно
заключението по която за процесния период изчисленията, извършени от
ФДР са в съответствие с действащата нормативна уредба, както и че
топломерите са преминали метрологична проверка през 2-годишен период и
не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Предвид така изложеното настоящата въззивна инстанция намира
предявените искове за основателни и доказани в уважените от районния съд
размери.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано в обжалваните части, а подадената
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна
„Топлофикация София“ ЕАД, в полза на която на основание чл. 78,ал.1,вр.
ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.02.2023 г., постановено по гр. дело
4
№39861/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав в
обжалваните части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1, вр. ал.8 ГПК П. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Красно село, ул. „******* сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5