№ 1229
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102389 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „З. д. Е.” АД против М.С. Г., с която
се иска осъждането на ответницата за сумата от 4 154.30 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че с решение по гр. д. № 751/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново
е осъден да заплати на ответницата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
както и че въз основа на това решение срещу него по молба на ответницата е образувано
изпълнително дело, по което е заплатил разноски в общ размер от 4 154.30 лева. Заявява, че
многократно е правил опити да получи банкова сметка, по която да заплати обезщетенията –
както преди образуване на съдебното производство, така и по време на последното, но тези
опити са останали безуспешни. Сочи, че действията на ответницата, изразяващи се в отказ да
представи банкова сметка, по която да се изплатят обезщетенията, е довело до
принудителното им събиране, без това да е било необходимо, а оттам – и до заплащането на
допълнителни разходи. В условията на евентуалност сочи, че дори ответницата да не е
знаела за искането за посочване на банкова сметка, за същото е знаел процесуалният й
представител, за последиците от чиито действия отговаря самата ответница.
Ответницата оспорва иска. Заявява, че в отговора на застрахователя по извънсъдебната
претенция не е посочено какъв размер обезщетение би било заплатено на пострадалата,
респ. дали такова въобще ще се изплати, че това не е сторено и с отговора на исковата молба
по вече образуваното съдебно производство, а освен това съдът не е дал указания за
1
представяне на банкова сметка. Сочи, че е упълномощила процесуален представител на
7.1.2021 г. и че преди тази дата не е имало как да знае, че е нарушила правилото да не се
вреди другиму, отказвайки да посочи банкова сметка. Твърди, че изпълнителното дело е
образувано почти четири месеца след постановяване на съдебното решение, в който период
ищецът не е направил нов опит да получи нейна сметка. Заявява, че застрахователят е могъл
да й открие банкова сметка, по което да заплати обезщетенията и да не претърпи сочените
вреди, както и че няма установено задължение за пострадалия да се съгласи и да приеме
определеното от застрахователя обезщетение, ако не е съгласен с неговия размер, поради
което и не може да изпадне в забава.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Заявява, че в извънсъдебната претенция за заплащане на застрахователни обезщетения не е
поискана конкретна сума, поради което възражението в тази насока е неоснователно. Сочи,
че в отговора на исковата молба по гр. д. № 395/2020 г. на ВТРС е направено възражение, че
не е представена банкова сметка, по която евентуално да се изплати обезщетението, както и
че към този момент не е имало как да се предвиди дали искът ще бъде уважен. Твърди, че
откриването на банкова сметка на трето лице е възможно, но трудно изпълнимо, доколкото
подобно действие е свързано с попълването на редица документи от страна на титуляра на
сметката. В тази връзка заявява, че самият процесуален представител на ответницата атакува
тази практика пред КФН. Обръща внимание, че разноските за адвокатски хонорар на
ответницата – взискател по изпълнителното дело са реално заплатени, а в същото време в
исковото производство на същата е оказана безплатна правна помощ, поради което счита, че
въпросното изпълнително дело е заведено именно с цел събирането на допълнителни
разноски. По отношение на възражението, че кредиторът не може да бъде принуден да
приеме частично изпълнение моли да се има в предвид разпоредбата на чл. 498 КЗ, явяваща
се специална по отношение на чл. 65 и чл. 66 ЗЗД.
Ответницата не се явява и не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
заявеното оспорване.
Съдът, като взе в предвид доводите на страните, събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предявени са евентуално съединени осъдителни искове по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД,
като за доказване на претенциите си ищецът следваше да установи, че действията
(бездействията) на ответницата са противоправни и че в причинна връзка с тях са му
причинени имуществени вреди в сочения размер, а евентуално – да установи противоправно
поведение на процесуалния представител на ответницата, от което са настъпили сочените
вреди, пряката причинна връзка между поведението на представителя и вредите,
възлагането от ответницата на работата, причиняването на вредата при и/или по повод
извършването на работата, както и размера на вредата.
2
От приложените гр. д. № 395/2020 г. на Районен съд – Велико Търново и гр. д. №
751/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново се установява, че с искова молба на В. Н. А. и
К. Б. Б. срещу ЗД. Е. са предявени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди. От приложената молба на В. Н. А. до ЗД.
Е. (л. 77-78) е видно, че преди подаване на исковата молба лицето е отправило извънсъдебна
претенция до застрахователя за определянето и заплащането на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. В приложенията към исковата молба по вече
образуваното гр. д. № 395/2020 г. на Районен съд – Велико Търново са налични писма от ЗД.
Е., с които ищците се уведомяват, че следва да представят определени документи, сред
които и банкови сметки за изплащане на исканите обезщетения. В отговора на исковата
молба ответникът ЗД. Е. е възразил, че молбата е нередовна, доколкото в същата не са
посочени банкови сметки и не е посочен друг начин за плащане при евентуално уважаване
на исковете. След прекратяване на производството по гр. д. № 395/2020 г. на Районен съд –
Велико Търново и изпращането му на Окръжен съд – Велико Търново В. Н. А. е починала,
като с молба от 11.1.2021 г. наследникът М.С. Г. е изразила желание да встъпи в
производството. С протоколно определение от 13.1.2021 г. Окръжен съд – Велико Търново е
уважил желанието на наследника и го е конституирал като страна в производството. С
молба от 15.1.2021 г. ответникът ЗД. Е. отново е поискал от съда да задължи ищците да
представят банкови сметки, по които да се заплати обезщетението при евентуално
уважаване на исковете, като съдът не се е произнесъл по това искане. С решение от
18.2.2021 г. Окръжен съд – Велико Търново е осъдил ЗД. Е. да заплати на М.С. Г. сумата от
30 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. Н. А., сумата от
309.00 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от В. Н. А., ведно със
законната лихва от обезщетенията, считано от 1.12.2019 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 192.64 лева – разноски за производството. С решение от 19.7.2021 г.
Апелативен съд – Велико Търново е отменил частично решението на Окръжен съд – Велико
Търново относно присъдената законна лихва, като е присъдил такава, считано от 30.8.2019 г.
След влизане на решението в сила на 20.5.2021 г. в полза на М.С. Г. е издаден изпълнителен
лист за присъдените обезщетения. Въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу
ЗД. Е. е образувано изп. дело № 776/2021 г. на ЧСИ В. М. като на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, според която последният дължи 30 309.00 лева –
главница, 4 622.12 лева – лихви, 110.30 лева – разноски, 2 864.00 лева – такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, както и други суми в общ размер от 1 180.00 лева. С преводно нареждане от
21.6.2021 г. длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ Матова сумата от 39 438.02 лева, като
на 22.6.2021 г. производството по делото е прекратено, поради пълно издължаване.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените
искове останаха недоказани по основание.
На първо място, следва да се има в предвид, че случаят касае погасяване на установени
със съдебен акт парични задължения, които са „носими”, а не „търсими”, с оглед на което
3
длъжникът (понастоящем ищец) е следвало да е активната страна във връзка с погасяването
им. По същество ищецът твърди да е налице забава на кредитора, чиято уредба се намира в
чл. 95-98 ЗЗД. Съгласно чл. 97 ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в
забава, длъжникът може да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от
районния съд по местоизпълнението, като пари, ценни книги и ценности могат да се оставят
за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. С оглед действащия
текст на чл. 97 ЗЗД, е налице законодателно уреден правен механизъм, който указва на
длъжника какъв е пътят му за защита при забава на кредитора. Обстоятелството дали
откриването на банкова сметка на трето лице практически е възможно и ако е възможно –
дали е трудно изпълнимо, остава ирелевантно, доколкото посоченият по-горе правен
механизъм, така или иначе, е уреден законодателно, а въпросът за приложението му на
практика не касае отношенията кредитор-длъжник. В този ред на мисли, практическото
откриване на банкова сметка на трето лице касае отношенията между длъжника и банката, в
която същият иска да разкрие такава сметка, а в по-широк аспект – и отношенията между
длъжника и Държавата (в лицето на КФН), доколкото именно последната следва да следи за
регулацията в банковия сектор. И ако банката откаже да открие такава сметка, включително
по причина, че липсва надлежна нормативна уредба, която да способства за прилагането на
чл. 97 ЗЗД на практика, то при претърпени вреди от длъжника последният може да
претендира тяхното репариране от банката или от Държавата. В крайна сметка, предвид
наличието на законодателно предвидена възможност за длъжника да предприеме
необходимите действия, за да преодолее забавата на кредитора, липсва причинна връзка
между твърдените вреди и деянието на ответницата, респ. на нейния процесуален
представител.
На второ място, макар да това не е посочено изрично в исковата молба, очевидно е че в
случая ищецът твърди да са налице вреди, които са резултат от нарушение на принципа на
добросъвестност при упражняването на процесуални права от страна на ответницата
(евентуално – на нейния процесуален представител) в хода на производството по вече
приключилото гражданско дело. При прочита на чл. 3 ГПК обаче, се налага извод, че
формата на вината при нарушение на принципа за добросъвестност е умисълът, а не
небрежността. А доколкото ищецът не твърди, че непосочването на банкова сметка, по
която да се изплатят обезщетенията, е сторено умишлено от насрещната страна, то няма как
да се приеме, че вредите са резултат на недобросъвестно упражняване на процесуални права.
От друга страна, дори да се приеме, че индиректно твърдение за умисъл в действията на
насрещната страна е налице, по делото не са ангажирани доказателства за наличие на
умишлени действия от ответницата или от нейния процесуален представител.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените главен и евентуален иск са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
4
С оглед изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски в размер на
240.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. д. Е.” АД, ЕИК *** иск по чл. 45 ЗЗД, както и
предявения при условията на евентуалност иск по чл. 49 ЗЗД за осъждането на М.С. Г., ЕГН
********** за сумата от 4 154.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „З. д. Е.” АД, ЕИК *** да заплати на М.С. Г., ЕГН ********** сумата от
240.00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5