МОТИВИ

по присъда № 5/09.02.2018 година, постановена по НОХД

№ 376/16 година по описа на  Софийския окръжен съд

 

 

С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс. К.К.К. за това, че на 13.07.2013 г. в гр. С., обл. Софийска, пред клуб „П.” се е опитал умишлено да умъртви А.И.К. с ЕГН **********, като му е нанесъл удар с нож в областта на корема, с което му е причинил прободнопорезно нараняване в лявата половина на корема, в горната му трета под ребрената дъга, проникващо в коремната кухина, като по хода на раневия канал са били засегнати артериални и венозни съдове и чреводържателя и от нараняването е последвал масивен кръвоизлив в коремната кухина в количество 1500 мл., като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини – своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ – престъпление по  чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК.

 

В процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител е конституиран А.И.К., като е приет за съвместно разглеждане предявеният от него срещу К.К. граждански иск в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получените телесни увреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2013 г. до окончателното изплащане.

Претендират се и осъществените разноски в хода на производството.

 

В съдебни прения представителят на държавното обвинение - прокурор К. от СОП, поддържа изложените в обвинителния акт факти и правната квалификация на деянието.

Счита се, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по категоричен начин, че на посочените дата и място и по описания в обвинителния акт начин подсъдимият К. е направил опит умишлено да умъртви пострадалото по делото лице А.К., като нанесеното нараняване в областта на корема  е такова, че без незабавна високоспециализирана и оперативна медицинска помощ би довело до неминуем смъртен изход за пострадалия.

Сочи се, че макар в хода на производството единственият пряк очевидец на стореното от подсъдимия К. да е братът на пострадалия, то са налице множество косвени доказателства за авторството на деянието. Такива косвени доказателства се считат показанията на пострадалия и всички негови близки -  получили сведения от самия пострадал непосредствено след деянието, допълнени с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Намира се, че не възниква никакво съмнение, че именно подсъдимият К. и именно по описания в обвинителния акт начин е нанесъл удар на пострадалия в областта на коремната кухина, като това е сторил на визираните в обвинителния акт и дата и място в гр. С..

Сочи се, че подсъдимият, без да бъде непосредствено преди това предизвикан по какъвто и да било начин от А.К., е нанесъл удар с нож в областта на корема му,  като  вследствие на  това К. е получил нараняване проникващо в коремната кухина, от което са засегнати артериални и венозни съдове и е последвал масивен кръвоизлив в коремната кухина.

Обръща се внимание на това, че непосредствено преди извършване на деянието и за дълъг период преди това пострадалият и подсъдимият не са били в никакъв контакт; а подсъдимият – който е напълно вменяем, без да е предизвикан по никакъв начин с непосредствено агресивно или каквото и да било друго поведение от страна на пострадалия му е нанесъл процесния по делото удар, довел до общественоопасни резултати. Подчертава се, че деянието не е извършено от подсъдимия в състояние на афект, тъй като той не е бил предизвикан от пострадалия по някакъв начин, което да оформи ажитиране в психиката му и да го доведе до състояние близко до това на невменяемостта, а с пълно  съзнание и разбиращ какво прави е нанесъл удара на пострадалия.

Твърди се, че няма по делото събрани никакви доказателства, които да сочат, че е възможно някое друго лице, което се е намирало на същото място по същото време, да е причинило на пострадалото лице въпросното нараняване.

Предвид на високата обществена опасност на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, както и че по отношение на него не са събрани никакви смекчаващи вината обстоятелства, а са налице единствено утежняващи такива (обременено съдебно минало и лоши характеристични данни), се счита, че няма основание наказанието на подсъдимия да бъде наложено под минимума на предвиденото за престъплението наказание. Като единствено смекчаващо вината обстоятелство се счита това, че деянието е останало недовършено.

Иска се постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около предвидения законов минимум.

Предявеният граждански иск се счита доказан по основание и се иска уважаването му в справедлив размер.

В реплика към защитниците се обръща внимание, че се е състояло събитие, което е довело до реална възможност за летален изход и смърт на млад човек, в разцвета на силите си, в много добро физическо здраве, спортист. Обсъждат се отново показанията на брата на пострадалия и на самия пострадал, които безпротиворечиво твърдят, че именно подсъдимият се е приближил до пострадалия, че е държал в ръцете си именно нож – подробно описан от пострадалия, и които свидетели съобщават извършените от подсъдимия движения и нанасянето на удара в корема на пострадалия. Изтъква се, че няма основания свидетелите да лъжат – както съда, така и родителите си, на които са разказали за случилото се.

Агресивното поведение на свидетеля Х.К. в болницата се счита провокирано от извършеното престъпление срещу брат му и факта, че той не е успял да направи нищо, за да го предотврати, при което не е могъл да остане безразличен и спокоен.

 

 Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.К. – адв. Д. от САК, заема становището на представителя на държавното обвинение по отношение авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Счита се за установено, че на посочените дата и място пострадалият е получил мушкащ удар в областта на корема от подсъдимия К.,  който удар е бил от естество да осъществи изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимият е обвинен и да доведе до целените от подсъдимия общественоопасни последици - а именно смъртта на пострадалия. Подчертава се, че единствената причина, поради която не се е стигнало до летален изход е била своевременната медицинска интервенция, която е спасила живота на пострадалия.

 Сочи се, че пострадалият К. е видял, че ударът е нанесен именно от подсъдимия, същото е забелязано и от неговия брат; двамата безпротиворечиво са споделили със своите близки това, което са възприели в нощта на събитието и съответно пред съда родителите на пострадалия също са посочили логична и хронологична фактическата обстановка, която отговаря на повдигнатото обвинение.

Твърди се, че е направен опит от близки на подсъдимия да се лансира защитна версия, която да му гарантира алиби, като опитът се счита неуспешен поради наличието на множество противоречия в защитната версия - по отношение на часовия диапазон, в който са се развили твърдяните от тези свидетели действия и по отношение на това кои лица са присъствали на тези действия, както и досежно поредността на действията. Счита се, че  депозираните в този смисъл показания не следва да бъдат кредитирани.

Сочи се, че по делото се установява, че явно е имало конфликт между брата на пострадалия и подсъдимия в процесната нощ, което  очертава и мотива за престъплението, с оглед приетите по делото психологично-психиатрични експертизи.  Обръща се внимание на депозираните експертни становища, видно от които подсъдимият има нрав, който е склонен в случай на неособено голяма провокация да реагира по начина, установен по делото.

Твърди се, че престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, което е видно от начина, по който е извършено – с режещо пособие, годно да причини смърт, както и от обстоятелството, че излизайки от колата си подсъдимият е крещял, че ще ги изколи, ще ги избие и се е насочил директно към пострадалия и осъществил намерението си, ако и да е направен някакъв опит да бъде възпрян.

 Споделя се виждането на прокурора, че обвинението е доказано по несъмнен начин и съдът следва да наложи справедливо наказание, като отчете липсата на смекчаващи вината обстоятелства и наличието на отегчаващи такива.

Предявеният граждански иск се счита основателен и доказан по размер, тъй като пострадалият в резултат на престъплението е претърпял продължителни болки и единствено по абсолютно щастливо и случайно стечение на обстоятелствата по отношение на него не е настъпил най-тежкия резултат на престъпленията против  личността. Сочи се, че след случая пострадалият е преустановил своята дейност като активен спортист и изцяло е променил начина си на живот; а в  причинна връзка с полученото нараняване впоследствие е получил херния на оперирания участък, което е наложило и нова операция.

В реплика към защитниците се прави уточнението, че  по делото няма данни свидетелят Т. да е  близък на пострадалия и брат му, а конфликтността на А. и Х. К. (дори да се приеме такава) не води закономерно до извод, че саморазправата срещу тях е допустима. Подчертава се, че сигналът е подаден в СОП пет дни след извършване на деянието - по време, по което пострадалият още е бил в болница, макар и    в относително по-стабилизирано състояние. Оспорва се твърдението на защитата, че свидетелят Г.Г. е заявил, че подсъдимият не е бил на местопроизшествието; а по отношение на свидетеля  В.Г. се намира, че показанията му в хода на съдебното следствие не трябва да бъдат кредитирани поради това, че  коренно противоречат на  заявеното от него в досъдебното производство (приобщено по надлежния ред); като следва да се отчете и обстоятелството, че той не е очевидец и е близък с бащата на подсъдимия.

 

Защитникът на подсъдимия К.К. – адв. С. от КАК, заема становище за недоказаност на обвинението.  

Сочи се, че по делото липсват иззети и приобщени веществени доказателства, а изводът за наличие на нож представителите на обвинението извличат от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която констатира причинено от един мушкащ удар прободно нараняване, нанесено с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът. Подчертава се, че с такива характеристики съществуват и други предмети.

Сочи се, че при опита на полицейските служители, посетили пострадалия непосредствено след постъпването в болничното заведение, да говорят с него той не е посочил лицето, което го е промушило, като единствен свидетелят Я. споменава, че май К. (без да уточнява кой от двамата братя) е казал, че К. го е намушкал, а  на контролно-уточняващи въпроси свидетелят не е потвърдил тези си показания.

Изтъкват се противоречията в показанията на майката на пострадалия, която категорично е заявила, че кой е авторът на деянието е узнала от свидетеля Т.. Последният е сочен като очевидец от пострадалия и брат му, но в разпита си пред съда отрича да е възприел подобни факти – като свидетелят се счита близък на пострадалия и брат му. Свидетелят Г.Г. – също сочен като очевидец, от своя страна отрича присъствието на подсъдимия К. на мястото на сбиването; а при транспортирането на А.К. до болницата от свидетеля Т. пострадалият не е споменал лицето, което го е намушкало.

Сочи се, че по делото е установено, че пострадалият и брат му са конфликтни личности и създават проблеми в града; както и че в процесната нощ и двамата са били под особено силно въздействие на алкохола.

Обръща се внимание на обстоятелството, че жалбата от пострадалия е депозирана почти месец след случая, а обвинението срещу подсъдимия е повдигнато само на база показанията на двамата братя и опосредствените деривативни такива на майката и на бащата – които, макар да имат своята доказателствена стойност, по своя характер не са такива да доведат до осъждане за опит за убийство, тъй като такова тежко обвинение изисква несъмнени и категорични доказателства.

Сочи се, че свидетелят В.Г., който е отговорник по охраната в дискотеката, заявява в показанията си какъв е редът за влизане в дискотеката, който ред включва и проверка за оръжие; както и че същата вечер не е постъпвал сигнал за намушкване.

Иска се постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия К., а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

В реплика към представителите на обвинението се сочи, че причината двамата братя К. и родителите им да лъжат е пряката им кръвна връзка. Необяснимо се счита свидетелят А.К. да не поиска сметка на подсъдимия в продължение на толкова дни след случая – като се имат предвид бита, нравите и възпитанието на двамата братя, които са спортисти и се бият по заведенията. Последвалото усложнение от здравословен характер при пострадалия – херния, се счита от неспазване на предписания му възстановителен режим.

 

Резервният защитник на подсъдимия К. – адв. М. от САК,  счита, че показанията на всички разпитани по делото свидетели са косвени, не са проверени изцяло и докрай в своята абсолютна стойност, за да бъдат приети в случая като преки доказателства, като осъдителната присъда спрямо подсъдимия не може да почива на тях - в какъвто смисъл се изразява подкрепа на позицията на упълномощения защитник С..

Счита се, че не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието; не е установено къде са се намирали двамата братя К. в периода от полунощ до 5.00 часа, какво са правили, дали са били от самото начало в тази дискотека, консумирали ли са алкохол и т.н.; а останалите посетители на дискотеката не са били установени и разпитани в производството по делото. Изтъква се, че не е установен, иззет и изследван (вкл. дактилоскопно) предметът, с който е нанесен удара в корема на пострадалия, като се изказва съмнение относно основанието за определянето му като нож.

Подчертава се, че действието е извършено в дискотека с много хора, които са в непрекъснато движение и не са имали някакви крайно тежки непривични пререкания, а такива е имало единствено под давлението на брата на пострадалия А. К. – Х.К., за това, че подсъдимият се е въртял около колата му. Сочи се, че от страна на полицейските служители, които са посетили дискотеката, на местопроизшествието не е установен подсъдимият; няма и никакви свидетели – очевидци, които да потвърдят достоверно, че наистина К.К. е човекът, който е нанесъл удара на пострадалия.

Сочи се, че събраните гласни доказателства не установяват подсъдимия като автор на деянието; че подсъдимият не е извършил никакво нападение по отношение на пострадалия А.К. и не е имал намерения да го убива – напротив, братята К. са имали враждебно настроение спрямо подсъдимия, даже един от двамата е посегнал с юмрук и го е удрял в лицето и се  е стигнало до размяна на  реплики. Подчертава се, че не е установено кой от намиращите се в събраната голяма група хора е нанесъл удара на пострадалия, а от страна на полицията не са положени необходимите усилия за разкриване авторството на деянието.

 Счита се, че не е налице свидетел-очевидец, който да посочи, че именно подсъдимият е извършителят на престъплението; а всичко е градеж на предположения, на допуски и на косвени доказателства.

Иска се постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия К.К. и отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

В реплика към представителите на обвинението се сочи, че основният проблем е липсата на предмета, с който е извършено престъплението, което е пречка за решаване на делото по същество; като отново се подчертава близката родствена връзка на свидетелите, които дават показания в подкрепа на обвинението.

 

Подсъдимият К.К. в лична защита и в последната си дума пред съда заявява невинността си и пледира за оправдателна присъда по възведеното обвинение.

 

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Свидетелите А.К. и Х.К. били братя и живеели заедно с родителите си в град С.. Двамата свидетели  често посещавали зали за фитнес, а  заедно с други младежи от града ходели на дискотека. И двамата не работели.

            Подсъдимият К.К. и брат му – свидетелят Х.К., също живеели заедно с родителите си в град С. и също посещавали заедно със свои приятели двете дискотеки в града – „Д.“ („П.“) и „А.“.

Братята К. и братята К. се познавали от деца, имали общи приятели и живеели в близост, като между тях съществували отношения на неприязън, провокирани от дребни инциденти в града с управляваните от тях автомобили, при които инциденти те взаимно и  високо си отправяли вербални закани, но без каквито и да било последствия.

На 12.07.2013 г. свидетелите А. и Х. К. се прибрали от почивка на морето и вече след полунощ отишли в дискотека „П.“, като се придвижвали с управлявания от пострадалия лек автомобил БМВ 5-та серия, син на цвят, с ляв волан. Пътьом двамата минали с автомобила покрай дискотека „А.“, но макар да спрели не влезли в нея, тъй като видели изпълняващия функциите по охрана свидетел В.Г. и преценили, че той едва ли ще ги пусне да влязат, предвид създавани преди време от тях конфликтни ситуации в дискотеката.

След това свидетелят А.К. паркирал автомобила в близост до дискотека „П.“ – на площадче, използвано като паркинг.

В дискотеката свидетелите К. употребили водка, като всеки от тях без да консумира храна изпил по около 5 големи водки, но и двамата не се чувствали повлияни от алкохола (от показанията на свидетеля А.К. – „За мен не е голямо количество алкохол …Друг път съм пил и не се чувствах повлиян от алкохола“).

В дискотеката същата нощ работели управителят й – свидетелят К.С.,  портиер и фейс контрол – свидетелят И.В., бармани – свидетелите М. и А.. След като събрал входната такса от 2 лв. на посетителите, свидетелят В.  влязъл в дискотеката, а останалите му колеги през цялото време стояли вътре.

Междувременно подсъдимият К.К. и свидетелите Х.К., П.К. и Г.С. посетили дискотека „А.“, където употребявали алкохол – неустановен по вид и количество, докато свидетелят Г. в 3.45 часа не включил осветлението, за да покаже на посетителите, че заведението затваря. Тогава те се преместили в дискотека „П.“, като дотам пътували с автомобил, управляван от свидетеля С. и след това се разпръснали във и пред дискотеката.

След известно време в дискотеката влязъл неустановен младеж, застанал до вратата, огледал се, след това се засмял и излязъл навън. Свидетелят Х.К. забелязал влизането му и свързал поведението му с лекия автомобил, с който били пристигнали, като се притеснил да не бъде повреден по някакъв начин. Той излязъл от дискотеката с чаша в ръка, погледнал към автомобила и в близост до него видял подсъдимия К.К. и същия младеж. Свидетелят Х.К.  отишъл при тях, двамата с подсъдимия К. се спречкали и за кратко се сдърпали, като взаимно си разменили удари в лицето.

След това подсъдимият К. се отдалечил в неустановена посока, а свидетелят Х.К. останал пред дискотеката и се разговорил с намиращите се там неустановени в хода на съдебното следствие лица, с които споделил за случилото се с подсъдимия. След известно време от дискотеката излязъл пострадалият А.К. и застанал пред входа на заведението, като в хода на разговора с брат си узнал, че последният се е „поступал“ с подсъдимия.

Докато разговаряли, се чуло форсиране на автомобил, след което пред дискотеката спрял лек автомобил БМВ 5-та серия, черен на цвят с десен волан, а от него слязъл подсъдимият К.. Той бил видимо ядосан и започнал да псува и да вика, че ще ги избие, след което се затичал към входа на дискотеката, а в дясната си ръка държал нож със среден размер - с широко острие с дължина около 10 сантиметра. Пред входа двамата братя А. и Х. К. стояли на разстояние около метър и половина – два един от друг, като подсъдимият се приближил до пострадалия, замахнал със странично изнасяне на ръката си и го намушкал отдолу нагоре в лявата част на корема.

Потекла кръв, при което пострадалият свалил тениската си и притиснал раната с цел да спре кървенето.

Пред входа на дискотеката настъпила суматоха.

Междувременно пред дискотеката излязъл свидетелят В.Д.. Като го видял, пострадалият поискал от него да бъде откаран в МБАЛ С.. Към болницата тръгнали и свидетелят Л.Т. (който междувременно излязъл от дискотеката) и братът на пострадалия - Х.К., като от гласните доказателства не се установява дали придвижването на всички е станало с един или с два автомобила.

Във ФСМП на МБАЛ С. на смяна били свидетелките К. – медицинска сестра, Н. – лекар ординатор, и Б. – медицински фелдшер. В 04.50 часа свидетелката К. приела пострадалия А.К., раната му била почистена и незабавно била поискана консултация с хирург.

Междувременно, след като разбрал, че се налага спешна операция на брат му, свидетелят Х.К. бурно изразил несъгласието си тя да бъде извършена в МБАЛ С. и настоял пострадалият да бъде откаран в град С.. Притеснен за състоянието на брат си, той започнал да вика и да буйства, при което пречел на медицинските специалисти да свършат своята работа и те повикали полиция.

По сигнала от РУ МВР С. били изпратени три екипа, включващи съответно свидетелите С. П. и А.Д. (с прякор П.), свидетелите И.Д. и С.К. (понастоящем покойник, показанията на който пред орган на досъдебното производство са прочетени със съгласието на страните) и свидетелите М.Я. и И.И.. Те заварили свидетеля Х.К. *** във видимо пияно състояние, като свидетелят обиждал медицинския персонал и полицаите, а от виковете му разбрали, че брат му – свидетелят А.К. е намушкан пред дискотека „П.“. Свидетелят Я. установил, че пострадалият е също във видимо пияно състояние и провел кратък разговор с  него, при който последният му казал, че е намушкан от подсъдимия К. пред дискотека „П.“.

Предвид агресивното му поведение свидетелят Х.К. ***, където впоследствие за кратко пристигнали и родителите му.

Свидетелите Я. и И. отишли до дискотека „П.“, където заварили свидетеля С. (който междувременно бил измил с кофа вода наличните пред входа на дискотеката петна с цвят, наподобяващ този на кръв), а на въпросите им какво се е случило той отговорил, че нищо не знае. Тогава свидетелите Я. и И. се върнали обратно пред болничното заведение; там вече били пристигнали и родителите на А. и Х. К. – свидетелите В. и И. К., а пострадалият бил откаран за операция.

Свидетелят Г. – началник на Хирургично отделение в МБАЛ С., извършил операцията на пострадалия. След отварянето на коремната кухина свидетелят Г. установил проникващо нараняване в нея, както и че пациентът е с обилна кръвозагуба в корема поради срязване на голямото було и мезоколона на дебелото и тънкото черво, при което имало засегнати артериални и венозни съдове. Свидетелят констатирал излив на кръв в корема в количество около литър и половина, извършил аспирация на наличната в коремната кухина кръв и на кръвта, която бликнала при работата с хирургичните инструменти; спрял кървенето, направил лаваж на коремната кухина с физиологичен серум, изтопил серума и поставил хемостаза в малкия таз.

Пострадалият престоял необходимото време в болничното заведение, след което бил изписан с указания да спазва щадящ режим без вдигане на тежести и ходене на фитнес. Той обаче не изчакал пълното си възстановяване и подновил тренировки.

Впоследствие пострадалият получил херния, която наложила ново оперативно лечение, извършено на 14.12.2015 г. също от свидетеля Г..

От заключението на изготвената по писмени данни от вещото лице д-р Т. съдебномедицинска експертиза се установява, че А.К. е получил едно прободнопоредно нараняване в лявата половина на корема в горната му трета под ребрената дъга, проникващо в коремната кухина, като по хода на раневия канал са засегнати артериални и венозни съдове и чреводържателя. От нараняването е последвал масивен кръвоизлив в коремната кухина в количество около 1500 мл. Поради това и предвид обстоятелството, че без своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ неминуемо би настъпил смъртен изход, увреждането реализира медикобиологичния критерий постоянно общо разстройство за здравето опасно за живота. Прободнопорезното нараняване на коремната стена е осъществило пряка комуникация между коремната кухина и околната среда, като представлява нараняване, проникващо в коремната кухина. Констатираното прободнопорезно нараняване е причинено от един мушкащ удар, нанесен с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът. Дължината на кожната рана от 5-6 см. на фона на дълбочината на проникване сочи, че ударът е нанесен със замах и парабола, което е довело до изразената порезна компонента на нараняването.

В разпита си вещото лице Т. сочи, че при операцията е установено кървене на една от артериите, която кръвоснабдява стомаха и без прилагане на своевременна медицинска помощ поради кървенето е следвал неминуем смъртен изход за пострадалия. Непосочването на дълбочината на раневия канал от хирурга в изготвената документация според вещото лице е провокирано от необходимостта в спешен порядък да бъде спасен животът на А.К.. Сочи се, че засегнатата артерия се намира приблизително на 4 см. при нормално телосложение, а при удар коремната стена се сгъва, което позволява с малко острие да се получи раневи канал с голяма дължина. Заявява се, че ако няма усложнения след това нараняване - като перитонит и др., в рамките на 30 дни пациентът оздравява, а при усложнение перитонит въпреки лечението може да настъпи смъртен изход.  В конкретния случай предвид обстоятелството, че не са регистрирани усложнения, вещото лице приема, че пациентът  като млад човек със силен организъм се е възстановил бързо.

От заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т., се установява, че появилата се при пострадалия А.К. и оперирана на 14.12.2015 г. херния е в резултат на извършената през 2013 година оперативна интервенция, като е налице причинно-следствена връзка между нея и това късно усложнение, което в практиката се наблюдава често в един по-късен период след срединна лапаротомия (когато коремната кухина се отваря по срединната линия).

В разпита си вещото лице Т. сочи, че херния може да се появи и след по-дълъг от 2 години период от време, тъй като с течение на времето тъканите се отпускат. Появилата се херния е в резултат на натоварване, но при здрав и неопериран корем тъканите няма да подадат, докато в случая има разрязване на срединната линия, която е съединителна тъкан - точно по средата  на правите коремни мускули, които оформят плочките. След като е зашита, тази съединителна тъкан вече не е със същата здравина, при пострадалия се е образувало срастване и в зоната на оперативния разрез тъканта е поддала, при което е налице причинно-следствена връзка между извършената оперативна интервенция след процесния случай и настъпилото по-късно усложнение, което е във фона на оперативното поле. При тази втора интервенция дефектът е изрязан и е наложено платно.

От заключението на изготвената от вещите лица Т.К. (съдебен експерт – психиатър) и Г.Г. (съдебен експерт – психолог) комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият К.К. е психично здрав; по време на инкриминираното деяние не е бил в състояние, което може да бъде приравнено към краткотрайно или продължително разстройство на ясното съзнание в смисъла на чл. 33 от НК, и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Анализирайки данните по делото, вещите лица считат, че няма основание да бъде прието наличието на физиологичен или патологичен афект (силно раздразнение или уплаха и смущение).

От разпита на вещите лица пред съда е видно, че заключението им се базира на направените по време на амбулаторния преглед на подсъдимия К. изследвания и наличните към момента на изследването данни по делото. Подсъдимият е споделил липса на А. за случилото се, а наличните при него негативни емоционални преживявания не са имали интензивността до степен на такова помрачаване на съзнанието, което да доведе до физиологичен афект - при което и ориентировката се губи, движенията стават хаотични, възможно  е да се извършат целенасочени, или нецеленасочени агресивни действия, за които деецът няма спомен какво се е случило. Според вещото лице Г. няма данни за личностово разстройство при подсъдимия, а темпераментът не е определящ за състоянието на афект, тъй като то е ситуативно.

Допусната е по искане на защитата на подсъдимия К. съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Г., от заключението на която се установява според данните от интервюто и личностовата методика, че подсъдимият се отличава със сангвинична темпераментова структура. В сравнителен план сангвиникът се отличава с по-ниска възбудимост по отношение на холерика и по-висока възбудимост по отношение на флегматика и меланхолика. При подсъдимия интрапсихичният контрол е невисок, понякога проявява импулсивност под влияние на моментните обстоятелства. От теоретична гледна точка в ситуация, в която е нападнат, човек със сангвинична темпераментова структура би имал междинна позиция по отношение готовността да реагира агресивно (по-силно изявена предиспозиция в сравнение флегматика и меланхолика и съответно по-слабо изразена в сравнение с холерика).

 

Неустановен от събраните доказателства намери съдът повода за спречкването на подсъдимия К. и свидетеля Х.К. пред дискотека „П.“. Свидетелят Х.К. твърди, че в отговор на въпроса му дали ще го бие подсъдимият пръв го ударил по лицето. Подсъдимият К. от своя страна сочи, че в присъствието на брат си свидетелят Х.К. извадил от джоба си шепа стотинки, хвърлил ги на земята и му казал да започва да ги събира, след което го ударил по главата, и не споменава пострадалият да е отправял вербална или физическа агресия спрямо него.

Нито една от двете версии, обаче, не е подкрепена от останалите гласни доказателства. Така свидетелят Т. твърди, че е видял Х., А. и К., които се дърпали по неизвестен за него повод, след което заедно с други неустановени лица ги разтървал и продължил да консумира алкохол в дискотеката. Родителите на А. и Х. К. съобщават на съда разказаната им от сина им Х. версия, според която подсъдимият пръв и безпричинно го ударил. Свидетелят С. твърди, че подсъдимият му казал, че двамата братя К. го нападнали. Никой от останалите разпитани в хода на съдебното следствие свидетели не съобщава да е бил пред входа на дискотеката по време на спречкването между подсъдимия К. и свидетеля Х.К., при което от техните показания не се установяват факти, релевантни за първия за процесната нощ случай пред дискотеката.

Твърденията на подсъдимия К.К., че веднага след нанесения му от свидетеля Х.К. еднократен удар по главата свидетелят С. го хванал, качил го в автомобила си и го откарал у дома му, като пътьом минали покрай болницата и там вече се намирали братята К., не се подкрепят от показанията на свидетеля С., който заявява, че видял подсъдимия със скъсани дрехи, с кръв и охлузвания по него и в безпомощно състояние, след което го откарал в дома му, без да го вози на друго място.

От друга страна, свидетелят Х.К. – брат на подсъдимия, пред съда сочи, че не само не е разбрал процесната нощ да е станало нещо пред дискотека „П.“ и не помни как и с кого се е прибрал, но и на следващия ден брат му от нищо не се е оплаквал. В приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК показания на този свидетел пред орган на досъдебното производство, обаче, той твърди, че е видял как Х.К. гони брат му и го стоварва на земята с дърпане и удари по врата и гърба – но не се намесил, а изчакал свидетелят С. да издърпа и качи брат му в колата, в която после се качили той и свидетелят П.К. и всички заедно отишли у дома им, а свидетелят С. и брат му впоследствие отсъствали около половин час с обяснението, че ще ходят до болницата. 

Освен това, докато подсъдимият е сигурен, че когато свидетелят Х.К. го нападнал, свидетелят С. се редял да влезе в дискотеката по времето, то свидетелят С. твърди, че от влизането му в дискотеката до дочуването от него на викове за бой пред нея (поради които излязъл навън) е изминал известен, макар и неустановен период от време.

Анализирайки обсъдените дотук гласни доказателства, съдът счете, че предвид съществените противоречия между тях – до степен на взаимно отричане, установено по несъмнен начин е единствено обстоятелството, че между свидетеля Х.К. и подсъдимия К.К. преди инкриминираното деяние е възникнал конфликт, без да бъде установен поводът за този конфликт, нито развитието му и обстоятелството пострадал ли е подсъдимият К. – било от удар с юмрук, било поради събарянето му на земята. Тези обстоятелства, предвид изтеклият период от време и фактът, че всички посетители на дискотеката, които се явяват неутрални по отношение на страните в производството, са били в значителна степен повлияни от действието на изпития от тях алкохол и поради това затруднено са възприемали и съответно в недостатъчна степен пресъздават фактите от значение за обективната истина по делото, вече не биха могли и да бъдат установени с предвидените в разпоредбите на НПК начини.  Неустановяването им, обаче, доколкото както подсъдимият, така и никой от разпитаните свидетели не твърди пострадалият А.К. изобщо да има отношение към този първи за нощта конфликт, не се отразява на изводите на съда по отношение развилите се по-нататък събития в процесната нощ.

 

Съдът намери за несъмнено установено от показанията на свидетелите А. и Х. К., че именно подсъдимият К.К. е лицето, което е нанесло мушкащия удар с нож в корема на пострадалия. Тези свидетели са преки очевидци на стореното - свидетелят А.К. е пострадалият и се е намирал непосредствено срещу подсъдимия, а брат му е бил в такава близост, че е могъл да наблюдава безпрепятствено действията на К.. Техните показания са последователни и логични, като свидетелите безпротиворечиво съобщават възприетото от тях относно пристигането на подсъдимия пред дискотеката, излизането му от автомобила, извършените от него действия и употребените от него реплики. Така свидетелят А.К. заявява, че подсъдимият слязъл от автомобила с нож в ръка, започнал да вика „като обезумял“ - „ще ви избия, изколя” и докато момчетата от компанията му (от които се сочи свидетелят Г.Г.) се опитвали да го спрат, той се отскубнал от тях, достигнал до него и го наръгал. Свидетелят А.К. съобщава, че ножът се намирал в дясната ръка на подсъдимия, като в съдебната зала визуално демонстрира използвания от подсъдимия замах за намушкването -  с дясна ръка отдолу нагоре, със странично изнасяне на ръката; като прави и общо описание на използвания нож и преценява острието като широко и с дължина от около 10 см. (с уговорката, че данните в сантиметри са „долу-горе“).

По същия начин описва свидетелят Х.К. възприетите от него действия на подсъдимия К. след слизането от автомобила – употребените от него думи „ще ви заколям, изтрепам“ и стореното след  отскубването на подсъдимия от младежите, които се опитали да го спрат – „Ръгна го в корема (сочи с ръце лявата част на корема). Влезна отдолу, засили се и го прободе в корема. Отдолу замахна, с ръката вдигната настрани и го наръга. Държеше ножа с дясна ръка, брат ми беше с лице към подсъдимия.“

От своя страна свидетелите И. и В. К. разказват съобщеното им от синовете и описано по-горе в мотивите. Не е налице заявеното от защитата на подсъдимия противоречие в показанията на майката на пострадалия относно обстоятелството от кого е узнала кой е авторът на деянието – дали от свидетеля Т. (който отрича да е бил там), или от съпруга си. Свидетелката е уточнила пред съда, че не може да каже със сигурност от кого от двамата първоначално е разбрала кой е авторът на стореното; като впоследствие е разговаряла със синовете си и съобщеното от нея пред съда е възприела от разказите на двамата, а не от свидетеля Т. или съпруга си.

И макар показанията  на родителите да са деривативни и близките им родствени отношения с пострадалия А.К. да предполагат съпричастността им към заявеното от него в процеса, то тези гласни доказателства не могат да бъдат изключени при обсъждането на доказателствената съвкупност само на това основание, още повече, че по същество съобщеното от тях и синовете им се установява и с други доказателствени източници.

Такива доказателствени източници са показанията на свидетеля М.Я., който бил изпратен от ОДЧ в болничното заведение и там провел разговор с пострадалия, от когото научил името на лицето, което го намушкало. Макар прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания, депозирани пред орган на досъдебното производство (според които А.К. не е посочил извършителя),  да влизат в противоречие със заявеното от този свидетел в хода на съдебното следствие, съдът не намери основания да не кредитира заявеното пред съдебния състав.

Съобщеното от свидетелите А. и Х. К. за начина, по който подсъдимият К. е нанесъл телесното увреждане, кореспондира напълно и със заключението вещото лице Т. по изслушаната и приета СМЕ, според което констатираното прободнопорезно нараняване е причинено от един мушкащ удар, нанесен с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът; а дължината на кожната рана от 5-6 см. на фона на дълбочината на проникване сочи, че ударът е нанесен със замах и парабола, което е довело до изразената порезна компонента на нараняването. Замахът на подсъдимия за нанасяне на удара и описаната парабола с дясната ръка в пълна степен съответстват на съобщеното от свидетелите очевидци и демонстрираното визуално от тях в съдебната зала по време на разпита им.

Неприобщаването в хода на наказателното производство на предмета, с който е нанесен удара от подсъдимия (оглед на местопроизшествие не е извършван и по отношение издирването на този предмет не са сторени каквито и да било действия по разследването), противно на твърденията на защитата не е в състояние да разколебае извода, че се касае именно за нож със сходни на съобщените от свидетеля А.К. дължина и ширина на острието. Макар според заключението на СМЕ телесното увреждане да може да бъде причинено с предмет, който има остър връх и режещ ръб, с каквито характеристики без съмнение има и други предмети освен ножът, то предвид безпротиворечивите гласни доказателства, събрани посредством показанията на свидетелите А. и Х. К., този състав на съда приема за установено, че ударът е нанесен именно с нож. Пропускът на разследващите органи да издирят ножа с методите, предвидени в НПК, предвид изтеклия период от време не може да бъде преодолян по никакъв начин.

 

От друга страна, показанията на свидетелите Х.К., П.К. и Г.С. съдът приема за изградени за обслужване нуждите на защитната теза на подсъдимия в процеса, поради тяхната противоречивост, неубедителност и променливост във времето.

Така свидетелят  П.К. – втори братовчед на подсъдимия и на свидетеля  Х.К., твърди пред съда, че почти нищо не може да разкаже за процесната нощ, тъй като е бил под влияние на алкохола и си спомня единствено, че заедно с братовчедите си и свидетеля С. се преместили от дискотека „А.“ в дискотека „Д.“ („П.“), в която влязъл вътре и едва на другия ден узнал, че „са били К.“. В приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания, обаче, този свидетел твърди, че макар да консумирал алкохол не бил пиян и още  докато слизал по стълбите в дискотеката, дочул викове отвън  и видял братовчед си К. паднал на земята видимо неадекватен, със скъсана тениска и одран по врата надолу към гърба, след което заедно заедно със свидетелите С. и Х.К. тръгнали към къщата на братовчедите му, където двамата с Х.К. слезли, а свидетелят С. казал, че ще откара подсъдимия до болницата – след което бързо се върнали, с обяснението, че там има полицаи и свидетелят Х.К. се разправя с тях.

От своя страна свидетелят С., както вече бе отбелязано по-горе в настоящите мотиви, заявява, че след като хората се развикали и излязъл от дискотеката, видял подсъдимия със скъсани дрехи, с кръв и охлузвания по него и в безпомощно състояние, след което го откарал в дома му, без да го вози на друго място. В показанията, депозирани пред орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК, обаче, този свидетел изцяло подкрепя разказаното от свидетеля П.К. досежно прибирането на четиримата в дома на подсъдимия и откарването му след това до болницата в град С., където видял Х.К. да се разправя с полицаите и медицинския персонал, при което ги „хванало страх“ и се върнали в къщата.

Показанията на свидетеля Х.К. вече бяха обсъдени по-горе в мотивите и по същество представляват придържане към заявеното от подсъдимия и свидетелите С. и П.К. – както към твърденията им пред съда, че нищо не помнят, така и досежно заявеното от тях пред орган на досъдебното производство, приобщено по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че версиите на тези трима свидетели, изградени в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния ред, са замислени в подкрепа на защитната теза на подсъдимия; докато в съдебната фаза на процеса тримата свидетели под угрозата от реализиране на предвидената в закона наказателна отговорност за лъжесвидетелстване обяснимо са заявили липсата на спомени поради консумираното от всеки от тях значително количество алкохол през процесната нощ.

 

Действително,  всички останали разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, които по това време са били на дискотека, включително и работещите там (Ю.А., Л.Т., Х.К., И.М., К.С., П.К., Г.С., И.В., В.Д., Е.К.), както и свидетелят Г.Г., отричат да са присъствали на нанасянето на телесното увреждане на пострадалия. Едни от свидетелите твърдят, че са излезли пред входа на дискотеката едва след като разбрали за случилото се, а останалите – че изобщо не помнят да са били в дискотеката по време на случай като инкриминирания. Свидетелят П.П. пък, предвид заболяването си параноидна шизофрения, от една страна не може да възпроизвежда факти от значение за изясняване на обективната истина по делото, а от друга заявява пред съда, че нищо не помни.  Показанията на свидетеля Й.Б. също не допринасят за установяване на релевантните за деянието и извършителя му факти, тъй като свидетелят като полицейски служител не е посещавал местопроизшествието или болничното заведение, нито е изпълнявал дейности във връзка с разследването.

Обстоятелството, обаче, че тези свидетели не съобщават данни от практическо значение за производството, не е в състояние да разколебае събраните и обсъдени по-горе гласни доказателства и експертни заключения, които, разгледани в своята съвкупност, водят до единствения възможен извод, че телесното увреждане на пострадалия А.К. е причинено именно от подсъдимия К.К., по описания в обвинителния акт начин.

 

            Фактическата обстановка се установява освен от обсъдените гласни доказателства и експертни заключения и от писмените доказателства - експертно мнение; удостоверение от МБАЛ С. ЕООД; доклади за установен факт и предприето действие; медицинска документация за А.К. – история на заболяването, предоперативна епикриза, оперетивен протокол, анестезиологичен лист, наблюдение на болния, искане за образно изследване, искане за микробиологично изследване, искане за микробиологично изследване, резултати от изследвания, искане за хистопатологично изследване, резултат от микробиологично изследване, ехографско изследване, фиш за имунохематологично изследване, временна разписка, декларации, удостоверение за здравноосигурителен статус, информирано съгласие, касова вноска за плащане към бюджета, преводно нареждане; експертно решение № 0629 от 22.05.13 на ЦПЗ С. ЕООД относно П.И.П.; експертно становище относно П.П.;***; медицинска документация относно А.К. от декември 2015 г. – история на заболяването, температурен лист, искане за медикобиологично изследване, искане за хистопатологично изследване, направление за хоспитализация, опис на необходимите изследвания и консултации, епикриза, оперативен протокол, предоперативна епекриза, хематологични изследвания, искане за образно изследване, анестезиологичен лист, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, информирано съгласие, декларация, удостоверение за здравноосигурителен статус, кардиограма, изследвания, които са в синхрон помежду си, взаимно се допълват и не се откриват каквито и да е било противоречия между тях.

 

Твърдението на защитника на подсъдимия адв. С., че жалбата от пострадалия е депозирана почти месец след случая, не се подкрепя от наличните по делото данни – сигналът от пострадалия за извършено престъпление от общ характер е депозиран в СОП на 18.07.2013 г., като в него се сочи, че това се налага от факта, че въпреки посещението от шестима полицейски служители в болничното заведение не са последвали никакви действия по разследване относно причиненото на А.К. нараняване.

Свидетелят В.Г., който според защитата е извършвал проверка за оръжие при влизането на посетителите в дискотеката и не е установил такова у подсъдимия, видно от гласните и писмени доказателства е упражнявал такава дейност в дискотека „А.“, докато процесният случай е станал пред дискотека „П.“, при това – след известен период от време, в който подсъдимият се е намирал на неустановено място.

Обстоятелството, изтъкнато от защитата в подкрепа на недоказаността на обвинителната теза - че въпреки събраните за него отрицателни характеристични данни пострадалият А.К. до момента не е  осъществил саморазправа с подсъдимия, не следва да бъде обсъждано в посочения контекст, тъй като поначало представлява законосъобразено поведение на лице, което е предоставило защитата на накърнените си права на институциите, които по закон упражняват такава дейност.

 

Подсъдимият К.К.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, като по отношение на него са налице данни за криминална проявеност – видно от справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и характеристична справка от РУ на МВР С..

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен, се доказва по несъмнен и категоричен начин от посочените по-горе в настоящите мотиви гласни доказателства и експертни заключения, установяващи травмите по тялото на пострадалия А.К. и механизма на тяхното причиняване.

Гласните доказателства в подкрепа на обвинителната теза поради стореното вече обсъждане съдът не намира за необходимо да преповтаря. Разгледани в своята съвкупност, те обосновават несъмнения според съда извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия К..

От заключението на изготвената по писмени данни от вещото лице д-р Т. съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалият е получил едно прободнопоредно нараняване в лявата половина на корема в горната му трета под ребрената дъга, проникващо в коремната кухина, като по хода на раневия канал са засегнати артериални и венозни съдове и чреводържателя. От нараняването е последвал масивен кръвоизлив в коремната кухина в количество около 1500 мл. Прободнопорезното нараняване на коремната стена е осъществило пряка комуникация между коремната кухина и околната среда, като нараняването е причинено от един мушкащ удар, нанесен с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът. Дължината на кожната рана от 5-6 см. на фона на дълбочината на проникване сочи, че ударът е нанесен със замах и парабола, което е довело до изразената порезна компонента на нараняването; като е реализиран мушкащ удар със сгъване на коремната стена. Причиненото нараняване се установява и с показанията на свидетеля Г. – хирургът, който извършил в спешен порядък оперативната интервенция по отношение на пострадалия А.К..

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, като на посочените по-горе дата и място чрез мушкащ удар с нож в корема на А.К. подсъдимият К.К. му причинил посоченото прободнопорезно нараняване в лявата половина на корема. Травматичните увреждания вследствие на това нараняване са били такива, че без своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ неминуемо би настъпил смъртен изход за пострадалия А.К. – както поради обилното кървене в коремната кухина, така и поради осъществената пряка комуникация между коремната кухина и околната среда при нараняването на коремната стена. Чрез процесния нож подсъдимият е осъществил такова физическо въздействие върху тялото на пострадалия (конкретно върху корема), при което последният е получил описаните по—горе травми, като вследствие на нараняването и при несвоевременна помощ смъртта на пострадалия би била неизбежна. Налице е причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

Що са отнася до субективната страна на извършеното деяние, съдът приема, че подсъдимият е действал при пряк умисъл. Поначало за умисъла като форма на вината при престъплението "убийство", респ. опит за убийство, следва да се съди от средството, с което е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата. В конкретния случай подсъдимият К. е използвал нож, като насочил удара с него в корема на пострадалия А.К. – безспорно част от човешкото тяло, в което не само се намират множество органи и системи с важно значение за живота му, но и поради податливостта на натиск на отделящата го от околната среда коремна стена и с предмет със сравнително малки размери би могло да се достигне лесно до тях. Освен това, видно от гласните доказателства, подсъдимият е извършил деянието, след като е обявил несъмненото си намерение да лишава от живот посредством викове, че ще коли и убива. Силата на удара и насочеността му сочат, че целта на подсъдимия е била да умъртви жертвата. Подсъдимият е съзнавал, че ударът по своята сила и насоченост, както и средството, което използва, ще умъртвят пострадалия, и е искал настъпването на този резултат.

В разглеждания случай е налице неуспяло престъпление. Неуспялото престъпление съставлява довършен опит, при който деецът е извършил престъпното деяние, т. е. от обективна страна той е направил онова, което обикновено е необходимо, за да се причини резултатът, но в конкретния случай деянието му се е оказало неуспешно. Подсъдимият К. е нанесъл процесния удар в корема на пострадалия, а използваният от него нож е бил годен да предизвика смъртта на А.К.. С това той е довършил изпълнителното деяние на престъплението убийство, но поради независещи от него причини смъртният резултат не е настъпил, поради което поведението му следва да се квалифицира като довършен опит за убийство.

За доброволен отказ по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК в конкретния случай изобщо не може да става дума, защото не подсъдимият е предотвратил смъртта на пострадалия.

Деянието не е сторено от подсъдимия в условия на афект. Видно от заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза подсъдимият К.К. е психично здрав и няма основание да бъде прието наличието на физиологичен или патологичен афект (силно раздразнение или уплаха и смущение). Наличните при него негативни емоционални преживявания не са имали интензивността до степен на такова помрачаване на съзнанието, което да доведе до физиологичен афект със загуба на ориентировка, хаотичност на движенията и амнестични прояви по отношение на стореното. Освен това, гласните доказателства са непротиворечиви по отношения на това, че между първия за нощта конфликт – този между подсъдимия К. и свидетеля Х.К. (в който при това не е взел участие пострадалият А.К.) и процесното деяние е изминал известен период от време, през който подсъдимият К. дори е напускал района на дискотеката. Дори да се приеме, че негативните във времето отношения между братята К. и подсъдимия К. са наслоили у подсъдимия неприятни усещания, които в процесната нощ са били засилени още повече от скандала с Х.К., то  липсват каквито и да било данни за предизвикано от пострадалия А.К. състояние на силно раздразнение у подсъдимия К. – при това с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни. И на последно място – дори в първия инцидент да беше взел участие и пострадалият, то теорията и съдебната практика са категорични, че деецът не се намира в състояние на силно раздразнение, уплаха или смущение, когато от инцидента с пострадалия е изминал значителен период от време и деянието е извършил, след като обстановката се е успокоила.

            По изложените съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К.К. е осъществил всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр. 2 от НК.

            Мотив за извършване на престъплението са влошените, макар и по незначителни поводи, взаимоотношения на подсъдимия с пострадалия и брат му, при което невисокият интрапсихичен контрол на подсъдимия под влияние на моментните обстоятелства е довел до престъпната проява. Ниската правна култура на подсъдимия също оказва своето влияние върху формиране на представите му за начините, по които възникналите конфликти следва да намерят своето разрешение.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК постановява, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се вземе предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено; а за деянието по чл. 115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

          При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия К. престъпление съдът извърши преценка на тежестта му и индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване, като съобрази и личната опасност на дееца, анализирайки психологическия профил на подсъдимия.

При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия, съдът възприе както наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, каквито са обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни по местоживеене, така и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, изключителни по своя характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание – 10 години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното от него.

За тази своя преценка съдът взе предвид изтеклия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата спрямо подсъдимия, който нарушава стандартите за разумен срок на провеждане на наказателно производство, тъй като не се касае за случай с някаква особена фактическа и правна сложност или прекомерен обем. Удължаването на производството във времето се дължи на несвоевременните действия на разследващите органи, които при наличните още в самото начало данни за тежко престъпление са преценили да  вземат отношение единствено досежно непристойното поведение на свидетеля Х.К. в болницата, пренебрегвайки намушкания в корема негов брат – макар три екипа на РУ МВР С. да посетили болничното заведение, в което по спешност е постъпил пострадалият А.К., и единият от екипите да е ходил и до „П.“. По този начин досъдебното производство е било максимално затруднено, тъй като е започнало с месеци закъснение, през което време е станало обективно невъзможно събирането на веществени доказателства, а естествено спомените на свидетелите са  избледнели и показанията им не се отличават с пълнота и детайлност, която биха имали, ако са разпитани своевременно. За това обстоятелство вина няма подсъдимият К., който през цялото време на наказателното производство е бил с изрядно процесуално поведение и не е ставал причина за отлагане на процесуалните действия.

Освен това, съдът отчете и факта, че деянието е останало във фазата на опита, тъй като не са настъпили исканите от подсъдимия общественоопасни последици. Действително, това е станало без съдействието на подсъдимия К., но не е без значение при определяне на дължимата за поведението му санкция.

Не следва да се подценява и значението на настъпилата в процесната нощ ескалация на напрежението между подсъдимия К.К. и Х.К., което не се установи да е причинено от подсъдимия, за да бъдат правени изводи в негов ущърб. Пострадалият А.К. и неговият брат несъмнено са били известни по онова време на широката общественост като лица с укоримо поведение, поради предизвикваните от тях многократно и по различни поводи скандали в различни заведения след употреба на алкохол. В тази насока свидетелят С. П. твърди – „Братята К. са такива, които създават проблем като отидат на някое заведение. Проблеми в смисъл буйстване, скачане на бой.“; свидетелят Я. заявява – „И двете страни познавам. Подсъдимият, пострадалият и брат му имат криминална регистрация при нас.“; свидетелят А.Д. – „Работил съм с пострадалия и брат му заради хулигански прояви.“; свидетелят В.Г. сочи – „…и друг път са се опитвали да влязат в охранявания от мен обект  и не съм ги допускал, защото те са конфликтни момчета и винаги ми създават проблеми.“; свидетелят Г.Г. – „За братята А. и Х. К. мога да кажа – те са нарицателни, те тормозят хората, такова име имат…Напият се и създават проблеми - викат по хората, влизат в конфликти с тях, някой път ги понабиват.“

От друга страна, видно от показанията на пострадалия и свидетеля Х.К., при настъпил в предходен момент лек сблъсък на техния автомобил с този на подсъдимия К. последният е размахал срещу тях хладно оръжие и отправил закани.

При така изложеното съдът приема, че цялостното поведение както на подсъдимия, така и на братята К. разкрива типичните черти на съперничество, изразено във взаимно отправяни вербални и физически заплахи и в демонстрация с управляваните от тях автомобили; като причините за нарастване на негативното напрежение не могат да се търсят единствено в поведението на подсъдимия К., а процесният случай, макар и непредизвикан от пострадалия А.К., има своята емоционална обусловеност и е поредна изява на това напрежение, но с тежки последици.

Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното по-горе, извърши преценка дали едно сравнително ниско, макар и не драстично намалено наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ще удовлетвори чувството за справедливост. Обсъждайки целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че наказание от шест години лишаване от свобода ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя. В тези си граници, намери съдът, наказанието ще е както справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия К. деяние, така и средство за постигане целите на личната и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на  подсъдимия К. сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за останалите членове на обществото.

Освен това, подсъдимият К.К. е млад човек, на когото освен да бъде отдадено справедливо възмездие за извършеното деяние, следва да бъде дадена и възможност за реинтеграция в обществото след изтърпяване на наказанието, при което по отношение стореното от него не следва да бъде определяно наказание в по-висок размер.

            На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Предявеният граждански иск от А.К. е доказан по основание, но не и по размер.

Деянието, извършено от подсъдимия К.К., безспорно е общественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданския ищец и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимия. Без съмнение, на репариране подлежат именно преживените от гражданския ищец негативни преживявания, болки и страдания вследствие на получените телесни увреди, които в голяма степен са ограничили за дълъг период възможностите му за активни физически действия и са му попречили да продължи заниманията си с фитнес.

Видно от разпита на вещото лице д-р Т., тъй като в случая няма настъпили усложнения, пациентът, който е млад и със силен организъм, се е възстановил сравнително бързо, в рамките на около 30 дни. Появилата се впоследствие херния действително е в резултат на натоварване, но при здрав и неопериран корем тъканите е нямало да поддадат, и следователно е налице причинно–следствена връзка с процесното нараняване, макар пострадалият да е неглижирал в известна степен състоянието си и да е подновил  преждевременно тренировките си по фитнес.

При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях съдът прие, че обезщетение в размер от 30 000 лв. се явява  справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданския ищец за нанесените му с престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди.

Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът се явява недоказан по размер и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид постановената осъдителна присъда съдът възложи осъществените разноски в хода на производството на подсъдимия К.К., който следва да заплати, както следва:

 – на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.”, вписано в Регистъра на адвокатските дружества при С. градски съд по ф.д. № 1365/2007 г., със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********, в качеството на пълномощник на А.И.К., с ЕГН **********, за оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сума, която съдът изчисли в размер на  4 030 лв. (четири хиляди и тридесет лева), на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 13, ал. 1, т. 5, вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;

- по сметка на ОДМВР сумата от 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) и по сметка на С. окръжен съд сумата от 994.80 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и 80 стотинки); ведно с 5,00лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила;

            - по сметка на С. окръжен съд сумата от 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск;

            - на гражданския ищец и частен обвинител А.К. - осъществените разноски в хода на производството в размер на 300 лв. заплатен адвокатски хонорар по досъдебното производство.

 

 

            По делото няма иззети веществени доказателства.

 

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       СЪДИЯ:

                                                                                  (Ан. Игнатова)