№ 275
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110160468 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. С., чрез
адв. Д. М., с пълномощно към исковата молба, срещу „ФИРМА“ ООД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от
Договор за паричен заем № 792907, сключен на 05.01.2023 г. между М. П. С. и
„ФИРМА“ ООД, регламентираща заплащане на неустойка при при
неизпълнение на договорни задължения, изразяващи се в предоставяне на
обезпечение – банкова гаранция или поръчител физическо лице, отговарящо
на изрично разписани в контракта условия, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 357,44 лева, представляваща изначално недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
от 03.11.2023 г. (дата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните влезли в облигационни
отношения на 05.01.2023 г., подписвайки процесния договор за паричен заем
№ 792907 за сумата в размер на 800 лева. Страните се уговорили, че заемът
ще бъде погасен в срок до 11.05.2023 г. В договора е посочено, че годишният
лихвен процент е размер на 40,05 %, а ГПР – 49,64 %. Уточнява, че съгласно
чл. 3 от съглашението заемът следва да бъде върнат на 9 двуседмични вноски,
дължими с падеж четвъртък, от които 2 вноски по 12,46 лева и 7 вноски по
121, 51 лева. Обръща внимание, че в чл. 5.1. от договора страните са
уговорили, че заемът ще бъде обечпечен с банкова гаранция или с
поръчители, като са поставени множество допълнителни условия за това. При
неизпълнение на това задължения на заемателя, последният дължи, съгласно
чл. 11, ал. 2 от договора, фиксирана неустойка в размер на 357,44 лева. Смята,
че договорът е потребителски, поради което са приложими правилата на ЗПК
и ЗЗП, като клаузата за неустойка, уговорена в същия е нищожна, доколкото
1
не са спазени предписани в законите правила, в това число е нарушен чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като в договора е посочен грешен
размер на ГПР, а не действителният такъв, като последният многократно
надвишава максимално установения праг на ГПК. Последното нарушава
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговарянето за дължимост
на допълнителни възнаграждения и невключването им в ГПР е нарушение на
правилата на ЗПК, след като тези възнаграждения са допълнителни разходи за
потребителя. Позовава се на постановките, залегнали в ТР № 1 от 2009 г. на
ВКС, от където извежда нищожност на клаузата на неустойка, предвид че в
настоящия случай така уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й функции и представлява форма на неоснователно обогатяване
патримониума на ответното дружество - кредитодател. С оглед
основателността на установителния иск, счита, че сумата, платена като
неустойка за неизпълнение на уговорено в договора задължение за
предоставяне на обезпечение подлежи на връщане на ищеца, тъй като е
заплатена от него при начална липса на основание. Ето защо, моли съда да се
произнесе с решение, с което да уважи предявените искове, като претендира
сторените разноски, в това число адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„ФИРМА“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез адв. Х.
М., с пълномощно към отговора. В отговора се съдържат възражения, на
първо място, за нередовност на исковата молба, на второ място – и за
неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва съществуването
на сключен между страните договор. Счита, че към настоящия момент
ищецът не е представил каквото и да било годно доказателство за
облигационната връзка между страните, като претенцията му това да се
извърши от ответника по реда на чл. 190 от ГПК е в разрез със закона. Смята,
че ищецът не доказва пълно и главно своите претенции, като привежда
практика на ВКС в подкрепа на своята логика. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете, като претендира разноски.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. че поради нищожност на процесните клаузи заплатена от него сума по
договора в размер от 357,44 лева е без основание;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищеца, респ. получена
от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
2
Доказателственото искане за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, със задачи, поставени в исковата молба, е
основателно. Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по
делото по реда на чл. 190 ГПК Договор за паричен заем № 792907, сключен
на 05.01.2023 г. между М. П. С. и „ФИРМА“ ООД е основателно и следва да
бъде уважено. Прилагането на разпоредбата на чл. 190 ГПК е обусловено от
твърдение на едната от страните в процеса, че определен документ
съществува, относим е към спора и се намира у противната страна, а също и
от изрично искане към съда да задължи противната страна да представи
документа, като само при условията на чл. 161 от ГПК, съдът ще приеме за
доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала
пречки за събиране на допуснатите от съда доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове,
както следва: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11,
ал. 2 от Договор за паричен заем № 792907, сключен на 05.01.2023 г. между
М. П. С. и „ФИРМА“ ООД, регламентираща заплащане на неустойка при при
неизпълнение на договорни задължения, изразяващи се в предоставяне на
обезпечение – банкова гаранция или поръчител физическо лице, отговарящо
на изрично разписани в контракта условия, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 357,44 лева, представляваща изначално недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
от 03.11.2023 г. (дата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
изплащане.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
3
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. че поради нищожност на процесните клаузи заплатена от него сума по
договора в размер от 354,44 лева е без основание;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищеца, респ.
получена от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да предостави
по делото Договор за паричен заем № 792907, сключен на 05.01.2023 г. между
М. П. С. и „ФИРМА“ ООД.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 350 лева, който
следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност: съдебно-
счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
14.02.2024 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4