№ 1220
гр. Пазарджик, 14.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220103047 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
А. А. З. (ищец), редовно уведомена от предходното заседание чрез
адвокат А. Г. М. от АК Пазарджик, не се явява, за него се явява адвокат А. Г.
М., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
В залата присъства А. З., пълномощник - съпруг на ищцата А. А. З..
НИКОЛЕТТИ АД (ответник), редовно уведомен от предходното
заседание чрез адвокат С. П. Б. от АК Пазарджик, за него се явява адвокат С.
П. Б., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
Вещото лице Й. П. Д., редовно призовано не се явява.
Постъпила е молба вх.№ 13355/ 27-05.2024 г. от вещото лице Й. П. Д., с
която моли да й бъде дадена възможност да бъде изслушана по
видеоконферентна връзка в зала на Районен съд - София.
АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Б.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
А. З.: – Във връзка до момента с входираните по делото общо 4 /четири/
оценки за наем, които оставят неизяснени към настоящия момент, аз като
съпруг и собственик на имота, имам право да отравя предложение за
сключване със съдебна спогодба с ответника. По отношение на размера на
наемната цена и съответно претърпяната вреда по размер, искам да представя
индиция за съда и за страните в Производството, които участват признание на
ответника относно размера от 22.11.2019 г., което е било отправено в хода на
обезпечителното производство, от което претърпяхме вредата и в него е
записано в ИМ по гр. д. № 4602/2019 г. по описа на РС Пазарджик, размер на
признанието за същия имот в размер на 400 лева за месец.
Представям още едно доказателство, още едно признание за същия
размер на вредата така, както е определена от ответника, също равняваща се
на 400 лева за месец, оформена в петитума на още една искова молба, която е
по гр.д. № 2800 от 12.07.2018 г.
За улеснение на съда само ще спомена, че по време това се е случило в
хода на разглеждане на гр. д. № № 2514 от 2019 г. по описа на РС Пазарджик,
което касае процесния период по настоящо дело.
В тази връзка е първата отправена нотариална покана за споразумение,
в която ответникът е бил уведомен относно знанието му за размера на вреда,
която би настъпила от процесуалния риск, който той е приел за себе си, но е
трябвало да го изтърпим ние. Като забелязах, че в предишното съдебно
заседание на 29.03.2024 г. не сме обсъдили възможността за съдебно
споразумение, след като преди това е била отправена втора нотариална
покана като съпруг и собственик имам правото сега да предложа на ответника
съдебно споразумение, което в следващото съдебно заседание да можем да
обявим пред съда дали е постигнато в размера на неговото признание. Това е.
АДВОКАТ Б.: – На първо място се противопоставям същите да се
приемат като доказателства, тъй като се представят едва в 4-тото поред
съдебно заседание и смятам, че възможността им да приемане е
преклудирана. Както се установи от изявлението на пълномощника на
ищцата, това не са ново открити за него обстоятелства, те са му били
2
известни още преди да заведе настоящото производство, тъй като ги е
съобразил при изготвяне на нотариалната покана, с която е поканил ответното
дружество да му заплати претендиранато обезщетение. В тази връзка считам,
че така направено в днешното съдебно заседание искане, е преклудирано.
По отношение на относимостта към спора на тези доказателства считам,
че са неотносими.
На първо място това не представлява признание, както е формулирано в
искането, това е искова претенция по отношение на други лица, които не
участват в настоящото производство, която искова претенция за съда и за мен
не е известно дали е одобрена в този размер или не.
Дори да се приеме, че доверителят ми е имал някакви желания да
получи подобен вид обезщетение не означава, че това е реалното
обезщетение, което съдът ще определи. Още повече, че той изрично е заявил
в отговора на исковата молба, че оспорва размера. Ако има признание, то това
признание не е направено пред лицето, което е ищец по настоящото дело, за
да може да бъде квалифицирано едно такова изявление като признание. Това
е пред друго лице, както виждаме ЧСИ Добромир Даскалов, в друго негово
качество, по друг съдебен процес, при други обстоятелства.
В тази връзка Ви моля тези доказателства да не бъдат приемани, дали по
изложените ми аргументи първоначални във връзка с преклудирането на
срока, или по съществото на доказателствата.
А. З.: Исковата молба, която е подадена през 2018 г., наистина ни е била
известна и тя се съдържа в нотариална покана, в поканата от 2019 г. за
споразумение, когато искът беше отхвърлен по тази искова молба, в поканата
от 2019 г. се споменава тази искова молба.
По причина, че дружество „НИКОЛЕТИ“ АД никога не е било
собственик, това предпостави първата нотариална покана, за да се откаже от
процесуален риск. А по отношение на ИМ/искова молба/, която е от
22.11.2019 г. за нас е била възникнала изненада, която много по-късно
установихме дори след подаване на ИМ/искова молба/, защото при наличие, а
отхвърлен иск по предишната ИМ с абсолютно същото основание между
абсолютно същите страни и то в хода на производство, в което ще се решава
дали „НИКОЛЕТИ“ АД няколко е било собственик, като е изповядало
3
сделки при вписване на и ИМ /искова молба/, по която е уважена с решение.
Ние е нямало как да знаем, че това е било извършено отново като съдът в РС
Пазарджик с определение е прекратил гражданското производство като
недопустим иск, но това признание за размера на вредата, за което сега
спорим, може да бъде единствено като индиция за съда, евентуално и за
вещите лица, когато към настоящия момент вече имаме определени 4
размера на вреда, а съдът ще бъде изправен пред казуса да преценява коя от
тях е релевантната, а тази индиция би помогнала да се съобрази по
справедливост вредата.
Затова моля Ви госпожо председател, да приемете тези доказателства
за своеобразното признание, единствено като индиция разбира се в петитума
на исковата молба, и изменението на иска, така както сме ги предявили и си
ги поддържаме.
АДВ. М.: Накратко да обобщя това, което колегата каза: на него му е
известна първата искова молба, която касае гражданско дело, което е
заведено преди процесното гражданско дело, от което произхождат вредите.
А за втората искова молба не му е известна, тъй като е абсурдно да се заведе
такава втора искова молба, при положение че веднъж са ти отхвърлили иска,
и при положение че е спорно правото на собственост на ищеца. И затова едва
сега ни е станала известна втората искова молба от 2019 г. и затова едва сега
я представяме втората искова молба.
Освен това искам да добавя, че тези искови молби се представят във
връзка с оспорването на ответната страна на първата експертиза по делото, т.
е. ние представяме тези искови молби след като беше оспорена от ответната
страна първата приета по делото експертиза и съответно беше назначена
втора по делото експертиза, като тези искови молби имат отношение именно
към установяване размера нали на процесните вреди. Т.е. исковите молби се
представят на две основания, по скоро едната на две, а другата само на едно
основание, които считаме, че са допустими относно приемането им.
Съдът намира следното: по исковата молба от 2019 г. не е спорно, че е
била известна на ищцовата страна, така че само на това основание
представянето й като доказателство е недопустимо поради преклузия.
4
Колкото до втората искова молба, за която няма данни кога е станала известна
на ищците, съдът счита, че тя не е относима към спора, дори да се приеме, че
възможността за представянето й не е преклудирана, тъй като става дума
наистина претенция макар и със същия предмет. Но направено искане от
ответника според този състав на съда не може да се свърже с някакви данни,
не може да бъде даже индиция за реалната пазарна цена на имота, нито пък
обвързва ответника да бъде приеме, че тази реална пазарна цена е не по-малко
от 400 лв. Като претенция може да се заяви произволна сума, може да има
елемент на спекулативност, на завишаване на размера за всеки случай или
пък да се поиска завишена сума с оглед отстъпки при преговори или за всеки
случай, ако ищецът не знае каква ще се окаже пазарната цена и иска да си
осигури възможност да я претендира ако тя е по-голяма. По никакъв начин
размерът на претенцията по една искова молба не може да се счита за
признание на размера в отношенията с други страни според този състав на
съда. По тази причина съдът счита това доказателство за неотносимо, дори и
да бяха представени данни, че за това дело е станало известно на ищците
едва сега.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за приемане като писмени
доказателства на двете ИМ /искови молби/ от 2018 г. и 2019 г.
ПО ИСКАНЕТО на вещото лице Й. П. Д. да бъде изслушано в
условията на видео конференция, съдът намира, че няма данни за адреса на
вещото лице, но очевидно то живее в София и следва да се направят нужните
действия за насрочване на заседание с видеоконференция със Софийски
районен съд по реда на правилата, утвърдени от ВСС, което да стане в
следващото съдебно заседание.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
5
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 13 септември 2024 година от 14:00 часа, за която
дата и час страните уведомени чрез процесуалните си представители, и
евентуално видео конференция с вещото лице Й. П. Д..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6