Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Сливен,29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение,
шести наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през
2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, след като
разгледа докладваното от председателя АНД № 1400 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано поповоджалбанаДилян Й. ДимитровпротивНаказателнопостановление
№ 20-0804-002754от24.07.2020 год.наНачалникгрупа към ОДМВР
Сливен,сектор „Пътна полиция“ Сливен, с коетоза нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
точки.
В
с.з. жалбоподателят,
редовнопризованне се явява лично. Представлява се от
процесуалнен представител по пълномощие, който моли по наказателното
постановление да бъде отменено по отношение на второто и третото вменено на
доверителя му нарушение.
В с.з. органът,
издалобжалванотонаказателнопостановлениенеизпращасвойпредставител.
Възоснованасъбранитеподелотодоказателства,
съдътприезаустановенаследнатафактическаобстановка:
На 24.07.2020год.,сутринта около
08.00 жалбоподателят преминал с лекия автомобил, който управлявал - по ул.
„Йордан Богдар“ в гр. Сливен. Минавайки по улицата същият ударил животно –куче,
което се намирало там. Жалбоподателят не спрял. Свидетели на случилото станали И.И.
и С.И.,***. В последствие същите съобщили регистрационни номер на автомобила,
управляван от Д. на полицейските служители, които били пристигнали на място,
обяснили им случилото се. Органите на реда, около 10.00 часа отишли до дома на Д..
Те го завели на мястото на инцидента, където Д. отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол и не дал кръвна проба. Полицейският служител
Черкишлийскисъставил на Д. АУАН за това, че не е избрал скоростта си на
движениесъобразно с атмосферните условия, с релефа, с условията на
видимост, интензивносттанадвижението
и други, да са спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, като е настъпило ПТП. Отразил е също, че жалбоподателят не е
останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието и че е отказал
проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил
предписанието за изследване и вземане на кръвна проба за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Възоснованасъбранитеподелотодоказателства,
преценени в тяхнатасъвкупност и поотделнокатоотносимикъмпредметанаделото,
съдътнаправиследнитеправниизводи:
Жалбата е
процесуалнодопустима- подадена в законоустановениясрокотлице, имащоправенинтересотобжалването, аразгледанапосъщество се явява
и основателна.
Относно
нарушението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Макар че не се
оспорва от жалбоподателя и същият изрично заявява, че не обжалва наказателното
постановление относно нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съдът е длъжен като
въззивна инстанция да извърши проверка и да се произнесе по законосъобразността
на издаденото наказателното постановление по отношение на всички вменени
нарушения на жалбоподателя.
Съдът намира за
безспорно установено по делото предвид разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, а
и събрания доказателствен материал, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП и е причинил ПТП,
като правилно е санкциониран на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съгласно който койтопорадидвижение с
несъобразенаскорост, неспазваненадистанцияилинарушениепо ал. 1 причинипътнотранспортнопроизшествие,
сенаказва с глоба в размер 200 лв.,акодеяниетонесъставлявапрестъпление. Съдът намира, че
правилно административнонаказаващият орган е определил наказание в размер на
200 лева глоба на жалбоподателя, което с изрично определен от закона размер.
Относнонарушениетона чл.123, ал.1, т. 2,
б. "б" от ЗДвП.
В чл.123, ал. 1, т.2 от ЗДвП законодателят е предвидил,
чеводачътнапътнопревозносредство, който е участник в
пътнотранспортнопроизшествие, е
длъженкогатоприпроизшествиетосапострадалихорадаостаненамястотонапроизшествието
и даизчакапристиганетонакомпетентнитеорганинаМинистерствотонавътрешнитеработи.
Безспорносеустановиподелото потпоказанията на свидетелите - очевидци, чепострадалихораотпроцесното ПТП няма, поради което
съдът намира, че в тази му част наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Относно
нарушениетона чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП „Водачнамоторнопревозносредство,
трамвайилисамоходнамашина, койтооткажедамубъдеизвършенапроверка с
техническосредствозаустановяванеупотребатанаалкохол в кръвта и/или с
тестзаустановяванеупотребатананаркотичнивеществаилитехнианалозиилинеизпълнипредписаниетозаизследване
с доказателственанализаторилизамедицинскоизследване и
вземаненабиологичнипробизахимическолабораторноизследванезаустановяваненаконцентрациятанаалкохол
в кръвтаму, и/илихимико-токсикологичнолабораторноизследванезаустановяваненаупотребатананаркотичнивеществаилитехнианалози,
сенаказва с лишаванеотправодауправлявамоторнопревозносредство,
трамвайилисамоходнамашиназасрокотдвегодини и глоба 2000 лв.
Не се спори от
жалбоподателя, че на 24.07.2020 год. около 08.00 часа сутринта е управлявал
процесното МПС. Не е спорно между страните и че при извършваната проверка
по-късно в 11.11 часа жалбоподателят е отказал да бъде тестван за алкохол.
Спорно между страните е дали жалбоподателят по време на проверката, когато му е
предложено да бъде тестван и когато е откаран от полицейския автомобил на ул.
„Йордан Богдар“ е имал качеството на „водач“ на пътнотранспортно средство,
каквото изискване поставя закона спрямо лицата, които могат да бъдат тествани
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Съгласно § 6 т.25 от ДР на ЗДвП"Водач" е лице, коетоуправлявапътнопревозносредствоиливодиорганизиранагрупапешеходци,
коетоводииликаравпрегатни, товарниилиездитниживотниилистадапопътищата.Безспорно се
установи по делото, че към момента на извършване на проверката от контролните
органи и отказа на жалбоподателят да бъде тестван за употреба на алкохол, той
не е управлявал МПС. Такова той е управлявал, но около три часа по-рано. Норматана чл. 174, ал.3 от ЗДвП е административнонаказателна и следвадасеприлагаспоредточния
и тесенсмисъл, вложенотзаконодателя. Задължениетонаводачана МПС дабъдетестван с
техническосредствозаупотребанаалкохол и
упойващивеществаосигуряваконтролвърхуспазванетоназабраната, регламентирана в
чл.5, ал.3,
т.1, предл.първоот ЗДвП, а
именноданесеуправлявапътнопревозносредствоподвъздействиенаалкохол
и/илинаркотичнивеществаилитехнианалози. Съдът намира, че тазицелнеможедабъдепостигнатаследкатоизминал
сравнително дълъг периодотвремеследпреустановяванеуправлениетона МПС. Ето защо и
настоящият състав счита, че не може да се приеме, че към момента на отказа да
бъде тестван жалбоподателят е притежавал качеството на водач по смисъла на
пар.6, т.25 от ДРЗДвП. порадикоето и отказътмудабъдепроверен с техническосредство и
анализнакръвта е несъставомерен. /В този смисъл и решение по адм.дело 352/2020
год. по описа на Административен съд Сливен, постановено по жалба на Д. против
издадената по повод процесния инцидент ПАМ/. Предвид изложеното, съдът намира,
че и в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Предвид изхода
на спора, съдът намира, че следва да осъди въззиваемата страна да заплати на
жалбоподателя разноските, сторени от последния в хода на производството за
адвокатско възнаграждение, а именно 300.00 лева,в пълен
размер, доколкото жалбата на Д. е за отмяна на административните наказания
наложени на основание чл. 175, ал.1, пр. 5 и чл.174, ал.3 от ЗДвП и тя е
уважена изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАНаказателнопостановление № 20-0804-002754 от 24.07.2020 год. наНачалникгрупа към ОДМВР
Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, в частта в която на Д.Й.Д. с ЕГН **********
за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯНаказателнопостановление№ 19-0804-003545 от 02.01.2020 год. наНачалник сектор към ОДМВР
Сливен,сектор „Пътна полиция“ Сливенв частта в коятонаДилян Й.Д. с ЕГН **********
за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвПи за нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Й.Д. с ЕГН ********** сторените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: