№ 2494
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100510811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Ш., ищец в първоинстанционното
производство, чрез адв. К., срещу решение № 12922 от 21.07.2023 г. по гр.
дело № 46698/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 54-ви състав, с което
е отхвърлен предявеният от Т. К. Ш., ЕГН **********, срещу „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание
„забележка“, наложено му със заповед № 161/01.07.2021 г. от директора на
поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно
бил изследвал доказателствата по делото, не бил обсъдил възраженията на
ищеца и не бил уважил доказателствените му искания. Атакуваната заповед
не била мотивирана. Събраните доказателства не подкрепяли нарушението.
Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявеният иск бъде
уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
адв. Г., е подала отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била
неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Искането към СГС
е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
1
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В мотивите на решението СРС е приел фактически положения и направил
правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно
обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което
не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред
настоящия съдебен състав не са ангажирани нови доказателства.
Единственото конкретно възражение в жалбата е, че заповедта, с която е
наложеното дисциплинарното наказание „забележка“ не е мотивирана.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който то се налага.
Мотивирането на заповедта обезпечава възможността на работника да се
защити ефективно срещу наложеното наказание. В случая в заповедта ясно са
посочени конкретното изпълнително действие, с което Т. Ш. е нарушил
трудовата дисциплина – закъснение за работа с 1 час и 25 минути, както и
датата и часа на извършване на нарушението – 21.06.2021 г., 5.05 часа.
Заповедта индивидуализира деянието в необходимата степен, за да може да
бъде извършена преценка за спазването на чл. 189, ал. 2 КТ (еднократност на
наказанието) и на чл. 194, ал. 1 КТ (неговата срочност). Дадените обяснения
по чл. 193, ал. 1 КТ напълно кореспондират със заповедта, тъй като в тях
ищецът заявява, че не се е явил на работа, защото бил погледнал празнично
разписание. Ето защо настоящият съд споделя извода на СРС, че изискването
за мотивиране на заповедта е изпълнено, защото работникът е разбрал за кое
свое конкретно поведение е санкциониран.
Неоснователно е оплакването, че СРС не бил допуснал доказателствените
искания на ищеца. В жалбата не са направени искания за събиране на
доказателства, които да обуславят обсъждането от въззивния съд на този
въпрос. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът е направил само едно
доказателствено искане – за задължаване на ответника по чл. 190 ГПК да
2
представи цялото трудово досие на Т. Ш.. Първоинстанционният съд правилно
е посочил в протоколно определение от 28.04.2023 г., че трудовото досие е
представено с отговора на исковата молба, а ищецът не е направил конкретни
твърдения за съществуване на други документи, които не са приложени към
него.
Съображенията в жалбата, че СРС е извършил неправилна преценка на
доказателствата и не бил обсъдил възраженията на ищеца са изцяло
бланкетни. В исковата молба са релевирани два довода за
незаконосъобразност на наложеното наказание – оспорване на извършване на
нарушението по чл. 187, ал.1, т. 1 КТ и несъобразяване на наказанието с чл.
189, ал. 1 КТ. Нарушението е несъмнено установено от доказателствата по
делото, включително и от изричното признание на ищеца в депозираните пред
работодателя му обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Неоснователно е и
позоваването на чл. 189 КТ. Наложеното наказание „забележка“ е най-лекото
по вид. Предвид важността на осъществяваната трудова функция –
осигуряване на обществен градски транспорт, извършеното нарушение
обуславя в достатъчна степен налагането и на по-тежко дисциплинарно
наказание, още повече, че на ищеца вече му е била налагана „забележка“
(съгласно заповед № 15/20.01.2021 г. от директора на поделение „Земляне“ на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД.). Въззивният съд не е сезиран с посочване в
жалбата на конкретни пороци на решението по тези възражения, поради което
не е допустима проверка на неговата правилност в тази насока.
Други възражения във въззивна жалбата не са направени, с което
предметът на въззивната й проверка е изчерпан. По въведените в жалбата
такива, СГС намира решението за правилно като то следва да бъде
потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. В производството пред СГС е представена
фактура №1921/14.09.2023 г., издадена от Адвокатско дружество „Д., Т. и
партньори“, за сумата от 1800 лева с ДДС, и посочен предмет на
предоставената услуга „изготвяне на отговор на въззивна жалба по гр. дело
46698/2021 по описа на СРС и процесуално представителство пред СГС“.
Пред СГС въззиваемият е представляван от адв. Г., която съгласно приложено
пълномощно на лист 11 от делото, е част от състава на това адвокатско
дружество. На лист 51 е приложено извлечение от сметка, което удостоверява
реалното плащане от „Столичен автотранспорт“ ЕАД към адвокатското
дружество на сумата от 1800 лева с основание посочената фактура. Ето защо
са налице основанията за възлагане на направените от въззиваемата страна
разходи за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 1800 лева на
въззивника.
3
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12922 от 21.07.2023 г. по гр. дело №
46698/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 54-ви състав, с което е
отхвърлен предявеният от Т. К. Ш., ЕГН **********, срещу „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание
„забележка, наложено му със заповед № 161/01.07.2021 г. от директора на
поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. К. Ш., ЕГН **********, да
заплати на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1800
лева, представляваща разноски по въззивно гр. дело № 10811/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, IV-Д състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4