Присъда по дело №3001/2014 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№………..

 

гр.София, 01.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 4 състав, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА 

                                                                    ЧЛЕН-СЪДИЯ: ТАНКА ЦОНЕВА

                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.К.

                                                                                                 Н.И.

                                                                                                   В.К.

 

 

с участието на секретар Ваня ГАДЖЕВА и в присъствието на прокурори Драгомир ЯНЧЕВ и Илиян БАНКОВ, след като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 3001/ 2014 г. по описа на СГС и въз основа на Закона и доказателствата по делото

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

                 ПРИЗНАВА подсъдимият Д.И.Д. – роден на *** г. в гр.София, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота – „Б.“ като общ работник, жител и живущ:*** – за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.08.2008 г., около 06.20 часа, в гр. София, жк. „Студентски град“, на ул. „*******“ и срещу бл. **, умишлено умъртвил С.Н.Д., като е произвел пет изстрела със законно притежаван боен пистолет “Байкал 442” кал. 9 / 18 мм с № ХЕК 060101, с което му е причинил входна огнестрелна рана пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и изходна рана във вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа, две огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия и две огнестрелни рани – входни и изходни рани на лявата мишница, като непосредствената причина за смъртта на Д. е развилия се сепсис – последица от огнестрелните наранявания, проникващи в гръдната клетка и нараняващи десния бял дроб, и в следствие на нараняванията Д. е починал на 28.08.2008 г., като между настъпването на смъртта и установените увреждания е налице непрекъсната причинно-следствена връзка, като убийството е извършено със средства опасни за живота на мнозина – боен пистолет “Байкал 442” кал. 9 / 18 мм с № ХЕК 060101, тъй като деянието е извършено при условията на НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА по смисъла на чл.12, ал.1 от НК – за да защити от непосредствено и противоправно нападение живота и здравето си, поради което и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.12, ал.1 от НК, ОПРАВДАВА подсъдимия Д.И.Д. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. чл. 115 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от С. С.Л. – майка и законен наследник на починалия С.Н.Д., граждански иск срещу подсъдимият Д.И.Д., за сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението – като неоснователен.

 

                 ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Н.Д.Л. – баща и законен наследник на починалия С.Н.Д., граждански иск срещу подсъдимият Д.И.Д., за сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението – като неоснователен.

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 6 765. 44 лева /шест хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, остават за сметка на държавата.

 

 

                 ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред Софийски Апелативен Съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/                            2/                         3/

 

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 3001 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2014 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Д.И.Д. за това, че на 16.08.2008 г., около 06.20 часа, в гр. София, ж.к. „******“, на ул. „*******“ и срещу бл. 15, умишлено умъртвил С.Н.Д., като е произвел пет изстрела със законно притежаван боен пистолет „Байкал – 442” кал. 9/18 мм с № ХЕК 060101, с което му е причинил входна огнестрелна рана пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и изходна рана във вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа, две огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия и две огнестрелни рани – входни и изходни рани на лявата мишница, като непосредствената причина за смъртта на Д. е развилия се сепсис – последица от огнестрелните наранявания, проникващи в гръдната клетка и нараняващи десния бял дроб, и в следствие на нараняванията Д. е починал на 28.08.2008 г., като между настъпването на смъртта и установените увреждания е налице непрекъсната причинно-следствена връзка, като убийството е извършено със средства, опасни за живота на мнозина – боен пистолет “Байкал 442” кал. 9/18 мм с № ХЕК 060101 – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК.

 

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявения от С. С.Л. – майка и законен наследник на починалия С.Н.Д., граждански иск срещу подсъдимия Д.И.Д., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението. Съдът конституира пострадалата С. С.Л. в процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител в производството.

 

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявения от Н.Д.Л. – баща и законен наследник на починалия С.Н.Д., граждански иск срещу подсъдимия Д.И.Д., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението. Съдът конституира пострадалия Н.Д.Л. в процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител в производството.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така повдигнатото срещу подс. Д. обвинение, като намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и проверени от настоящата съдебна инстанция доказателства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Представителят на държавното обвинение анализира събраните по делото гласни доказателствени средства и заключава, че се установяват две групи такива, към първата от които отнася показанията на приятелите на подсъдимия Д. – св. М. и Д.. Посочва, че показанията на тези свидетели частично подкрепят версията на защитата, като не споменават подробности за предхождащото стрелбата стълкновение между подсъдимия и пострадалия, не споменават и повода за пререканието – за това, че пострадалият е подритнал бутилка, която го е ударила по крака и той му е направил забележка; твърдят, че са чули изстрели, но не посочват пряко приятеля си като стрелец, като и двамата твърдят, че не са знаели, че подсъдимият е носил оръжие, макар в показанията си М. да заявява, че подсъдимият е оставил пистолет при охраната на дискотеката, и после на излизане се е забавил да си го вземе. Счита, че показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, биха могли да бъдат оценени като частично достоверни, по съображения, че свидетелят М. не би могъл да възприеме подробности от инцидента, тъй като по собственото му твърдение, по това време се бил отделил от другите, за да се облекчи в храстите, а свидетелят Д., който е бил най-близо до подсъдимия, е посочил, че същият се е разправял с пострадалия и са си разменили удари. Посочва, че показанията на този свидетел частично кореспондират с показанията на св. П., който заявява, че е вървял заедно с пострадалия към колата, където ги чакали другите от компанията, поддържайки „С.“, който си пеел чалга песен и на който подсъдимият реагирал с думите – „Ей селяни, какво пеете?“, и после го ударил два пъти с юмрук в лицето. Намира, че по отношение на последвалите събития, показанията на св. М. и Д. не следва да бъдат кредитирани, като противоречиви. В тази насока изтъква, че св. М. и Д. твърдят, че пострадалият пръв е нападнал подсъдимия с тръбата и от първия удар го е съборил на земята, и после чули изстрели, докато пострадалият продължавал да удря подсъдимия с тръбата, но същевременно св. М., който е заявил, че подсъдимият е бил целия в кръв, не е отишъл първо при падналия по думите му негов приятел, за да види какво е състоянието му, а е отишъл да види състоянието на пострадалия, който при последния изстрел залитнал и паднал в храстите, а св. Д. се уплашил от случилото се и напуснал произшествието, като заминал за с. ****. Поради това предлага показанията на тези свидетели да не бъдат кредитирани, а при изграждане на изводите си по фактите, съдът да даде вяра на показанията на втората група свидетели, към които отнася тези на св. С., Г., В.П. и А.П., които намира за подробни, последователни, логични и непротиворечиви. Изтъква, че всички тези свидетели посочват, че са видели „С.“ и „В.“, подавайки се от ъгъла, със забързана крачка да приближават към колата, а зад тях на близко разстояние, забързано да ги следват подсъдимият и приятелите му, като едно от другите лица носело и дърво. Акцентира, че пострадалият, по впечатленията на свидетеля П., бил уплашен, отишъл при колата и се провикнал към приятелите си – „Дайте ми тръбата, тия ми удариха 2 плесници, и тия искат да ни бият“, след което отключил колата, взел тръбата и се обърнал да се връща към подсъдимия, който приближавал срещу него с пистолет в ръка, с цев, насочена надолу. Доверява се на показанията на свидетелите в смисъл, че подсъдимият стоял най-отпред, докато приятелите му били малко по-назад, като лицето с дървото от приятелите на подсъдимия казало „Вади патлака!“, след което подсъдимият извадил пистолета от чантичката си и го заредил; пострадалият се изплашил и се опитал да избие пистолета, като ударил подсъдимия в рамото, но той не изпуснал оръжието, а стрелял срещу пострадалия, като последователно произвел 5 изстрела без интервали между тях, насочвайки оръжието към гърдите и главата на пострадалия, в области, в които се намират жизнено важни органи.

Представителят на СГП посочва, че с деянието си, подсъдимият е причинил гореописаните телесни увреждания на пострадалия, като непосредствена причина за смъртта на пострадалия е развилият се, вследствие на получените огнестрелни наранявания, сепсис. Навежда доводи, че в конкретния по делото случай, деянието на подсъдимия не е извършено в условията на неизбежна отбрана, тъй като подсъдимият сам е провокирал реакцията на пострадалия чрез обида и плесници в лицето, и е продължил провокацията, продължавайки заедно с приятелите си, единият от които с дърво в ръка, да следва пострадалия, носейки в себе си оръжието на престъплението, и по-късно, виждайки пострадалия с тръбата в ръка, е извадил оръжието и го е подготвил за стрелба, приближавайки се към пострадалия.

Предлага подсъдимият Д.И.Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, с правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. чл. 115 от НК, като за постигане целите на наказанието и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ между минималния и средния, предвиден в закона, размер.

 

Гражданският ищец и частен обвинител С. С.Л., разпитана в процесуалното качество на свидетел по делото, дава показания, в които посочва, че на 15.08.2008 г. по-малкият й син – Симеон, който работел в строителна фирма за вентилационни и климатични системи, се прибрал от служебна командировка в гр. Банско, и тъй като били взели възнаграждение за работата си, на 15 срещу 16.08.2008 г., което било петък срещу събота, излязъл на дискотека с приятели да се почерпи. Излага, че на сутринта на следващия ден, около 07,00 ч., получила обаждане да отиде в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където й съобщили, че синът й е прострелян и състоянието му е тежко. Там разбрала, че синът й има огнестрелно нараняване на главата и на белия дроб; въпреки проведеното лечение, започнало натравяне на кръвта му и на 28-мо число починал. Твърди, че от приятелите на сина й разбрала, че компанията на сина й била от пет момчета, три от които излезли първи от дискотеката, а синът й С.и приятелят му В. излезли последни и се насочили към колата, с която били дошли; синът й пеел и тананикал, при което влязъл в пререкания с подсъдимия и последният го ударил. След това синът й се уплашил, че ще ги бият и се затичал към колата и там, на паркинга, на няколко метра от дискотеката, бил прострелян. Посочва, че синът й ходел на работа със семейния им автомобил, тъй като служебният се бил развалил, и в автомобила си, под седалката, държал парче медна тръба от материалите, с които работел. Посочва, че от приятелите на сина си разбрала, че след като видели, че подсъдимият носи пистолет, синът й извадил тръбата от автомобила и в това време бил прострелян. Описва починалия като спокоен и уравновесен, сериозен и отговорен, весел и общителен, който помагал с желание на родителите си. Посочва, че изпитва силна мъка от загубата на детето си.

Гражданският ищец и частен обвинител С. С.Л. не изразява становище относно наказателната отговорност на подсъдимия и основателността на предявения и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск.

 

Гражданският ищец и частен обвинител Н.Д.Л., разпитан в процесуалното качество на свидетел по делото, дава показания, в които твърди, че на 15 срещу 16.08.2008 г. синът му бил на дискотека и все още не се бил прибрал, когато свидетелят излязъл за работа; сочи, че около 09,40 ч. на следващия ден получил обаждане да отиде в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където разбрал, че синът му е прострелян. Излага, че в автомобила, управляван от сина му, имало нож, закупен от свидетеля. В автомобила синът му превозвал и инструменти и материали, необходими за работата му. Отрича да е знаел синът му да е участвал с сбивания или пререкания, или да е бил агресивен. Посочва, че много помагал на родителите си.

Гражданският ищец и частен обвинител Н.Д.Л. не изразява становище относно наказателната отговорност на подсъдимия и основателността на предявения и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск.

 

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители С. С.Л. и Н.Д.Л. – адв. К.М. – от САК, пледира подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Солидаризира се с позицията на представителя на държавното обвинение в смисъл, че по делото са събрани две групи гласни доказателствени средства, явяващи се съответно в подкрепа на обвинителната и на защитната теза. Пледира съдът да даде вяра на показанията на св. В.П., А.П., С. и Г., като сочи, че същите са взаимно допълващи се и кореспондират с приетите веществени доказателства, изготвените експертизи и писмените доказателства, докато показанията на св. Д. и М., които кореспондират само с обясненията на подсъдимия, са колебливи и противоречат, в някои техни части, със събраните доказателства. Акцентира, че приетата ДНК експертиза по категоричен начин установява, че по дрехите на пострадалия няма кръв от подсъдимия, а ако се приемат обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д. и М. за достоверни, следва, че няма как при това боричкане и при този интензитет на удари, да няма нито една следа от кръв от пострадалия по неговите дрехи. Посочва, че по делото са налице безспорни доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че поведението на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Изразява несъгласие с обясненията на подсъдимия в частта, в която той твърди, че през цялото време е бил в положение, в което не е могъл да реагира по никакъв начин, притиснат от пострадалия и получаващ интензивни удари, тъй като, според повереника, тези обяснения противоречат на установеното, че подсъдимият е имал възможност да извади носеното от него оръжие от чантичка, тип „бурсетка“, която е била с цип или с копче, да отвори тази чантичка, да насочи оръжието и да стреля. Пледира приетата КСППЕ да не бъде кредитирана в частта й, в която вещите лица са приели, че подсъдимият е бил силно изненадан от възникването на втори конфликт със същите лица. Посочва, че приетата петорна комплексна ситуационна експертиза също не може с категоричност да потвърди защитната теза на подсъдимия в неговите обяснения, че през цялото време динамиката на телата е била такава, че пострадалият е бил отгоре, нанасял е удари, а той е бил с гръб легнал на земята, получаващ удари. Пледира обясненията на подсъдимия също да не бъдат кредитиран.

Намира, че от доказателства по делото безспорно се установяват основанието и размера на предявените граждански искове, като пледира, че същите са доказани по основание и по размер. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а предявените и приети граждански искове да бъдат уважени.

 

Обвиняемият Д.И.Д. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, в които сочи, че на 15 срещу 16.08.2008 г., около полунощ получил обаждане от св. Н.М., който го поканил да ходят на дискотека в ж.к. „******“, след което щели заедно да се приберат до с. ****. Подсъдимият отишъл до дискотека „****“, но не влязъл, тъй като бил с личното си оръжие – пистолет „Макаров“, което носел, тъй като работел като въоръжена охрана в сграда с машини за казина. Свидетелят Н.М. излязъл пред заведението и му предложил да влезе за малко, докато си допият питиетата. Подсъдимият помолил свои колеги, които работели в дискотеката като охрана, да остави оръжието си в касата и да влезе да изчака приятелите си, и след това да си тръгне с тях, тъй като бил уморен след 72-часово дежурство. Оставил оръжието си на охраната и влязъл в заведението, където били приятелите му Н.М. и А.Д., но там му прилошало, тъй като бил много изморен. Около 05,20 ч. тримата напуснали дискотеката, като подсъдимият се забавил малко, за да си вземе оръжието, след което настигнал приятелите си. Навън св. Н.М. се отделил от тях, за да отиде до близки храсти да се облекчи, а подсъдимият останал със св. Д.. В този момент от улицата зад гърба му, откъм „Клуб 33“, залитайки се приближили две момчета, които пеели песни; спрели за малко, а едно шише се изтърколило по асфалта, ударило се в бордюра до подсъдимия и се счупило. Подсъдимият сочи, че се обърнал назад, като в този момент едно от момчетата – починалият, го попитал „К’во ме зяпаш“, на което подсъдимият отвърнал „Нищо, гледам, че правите селски работи“, а починалият го попитал „Ти на кой ще викаш селяндур, бе?“. Посочва, че починалият тръгнал към него, подсъдимият го спрял с ръце, придружаващото го лице го хванал и го приканил да продължат пътя си. Посочва, че починалият казал на подсъдимия „Ей ******“ и тръгнал нагоре по улицата, а подсъдимият и приятелите му тръгнали след тях, тъй като автомобилът, с който били дошли, се падал в тази посока – на паркинг по-нагоре от дискотеките.

Подсъдимият посочва, че когато достигнали до автомобила, с който се придвижвали, св. Д. отишъл до храстите, за да се облекчи, а св. М. вече ги бил настигнал. В този момент подсъдимият бил с гръб към компанията на починалия. Посочва, че в този момент усетил, че някой го притегнал през гушата с чантичката му, в която носел пистолета си, завъртял го и му нанесъл няколко светкавични удара през лицето. Разбрал, че това е починалият, който му нанасял удари с тръба. От завъртането и ударите се замаял и паднал на земята, като ударите продължили през краката, по главата, по врата и по гърба му. Посочва, че в този момент от компанията на починалия имало три момчета, но никой не се намесил. Твърди, че докато получавал ударите, чантичката му се скъсала и паднала до него, като подсъдимият я напипал и обезумял от болка я разкъсал, напипал кобура, казал на починалия да спре, защото ще стреля, но последният продължил да му нанася удари. Сочи, че се уплашил за живота си. Твърди, че взел пистолета, заредил го и както бил на земята с протегната дясна ръка нагоре, стрелял. Дава обяснения в смисъл, че нанесените му удари били повече от двадесет, като подсъдимият се усещал целият подут, още при първите удари носът му бил счупен и започнало да шурти кръв, очите му били напрашени и не можел да вижда, ръката, в която държал пистолета, също била натъртена, защото починалият го удрял, за да му вземе оръжието. След това усетил, че друг човек се намесва, хваща му ръката и започва да я притиска назад, ръката му се прегънала и произвел и друг изстрел, при което момчето, което го държало за ръката, се дръпнало. Посочва, че изпитвал силни болки от нанесените му удари. Дава обяснения, че докато бил в легнало положение, направил опит да се измъкне и да стане, но не успял, защото започнали удари с предмет през кръста, през бъбреците, през краката, при което произвел още един предупредителен изстрел, мислейки, че стреля нагоре. Произвел още един изстрел, като по време на произвеждане на изстрелите, побоят над него не спирал. Посочва, че всичко се успокоило след петия изстрел, като всички се струпали около починалия. Посочва, че през цялото време се страхувал за живота си. Подсъдимият сочи, че е получил удари през лицето, отзад по врата, странично в областта между ухото и бузата, през носа, врата му бил подут и имал улеи от рани, получил спукване на черепа, като болките, които изпитал, били ужасни. Посочва, че в заведението само лизнал алкохол, тъй като бил много уморен, като не знае какъв алкохол са употребили приятелите му. Твърди, че през цялото време, докато е получавал ударите, е бил в легнало положение. Дава обяснения в смисъл, че не може да конкретизира колко удара е получил с крака и с предмет, но е произвел пет изстрела със затворени очи, без да се е целил. Посочва, че починалият го повалил, като притиснал шията му с ремъка от чантата му, загубил равновесие и паднал на земята, като ударите не спирали, дори когато разкопчавал чантата си, за да извади пистолета. Посочва, че първоначално бил отведен в Окръжна болница, а след това в МВР болница, където го прегледали на скенер и установили пукване на черепа на лицевата част. Твърди, че все още има поражения в резултат на нанесения му побой в областта на носа, кръста и коляното. Посочва, че след като се изправил, отишъл да види момчето, което му нанесло побой, като то не дишало нормално, а хриптяло. Не може да посочи с какво е бил облечен починалият.

 

Първият от защитниците на подсъдимия – адв. Г.М. – от САК, пледира, че от събраните по делото доказателства не се доказва умишлено убийство. Излага, че в пределите на неизбежната отбрана, подзащитният му е защитил себе си и живота си. В тази насока изтъква, че на инкриминираната дата е възникнал конфликт между две групи лица, който е прераснал в саморазправа от страна на потърпевшия С.Д., при което последният се е снабдил с тръба – с доста сериозни размери и годна да причини не само телесни повреди, а и смърт. Посочва, че от приетата по делото комплексна ситуационна експертиза, се установява динамиката на самите удари и изстрелите, като на подсъдимия са били нанесени значителни по брой удари  по цялото тяло, докато е бил в легнало положение – както с тръбата, така и охлузвания, които са се получили от съприкосновение със земята, в резултат на което последният бил в ситуация, в която той неизбежно е трябвало да предприеме нещо, с което да защити себе си и живота си. Посочва, че самоотбраната е била единственият начин от гледна точка запазване живота на подсъдимия, за да отблъсне противоправните действия на потърпевшия. Акцентира, че с оглед причинените му множество увреждания, счупени зъби, мозъчно сътресение, фрактура на носа, причинили му значителна болка, подсъдимият е бил в безпомощно състояние и изваждането на оръжието е бил единственият шанс да запази живота си. Изтъква, че избраното от пострадалия средство за нанасяне на ударите – тръба, е било годно да причини смърт на подсъдимия. Посочва, че последният не е имал възможност както да се прицелва, така и да преценява какво да се случва, викал е към пострадалия „Спри!“, но думите му не са били чути, тъй като пострадалият е бил употребил алкохол и в яростта си е игнорирал тези думи, и е продължил с ожесточение да нанася ударите върху подсъдимия. Пледира за оправдаване на подзащитния му.

 

Вторият от защитниците на подсъдимия – адв. Д.Я. – от САК, посочва, че деянието на подзащитния му е извършено при условията на неизбежна отбрана – при започнало противоправно нападение от страна на починалия са извършени действия от страна на подсъдимия, насочени единствено към прекратяване на нападението. Акцентира, че след като починалият е направил крачка или две назад, друг изстрел не е последвал. Посочва, че обясненията на подзащитния му в този смисъл се подкрепят от установените редица наранявания по тялото му – хематоми на клепачите на ляво и дясно око, кръвоизливи под лява очна ябълка, счупване без разместване на фрагменти на носните кости и предна лабела на челния синус вляво, травматичен кръвоизлив в носа, контузия в областта на шията вляво, контузия с кръвонасядане на гърба вдясно, охлузване с кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядане на лява раменница, охлузване на ляв лакът, контузия и охлузване в областта на дясно коляно – травми, които според защитата, могат да бъдат получени само по механизма, съобщен от подсъдимия. Пледира съдът да не кредитира показанията на приятелите на пострадалия относно местоположението на телата на подсъдимия и пострадалия, както и заключението на комплексната ситуационна експертиза, изготвена на 15.05.2018 г., в частта, в която дава заключение, кореспондиращо със заявеното от тези свидетели, като посочва, че експертите не са взели предвид установените телесни увреждания, които подсъдимият е получил, за разлика от съдебно–психиатричната експертиза, която е взела предвид установените находки при извършеното освидетелстване. Акцентира, че подсъдимият се е борил за живота си и това е единствената причина да намери личното си оръжие, за да се предпази. Моли подсъдимият да бъде оправдан.

 

При упражняване правото си на реплика, повереникът на гражданските ищци и частни обвинители посочва, че по делото действително са налице доказателства за травматичните наранявания на подсъдимия, но акцентира, че в НК не е въведен количествен критерий, въз основа на който да се преценява кога лицето действа в условията на неизбежна отбрана. Счита, че по делото липсват доказателствата, от които да се направи извод, че прострелването на пострадалия е била единствената възможност за подсъдимия да реагира на нападение.

 

При упражняване правото си на дуплика, защитникът на подсъдимия – адв. Я., посочва, че е установено започнало нападение и спиране на действия по отблъскването му, след като нападението е било преустановено. Посочва, че всички травматични увреждания, особено тези в областта на главата на подсъдимия, са били животозастрашаващи.

 

Подсъдимият Д.И.Д., в своя защита, подкрепя изложеното от защитниците си. Посочва, че съжалява, тъй като не е искал да се стига до смъртта на С.Д., но е бил уплашен за живота си, защитавал се, защото се страхувал за живота си.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** г. в гр. София, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота – „Б.“, като общ работник, жител и живущ:***.

 

На 15 срещу 16.08.2008 г. подсъдимият Д. бил на работа, като охранител. Във връзка с работата си носел със себе си личното си оръжие – боен пистолет “Байкал – 442” кал. 9/18 мм с № ХЕК 060101, за който притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия С № 0179610/05.10.2005 г., издадено от 08 РУ – СДВР, валидно до 05.10.2008 г. Оръжието, подсъдимият носел в кобур, прибрано в мъжка кожена чанта, тип „бурсетка“, която носел на каишка през рамо.

Около 03,00 ч. подсъдимият получил обаждане от св. Н.М. – негов приятел, който поканил подсъдимия след края на смяната му да се присъедини към него и към св. А.Д.,***. Свидетелите Н.М. и А.Д. били отишли в заведението малко по-рано, като дотам св. Д. се придвижил с личния си лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, който бил паркирал на известно разстояние от дискотеката, на паркинг на ул. „*******“.  Подсъдимият се съгласил да се присъедини към тях след приключване на смяната му, въпреки, че към този момент взаимоотношенията му със св. Д. – негов съсед, не били добри. Подсъдимият и св. М. се уточнили след дискотеката да се приберат заедно към с. ****, докъдето щял да ги превози св. Д..

Около 04,00 ч. подсъдимият пристигнал пред дискотека „****“ в ж.к. „******“ и позвънил на св. М., за да го уведоми, че е пред заведението. Свидетелят М. излязъл пред заведението и предложил на подсъдимия да влезе при него и св. Д., за да си допият, след което да тръгнат към с. **** и подсъдимият се съгласил.

На влизане в дискотека „****“, подсъдимият оставил носеното от него лично оръжие в каса при охраната и влязъл в заведението, като седнал на масата на св. М. и Д.. В заведението св. М. употребил водка – неустановено количество; св. Д. не бил употребил алкохол, тъй като бил с лекия си автомобил, с който възнамерявал да се приберат до с. ****. Свидетелят М. искал да почерпи подсъдимия Д. и му поръчал 50 мл водка, но последният бил много уморен, тъй като бил изкарал няколко поредни смени, тъй като се нуждаел от парични средства, и само я опитал.

Около 06,00 часа подсъдимият и свидетелите М. и Д. решили да си тръгват. Първи от заведението излезли св. М. и Д., като подс. Д. се забавил на изхода, докато си вземе обратно личното оръжие, което отново прибрал в носената от него мъжка кожена чантичка тип „бурсетка“.

Към момента на напускане на заведението, св. М. бил повлиян от употребения от него в заведението алкохол – водка. Подсъдимият и св. Д. не били алкохолно повлияни.

Излизайки от заведението, подсъдимият и св. М. *** в посока паркинга, на който св. Д. бил оставил лекия си автомобил, с който тримата възнамерявали да се приберат до с. ****. Свидетелят М. пожелал да се облекчи в храстите и се отделил за няколко минути от приятелите си, като през това време подсъдимият и св. Д. продължили да вървят бавно по улицата, докато го чакали.

 

Също на 15 срещу 16.08.2008 г. починалият С.Д. и приятелите му – св. В.П., А.П., В.С. и В.Г.,***, дискотека „О**“, където били отишли да празнуват.

До заведението те се придвижили с управлявания от починалия С.Д. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, зелен на цвят. В автомобила, между предните седалки, до лявата седалка, починалият държал камуфлажен нож с дължина около 35 – 40 см, поставен в кожена кания, а под предната лява седалка държал метална тръба от жълт метал с дължина около 75 см и диаметър около 20 мм, която била останала от изработката на отоплителна инсталация на обект, на който починалият работел.

Пребиваването на починалия и приятелите му в заведението било без инциденти. Там същите били употребили значително количество алкохол – около два литра водка. Около 06,00 часа починалият и неговите приятели решили да си тръгват, като след като напуснали заведението, те се отправили към паркинга, на който починалият бил паркирал автомобила си, находящ се на ул. „*******“, срещу № 15.

Към този момент св. А.П., В.П. и В.Г. се намирали в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека степен. Свидетелят В.С. не бил употребил алкохол, тъй като щял да управлява автомобила на починалия на връщане от заведението. Починалият С.Д. бил повлиян от употребения алкохол.

Първи от заведението излезли свидетелите А.П., В.С. и В.Г., които се отправили в посока паркирания лек автомобил, като се придвижвали по ул. „*******“. Малко след тях от заведението излезли и починалият и св. В.П.. Починалият се бил подпрял на приятеля си – св. В.П. и така двамата се придвижвали в посока автомобила на починалия. Докато те се придвижвали по ул. „*******“ в посока бл. 15, приятелите им вече били пристигнали при автомобила и ги очаквали пред него, тъй като автомобилът бил заключен, а ключовете били в починалия.

 

Докато починалият и св. В.П. ***, те застигнали придвижващите се в същата посока подс. Д. и св. Д., които очаквали приятеля им св. М., който се облекчавал в храстите, да се присъедини отново към тях.

В този момент починалият и св. П. си припявали песен и ритали бутилка по асфалта. Бутилката се претърколила, ударила се в бордюра и се счупила до краката на подсъдимия. Това привлякло вниманието на подсъдимия, който се обърнал към починалия и св. В.П.. При това починалият отправил към него репликата „К’во ме зяпаш“, на което подсъдимият отвърнал „Нищо, гледам, че правите селски работи“, а починалият на свой ред го попитал „Ти на кой ще викаш селяндур, бе?“ и тръгнал към него, при което починалият и подсъдимият започнали да се бутат взаимно. В този момент св. Д. се намесил, като дръпнал подсъдимия и го приканил да си продължават пътя, като се обърнал и към св. В.П., който също приканил починалия да си продължат по пътя.

Починалият и св. В.П. продължили по улицата в посока паркинга пред бл. 15, като след тях по улицата продължили да вървят и подсъдимия и св. А.Д.. В този момент към тях се присъединил отново св. Н.М., който бил чул глъчката от размяна на реплики.

 

Непосредствено след като спречкването между починалия и подсъдимия приключило, починалият се насочил към автомобила, който управлявал, с бърза крачка. След него, по-бавно, вървял св. В.П.. Пред автомобила го очаквали св. А.П., В.С. и В.Г.. На тях починалият съобщил, че е бил ударен от едно от момчетата от другата компания, която се придвижвала по улицата, след което отключил управлявания от него лек автомобил и взел от вътрешността му металната тръба, която превозвал.

По същото време подсъдимия и св. Д. и М. продължавали да се придвижват по ул. „*******“, като наближавали паркинга пред бл. 15, като се движели в последователност подсъдимия, св. Д. и св. М., на близка дистанция помежду им.

 

Вземайки металната тръба, починалият С.Д. се насочил към подсъдимия с думите „******!“ и започнал да му нанася удари с тръбата в областта на главата и горната част на тялото. Виждайки това, св. Д. и М. се отдръпнали назад. В резултат на нанесените му удари, подсъдимият загубил равновесие, политнал и паднал по гръб на терена, по средата на улицата. Починалият се привел над него и продължил да му нанася удари с металния прът в областта на главата и цялото тяло, както и удари с ритници.

От ударите, подсъдимият започнал да изпитва силни болки. От удар с металната тръба в областта на лицето получил счупване на носните костици, последвано от обилно кървене. Подсъдимият направил опит да се завърти и да се изправи, за да се предпази от ударите, но получил удари в областта на гърба и кръста.

В този момент, подсъдимият успял да разкопчае закопчаващото устройство на носената от него мъжка кожена чантичка, да извади от вътрешността й носеното от него огнестрелно оръжие – пистолет марка „Байкал – 442“ с № ХЕК 060101, 9 мм, и да го зареди, след което го насочил нагоре и извикал към починалия, който продължавал да му нанася удари, „Спри, ще стрелям!“.

Тъй като ударите не били преустановени, въпреки отправеното предупреждение, подсъдимият, страхувайки се за живота си, произвел в бърза последователност пет изстрела нагоре, без да се прицелва към починалия. Единият от изстрелите попаднал в областта на главата на починалия, като куршумът преминал пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и излязъл през вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа; два от изстрелите попаднали в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия (обработени хирургически с напълно заличен първоначален вид), а други два – в областта на лявата мишница.

След петия изстрел, починалият преустановил нанасянето на удари в областта на тялото на подсъдимия, отстъпил няколко крачки назад, загубил равновесие и паднал на земята, в тревна площ. На помощ му се притичали св. В.П., А.П., В.С. и В.Г., които виждайки, че приятелят им е в тежко състояние и кърви, взели решение да го превозят до болнично заведение. На мястото, на което починалият бил паднал, отишли и св. Д. и М..

Свидетелите качили починалия в лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, за да го закарат в болнично заведение, но не успели да приведат автомобила в работен режим, затова решили да спрат преминаващ автомобил, с който да го превозят. Междувременно бил подаден сигнал и до органите на реда.

В този момент по улицата преминал св. М.М.Ш., който управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, който бил взел от св. С.К. – с когото заедно били на дискотека в района, за да закара приятелката си до дома й в кв. „Драгалевци“. Виждайки приближаващ се автомобил, приятелите на починалия започнали да подават сигнали към него и препречили пътя му. След като св. Ш. преустановил движението си, му обяснили, че техен приятел е ранен и поискали от него да го превози до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Докато разговаряли, св. А.П., В.П., В.Г. и В.С. успели да качат починалия на задната седалка на автомобила, а св. В.П. седнал до него. В този момент св. Ш. позвънил на св. К. да го уведоми за ситуацията, а приятелката на св. Ш. слязла от автомобила и се върнала обратно в района на дискотеката, от която били излезли, за да си повика автомобил, осъществяващ таксиметров превоз на пътници. Свидетелят К. пристигнал при автомобила, управляван от св. Ш., заел предната дясна седалка до тази на водача и последният поел управлението на автомобила в посока болничното заведение.

 Починалият С.Д. бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в 06,45 ч. на 16.08.2008 г., като по отношение на същия било проведено интензивно лечение, отразено в ИЗ № 23794 от 2008 г. Въпреки проведеното лечение, в резултат на получените огнестрелни наранявания, Д. развил сепсис, довел да смъртта му в 16,14 ч. на 28.08.2008 г.

 

Междувременно, подс. Д. успял да се изправи от земята и подпомаган от св. М. поели в посока към УНСС. Подсъдимият бил във видимо неадекватно състояние, дезориентиран, замаян, не виждал добре. Свидетелят Д. ***.

На мястото на инцидента пристигнал дежурен автопатрул към 07 РУ – СДВР в състав св. Р.С.Б. и Р.И.И., които заварили на място св. В.Г., В.С. и А.П.. Последните им съобщили за случилото се и за това, че подсъдимият се отдалечил в посока УНСС.

Свидетелите Б. и И. тръгнали в посоката, указана им от свидетелите, в която се били отдалечили подсъдимия и св. М.. С тях в автомобила тръгнал и св. В.Г.. Застигнали подсъдимия и св. М. в тревна площ зад УНСС, между бул. „Осми декември“ и бул. „Стефан Младенов“ и св. В.Г. разпознал подсъдимия като лицето, простреляло приятеля им. Докато установявал самоличността на подсъдимия и на придружаващото го лице – св. М., св. Б. ги разпознал, тъй като и те, и той, били от с. ****. Свидетелят Б. *** подсъдимия и извадил изпод колана на панталона му носеното от него оръжие, след което го поставил на безопасно място. Подсъдимият не оказал съпротива.

Свидетелят М. бил отведен в 07 РУ – СДВР за снемане на обяснения, а подс. Д. бил отведен УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, където бил прегледан и откъдето напуснал същия ден. По-късно бил лекуван и в МВР болница.

 

Видно от назначената и приета съдебно – медицинска експертиза на труп № 119/2008 (т. ІІ, л. 363 – 366), при огледа и аутопсията на трупа на С.Н.Д. са установени входна огнестрелна рана пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и изходна рана във вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа; две огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия (обработени хирургически с напълно заличен първоначален вид) и две огнестрелни рани – входни и изходни рани на лявата мишница.

Непосредствената причина за смъртта на Д., настъпила на 28.08.2008 г., е развилата се сепсис – последица от огнестрелните наранявания в гръдната клетка и нараняващи десния бял дроб. Между настъпването на смъртта и установените увреждания е налице непрекъсната причинно – следствена връзка.

По вида на уврежданията вещите лица правят извод, че те са причинени от огнестрелно оръжие. От входната рана на лицето правят извод, че се касае до прострелване от далечно разстояние. От счупването на 5-то ребро приемат, че една от огнестрелните рани е с входно отвърствие от ляво на нивото на 5-то ребро с посока отляво надясно с нараняване на долния лоб на десния бял дроб и изход на нивото на 10-то ребро от дясно.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № АП 150/2008 г. (т. ІІ, л. 356 – 358 от досъд. п-во) се установява, че в резултат на нанесените му от починалия удари, на подс. Д. били причинени следните телесни увреждания: контузии с подкожен хематом на клепачите на лявото око и в основата на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвоизлив под конюктивата на лявата очна ябълка; счупване без разместване на счупените фрагменти на носните кости и на предната ламела на челния синус вляво; травматичен кръвоизлив от носа; контузия в областта на шията вляво; контузия с двойно ивицесто кръвонасядане в областта на гърба вдясно; охлузване с кръвонасядане на дясното рамо; кръвонасядане на лява раменница; охлузване на левия лакът; контузия с охлузване в областта на дясното коляно; мозъчно сътресение без изпадане в пълно безсъзнание. Установените травматични увреждания сами за себе си и в съвкупност са причинили на подс. Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Констатираните травми се дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна повърхност (за охлузванията). За характерните травматични увреждания в областта на гърба в дясно и дясно коляно с продълговатата двойно ивичеста форма вещите лица правят извод, че са получени в резултат на рязко нанесени удари с предмет с продълговата форма на удрящата повърхност. Всички травматични увреждания могат да се получат по време и начин, съобщаван от освидетелствания, а именно – при нанесени му удари с метална тръба, събаряне на терен и удари с ритници на 16.08.2008 г.

 

За времето от 08,40 часа до 10,35 часа на 16.08.2008 г. бил извършен оглед на местопроизшествие – участък от ул. „*******“ срещу бл. 15 и паркиран от северната част на участъка от улицата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******. В хода на огледа на автомобила, по калника на задна лява гума, близо до седалката и на задната седалка, били установени засъхнали петна от червеникаво – кафява материя; между предните седалки на автомобила, до предната лява седалка, бил установен камуфлажен нож с дължина 35 – 40 см с кожена кания; от задната лява част на автомобила по протежение на улицата с посока от север на юг по земята се намерили засъхнали петна от червеникаво – кафява материя; на около 8 м от автомобила в северна посока се намерила угарка от цигара с размер около 5 мм с надпис „Парламент“; на около 5 м от угарката в посока север, от източната страна на улицата, в посока север, се намерила 1 бр. гилза (условно обозначена под № 5); срещу тази гилза, от другата страна на улицата, се намерили други две гилзи, на разстояние от около 5 м от предната и на около 1,5 м една от друга (условно обозначени под № 3 и 4); на около 4 м от гилза с условно обозначение № 5 се намерила друга гилза (условно обозначена с № 2), около която се наблюдавали множество пръски от червеникава материя; на около 2 м от гилза с условно обозначение № 2, в северна посока, на около 40 см от източния тротоар, се намерила пета гилза (условно обозначена с № 1) – всички гилзи били с надписи „LVE 9х18 Mak 02“ и „10 – 00“; на около 20 м източно от автомобила и на около 30 м от бл. 20, на земята в тревната площ се намерила тръба от жълтеникав метал с дължина около 75 см и диаметър около 20 мм, в единия край на която се наблюдавали петна от засъхнала червена материя.

В хода на огледа били иззети и приобщени към доказателствената съвкупност стърготини от засъхнала червеникаво – кафява материя от вътре от ляв заден калник на автомобила; 5 броя гилзи кал. 9х18 с надписи „LVE 9х18 Mak 02“ и „10 – 00“; угарка от цигара с надпис „Парламент“, 1 бр. метална тръба от жълт метал и камуфлажен нож.

Извършеното действие по разследването било обективирано в протокол за оглед на местопроизшествие от 16.08.2008 г. (л. 11 – 13 от досъд. п-во) и фотоалбум към него (л. 14 – 24 от досъд. п-во).

 

На 16.08.2008 г. подс. Д. предал доброволно на водещия разследването 1 бр. пистолет от сив метал марка „Байкал – 442“ с № ХЕК 060101, кал. 9 мм, по който имало зацапвания от лявата страна от червеникава засъхнала течност; 1 бр. пълнител от черен метал със 7 бр. патрони в него с надпис „10 – 00“; 1 бр. разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия С № 0179610, издадено на името на Д.И.Д., валидно до 05.10.2008 г. Извършеното действие по разследването било обективирано в едноименен протокол за доброволно предаване (т. І, л. 26 от досъд. п-во).

 

Въз основа на заключението на назначената и приета съдебно – балистична експертиза № 08 БАЛ-178 (т. ІІ, л. 281 – 300 от досъд. п-во), се установява, че представеният за изследване пистолет е „Байкал – 442“, кал. 9 мм, № ХЕК 060101, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм; пистолетът е технически изправен и годен да произведе изстрели и съгласно чл. 4 от ЗКВВООБ представлява огнестрелно оръжие. С пистолета е стреляно след последното му почистване.

Вещите лица дават заключение, че представените за изследване 7 бр. патрони са фабрични патрони кал. 9 мм (9х18), предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм – „Макаров“, „Байкал – 442“, „Стечкин“ и други, включително и с пистолета – обект на експертизата.

Представените за изследване 5 броя гилзи са части от фабрични патрони кал. 9 мм (9х18), предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм – „Макаров“, „Байкал – 442“, „Стечкин“ и други; същите са били изстреляни с представения за изследване пистолет „Байкал – 442“, кал. 9 мм, № ХЕК 060101.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета дактилоскопна експертиза № 08/ДКТ – 126 (т. ІІ, л. 314 от досъд.п-во), се установява, че по изследвания обект № 1 – пистолет „Байкал – 442“, № ХЕК 060101, кал. 9 мм и 1 бр. пълнител за него, не са проявени и открити годни за изследване и идентификация дактилоскопни следи.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета физикохимична експертиза № 08/ФЗХ – 344 (т. ІІ, л. 349 – 350 от досъд. п-во) се установява, че в пробата от обтривките на ръцете на Д.И.Д. са регистрирани шест микрочастици от изстрел със състав Ba, Sn, Sb, Pb. Този капсулен състав съответства на капсулния състав на инкриминираните гилзи. Капсулните следи по представените за изследване в НИКК гилзи с надпис на дъното „LVE 9х18 Mak 02“ и „10 – 00“, са със състав Ba, Sn, Sb, Pb.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ – 462 (т. ІІ, л. 308 – 311 от досъд.п-во), се установява, че по изследвания обект № 1 – пистолет „Байкал – 442“, № ХЕК 060101, кал. 9 мм и 1 бр. пълнител за него, е установена човешка кръв.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ – 461 (т. ІІ, л. 319 – 321 от досъд.п-во), се установява, че по изследваните обект № 1 – угарка от цигара с размер 5 мм с надпис „Парламент“, с полепната червеникаво – кафява материя, установена и иззета в хода на огледа на местопроизшествие в гр. София, ж.к. „******“, ул. „******“, пред бл. 15, и по обект № 2 – стърготини червеникаво – кафява материя от вътре от ляв заден калник и прага на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, е установена човешка кръв.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство по делото ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК – 400 (т. ІІ, л. 301 – 305 от досъд. п-во), се установява, че ДНК профилът, определен за изследваната кръв от стърготините – обект № 1 – иззети от вътре на заден ляв калник и прага на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, произхожда от починалия С.Н.Д..

Вещите лица дават заключение, че ДНК профилът, определен за изследваната кръв по угарката и марлята с обтривка на кръв от пистолет „Байкал – 442“, № ХЕК 060101 – обекти № № 2 и 3, произхожда от подс. Д.И.Д..

 

С протокол за доброволно предаване от 16.08.2008 г. дежурният полицай в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД предал на водещия разследването дрехите, с които бил облечен пострадалият, а именно: черна памучна блуза с къс ръкав с яка и три копчета марка „Daniel Duf“; три четвърти бял памучен панталон на тънки черни райета с черен плетен колан марка „D§G“, зацапан с червеникава материя; мъжки памучни боксерки – бели със сини кантове отстрани, зацапани с червеникава материя; един брой черен чорап; един брой мъжка лява черна обувка без връзки с надпис „Pumа”, както и връзка с ключове и имобилайзър – ключ за лек автомобил марка „Фолксваген“.

 

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 8/2010 г. (т. ІІІ, л. 422 – 425 от досъд. п-во), повредите по дрехите и по-специално по блузата на пострадалия С.Д. са причинени от огнестрелни наранявания. Входните огнестрелни повреди по блузата са: на гърдите отпред и вляво, на лявата предница в средната трета и на левия ръкав. Изходните повреди от огнестрелните наранявания по блузата са на гърба в дясно и долна трета, на страничния шев вляво и в областта на шева на лявото рамо.

Вещите лица дават заключение, че при съпоставяне на повредите по дрехите и хирургически обработените рани, може да се направи извода, че посоката на изстрелите е отпред назад и от ляво на дясно; изстрелите са насочени към главата, тялото (гърдите) и лявата ръка. Налице са три входни и три изходни рани по описаната блуза.

Механизма на образуване на следите от кръв по обект № 1 – черна блуза, са с характеристиките на стичания и пропивания от кървящи рани; по обект № 2 – панталон, зацапванията от кръв са образувани по механизма на вертикални и коси стичания и пръски от кървящи рани; по обект № 3 – боксерки – следите от зацапвания с кръв са по механизма на стичания и пропивания.

 

Въз основа на назначената в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав ДНК експертиза на веществени доказателства № 17/ДНК – 213 (т. ІІ, л. 155 – 159 от съд. п-во) се установява, че изследваната кръв по фланелка – ляв ръкав, ляв страничен шев и ляво рамо, по бели панталони – джоб на ляв крачол и ляв крачол, по обувка и по боксерки, произхожда от починалия С.Н.Д..

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на съдебното следствие и изготвена петорна комплексна ситуационна експертиза № 18/БАЛ – 119 (т. ІІ, л. 240 – 256 от съд. п-во), съдът прие за установено, че ситуационното разположение между телата на починалия С.Д. и подсъдимия Д.Д. е било легнало положение на стрелящия и изправено на починалия. При това положение могат да се реализират всички наранявания в тялото на пострадалия, ако пострадалият е бил в приведена позиция към стрелящия, който е бил легнал на терена.

Вещите лица дават заключение, че дистанцията на изстрелите е както следва: пробойна 1 (в областта на левия страничен шев на блузата на починалия, на разстояние около 320 мм от долния ръб) е от дистанция 80 – 100 см; пробойна 2 (на разстояние около 50 мм от левия страничен шев) е от дистанция 100 – 120 см; пробойна 3 (на страничния шев на левия ръкав, на разстояние от около 540 мм от долния ръб и на около 100 мм от горния ляв раменен шев) е от дистанция по-голяма от 50 см.

Според вещите лица, описаното в огледния протокол разпръскване на гилзите в района на местопроизшествието е по-вероятно да се получи при преместване на позицията на стрелящия или завъртане на оръжието около неговата надлъжна ос, или реализиране на двете движения, отколкото от статично положение на стрелба.

Вещите лица дават заключение, че видът, характерът и локализацията на уврежданията на подс. Д., не са се явили пречка същият в легнало положение и при непрекъснати удари, да извади, да зареди и да стреля с носеното от него огнестрелно оръжие по посока тялото на починалия.

Вещите лица дават заключение, че видът, характерът и локализацията на уврежданията на починалия Д., не изключват възможността непосредствено след получаването им починалият да извършва активни действия – изминаване на 2 – 3 метра.

 

Съгласно заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д.И.Д. (т. ІІ, л. 327 – 334 от досъд. п-во), същият не страда от психично заболяване. По делото няма данни за действие, извършено от подсъдимия в състояние на физиологичен или патологичен афект. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на съдебното производство пред настоящия съдебен състав комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д.И.Д., се установява, че същият не страда от същинско психично заболяване – психоза, което да може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК; няма данни да е страдал от такова разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период. Интелектът му е в границите на нормата; няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит; останалите му когнитивни процеси са добре развити и му позволяват правилна ориентация във фактическата обстановка, и да разбира смисъла и значението на действията си и да предвижда последиците от тях. Личността на освидетелствания не показва белезите на дисхармонично развитие, възможностите му за социална адаптация са добри, при което вещите лица заключават, че при него не е налице разстройство на личността (психопатия). Липсват данни за наличие на злоупотреба или завиС.ст към алкохол и други психоактивни вещества. Няма данни за качествени нарушения в съзнанието на подсъдимия към инкриминирания период. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.

Вещите лица дават заключение, че ако подсъдимият действително е бил употребил алкохол преди деянието, към момента на извършването му е бил в най-леките степени или субклинична фаза на обикновено алкохолно опиване или не е бил въобще алкохолно повлиян.

По време на инцидента, с оглед създадената екстремна ситуация с неочаквано за него нападение и нанесен му тежък побой, подсъдимият е изпитал реален (основателен) страх за живота си и е бил мотивиран да действа с оглед спасяване на собствения му живот.

 

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие и приета като доказателство по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на св. А.Р.Д. (т. ІІ, л. 336 – 343 от досъд. п-во), същият е психично здрав. Не са установени данни за налична актуална завиС.ст към психоактивни вещества. Нивото на развитие и функциониране на когнитивните процеси позволява достатъчно адекватно, с оглед естеството на деянието, възприемане, осмисляни и възпроизвеждане на фактите и взаимовръзките им в реалността. Способността му да разбира и да се ориентира правилно във фактическата обстановка, както и да възпроизвежда достоверно минали събития и факти, не е съществено нарушена и той притежава базисна свидетелска годност. Във времето около деянието отрича алкохолна употреба. Въпреки преживяната черепно – мозъчна травма реди две години, при него няма данни за клинично изразен психоорганичен синдром. Наличната амнезия относно инкриминираното деяние вероятно се дължи на психогенно изтласкване на инцидента, включително негативната му емоционална зареденост. Освидетелстваният може да участва като свидетел в наказателното производство за събития, които си спомня и които имат отношение към инкриминираното деяние. Психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие в производството.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета съдебно – психиатрична експертиза по отношение на св. А.Д.П. (т. ІІ, л. 255 – 261 от досъд. п-во) се установява, че същият не страда от психично заболяване в тесен смисъл, което да може да се приравни към разстройство на съзнанието; интелектуалното му развитие е в границите на нормата; няма данни за формиращо се разстройство на личността (психопатия) или възрастово специфичния синдром на поведенческо разстройство; при същия няма данни за злоупотреба или завиС.ст към алкохол или други психоактивни вещества. Към момента на извършване на инкриминираното деяние, освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, при която не се наблюдават значителни нарушения във възприятията и възпроизвеждане на възприетото; при същия не се установяват данни за такива нарушения. А.П. е с добре развити когнитивни (познавателни) функции, няма данни за болестно повишена внушаемост и склонност към фантазмени преживявания. Същият може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета съдебно – психиатрична експертиза по отношение на св. В.Л.Г. (т. ІІ, л. 263 – 270 от досъд. п-во) се установява, че същият не страда от психично заболяване в тесен смисъл, което да може да се приравни към разстройство на съзнанието; интелектуалното му развитие е в границите на нормата; няма данни за формиращо се разстройство на личността (психопатия) или възрастово специфичния синдром на поведенческо разстройство; при същия няма данни за злоупотреба или завиС.ст към алкохол или други психоактивни вещества. Към момента на извършване на инкриминираното деяние, освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, при която не се наблюдават значителни нарушения във възприятията и възпроизвеждане на възприетото; при същия не се установяват данни за такива нарушения. Г. е с добре развити когнитивни (познавателни) функции, няма данни за болестно повишена внушаемост и склонност към фантазмени преживявания. Същият може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

Въз основа на заключението на назначената и приета съдебно – психиатрична експертиза по отношение на св. В.Д.П. (т. ІІ, л. 272 – 278 от досъд. п-во) се установява, че същият не страда от психично заболяване в тесен смисъл, което да може да се приравни към разстройство на съзнанието; интелектуалното му развитие е в границите на нормата; няма данни за формиращо се разстройство на личността (психопатия) или възрастово специфичния синдром на поведенческо разстройство; при същия няма данни за злоупотреба или завиС.ст към алкохол или други психоактивни вещества. Към момента на извършване на инкриминираното деяние, освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, при която не се наблюдават значителни нарушения във възприятията и възпроизвеждане на възприетото; при същия не се установяват данни за такива нарушения. В.П. е с добре развити когнитивни (познавателни) функции, няма данни за болестно повишена внушаемост и склонност към фантазмени преживявания. Същият може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Д.И.Д., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 16.11.2017 г. и на 01.02.2018 г. и тези, снети пред друг състав на съда, а именно по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.02.2012 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК (л. 348 – 350 от цитираното съд. п-во);

показанията на св. С. С.Л. и Н.Д.Л., снети в о.с.з. на 28.11.2014 г.; показанията на св. Р.С.Б., снети в о.с.з. на 28.11.2014 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 33 – 34 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и на 17.02.2012 г., и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 44 – 45 и л. 310 – 311 от съд. п-во); показанията на св. Р.И.И., снети в о.с.з. на 28.11.2014 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 35 – 36 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и на 17.02.2012 г., и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 45 – 46 и л. 310 – 316 от съд. п-во); показанията на св. В.И.С., снети в о.с.з. на 05.03.2015 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 39 – 40 и л. 252 – 253 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и на 08.02.2012 г., и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 58 и л. 277 – 279 от съд. п-во); показанията на св. С.Д.К., снети в о.с.з. на 05.03.2015 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 41 – 42 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК (л. 60 от съд. п-во); показанията на св. В.Л.Г., снети в о.с.з. на 25.11.2015 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК (т. І, л. 74 – 77 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и на 08.02.2012 г., и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК; показанията на св. В.Д.П., снети в о.с.з. на 25.11.2015 г., и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и на 08.02.2012 г., и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК (л. 65 – 68 и л. 286 – 287 от съд. п-во); показанията на св. М.М.Ш., снети в о.с.з. на 25.02.2016 г.; показанията на св. Н.В.М., снети в о.с.з. на 25.02.2016 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (т. І, л. 44 – 46 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 05.11.2010 г. и на 08.02.2012 г., и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК (л. 103 – 105 и л. 279 – 281 от съд. п-во); показанията на св. А.Д.П., снети в о.с.з. на 07.07.2016 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 69 – 72 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК (л. 69 – 74 от съд. п-во); показанията на св. А.Р.Д., снети в о.с.з. на 18.10.2016 г., тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (т. І, л. 53 – 54 от досъд. п-во) и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.10.2010 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т. 4, вр. ал.1, т.2 от НПК (л. 48 – 50 от съд. п-во);

протокол за оглед на местопроизшествие от 16.08.2008 г. (т. І, л. 11 – 13 досъд. п-во) и фотоалбум към него (л. 14 – 24 от досъд. п-во), протоколи за доброволно предаване от 16.08.2008 г. (т. І, л. 26 и л. 91 от досъд. п-во), ИЗ № 23794/2008 г. по отношение на С.Н.Д. от УМБАЛСМ „Н. И Пирогов“ ЕАД (т. І, л. 105 – 181 от досъд. п-во), медицинска документация по отношение на Д.И.Д. *** ЕАД (т. І, л. 183 – 204 от досъд. п-во), епикризи и медицински документи на А.Р.Д. (т. І, л. 82 – 85 от досъд. п-во), справка от служба „КОС“ при 07 РУ – СДВР (т. І, л. 98 от досъд. п-во), свидетелство за съдимост на подсъдимия (т. І, л. 4 от съд. п-во);

съдебномедицинска експертиза на труп (т. ІІ, л. 363 – 366 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на Д.Д. (т. ІІ, л. 356 – 358 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на С.Д. (т. ІІІ, л. 422 – 425 от досъд. п-во); съдебно психиатрична експертиза по отношение на А.Д.П. (т. ІІ, л. 255 – 261 от досъд. п-во), съдебно психиатрична експертиза по отношение на В.Л.Г. (т. ІІ, л. 263 – 270 от досъд. п-во), съдебно психиатрична експертиза по отношение на В.Д.П. (т. ІІ, л. 272 – 278 от досъд. п-во), съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д.И.Д. (т. ІІ, л. 327 – 334 от досъд. п-во), комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на А.Р.Д. (т. ІІ, л. 336 – 343 от досъд. п-во); балистична експертиза № 08/БАЛ – 178 (т. ІІ, л. 281 – 300 от досъд. п-во), дактилоскопна експертиза № 08/ДКТ – 126 (т. ІІ, л. 314 от досъд. п-во), физикохимична експертиза № 08/ФЗХ – 334 (т. ІІ, л. 349 – 350 от досъд. п-во); ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК – 400 (т. ІІ, л. 301 – 305 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ – 462 (т. ІІ, л. 308 – 311 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ – 461 (т. ІІ, л. 319 – 321 от досъд. п-во), ДНК експертиза на веществени доказателства № 17/ДНК – 213 (т. ІІ, л. 155 – 159 от съд. п-во), комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д.И.Д. (т. ІІ от съд. п-во), петорна комплексна ситуационна експертиза № 18/БАЛ – 119 (т. ІІ, л. 240 – 256 от съд. п-во) и разясненията на изготвилите ги вещи лица,

както и като взе предвид приобщените в качеството им на веществени доказателства по делото – 1 бр. пистолет марка „Байкал 442“ с № ХЕК 060101 с пълнител съдържащ 7 бр. патрони; 5 бр. гилзи; 1 бр. нож; дрехи, с които е бил облечен починалият С.Д.; угарка от цигара с размер 5 мм с надпис „Парламент“, установена и иззета в хода на огледа на местопроизшествие в гр. София, ж.к. „******“, ул. „******“, пред бл. 15 и веществените доказателствени средства – стърготини червеникаво – кафява материя от вътре от ляв заден калник и прага на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******; обтривки, иззети от ръцете на подс. Д., марлени тампони, биологични следи и контейнер с кръв.

 

Обясненията на подс. Д.И.Д., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 16.11.2017 г. и на 01.02.2018 г. и тези, снети пред друг състав на съда, а именно – по НОХД № 2513/2010 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав в о.с.з. на 13.02.2012 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, настоящият съдебен състав в основни линии кредитира, като прецени, че същите са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и са депозирани обективно и добросъвестно, а не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение.

Действително, между обясненията на този подсъдим, депозирани пред настоящия съдебен състав и тези, снети пред друг състав на съда, се наблюдават редица несъответствия, наложили приобщаване на последните към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, но от една страна, тези несъответствия добре се обясняват с изминалия продължителен период от време между датата на извършване на деянието и тази на разпита на обвиняемия пред съда, а от друга – същите не касаят съществени от гледна точка на предмета на доказване факти и обстоятелства, поради което и според настоящия състав на съда, няма пречка обясненията на подсъдимия да бъдат кредитирани в основни линии и поставени в основата на изводите на съда по фактите. СГС в този си състав, отчита, че обясненията на подсъдимия са както основен източник на доказателственорелевантни факти, така и основен процесуален способ за упражняване правото му на защита в производството, но съпоставяйки така депозираните, на различни етапи в производството, обяснения, с останалите, събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства намери, че в конкретния случай подсъдимия депозира обективно и добросъвестно обясненията си пред съда, няма данни да изгражда защитна версия по обвинението или да се стреми да омаловажава участието си или значението на извършеното деяние.

Така, досежно местоработата му към датата на извършване на инкриминираното деяние, познанството му със св. М. и Д. и поводът за посещението на дискотека „****“ на 16.08.2008 г. – обаждането и поканата от св. М., обясненията му кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. М. и Д.. Обясненията на подсъдимия относно това, че в заведението само опитал алкохола, поръчан му от М., се подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин именно от съобщеното от този свидетел, снети пред настоящия състав, както и със заключението на вещите лица, изготвили назначената и изготвена комплексна СППЕ по отношение на подсъдимия, които не установяват подс. Д. да е бил алкохолно повлиян.

Действително, в показанията си, депозирани пред водещия разследването на 16.08.2008 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, св. М. заявява, че заедно с Д. са изпили „по две водки“, но по-късно, пред съда, същият се отрича от тези показания, като заявява, че към момента на депозирането им все още е бил под въздействието на алкохола, употребен през нощта. Иначе, за съда не е спорно, че именно св. М. е поръчал малка водка на подсъдимия, като в този смисъл са както обясненията на последния, така и показанията на св. М. и Д., който също заявява, че е видял подсъдимия да пие водка.

Вярно е и това, че вещите лица, изготвили СППЕ по отношение на подс. Д. в хода на досъдебното производство (т. ІІ, л. 327 – 334 от досъд. п-во) сочат, че към датата на извършване на деянието, подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека степен, което не съответства на заключението на КСППЕ, назначена и изготвена в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. По отношение на това обстоятелство, съдът се довери и постави в основата на изводите си по фактите, заключението на КСППЕ, като прецени, че изготвилите го вещи лица са съобразили показанията на св. М., депозирани пред инстанциите по същество, в които същият се отрича от показанията си на досъдебната фаза на производството и добре обяснява по какви причини е депозирал именно такива показания, залегнали в основата на заключението на вещите лица, изготвили СППЕ. Иначе за съда не възникна съмнение, че вещите лица, изготвили СППЕ, са работили обективно, задълбочено и съвестно, в рамките на своята компетентност.

Настоящата инстанция кредитира обясненията на подсъдимия и по отношение на факта, че същият е бил въоръжен с носеното от него огнестрелно оръжие – в тази насока са и показанията на св. М. и Б., отразеното в протокола за доброволно предаване от 16.08.2008 г. (т. І, л. 26 от досъд. п-во), както и справка от служба „КОС“ при 08 РУ – СДВР относно издаденото на подсъдимия разрешение за придобиване и носене на оръжие, но не може да даде вяра на твърденията му по отношение на марката на огнестрелното оръжие. Така, на водещия разследването подсъдимия е предал боен пистолет марка „Байкал – 442“, модел ХЕК 060101, 9 мм, по който са установени следи от зацапване с кръв с произход от подсъдимия, които добре се обясняват с механизма на възникване и протичане на инкриминирания инцидент, поради което и за съда е безспорно, че именно това оръжие се е явило средството за извършване на инкриминираното деяние. В тази насока са и заключенията на назначените и изготвени балистична и физикохимична експертиза, които не оставят съмнение, че именно подсъдимият е произвел изстрели с изследваното огнестрелно оръжие и именно от последното са изстреляни гилзите, намерени на местопроизшествието. Същевременно, пред съда, в о.с.з. на 16.11.2017 г., подсъдимият заявява, че е носел пистолет, марка „Макаров“. Тези му твърдения съдът не кредитира, като прецени, че се явяват напълно изолирани от доказателствената съвкупност. Като причина за констатираното несъответствие съдът прецени изминалия продължителен, близо десетгодишен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на разпита му пред съда, при което е съвсем естествено подсъдимият да не може да възпроизведе в цялост и в пълнота възриетите от него факти и обстоятелства, интересуващи производството, както и това, че пистолетите „Байкал – 442 и „Макаров“ са с един и същи калибър, поради което е възможно подсъдимият да е употребил марка „Макаров“ като родово понятие или да е боравел с такова служебно оръжие. Иначе обстоятелството, че същият оставил оръжието при охраната на входа на заведението и по-късно, на излизане го взел оттам, се установява безспорно от обясненията му и показанията на св. М..

Няма основание да не бъдат кредитирани с доверие и обясненията на подсъдимия по отношение на действията му и тези на св. М. и Д. непосредствено след напускане на заведението „****“ и до срещата им с починалия и св. В.П., тъй като същите получават несъмнена доказателствена опора в съобщеното от свидетелите Д. и М.. Така събраните гласни доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и съдът прецени, че следва безусловно да ги кредитира с доверие и да ги ползва при формиране на изводите си по фактите.

Единственото несъответствие измежду обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д., което отново следва да се отдаде на изминалия продължителен период от време от датата на деянието и с това, че в определен момент св. Д. изостанал и бил зад подсъдимия, е в насока дали св. Д. се е отдалечил от подсъдимия и св. М., за да се облекчава, на свой ред в храстите, или не. Подсъдимият съобщава, че св. Д. се е бил отдалечил от тях, докато самият св. Д. отрича това и пресъздава възприятията си по отношение на целия инцидент в неговото развитие, от което се налага изводът, че същият не се е отдалечавал от приятелите си и е възприел развитието на инцидента в цялост и пълнота.

Особено внимателно съдът анализира съобщеното от подсъдимия във връзка с конфликта му с починалия, възникнал докато двете групи младежи се придвижвали към паркинга на ул. „*******“, срещу бл. 15. В тази връзка подсъдимият съобщава за разменени реплики между него и починалия – описаните по-горе, както и това, че починалият тръгнал към него, а подсъдимият го спрял с ръце, а след това св. П. дръпнал С.Д. и те продължили по улицата. Съобщеното от подсъдимия намира доказателствена подкрепа в показанията на св. Д., който свидетелства за това, че се били „сбутали“, както и в тези на св. М., който свидетелства, че чул глъчка. В противен смисъл е съобщеното от св. В.С., който сочи, че починалият му казал, че „те/той го ударили“, сочейки подсъдимият и придружаващите го лица, и показанията на св. В.П. – придружавал починалия, който твърди, че подсъдимият ударил починалия Д. с юмрук. По отношение на това обстоятелство съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Д., като игнорира като недостоверни, показанията на св. С. и В. П.. В тази насока съдът съобрази, че по делото липсват обективни находки за причинени увреждания в областта на лицето или горната част на тялото на починалия, които да се дължат на действието на твърди тъпи предмети, като човешкия юмрук. 

Настоящият съдебен състав подложи на особено внимателен анализ и оценка и съобщеното от подсъдимия по отношение на механизма на развитие на инцидента с починалия С.Д. ***. В тази връзка съдът съобрази, че подсъдимия изнася, на първо място, че е бил притегнат за гушата с носената от него чантичка, с което бил завъртян и починалият му нанесъл няколко удара с предмет в областта на лицето. Тези обяснения на подсъдимия не намират опора в останалите, събрани по делото, гласни доказателствени средства, доколкото нито един от останалите свидетели – очевидци не съобщава подсъдимият да е бил с гръб към починалия към началото на инцидента, нито да е бил дърпан за носената от него чантичка, душен с каишката й или завъртан в посока местонахождението на починалото лице. Констатираните неточности, съдът отдаде на изминалия продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на разпита му пред съда, при което е съвсем естествено подсъдимият да не може да възпроизведе в цялост и в пълнота възприетите от него факти и обстоятелства, интересуващи производството, както и на последвалото нанесения му побой объркване и дезориентация на подсъдимия, при което е възможно да не е могъл да възприеме в цялост и в пълнота началото на инцидента, а не на негова недобросъвестност, субективизъм или стремеж за изграждане на защитна версия.

Иначе, настоящият съдебен състав няма основания да не кредитира съобщеното от подсъдимия по отношение на нанесения му от починалото лице побой, местоположението на телата, докато е траел нанасяния побой, причините подсъдимият да извади и зареди носеното от него оръжие и да произведе изстрели в посока нагоре, попаднали в тялото на починалия, като съобрази, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. Д. и М. – наблюдавали развитието на инцидента от близко разстояние и със заключенията на назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на получените от подсъдимия телесни увреждания, както и комплексна ситуационна и комплексна съдебнопсихиатрична експертизи по отношение на подс. Д..

Тук е мястото да се посочи, че по делото се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че именно починалият е започнал да нанася пръв удари с метална тръба в областта на главата и тялото на подсъдимия, докато същите са били в изправено положение, а след като подсъдимият загубил равновесие и паднал на земята, починалият продължил да му нанася удари с тръбата и с ритници. Съобщеното от подсъдимия в тази връзка, освен, че корелира по небудещ съмнение начин с показанията на св. Д. и М., добре обяснява получените от подсъдимия телесни увреждания, които не биха могли да се получат в резултат на един или два удара, нанесени от починалия при взаимно изправено положение на телата на починалия и подсъдимия, както съобщават свидетелите В. П., А. П., С. и Г. (последните дават показания, че подсъдимият произвел изстрелите към починалия, докато двамата били в изправено положение един срещу друг и докато починалият се защитавал, като нанасял удари с тръба в областта на горната част на тялото на подсъдимия).

В частност, констатираните от вещите лица, изготвили СМЕ по писмени данни № АП 150/2008 г. увреждания при подсъдимия – контузия в областта на шията вляво; контузия с двойно ивицесто кръвонасядане в областта на гърба вдясно; охлузване с кръвонасядане на дясното рамо; кръвонасядане на лява раменница; охлузване на левия лакът; контузия с охлузване в областта на дясното коляно; мозъчно сътресение без изпадане в пълно безсъзнание, не биха могли да се получат по механизма, съобщаван от св. В. П., А. П., С. и Г., а именно – при нанасяне на удари с метална тръба от починалия в областта на главата и рамото на подсъдимия, докато същият е бил изправен срещу починалия и с насочено към него оръжие. Показанията на тези свидетели противоречат на обективните находки по делото, поради което и не могат да бъдат кредитирани с доверие.

Отделно от това, съобщаваният от подсъдимия тежък побой, нанесен му от починалия, намира опора и в твърденията на св. Н.М. по отношение на състоянието на подсъдимия след отдалечаването му от местопроизшествието, който дава показания в смисъл, че подсъдимият е бил объркан, дезориентиран, с неясен говор, облян в кръв.

Действително, както правилно изтъква и повереникът, назначената и изготвена в хода на съдебното следствие петорна комплексна ситуационна експертиза дава заключение, че са възможни два варианта на ситуационно разположение между телата на пострадалия С.Д. и на подсъдимия Д.Д., а именно: изправено положение на стрелящ и пострадал (в какъвто смисъл са и показанията на св. В. П., А. П., С. и Г.) и легнало положение на стрелящия и изправено положение на починалия (в какъвто смисъл са показанията на св. Д. и М. и обясненията на подсъдимия). Настоящият съдебен състав възприе като кореспондиращо с обективната фактическа обстановка второто възможно ситуационно разположение между телата, като съобрази следното:

На първо място, по делото не се установява подсъдимият да е получил описаните от вещите лица, изготвили СМЕПД № АП 150/2008 г. телесни увреждания на друго място и по друг начин, освен по съобщения от него и от св. Д. и М., а именно – на инкриминираното по делото място от починалото лице; в този ред на мисли, предвид получените от подсъдимия множество телесни увреждания в областта на цялото тяло, в т.ч. и долните крайници, логично и житейски убедително е да се приеме, че в резултат на нанесените му удари, особено тези в областта на главата, при това със значителна сила и с метална тръба – в каквато насока са всички свидетелски показания и отразеното в огледа на местопроизшествие – подсъдимият е загубил равновесие и е паднал на земята; по делото не се съдържат доказателства за това подсъдимият да се е изправял и да е произвеждал изстрели, преди падането на починалия в тревната площ, поради което и следва безусловно да се приеме, че изстрелите са произведени докато е траел побоят над подсъдимия, респ. докато същият се е намирал в легнало положение.

На второ място, вещите лица, изготвили петорната комплексна ситуационна експертиза посочват, че при взаимно положение на телата на стрелящия и простреляния изправени, за да се реализира прострелването в главата на починалия, при което входната пробойна да е в областта на дясната ушна мида, би трябвало пострадалият да е с гръб към стрелящия или обърнат с дясно рамо към него и напълно завъртяна глава наляво, в каквато насока по делото не са събрани данни. Ето защо вещите лица сочат този механизъм на получаване на телесните увреждания като слабо вероятен и неподкрепен от гласните доказателствени средства.

На трето място, вещите лица, изготвили петорната комплексна ситуационна експертиза посочват, че разположението на гилзите, установени при огледа на местопроизшествие от 16.08.2008 г., в по-голяма степен съответства на това изстрелите да са произведени при динамично положение на подсъдимия (в каквато насока са и неговите обяснения), отколкото при статично (в какъвто смисъл са твърденията на свидетелите, придружаващи починалия), което още веднъж оборва тезата на последните за изправен стоеж на подсъдимия и прицелване към починалия непосредствено преди произвеждане на изстрелите.

На четвърто място, отново вещите лица, изготвили петорната комплексна ситуационна експертиза дават заключение, че с оглед вида, характера и локализацията на уврежданията на подсъдимия, е обективно възможно в легнало положение същият да извади носеното от него оръжие от чантичката, да го зареди и да произведе последователно пет изстрела, което отново кореспондира с твърденията именно на подсъдимото лице.

Повереникът също така сочи, че от заключението на назначената в хода на съдебното производство и приета като доказателство по делото ДНК – експертиза на веществени доказателства се установява, че по дрехите на починалия не се наблюдават пръски кръв, които да са оставени от подсъдимия, което според него, би станало при механизма на нанесения му побой, описан от подсъдимия. Тези доводи настоящата инстанция не споделя, като съобрази, че изстрелите са нанесени от сравнително голямо разстояние между телата (над 50 и до 120 см), предвид което и следва да се приеме, че това и по-голямо е било разстоянието от нанасящия побоя починал и подсъдимия. При това разстояние е естествено пръски кръв от подсъдимия да не могат да достигнат тялото на пострадалия. И най-после, вещите лица, изготвили СМЕ на веществени доказателства, еднозначно сочат в хода на разпита си пред съда, че е възможно стичанията и пропиванията по дрехите на починалия да се получат при динамично положение на тялото му, а именно изправяне – навеждане – изправяне.

Не може да се игнорира, на следващо място, и заключението на назначената и изготвена комплексна СППЕ по отношение на подсъдимия, която дава заключение, че същият е бил мотивиран в действията си от изпитания страх за живота и здравето му, вследствие на нанасяните му дари с метална тръба и изпитваната болка от получените наранявания. Изводи в този смисъл са направили и вещите лица, изготвили първоначалната СППЕ, макар и същите да бяха изнесени пред съда, а да не са закрепени в заключението, поради липса на съответна задача в тази насока. Изложеното категорично изключва достоверността на показанията на св. А. П., В. П., С. и Г. в насока подсъдимият хладнокръвно да е застанал срещу починалия и да е произвел няколко последователни изстрела към него.

Достоверността им се изключва още и предвид местонахождението на намерените на местопроизшествието гилзи – описани по-горе, което изключва възможността изстрелите да са произведени от статично за подсъдимия и починалия положение и предвид това, че е житейски неубедително и нелогично при нанасяни многобройни удари с метална тръба в областта на ръцете на стрелящия (както съобщават тези свидетели), последният да има възможност да произведе изстрели само в горната част на тялото на починалия.

Въз основа на така анализираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства, и способи на доказване – експертизи, настоящият съдебен състав намира, че изцяло следва да се довери на обясненията на подсъдимия по отношение на нанесения му побой, местоположението на телата, докато е траел побоя, както и местоположението им при провеждането на изстрели. Показанията на св. А. П., В. П., С. и Г. съдът не кредитира, като прецени, че същите са недостоверни, необективни и са предназначени само и единствено да омаловажат участието и провокативното поведение на починалия техен приятел в инцидента.

Въз основа на обясненията на подсъдимия и съобщеното от св. М., съдът съобрази, че непосредствено преди да произведе първия изстрел, подсъдимият е предупредил починалия с думите „Спри, ще стрелям!“, но последният не е преустановил нанасянето на побоя над подсъдимия. Съдът даде вяра и на показанията на св. Д. и М. в смисъл, че изстрелите са преустановени непосредствено преди преустановяване побоя над подсъдимия и не са продължили след преустановяване нанасянето на удари.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени единствено твърденията на подсъдимия в смисъл, че е имало лице, което се е намесило и е натиснало ръката, с която е държал пистолета надолу, тъй като, от една страна, по делото не са събрани категорични гласни доказателствени средства в тази насока, а от друга – не се установява да е произведен изстрел в хоризонтална посока, или надолу, както би било, в случай, че ръката на подсъдимия е била натискана назад и надолу, докато същият е бил легнал на земята. Действително, св. С. пред съда заявява, че опитал да събори подсъдимия, докато произвеждал изстрелите, но не успял и двамата паднали на земята, но тези показания съдът не може да кредитира с доверие, по изложените вече причини досежно възприетото от състава местоположение на тялото на подсъдимия към момента на произвеждане на изстрелите. Като причина за констатираното несъответствие, съдът съобрази объркването у подсъдимия в резултат на нанесения му побой и опитите му да се изправи от земята.

Иначе, досежно фактите и обстоятелствата последвали преустановяване на нанасяния му побой, обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на св. Д., М., Б. и И., и отразеното в огледния протокол, поради които и няма пречка да бъдат кредитирани. 

 

С оглед обективното, безпристрастно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в настоящото производство, съдебният състав подложи на особено внимателна преценка и анализ показанията на свидетелите А.Д. и Н.М..

 Въз основа на анализа на показанията им и този на обясненията на подсъдимия, коментиран по-горе, съдебният състав съобрази, че няма пречка да кредитира с доверие същите, като обективни, безпристрастни, добросъвестно депозирани и кореспондиращи със съобщеното от подсъдимия в частта, в която съдът кредитира твърденията му, и с обективните находки по делото.

Както вече се посочи, не са налице съществени разминавания и несъответствия между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. и М. досежно поведението им преди съприкосновението на подсъдимия с починалия, с изключение на съобщеното от тях относно употребения от подсъдимия алкохол, което съдът вече коментира.

Настоящият съдебен състав не намира основания да не кредитира и показанията на св. Д. в смисъл, че не е знаел за наличното у подсъдимия огнестрелно оръжие, като прецени, че по делото са събрани доказателства да това, че подсъдимия е съобщил на св. М. за носеното от него оръжие, но не и на св. Д.; при влизането на подсъдимия в заведението, в което били приятелите му, той вече бил оставил оръжието си на входа, а при напускането на заведението подсъдимият изостанал след приятелите си, за да си вземе обратно оръжието, при което в нито един момент до този на произвеждане на изстрелите по посока на починалия, не се установява св. Д. да е възприел налично у подсъдимия оръжие.

Изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на св. Д. и по отношение на първото съприкосновение между подсъдимия и починалия по пътя им към паркинга пред бл. 15 на ул. „*******“, по съображения, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин със съобщеното от подсъдимия и не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници. Подробни съображения в тази връзка вече бяха изложени.

Налице е и пълно единство, еднопосочност и вътрешна непротиворечивост между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. и М. по отношение на механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, поради което и по причини, вече изтъкнати от съда, така събраните гласни доказателствени средства следва изцяло да бъдат кредитирани с доверие. И св. Д., и св. М. са имали възможност да проследят развитието на инкриминирания инцидент между подсъдимия и починали от близко разстояние, при добра видимост (развиделявало се), св. Д. – без по никакъв начин да е бил алкохолно повлиян, поради което и за съда няма съмнение, че същите са възприели правилно фактите и обстоятелствата, интересуващи производството и ги възпроизвеждат добросъвестно и обективно, разбира се – като се отчита изминалия период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на разпита им пред съда.

Именно на това обстоятелство, както и на изпитания съвсем естествен уплах и объркване от бързо развилата се негативна ситуация на която е бил свидетел, съдът отдаде единственото съществено несъответствие в показанията на св. Д., което следва да бъде отбелязано тук, а именно – досежно дължината на металната тръба, с която починалият е нанасял удари на подсъдимия. Така, пред съда св. Д. сочи, че тръбата е била дълга около 150 – 200 см, докато по делото е безспорно установено, че същата е била с дължина 75 см (вж. отразеното в огледния протокол).

По делото е безспорно установена и запазената свидетелска годност на св. Д., поради което и за съда не възникна съмнение, че същият е имал възможност правилно да възприеме и да възпроизведе възприетите от него факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване.

 

Показанията на свидетелите В.С., В.Г., В.П. и А.П., съдът кредитира частично. Така, досежно местонахождението им, поведението им и употребения алкохол преди икримиинрания инцидент, са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, а по отношение на алкохолното им повлияване – освен това и кореспондиращи по несъмнен начин със заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и приети като доказателство по делото СПЕ по отношение на същите, поради което и следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие.

Настоящият състав се довери в основни линии на показанията на св. С., Г. и А.П. по отношение на съобщеното им от починалия, че е бил ударен от лице от другата компания, младежи, придвижваща се по улицата. Действително, както вече се посочи по-горе, съдът се доверява на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Д., в смисъл, че е имало бутане с ръце, а не нанесен удар от страна на подсъдимия към починалия, но за съда е напълно вероятно починалият, поради употребения алкохол и занижения самоконтрол вследствие на това, да е възприел поведението на подсъдимия като агресивно спрямо него и да е преувеличил сериозността на възникналия инцидент между двете групи младежи. Иначе, съдът не се довери на показанията на св. В.П. в смисъл, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на починалия, тъй като, същите се оборват освен от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д., които са напълно единни и взаимнодопълващи се, още и от обективните находки по делото и в частност – това, че по лицето на починалия не са констатирани следи от такъв род нараняване.

СГС в този си състав, изцяло кредитира и показанията на тази група свидетели по отношение на фактите и обстоятелствата последвали прострелването на С.Д., като прецени, че в тази им част, същите освен единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, се подкрепят от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. и М. – по отношение на състоянието на починалия непосредствено след падането му на земята и опитите на неговите приятели да го превозят до болничното заведение, с показанията на св. Ш. и К. – относно начина на транспортиране на починалия до болничното заведение и с тези на св. Б. и И. – относно установяването им на местопроизшествието при идването на дежурния полицейски патрул и действията по установяване местонахождението на подсъдимия.

Не могат да бъдат кредитирани с доверие, обаче, показанията на тази група свидетели по отношение на механизма на извършване на инкриминираното деяние, тъй като, макар и в основни линии единни, същите противоречат на обективните находки по делото, обсъдени детайлно по-горе, относно взаимното разположение на телата на подсъдимия и починалия. Вън от горното, настоящата инстанция констатира, че по отношение на тези обстоятелства показанията на свидетелите са и противоречиви – св. А.П. и В.С. сочат, че починалият първи е започнал да нанася удари на подсъдимия, докато св. В.П. заявява, че починалият е бил прострелян докато е посягал да удари подсъдимия, което е още едно самостоятелно основание същите да не бъдат поставяни от съда в основата на изводите му по фактите.

Настоящата инстанция не може да кредитира с доверие и показанията на св. А.П., в смисъл, че едно от придружаващите подсъдимия лица е носело в себе си дървен кол и е приканило подсъдимия да извади оръжието си („Вади патлака“), доколкото, по делото се установи по несъмнен начин – от показанията на св. Д. и М., че от една страна, нито един от тях не е носел дървен кол и ситуацията е възникнала изненадващо за същите, дори не са се притекли на помощ на подсъдимия, а от друга – цялостното им поведение – и при първото съприкосновение между подсъдимия и починалия, и при второто такова, е сочело, че същите не са агресивно настроени към другата група младежи, избягвали са всячески продължаване на конфликт и намеса в същия, поради което е напълно нелогично да са подстрекавали подсъдимия да стреля. Съдът вече имаше повод да коментира обстоятелствата, при които подсъдимият е започнал да произвежда изстрели и изложи обстойни съображения по какви съображения приема, че същите са били в отговор на неспиращия побой от страна на починалия, а не за да го сплаши или респектира преди началото на ударите.

Вече обсъденото състояние на подсъдимия по време и непосредствено след нанасянето на ударите с метална тръба от страна на починалия, прави напълно житейски неубедителни и нелогични и показанията на тези свидетели по отношение на това след произвеждане на изстрелите, подсъдимият да е насочвал пистолет към всеки от свидетелите със заплахата, че ще стреля и по тях. Такива действия не се установяват и е нелогично да се приеме, че биха могли да бъдат осъществени, предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимия в резултат на нанесените му множество удари от починалия и изпитания страх за живота му, мотивирал го да се отдалечи от местопроизшествието веднага след инцидента, а не да проявява агресия спрямо четирите, придружаващи починалия лица.

Като причина за констатираното несъответствие, както вече се посочи, съдът прецени стремежът на свидетелите да омаловажат участието и водещата роля на починалия в инцидента техен приятел.

 

Показанията на св. М.Ш. и С.К. съдът изцяло кредитира, като прецени, че са единни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви, изцяло кореспондират с показанията на св. В. П., А. П., С. и Г. по отношение на предприетото от тях поведение след прострелване на приятеля им, поради което са депозирани обективно и добросъвестно и са относими към предмета на доказване по делото.

Действително, съдът констатира, че същите не са в състояние да възпроизведат по достатъчно пълен и безпротиворечив начин възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към инкриминираната дата. Ето защо съдът приобщи към доказателствената съвкупност показанията им, снети в хода на досъдебното производство и пред друг състав на съда. Това положение обаче, съдът отдаде, от една страна, на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелят дава показания – 16.08.2008 г., и тази на разпита им пред съда, както и на обстоятелството, че за свидетелите ситуацията, която са възприели, е била изключително стресова и не са могли да запаметят, респ. да възпроизведат в пълнота и детайли фактическата обстановка.

Посочените непълноти, обаче, не разколебават извода на съда, че показанията на тези свидетели са депозирани обективно и безпристрастно, нито изключват възможността да бъдат ползвани от съда при формиране на свободното му вътрешносъдийско убеждение относно предмета на доказване по делото. И това е така, тъй като, от една страна, в своята съвкупност и единство показанията на разпитаните и цитирани по-горе свидетели, са достатъчни, за да формират извода на съда относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството, а от друга – да послужат за проверка на достоверността на останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства.

Иначе, показанията на тези свидетели послужиха на съда да възприеме поведението на придружаващите починалия лица след невъзможността им да приведат автомобила му в движение и начина на превозване на починалия до болничното заведение. Тези свидетели не са очевидци на деянието, поради което и не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата, относими към момента на причиняване на телесните увреждания на починалия.

 

Показанията на св. Р.Б. и Р.И. – дежурен автопатрул към 07 РУП – СДВР, съдебният състав също изцяло кредитира, като прецени, че са единни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви, кореспондират с обясненията на подсъдимия и показанията на св. М., поради което са депозирани обективно и добросъвестно, и са относими към предмета на доказване по делото.

И по отношение на тези свидетели се констатира, че същите не са в състояние да възпроизведат пред съда по достатъчно пълен и безпротиворечив начин възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към инкриминираната дата. Ето защо съдът приобщи към доказателствената съвкупност показанията им, снети в хода на досъдебното производство и пред друг състав на съда. Това положение, обаче, съдът отдаде, от една страна, на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания – 16.08.2008 г., и тази на разпита им пред съда – 28.11.2014 г., както и на обстоятелството, че за свидетелите подобни ситуации като инкриминираната, са ежедневни и не е имало причина да се концентрират и запаметят трайно детайлите, свързани с местопроизшествието и със съобщеното им от подсъдимия.

Посочените непълноти, обаче, не разколебават извода на съда, че показанията на тези свидетели са депозирани обективно и безпристрастно, нито изключват възможността да бъдат ползвани от съда при формиране на свободното му вътрешносъдийско убеждение относно предмета на доказване по делото. И това е така, тъй като, от една страна, в своята съвкупност и единство показанията на разпитаните и цитирани по-горе свидетели, са достатъчни, за да формират извода на съда относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството, а от друга – да послужат за проверка на достоверността на останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства.

Показанията на тези свидетели послужиха на съда да възприеме местонахождението на подсъдимия и св. М. след напускане на местопроизшествието, състоянието на подсъдимия след нанесения му побой и поведението му при извършване на полицейската проверка. Тези свидетели не са очевидци на деянието, поради което и не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата, относими към момента на причиняване на телесните увреждания на починалия.

 

При формиране на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите, съдебният състав в основни линии възприе и кредитира показанията на гражданските ищци и частни обвинители С. Л. и Н.Л., като съобрази, че същите са в основни линии единни, непротиворечиви и са житейски логични и убедителни.

Съдът съобрази, че гражданските ищци и частни обвинители не са свидетели – очевидци на инкриминираното деяние и не са в състояние да възпроизведат факти и обстоятелства относно авторството и механизма на деянието, но въпреки това показанията им допринасят за изясняване на личността на починалия, служебната му ангажираност и взаимоотношенията му с неговите родители, периода на лечение и датата на настъпване на смъртта му, както и за преживените негативни емоции от свидетелите във връзка със смъртта на сина им. По отношение на тези обстоятелства настоящата инстанция не намира причини да не кредитира така събраните гласни доказателствени средства, като напълно единни и еднопосочни.

Въз основа на същите и като съобрази обективните находки по делото и обясненията на подсъдимия и показанията на св. С., съдът установи управлявания от починалия лек автомобил, обстоятелството, че същият е държал в управлявания от него автомобил метална тръба с размер около 5 мм, с дължина от около 75 см., а по-конкретно въз основа на показанията на св. Л. и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие – и това, че в автомобила, управляван от починалия, последният носел нож.

Тук е мястото да се отбележи, че св. Л. дава показания относно механизма на извършване на деянието – преследване на починалия от подсъдимия и прострелването му, когато починалият е взел тръбата, за да се защитава. Съобщеният от свидетелката механизъм на деянието не е възприет лично от нея, а й е съобщен от придружаващите починалия лица, поради което и съдебният състав, макар да прецени, че и в тази им част показанията на свидетелката са депозирани обективно, добросъвество и безпристрастно, не допринасят за изясняване на обективната фактическа обстановка.

 

Получените от подсъдимия и пострадалия телесни увреждания и техния характер, наличието на биологични следи върху изследваните вещи, в това число и вещественото доказателство – 1 бр. пистолет марка „Байкал – 442“ с № ХЕК 060101, съдът установи въз основа на заключенията на назначените и изготвени в хода на воденото досъдебно производство съдебномедицинска експертиза на труп (т. ІІ, л. 363 – 366 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на Д.Д. (т. ІІ, л. 356 – 358 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на С.Д. (т. ІІІ, л. 422 – 425 от досъд. п-во), ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК – 400 (т. ІІ, л. 301 – 305 от досъд. п-во), ДНК експертиза на веществени доказателства (т. ІІ, л. 155 – 159 от съд. п-во), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ - 462 (т. ІІ, л. 308 – 311 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ - 461 (т. ІІ, л. 319 – 321 от досъд. п-во), които възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, както и относими към предмета на доказване по делото.

В частност, въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, съдът установи констатираните при огледа и аутопсията на трупа на починалия С.Д. телесни увреждания, тяхната медико-биологична характеристика, причината за смъртта на починалия и причинната връзка между получените увреждания и настъпилата смърт.

Въз основа на заключението на СМЕ по писмени данни по отношение на подс. Д., съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин телесните увреждания, получени от подсъдимия в резултат на нанесените му удари от починалия и последващото падане на терена. Заключението на тази експертиза кореспондира по несъмнен начин със съобщеното от подсъдимия досежно получените множество удари с метална палка и ритници от страна на починалия.

Въз основа на заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното и съдебното производство ДНК експертизи на веществени доказателства и СМЕ на веществени доказателства, съдът установи произхода на наличните биологични следи по дрехите на пострадалия и по веществените доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупост.

Взаимното разположение на телата на подсъдимия и починалия към момента на произвеждане на изстрелите от страна на подс. Д. и разстоянието, от което същите са били произведени, съдът установи въз основа на заключението на назначената в хода на съдебното производство и приета петорна комплексна ситуационна експертиза, което изцяло кредитира като прецени, че е обективно, компетентно, пълно и ясно, както и отноС. към предмета на доказване. По отношение на заключението на вещите лица по първата поставена задача, съдът прецени, че следва да се позове при формиране на изводите си по фактите, на втората, обсъдена от експертите алтернатива, по съображения, които вече бяха изложени във връзка с обясненията на подсъдимото лице.

 

Съдът кредитира изцяло, като обективни, компетентни, пълни и ясни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, както и относими към предмета на доказване по делото, назначената в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д. (т. ІІ, л. 327 – 334 от досъд. п-во и назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д. (депозирана на 09.07.2018 г. пред СГС) – приети като доказателства по делото. Въз основа на така изготвените експертни заключения и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание, съдът установи психичното състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Известните несъответствия в експертните заключения съдът вече коментира по-горе.

При преценката относно свидетелската годност на свидетелите А.П., В.Г., В.П. и А.Д., съдът взе предвид и кредитира изцяло заключенията на назначените и изготвени  съдебно психиатрична експертиза по отношение на А.Д.П. (т. ІІ, л. 255 – 261 от досъд. п-во), съдебно психиатрична експертиза по отношение на В.Л.Г. (т. ІІ, л. 263 – 270 от досъд. п-во), съдебно психиатрична експертиза по отношение на В.Д.П. (т. ІІ, л. 272 – 278 от досъд. п-во), съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д.И.Д. (т. ІІ, л. 327 – 334 от досъд. п-во), комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на А.Р.Д. (т. ІІ, л. 336 – 343 от досъд. п-во).

 

По делото, в качеството му на веществено доказателство, е приобщено средството за извършване на инкриминираното деяние – 1 бр. пистолет марка „Байкал – 442“ с № ХЕК 060101, 9 мм. Вида и техническото състояние на оръжието се установяват безспорно въз основа на заключението на назначената и изготвена балистична експертиза № 08/БАЛ – 178 (т. ІІ, л. 282 – 300 от досъд. п-во), която съдът изцяло кредитира, като намира, че е обективно, компетентно и ясно. Въз основа на същата безспорно се установява и това, че гилзите, намерени на местопроизшествието, са изстреляни именно с изследваното оръжие. По вещта са установени следи от кръв с кръвно-групова принадлежност идентична с тази на подсъдимия (видно от заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство и приети като доказателство по делото съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства № 08/БТМ – 462 (т. ІІ, л. 308 – 311 от досъд.п-во) и ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК – 400 (т. ІІ, л. 301 – 305 от досъд. п-во). По обтривките от дланите но подсъдимия са установени химически вещества, идентични с тези по гилзите, изстреляни от оръжието (вж. физикохимичната експертиза). Предвид изложеното и с оглед обясненията на подсъдимия, за съда не възникна съмнение, че именно това е оръжието, послужило на подсъдимия за нанасяне на телесните увреждания, установени у починалото лице. Предвид изложеното съдът намери, че посоченото веществено доказателство е отноС. към предмета на доказване и се явява средството за извършвана на инкриминираното деяние.

 

Останалите веществени доказателства и доказателствени средства по делото съдът също кредитира, като прецени, че са събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и допринасят за изясняване на обективната истина и проверка на събраните гласни доказателствени средства.

 

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съдът прецени, че изготвения протоколи за оглед на местопроизшествие от 16.08.2008 г. следва да бъде кредитиран като годно писмено доказателствено средство, по смисъла на чл. 131, вр. чл. 127, вр. чл. 105, ал. 1 НПК, относно извършването на съответното действие по разследването, реда по който е извършено, и събраните в резултат на това доказателства. В тази насока съдът съобрази, че действията по разследването, обективирани в същия, са извършени при стриктно спазване на императивните законови разпоредби на чл. 155 – 158 НПК, протоколите са изготвени по реда на чл. 128 НПК и съдържат всички изискуеми от закона – в чл. 129 НПК, реквизити.  Ето защо и приобщените в хода на извършените действия по разследването вещи са годни веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 НПК.

 

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

В настоящото производство, наказателната отговорност на подсъдимия Д.И.Д. е ангажирана за осъществен състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. чл. 115 от НК. При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено, че с деянието си, подсъдимият Д. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав с горепосочената правна квалификация, като съображенията в тази връзка са следните.

Основен признак на обективна страна на деянието, инкриминиран в диспозицията на тази законова разпоредба, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго – такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.

Предмет на престъпно посегателство по този законов текст е друг жив човешки организъм, върху когото деецът въздейства по начин, който е от естество да причини неговата биологична смърт. Престъплението може да бъде извършено като чрез действие, така и чрез бездействие, като то е довършено с настъпване на смъртта на пострадалия. Към същото е възможен както довършен, така и недовършен опит.

Престъплението по чл. 115 от НК е умишлено, като то може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. В слу­чаите, ко­га­то деецът съз­на­ва, че на­ред с це­ле­ния ре­зул­тат ще настъ­пи с по­ло­жи­тел­ност и смър­т­та на постра­да­лия, но въпре­ки то­ва из­вър­ш­ва де­янието, е на­ли­це убийст­во, из­вър­ше­но с пряк уми­съл. Убийството е из­вър­ше­но с евен­ту­ален уми­съл, ко­га­то деецът, на­ред с це­ле­ния ре­зул­тат, е до­пускал, че мо­же да настъ­пи и смър­т­та на постра­да­лия, но се е от­не­съл без­раз­лич­но към то­ва.

Когато деецът до­пуска, че на­ред с це­ле­ния ре­зул­тат мо­же да настъ­пи и смър­т­та на постра­да­лия, но не се от­на­ся без­раз­лич­но към то­ва, а взе­ма мерки за пре­дот­в­ра­тя­ва­не­то й, но съ­ща­та въпре­ки то­ва настъп­ва, на­ли­це е убийст­во, из­вър­ше­но със съз­на­тел­на непред­паз­ли­вост – престъпление по чл. 122 от НК. За уми­съ­ла мо­же да се съ­ди от сред­ст­ва­та, с които е из­вър­ше­но де­янието, от на­со­ка­та и си­ла­та на уда­ри­те, от място­то на на­ра­ня­ва­не­то, от раз­стоянието, от което се по­ся­га на жер­т­ва­та с оръ­жие, и дру­ги об­стоятел­ства.

Вмененият във вина на подсъдимия Д. квалифициран признак е налице тогава, когато деянието е извършено със средства, опасни за живота на мнозина Убийството е из­вър­ше­но със сред­ст­ва, опас­ни за жи­во­та на мно­зи­на, а именно – ко­га­то е из­вър­ше­но с та­ки­ва сред­ст­ва, които при употре­ба­та им по естест­во­то си раз­ви­ват го­ля­ма енер­гия и си­ла, и имат ши­рок об­сег на дейст­вие, с което съз­да­ват опас­ност за жи­во­та на по­ве­че от ед­но ли­це (вж. ре­ше­ние № 60/22.01.1971 г. по н. д. № 758/1970 г., II н. о.). За съста­во­мер­ността на де­янието по чл. 116, т. 6, пр. 2 НК не е доста­тъч­но употре­бе­но­то сред­ст­во да е по­на­ча­ло опас­но за жи­во­та на мно­зи­на, а е не­об­хо­ди­мо та­ка­ва опас­ност да е съ­щест­ву­ва­ла в кон­крет­ния слу­чай. За су­бек­тив­ния състав на де­янието е не­об­хо­ди­мо деецът да е съз­на­вал, че съ­щест­ву­ва опас­ност за жи­во­та на мно­зи­на (вж. ре­ше­ние № 159/1972 г. по н. д. № 111/1972 г., I н. о.).

 

За да се пристъпи към преценка на обективната и субективна съставомерност на деянието, осъществено от подсъдимото лице по конкретна наказателноправна норма от Особената част на НК, следва, на първо място, да се даде отговор на въпроса – осъществени ли са елементите от състава на престъплението по чл. 9, ал. 1 от НК. Едва при положителен отговор на този въпрос следва да се пристъпи към изследване на съответствието на осъщественото деяние в обективната действителност с признаците от вменения или друг престъпен състав.

В конкретния по делото случай такъв положителен отговор на въпроса за осъществяване на елементите от общото понятие за престъплението, не може да бъде даден.

И това е така, тъй като деянието, осъществено от подс. Д.И.Д., е извършено при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК – за да защити от непосредствено и противоправно нападение живота и здравето си, поради което и същото не е общественоопасно и не е престъпно.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

„От цитирания законов текст става ясно, че положението на неизбежна отбрана, като обстоятелство, при което деянието не е общественоопасно, е уредено като съвкупност от два основни и взаимосвързани елемента: непосредствено и противоправно нападение и защита, която се изразява в причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Социалният смисъл на неизбежната отбрана се свежда до това, че във всеки един момент, в който някакво отрицателно поведение застрашава с увреждане съществуващи обществени отношения от какъвто и да е вид, законът позволява на всеки човек да ги защити незабавно, като прекъсне поведението, което създава опасността, чрез увреждане на нападателя в рамките на необходимото за преустановяване на това нападение. Поради това и в съдебната практика се подчертава, че „деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо“ и че такива деяния не могат да имат общественоопасни последици.“ (вж. С., Ал. Наказателно право. Обща част, С., Сиела, 2015, с. 208 и цитираната там съдебна практика, както и ре­ше­ние № 762/26.11.1973 г. по н. д. № 733/1973 г., II н. о.).

„Нападение е всяко деяние, което поставя в реална опасност или уврежда държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, т.е. всяко общественоопасно деяние. Всяка форма на отрицателно поведение може да бъде нападение. Възможно е то да се осъществи чрез едно или няколко действия или чрез бездействие, като деецът използва особени средства или оръдия, или без да използва такива“ (вж. С., Ал., цит. съч.)

Обикновено на­па­де­нието се осъ­щест­вя­ва с ак­тив­ни дейст­вия, из­ра­зя­ва­щи се в нахвър­ля­не, връх­ли­та­не и др. Бездей­ствие­то оба­че съ­що мо­же да се оце­ни ка­то на­па­де­ние по сми­съ­ла на за­ко­на, ако деецът е бил длъ­жен по за­кон да дейст­ва и без­дейст­вието му ре­ал­но застра­ша­ва не­посред­ст­ве­но да ув­ре­ди дър­жав­ни или об­щест­ве­ни ин­те­ре­си, лич­ност­та или за­кон­ни­те пра­ва на граж­да­ни­те. Не са­мо умиш­ле­ни­те, но в ня­кои слу­чаи и непред­паз­ли­ви­те де­яния съ­що мо­гат да се из­ра­зят в на­па­де­ние, което да на­ло­жи ак­тив­на за­щи­та. Ето за­що не­из­беж­на от­бра­на е до­пусти­ма и сре­щу де­яния, из­вър­ше­ни по непред­паз­ли­вост (вж. ППВС № 12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., т. 2).

„По-нататък трябва да се отбележи, че нападението е само външното проявление на деянието като действие или бездействие, което създава реална опасност от увреждане или уврежда определени обществени отношения. Отбраняващият се не е длъжен, а и най-често няма възможност да преценява субективната страна на нападението, защото последното вече е създало опасността, срещу която трябва да се реагира незабавно. Поради това практиката приема, че нападението може да бъде осъществено при всички форми и разновидности на вината, както и при което и да е от обстоятелствата, изключващи вината.

Субект на нападението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Без значение е дали нападателят е наказателноотговорно лице и какви качества притежава….

Обект на нападението могат да бъдат практически всички видове обществени отношения – личността или правата на отбраняващия се, друго физическо лице или негови права, правата на юридическо лице, както и различни държавни или обществени интереси. Това положение прави неизбежната отбрана универсално средство за самопомощ и за помощ на другиго при застрашени законни права и интереси от всякакъв вид – лични, имуществени, субективни и т.н.

Отрицателното въздействие на нападението върху обществените отношения винаги се проявява като застрашаване, като съществуваща действителна опасност от тяхното увреждане. Това е така и когато е започнало увреждане на обекта на нападението, но отрицателното изменение в обществените отношения не е завършило. Именно съществуващата опасност от увреждане на даден обект е основанието законът да позволи нейното неутрализиране чрез увреждане на нападателя. Така например, нападение срещу живота ще е налице, както при замахване за нанасяне на удари върху нападнатия, така и когато нападателят вече нанася удари, но жертвата е още жива.

Положение на неизбежна отбрана може да бъде предизвикано единствено от нападение, което едновременно е непосредствено и противоправно“ (вж. С., Ал. цит. съч., с. 209).

Неизбежната от­бра­на пред­по­ла­га на­па­де­ние, което не е поз­во­ле­но от за­ко­на. Затова, ко­га­то „от­бра­ня­ва­щият се“ съз­на­тел­но про­во­ки­ра с ак­тив­ни дейст­вия на­па­де­ние с цел да ли­ши от жи­вот или да при­чи­ни те­лес­на пов­ре­да на опре­де­ле­но ли­це, не мо­же да се по­зо­ва­ва на не­из­беж­на от­бра­на, а ще от­го­ва­ря на об­що ос­но­ва­ние. От дру­га стра­на, на де­янията, из­вър­ше­ни при не­из­беж­на от­бра­на, не мо­же да се от­го­во­ри с не­из­беж­на от­бра­на, тъй ка­то на­пад­на­тият има пра­во да се за­щи­та­ва и не­го­во­то де­яние е пра­во­мер­но.

Неизбежната от­бра­на е до­пусти­ма са­мо ко­га­то на­па­де­нието е не­посред­ст­ве­но. На­па­де­нието е не­посред­ст­ве­но, когато е започнало и не е завършило. „Само тогава обществените отношения, които то застрашава, ще се намират в опасност от увреждане и само тогава ще е обществено оправдано да се реагира незабавно срещу нападението.

То започва от момента, когато възниква реална опасност за съществуващите обществени отношения в следствие поведението на нападателя, например, когато той се насочва към жертвата, за да й нанесе побой. Нападението може да се изрази и като начало на увреждане на обекта, да речем когато нападателят е започнал да упражнява принудата при изнасилването. И при двете хипотези е необходимо създадената от нападението опасност да е действителна. Не е обществено оправдано и поради това не се допуска неизбежна отбрана срещу предполагаемо или бъдещо нападение.

Нападението не е завършило, когато неговият обект все още не е окончателно увреден и нападателят продължава да осъществява поведението, в което се изразява нападението. Само при едновременното наличие на тези две изисквания можем да приемем, че нападението продължава и в момента, когато се осъществява защитното деяние“ (вж. С., Ал. Наказателно право. Обща част, С., Сиела, 2015, с. 210 и цитираната там съдебна практика; в този смисъл е и ППВС № 12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., т. 4).

Нападението е прекра­те­но, ко­га­то е от­блъс­на­то от на­пад­на­тия или тре­ти ли­ца, ако на­па­да­те­лят сам се е от­ка­зал да го за­вър­ши, или го е за­вър­шил. Кратко­вре­менното пре­къс­ва­не на на­па­де­нието, ако то мо­же бър­зо да се въ­зоб­но­ви, оба­че не оз­на­ча­ва прекра­тя­ва­не на на­па­де­нието.

Неизбежната от­бра­на е упраж­ня­ва­не пра­во­то на за­щи­та, при което на­пад­на­тият или дру­ги граж­да­ни мо­гат да при­чи­нят вре­ди на на­па­да­те­ля с цел за за­щи­та и от­блъск­ва­не на на­па­де­нието. Законът пре­доста­вя пра­во за от­блъск­ва­не на то­ва на­па­де­ние не са­мо на на­пад­на­тия, но и на все­ки граж­да­нин, без да е не­об­хо­ди­мо да се тър­си на­ме­са­та на спе­циали­зи­ра­ни­те дър­жав­ни и об­щест­ве­ни ор­га­ни.

Не е не­об­хо­ди­мо от­бра­на­та да бъ­де един­ст­ве­но­то сред­ст­во за за­щи­та. Нападнатият мо­же, но не е длъ­жен по за­кон да се от­ка­же от ак­тив­на за­щи­та, да бя­га и се укри­ва, да тър­си по­мощ от дър­жав­ни и об­щест­ве­ни ор­га­ни или тре­ти ли­ца. Когато оба­че на­па­де­нието се из­вър­ш­ва от нев­ме­ня­еми или ма­ло­лет­ни, които той поз­на­ва, тряб­ва при въз­мож­ност да из­бег­не ув­реж­да­не­то.

Защитното деяние „…се изразява в причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Така, чрез увреждане на самия нападател или на негови права и интереси, се създава фактическа невъзможност той да продължи нападението или у него се създава мотив да го преустанови.“ (вж. С., Ал., цит. съч., с. 213). Вредите, които защитата причинява, трябва да засягат само личността или правата на нападателя, не и на трети лица.

Като пре­доста­вя пра­во на граж­да­ни­те да от­блъс­нат на­па­де­нието чрез при­чи­ня­ва­не вре­ди на на­па­да­те­ля, за­ко­нът до­пуска то­ва са­мо ако за­щи­та­та е в пре­де­ли­те на не­из­беж­на­та от­бра­на. А за­щи­та­та е в пре­де­ли­те на не­из­беж­на­та от­бра­на не са­мо ко­га­то е на­ли­це съ­от­ветст­вие меж­ду нея и на­па­де­нието, но и при не­съ­от­ветст­вие, ако то не е яв­но. Съответствието се опре­де­ля от съв­куп­ност­та на всич­ки об­стоятел­ст­ва, от­на­ся­щи се до си­ла­та и ин­тен­зив­ност­та на на­па­де­нието и за­щи­та­та, зна­чи­мост­та на за­щи­та­ва­ния и ув­ре­ден обект, сте­пен­та на опас­ност­та, застра­ша­ва­ща на­пад­на­тия, не­го­ви­те си­ли и въз­мож­ности за от­бра­на, сред­ст­ва­та за на­па­де­ние и за­щи­та, броя на на­па­да­те­ли­те и от­бра­ня­ва­щи­те се, място­то и вре­ме­то на на­па­де­нието и др. (вж. ППВС № 12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., т. 6).

В чл. 12, ал. 2 НК е по­со­че­но, че пре­ви­ша­ва­не пре­де­ли­те на не­из­беж­на­та от­бра­на ще има са­мо ако за­щи­та­та яв­но не съ­от­ветст­ва на ха­рак­те­ра и опас­ност­та на на­па­де­нието. Послед­­ните тряб­ва да се пре­це­ня­ват с оглед об­стоятел­ст­ва­та на все­ки конкре­тен слу­чай, за­що­то меж­ду тях не мо­же да се напра­ви точ­но раз­гра­ни­че­ние и ня­кои об­стоятел­ст­ва мо­гат ед­нов­ре­мен­но да имат зна­че­ние и за ха­рак­те­ра, и за опас­ност­та на на­па­де­нието. Към ха­рак­те­ра на на­па­де­нието се от­на­сят при­мер­но ви­дът и обек­тът на за­щи­та, об­щест­ве­ни­те от­но­ше­ния, кои­то се за­ся­гат, а ко­га­то на­па­де­нието е и престъпле­ние – и об­стоятел­ст­ва­та, които ха­рак­те­ри­зи­рат сте­пен­та на об­щест­ве­на­та опас­ност, с оглед на които за­ко­но­да­те­лят е дал и съ­от­вет­на­та ква­ли­фи­ка­ция на де­янието. За опас­ност­та на на­па­де­нието пък са от зна­че­ние оне­зи об­стоятел­ст­ва, които за­ся­гат ин­тен­зив­ност­та на на­па­де­нието, на­чи­ни­те и сред­ст­ва­та, с които то се из­вър­ш­ва, броя на на­па­да­те­ли­те, място­то и вре­ме­то, къ­де­то е упраж­не­но на­си­лието, и др. Следователно за­щи­та­та мо­же и да не съ­от­ветст­ва на на­па­де­нието, ко­га­то с оглед опре­де­ля­щи­те съ­от­ветст­вието меж­ду на­па­де­нието и за­щи­та­та об­стоятел­ст­ва, над­хвър­ля не­об­хо­ди­мо­то за от­блъск­ва­не на на­па­де­нието. Несъответствието е яв­но, ко­га­то е из­ра­зе­но яс­но и не въз­буж­да съм­не­ние. Деянието, из­вър­ше­но при пре­ви­ша­ва­не пре­де­ли­те на не­из­беж­на­та от­бра­на, е непра­во­мер­но и сре­щу не­го не е до­пусти­ма не­из­беж­на от­бра­на.

При от­блъск­ва­не на на­па­де­нието на­пад­на­тият мо­же да изпол­з­ва и по-ин­тен­зив­ни сред­ст­ва и на­чи­ни за от­бра­на, ако то­ва яв­но не над­хвър­ля въз­мож­ности­те за от­блъск­ва­не на на­па­де­нието. (вж. ППВС № 12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., т. 7).

 

В конкретния по делото случай, безспорно се установява, че на 16.08.2008 г., около 06.20 часа, в гр. София, ж.к. „******“, на ул. „*******“ и срещу бл. 15, подсъдимият Д. е произвел пет изстрела със законно притежавания от него притежаван боен пистолет „Байкал 442” кал. 9/18 мм с № ХЕК 060101 по посока горната част на тялото на починалия С.Н.Д..

В резултат на произведените удари, на починалия били причинени входна огнестрелна рана пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и изходна рана във вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа, две огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия и две огнестрелни рани – входни и изходни рани на лявата мишница.

Получените от С.Д. телесни увреждания поставили началото на обективен причинен процес, довел до настъпване на смъртта му на 28.08.2008 г. Непосредствената причина за смъртта на Д. се явила развилата се сепсис – последица от огнестрелните наранявания в гръдната клетка и нараняващи десния бял дроб. Между настъпването на смъртта и установените увреждания е налице непрекъсната причинно – следствена връзка.

Предвид изложеното следва да се приеме, че подсъдимият е упражнил достатъчна по интензитет изпълнителска дейност, която обективно и закономерно да води до причиняване смъртта на починалия и която е довела до настъпването на този резултат.

По делото не се установява друга причина, освен нанесените на починалия телесни увреждания от страна на подсъдими, която да е довела или да се е явила съпричина за настъпване на смъртта му. Смъртта на починалия се дължи само и единствено на поведението на подсъдимото лице.

 

Същевременно, за съда е безспорно, че деянието, осъществено от подс. Д., описано по-горе, в резултат на което е настъпила смъртта на починалия С.Д., се е явило защитно, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК; същото не е общественоопасно, по смисъла на чл. 10 от НК и поради това няма престъпен характер. Съображенията в тази насока са следните:

 

На първо място, подс. Д. е предприел описаната по-горе изпълнителска деятелност в отговор на осъществено от страна на починалия С.Д. непосредствено и противоправно нападение.

Починалият е осъществил нападение над подс. Д. изразяващо се в нанасянето на тежък побой над същия, чрез нанасяне на удари с метална тръба с дължина от около 75 см и диаметър от около 20 мм, при това със значителна сила, в резултат на което причинил на подсъдимия следните телесни увреждания: контузии с подкожен хематом на клепачите на лявото око и в основата на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвоизлив под конюктивата на лявата очна ябълка; счупване без разместване на счупените фрагменти на носните костици и на предната ламела на челния синус вляво; травматичен кръвоизлив от носа; контузия в областта на шията вляво; контузия с двойно ивицесто кръвонасядане в областта на гърба вдясно; охлузване с кръвонасядане на дясното рамо; кръвонасядане на лява раменница; охлузване на левия лакът; контузия с охлузване в областта на дясното коляно; мозъчно сътресение без изпадане в пълно безсъзнание. С това починалият е поставил в реална опасност личността на отбраняващия се.

Настоящата инстанция не споделя доводите на представителя на държавното обвинение в смисъл, че подсъдимият е провокирал починалия да предприеме описаните по-горе действия. Действително, установява се, че няколко минути по-рано, докато се придвижвали по ул. „*******“ в посока паркинга пред бл. 15, между починалия и подсъдимия били разменени реплики – описаните по-горе, както и взаимно бутане с ръце, но това им поведение вече било преустановено към момента, в който починалият започнал да нанася удари с металната тръба в областта на лицето и тялото на подсъдимия.

Нападението, осъществено от починалия над подсъдимия, се явило непосредствено – то е било започнало и не е било завършило. Същото започнало в момента, в който починалият се насочил към подсъдимия с носената от него метална тръба, с явно и недвусмислено намерение да му нанесе удари и към момента, в който подсъдимият произвел в бърза последователност пет изстрела, които попаднали в главата и в горната част на тялото на починалия, все още не било преустановено – и към момента на произвеждане на последния изстрел, починалият продължавал да нанася удари с тръба в областта на главата и тялото на подсъдимия, който бил в легнало положение на земята, а починалият бил приведен над него.

Нападението, осъществено от починалия, се явило и противоправно, доколкото по делото не се установява валидно правно основание за причиняване на телесните увреждания на подсъдимия от страна на починалия С.Д.. Подсъдимият не е осъществявал нападение над починалия или друго лице, поради което и не може да се приеме, че починалият сам е действал при условията на неизбежна отбрана.

Действително, по делото не е изследвана алкохолната концентрация в организма на починалия, респ. от какъв вид и в каква степен на алкохолно опиване се е намирал към момента на нападението. Не е установено по несъмнен начин, дали е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Но доколкото, както вече се посочи, нападението представлява външно обективирано деяние и отбраняващият се не е длъжен да преценява субективната страна на нападението, защото последното вече е създало опасността, срещу която трябва да се реагира незабавно, въпросът за вменяемостта на нападателя е ирелевантен за преценка налице ли е нападение, или не.

 

На второ място, защитното деяние, осъществено от подсъдимия, е останало в рамките на необходимите предели. Починалият Д. е осъществил нападение над подсъдимия посредством метална тръба, като е нанасял удари със същата, със значителна сила и интензивност, в областта на главата и тялото на подсъдимия. При това е била създадена сериозна опасност от увреждане на здравето на подсъдимия – реализирала се впоследствие, и дори за увреждане на неговия живот, тъй като част от ударите са били нанесени от починалия в областта на жизненоважни центрове на човешкото тяло – в главата на подсъдимия. Физическото съотношение между подсъдимия и починалия също не е разкривало съществени отлики.

Важна особеност е, че докато починалият бил в изправено положение, леко приведен над подсъдимия, последният е бил в легнало положение на земята, като продължително време не е могъл да се изправи, тъй като починалият е продължавал да нанася удари по тялото му и ритници. В този смисъл, подсъдимият не е имал възможност да отблъсне нападението на починалия с други средства, освен като произведе изстрел с носеното от него огнестрелно оръжие. Подсъдимият не е имал и възможност да се откаже от активна защита и да напусне мястото на нападението, тъй като починалият е продължавал да му нанася удари.

Вярно е, че в своята съвкупност, причинените от починалия на подсъдимия телесни увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на подсъдимия, докато причинените в отговор телесни увреждания на починалия – пет огнестрелни наранявания в главата и горната част на тялото му, са довели до настъпване на смъртта му. Обществените отношения, застрашени от деянието на починалия, обаче – тези, свързани с опазване живота и здравето на подсъдимия, са идентични с увредените от защитното деяние, поради което и следва да се приеме, че не е налице несъразмерност между застрашения и увредения от защитното деяние обекти.

Вярно е и това, че докато починалият е осъществявал нападението над подсъдимия с метална тръба, подсъдимият е отвърнал чрез произвеждане на изстрели с носеното от него огнестрелно оръжие. Изложеното, обаче, не обуславя извод за несъразмерност между средството за нападение и това, използвано за защита, доколкото и двете средства са били годни да накърнят телесния интегритет на личността и дори да доведат до настъпване на смърт.

 

На трето място, причинените на нападателя – починалия Д., вреди, са останали в рамките на защитното деяние. И петте изстрела са били произведени от подсъдимия докато е траело нападението над него с метална тръба. Не се установява подсъдимият да е произвел изстрел към починалия след като същият е отстъпил и е направил няколко крачки назад, въпреки, че и при такава ситуация, за подсъдимия не е могло да бъде несъмнено ясно, че нападението е окончателно преустановено и няма опасност да се възобнови с по-голяма сила и интензитет, доколкото същият не е могъл да възприеме – предвид получените наранявания и обилно кръвотечение, дали е прострелял починалия, или не.

Не е без значение, че подсъдимият е възприел, че починалият е бил придружен от още четири лица, които е могло да окажат помощ на починалия, докато придружаващите него самия лица – св. Д. и М., са обективирали недвусмислено, че няма да му окажат помощ и подкрепа. 

Следва да се посочи и това, че вредите, настъпили в резултат на защитното деяние, са причинени само и единствено на нападателя; не са причинени вреди на трето лице.

 

Предвид изложеното, съдът прецени, че деянието, осъществено от подс. Д.И.Д. е извършено при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и в този смисъл не се явява общественоопасно, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК и поради това няма престъпен характер.

Доколкото същото не съответства на общото понятие за престъпление, а именно – обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, поради липса на неговия основен обективен, неюридически признак – обществена опасност, съдът намери за безпредметно изследването на въпроса осъществява ли обективните и субективни признаци на конкретен престъпен състав, предвиден в Особената част на НК, в т.ч. и вменения на подсъдимия такъв по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр.чл. 115 от НК.

                       

            По изложените съображения, съдът призна подс. Д.И.Д. за невиновен в това, че на 16.08.2008 г., около 06.20 часа, в гр. София, жк. „******“, на ул. „*******“ и срещу бл. 15, умишлено умъртвил С.Н.Д., като е произвел пет изстрела със законно притежаван боен пистолет “Байкал 442” кал. 9 / 18 мм с № ХЕК 060101, с което му е причинил входна огнестрелна рана пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и изходна рана във вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа, две огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия и две огнестрелни рани – входни и изходни рани на лявата мишница, като непосредствената причина за смъртта на Д. е развилия се сепсис – последица от огнестрелните наранявания, проникващи в гръдната клетка и нараняващи десния бял дроб, и в следствие на нараняванията Д. е починал на 28.08.2008 г., като между настъпването на смъртта и установените увреждания е налице непрекъсната причинно-следствена връзка, като убийството е извършено със средства опасни за живота на мнозина – боен пистолет “Байкал 442” кал. 9/18 мм с № ХЕК 060101, тъй като деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК – за да защити от непосредствено и противоправно нападение живота и здравето си, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 12, ал. 1 от НК, го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. чл. 115 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

В настоящото производство, съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата С. С.Л. – майка и законен наследник на починалия С.Н.Д., граждански иск срещу подсъдимия Д.И.Д., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението.

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие и предявения от Н.Д.Л. – баща и законен наследник на починалия С.Н.Д., граждански иск срещу подсъдимия Д.И.Д., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението.

Така предявеният граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, както и на основните права и свободи на личността.

Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс. Д., ангажирана в настоящото производство.

Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото, да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.

В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

В конкретния случай, безспорно се установи, че на инкриминираните по делото дата и място – на 16.08.2008 г., около 06.20 часа, в гр. София, ж.к. „******“, на ул. „*******“ и срещу бл. 15, подсъдимият Д. произвел пет изстрела със законно притежаван боен пистолет „Байкал 442” кал. 9/18 мм с № ХЕК 060101, в резултат на което на починалия С.Н.Д. били причинени входна огнестрелна рана пред дясна ушна мида с раневи канал през дясната ябълковидна кост и предната страна на максиларния синус, и изходна рана във вътрешния ъгъл на десния клепач и в основата на носа, две огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош с входни и изходни отверстия и две огнестрелни рани – входни и изходни рани на лявата мишница.

На 16.08.2008 г., починалият Д. е бил приет по спешност в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” – София ЕАД в увредено общо състояние, където на 28.08.2008 г. настъпила смъртта му. Установява се, че непосредствената причина за смъртта на Д. е развилия се сепсис – последица от огнестрелните наранявания, проникващи в гръдната клетка и нараняващи десния бял дроб. Между настъпването на смъртта и установените увреждания е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.

В този смисъл, осъществено е деяние, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, но същото не е деликт. И това е така, тъй като деянието, осъществено от подс. Д., макар и явило се вредоносно – довело, като пряка и непосредствена последица до смъртта на наследодателя на гражданските ищци С.Н.Д., по механизма, очертан по-горе, не е противоправно, респ. не е извършено виновно. Същото е извършено при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, респ. не е общественоопасно и като такова не може да бъде противоправно и виновно извършено.

Съгласно константната съдебна практика, деянието, което е из­вър­ше­но при усло­вията на не­из­беж­на от­бра­на – чл. 12, ал. 2 НК, е пра­во­мер­но, за­то­ва за при­чи­не­ни­те от не­го вре­ди на­пад­на­тият не но­си граж­дан­ска от­го­вор­ност – чл. 46, ал. 2 ЗЗД (вж. т. 11 от ППВС № 12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г.).

Предвид изложеното, настоящата инстанция прецени, че приетите за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът прецени, че направените по делото разноски в размер на 6 765.44 лева (шест хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), следва да останат за сметка на държавата.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

Съдия при СГС:  

 

 

 

    Член – съдия: