Р Е Ш Е Н
И Е № 260050
22. 04. 2021 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На 19. 04.
2021 год.
В публично
заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 787 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба, подадена от М.Д.Д. срещу Банка ДСК
ЕАД, като правното основание на предявеният иск е чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищцата
изнася в исковата си молба, че между **-съпруг на ищцата /като
кредитополучател/, и ответника „Банка ДСК" ЕАД /ДСК/, чрез ФЦ Казанлък, на
28.05.2008 г. бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 40 000
лева за текущо потребление, със срок за издължаване 120 месеца /10 г./, при
договорена редовна годишна лихва 7,50 %, формирана от променлив БЛП на ДСК
/възлизащ при сключване на договора за кредит на 5,94 %/ плюс стандартна
надбавка в размер на 1,56 %.
С
допълнително споразумение от 27.11.2009 г. към договора за потребителски кредит
ищцата М.Д. встъпила като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя към
Банката по кредита, като остатъкът от главницата 38 050 лева се издължавал по
погасителен план за срок 120 месеца /10 г./, при договорена редовна годишна
лихва 9 %, формирана от променливия БЛП на ДСК /възлизащ при сключване на
споразумението на 7,44 %/, плюс надбавката от 1,56 %. Съгласно погасителния
план към споразумението остатъкът от кредита се издължава на 120 месечни
вноски, като първите 12 вноски са за редовна лихва, а останалите 108 вноски са
равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и редовна лихва, всяка
анюитетна вноска по 515,31 лева.
За
периода от сключване на споразумението по т.2 до пълното предсрочно погасяване
на кредита на 18.10.2018 г. всички плащания към ДСК по кредита, вкл. : месечни
вноски за лихва, месечни анюитетни вноски за главница и редовна лихва, наказателни
лихви за просрочие и банкови такси, били извършени от ищцата М.Д. - като
солидарен съдлъжник за вземанията на ДСК по договора за кредит.
През
м. Януари 2013 г. ДСК едностранно увеличила стандартната надбавка по кредита с
5,95 % : от 1,56 % на 7.51 %, в резултат на което редовната лихва по кредита е
увеличена едностранно от Банката от 9 % на 14,95 %, формирана от променливия
БЛП /възлизащ на 7,44 %/ плюс увеличената надбавка от 7,51 %. Едновременно с
увеличението на редовната лихва от 9 % на 14,95 %, ДСК едностранно е
преизчислила и месечната погасителна анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева
на 618,90 лева - вноската е увеличена с повече от 100 лева.
Посочените
в т.4 промени /увеличения/ в размера на надбавката от 1,56 % на 7,51 %, съответно
на редовната лихва от 9 % на 14,95 %, както и в размера на погасителната
месечна анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90 лева, били
направени от ДСК едностранно -без уведомление : без знание и съгласие на ищцата
М.Д. като солидарен съдлъжник по договора за кредит. За едностранно увеличения
от ДСК размер на месечната анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90
лева Банката не е изготвила и предоставила на ищцата актуализиран погасителен
план към кредитния договор.
Едностранно
увеличената от ДСК редовна лихва по кредита в размер на 14,95 % била
начислявана върху главницата и получена
от Банката за времето от м. Януари 2013 г. до предсрочното погасяване на
кредита от ищцата на 18.10.2018 г. - за период от 5 години и 10 месеца.
Едностранното
увеличение на редовната лихва по кредита в размер на 5,95 % съставлявал 39,80 %
от начислявания от Банката за периода от м.Януари 2013 г. до погасяването на
кредита на 18.10.2018 г. годишен лихвен процент за редовна лихва от 14,95 %.
От извлечението на ДСК от банковата сметка по
кредита е видно, че за период от 5 години назад - от 27.08.2014 г. до
погасяване на кредита на 18.10.2018 г., начислената и получена от Банката
редовна лихва по кредита, изчислена на база годишен лихвен процент 14,95 %,
възлиза на общата сума 12 810,11 лева.
В
тази обща сума от 12 810,11 лева е включена редовната лихва по кредита, която
била начислена и получена от Банката през същия период в резултат на
едностранното увеличение на годишния лихвен процент с 5,95 % /от 9 % на 14,95
%/, и която възлизала на сумата 5 098,42 лева. (39,80 % от 12 810,11 лева =
5098,42 лева)
През
процесния период от 27.08.2014 г. до погасяването на кредита на 18.10.2018 г.
всички плащания към ДСК по кредита (месечни вноски, за лихва, месечни анюитетни
вноски за главница и редовна лихва, наказателни лихви за просрочие и банкови
такси), били извършени от ищцата М.Д. - като солидарен съдлъжник за вземанията
на ДСК по договора за кредит.
Твърди
се в ИМ, че всички суми за редовна лихва по кредита, които са начислени и
получени от ДСК в резултат на едностранно увеличената редовна лихва с 5,95 %
/от 9 % на 14,95 % - чрез едностранното увеличение на надбавката от 1,56 % на
7,51 %/ в периода от м.Януари 2013 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018
г., са недължимо платени от ищцата М.Д. и подлежат на връщане от
Банката-ответник като получени без основание /при начална липса на основание/ -
налице е хипотезата на чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Моли съдът да
осъди ответника "Банка ДСК" ЕАД да
й заплати сумата 6576.81 лв.-шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева
и осемдесет и една стотинки, представляваща получена от „Банка ДСК" ЕАД
без основание редовна лихва по договор за потребителски кредит от 28.05.2008 г.
в периода от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното
й издължаване. Ищцата претендира присъждане на съдебните разноски по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Банка ДСК ЕАД в
който изразява становище. Считат предявения иск за неоснователен и недоказан.
Възразяват на основание изтекла погасителна давност досежно претендираната сума
за периода от 27.08.2014г. до 31.10.2014г., тъй като в случая била приложима 5
годишна давност по см. на чл. 110 от ЗЗД.
Молят съда да
отхвърли като неоснователен предявения иск както и да осъди ищците да заплатят
разноските по производството, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Видно от приложените по делото доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2008 г. и приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, наричани Общите условия, ответникът отпуснал на Симеон Вергилов Денков паричен кредит в размер на 40 000, 00 лева, а последният се ангажирал за 120 месеца, считано от датата на усвояването му, да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 7,50 лихвен процент и 8 годшен процент на разходите / ГПР/ разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски с падеж на 27-о число на месеца.
Съобразно чл. 7 от съглашението лихвата се формира от базов лихвен процент, който се определя периодично от кредитора и към датата на договорното обвързване възлиза на 5, 94%, и стандартна надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка при Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма " ДСК Лидер" –която към деня на сключването му е 1,56 % при нулев отбив.
В чл. 12 от договорния текст е посочено, че с подписването на сделката заемателят получава и приема общите й клаузи, в съответствие с чл. 7. 2 и чл. 7. 3 от които лихвата се начислява ежемесечно върху усвоената и непогасена част от главницата при времеви параметри от 30-дневен месец и 360-дневна година. Чл. 9. 3 от Общите условия регламентира възможността на кредитодателя едностранно да променя базовия лихвен процент, за което уведомява насрещната страна по подходящ начин, при наличие на някоя от следните предпоставки: а) изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б) изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в) изменение от поне 0, 5 % за месец на индекса на потребителските цени за България (СР?); г) въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху "Банка ДСК"; д) промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е) изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, и ж) съществена промяна в паричната политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
В чл. 8. 1 и чл. 8. 2 от Общите условия е предвидено, че при предприемане на гореупоменатата корекция или отпадане на преференциалната отстъпка от надбавката, което настъпва в случай на неспазване на подробно описаните в приложението към договора изисквания от деня на неизпълнението, банката задава нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на клиента. Правото му да погаси предсрочно част или целия остатък от заема е скрепено с общата уговорка по чл. 12. 1, а разноските, които са включени и изключени при изчислението на договорения годишен процент на разходите, са описани съответно в тези по чл. 9. 1 и чл. 9. 2.
Според заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза в периода от 28.05.2008 г. до 18.10.2018 г. лихвеният процент по въпросния кредит е трикратно двукратно изменян от ответника, както следва: 1) считано от 21.10.2008 г. – от 7,50% на 9% в резултат на покачване с 1, 5% на базовия лихвен процент от 5, 94% на 7, 44 %, съгласно Решение на УС на „ Банка „ ДСК „ ЕАД и 2) на 29.01.2013 г. от 9% на 14,95 поради нарушение на условията по договора.
За прецизност следва да бъде отбелязано следното: С допълнително
споразумение от 27.11.2009 г. към договора за потребителски кредит ищцата М.Д.
встъпила като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя към Банката по
кредита, като остатъкът от главницата 38 050 лева се издължавал по погасителен
план за срок 120 месеца /10 г./, при договорена редовна годишна лихва 9 %,
формирана от променливия БЛП на ДСК /възлизащ при сключване на споразумението
на 7,44 %/, плюс надбавката от 1,56 %. Съгласно погасителния план към
споразумението остатъкът от кредита се издължава на 120 месечни вноски, като
първите 12 вноски са за редовна лихва, а останалите 108 вноски са равни месечни
анюитетни вноски, включващи главница и редовна лихва, всяка анюитетна вноска по
515,31 лева.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че за периода от месец август ищцата е заплатила по въпросния договор сумата в размер на 13 101,22 лв. лихви а разликата между действително платената от него и дължимата се такава без увеличенията за петгодишен период, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – се равнява на 6 576,81 лева., която сума се явява и предмет на исковата претенция.
Няма спор между страните,че дължимите се суми по договора са изплатени към дата 18.10.2018 г. и че същите са изплатени именно от ищцата.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне. Разпоредбата разграничава три фактически състава на неоправдано имуществено разместване, като наведените обстоятелства и търсената защита позволяват на съда да субсумира предмета на спора под първия от тях, който визира даване на съответната ценност при начална липса на кауза, когато е сторено без реализиран юридически факт или въз основа на нищожен такъв (в този смисъл Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС).
Основателността на заявените кондикции е предопределена от пълно доказване от ищеца на преминаването на материалното благо от неговото имущество в това на ответника в изпълнение на несъществуващи договорни уговорки, а ако такива са постигнати – и на фактите, с които се обосновава тяхната недействителност.
По делото е изяснено, че е имало действително сключен писмен Договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2008 г. , както и Допълнително споразумение към него, характерът на престациите по който и профила на съдоговорителите обуславят квалификацията му на такъв за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава да отпусне парична сума за набелязаната цел и при определените условия и срок на заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и да му плаща уговорената лихва.
Като основен тип банкова сделка обсъжданото съглашение е изведено в чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ обявява за търговски независимо от качеството на извършващите ги лица и по правната си същност е консенсуално, формално, комутативно, двустранно и възмездно (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй като се счита сключено със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления на договарящите в писмена форма за действителност, изисквана от чл. 430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира уредбата си досежно търговските сделки и в частност тази, поместена в Раздел трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а с чл. 288 при празноти препраща към гражданското законодателство.
Банковият кредит е разновидност на заема за потребление, уреден в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за който са присъщи характеристиките на неформален, реален, едностранен и безвъзмезден договор. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а съгласно чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е предвидено писмено.
Макар да е заварен от действащия Закон за потребителския кредит (ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), процесният срочен контракт е изрично изключен от обхвата му с § 5 от Преходните и заключителните му разпоредби (ПЗР), както и от този на транспонираната с него Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), по силата на преходния й чл. 30, § 1, и се регулира от отменения ЗПК (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).
По понятието на чл. 4 от ЗПК (отм.); въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 5, ал. 3 от този закон припознава всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или обещава да предостави на потребителя, който по указанието на чл. 5, ал. 2 от ЗПК (отм.); е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на платежно улеснение.
Чл. 6, ал. 2, чл. 7 и чл. 13 от ЗПК (отм.); повеляват кредитната сделка да се оформи писмено на ясен и разбираем език в четлив документ със следните реквизити: датата и мястото на сключване (чл. 7, т. 1); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (чл. 7, т. 2); името, единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес на потребителя (чл. 7, т. 3); чистата стойност на кредита, т. е. подлежащата на получаване главница (чл. 7, т. 4); максималния му размер, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне (чл. 7, т. 5); годишния процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да го издължи, а когато неговото изчисляване не е възможно – годишния лихвен процент и всички приложими към договорното обвързване разходи (чл. 7, т. 6); условията, при които последните могат да бъдат променяни (чл. 7, т. 7), и тези за издължаване, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно – общата сума на тези плащания (чл. 7, т. 8); разходите по кредита по чл. 21, ал. 2 от ЗПК (отм.); , които не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите, с изключение на онези, които възникват поради неизпълнение на потребителя (чл. 7, т. 9); елементите на общата стойност на кредита, които не се включват при изчисляването на годишния процент на разходите, когато точният им размер е известен, а ако не е – начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за величината им (чл. 7, т. 10); свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива (чл. 7, т. 11); правото му на предсрочно погасяване на кредита, както и условията за прекратяване на договора (чл. 7, т. 12); обезпеченията, които е длъжен да предостави, тяхната стойност и предпоставките, при които могат да бъдат освободени (чл. 7, т. 13), и изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя (чл. 7, т. 14).
Неспазването на чл. 6 и чл. 7, т. 4-14 от ЗПК (отм.); се санкционира от чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.); с недействителност на правоотношението.
Доказателствените материали сочат, че съгласието на страните е материализирано в наложения от чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 6, ал. 2 от ЗПК (отм.); формат и наред с частните инкорпорира и Общите условия (л. 12 – л. 14), които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ банковата институция е утвърдила отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които, съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ, са станали задължителни за потребителя, тъй като е заявил писмено, че ги приема, както и че са му били предадени при подписването на договора. Данни в подкрепа на казаното се черпят от нарочното му удостоверително изявление, обективирано в текста на чл. 12, формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е опровергана по законоустановения ред и което се цени като извънсъдебно признание. Нужно е да се отбележи, че липсва нормативна пречка да се зачете доказателственото значение на внедрената в индивидуалното съглашение клауза за приемането от заемателя на общите условия и за деклариране на получаването им, каквато е създадена по-късно без ретроактивен ефект с чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП, приет със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита на потребителите (ЗЗП, обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.). Отделно от горното, обстоятелството, че носят подписа единствено на кредитополучателя не засяга действието им, по съображения че изискването всяка тяхна страница да е парафирана от двете страни, пренебрегването на което чл. 22, ал. 1 от сегашния ЗПК третира като съществен порок, намира за първи път легален израз в ал. 2 на неговия чл. 11.
Договорното изложение удовлетворява и относимите предписания на чл. 7, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 от ЗПК (отм.); , като понятно конкретизира чистата стойност на кредита от 40 000, 00 лева; годишния процент на разходите от 8; предпоставките за промяната му; неучастващите при калкулирането му разходи; тези, които са свързани със заема; правото на потребителя на предсрочно изпълнение и причините за прекратяване на договора; обезпечението на дълга – залог на бъдещи вземания; условията на издължаване във вид на Погасителен план, показващ размера, броя, периодичността, датите на погасителните вноски и техния сбор.
Съотнесена към очертания нормативен регламент, конкретната фактическа обстановка способства извод, че облигационната връзка е била надлежно учредена и е генерирала в тежест на ответника ангажимент да отпусне на парична сума от 40 000, 00 лева с цел текущо потребление за срок от 120 месеца.
В потвърждение на ищцовите твърдения вещото лице констатира, че за периода от 28.05.2008 г. до 18.10.2018 г. лихвеният процент по кредита е двукратно изменян по почин на ответника,
Режимът на неравноправните уговорки в потребителските договори е систематизиран в чл. чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в меродавната му редакция от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г., който имплементира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО). Приложното му поле безсъмнено обхваща и разискваното правоотношение по препращане от чл. 12 от ЗПК (отм.);.
Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако не са индивидуално съгласувани, а чл. 146, ал. 2 от ЗЗП пояснява, че такива са тези, които не са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се касае за общи условия, които по правило са съставени от търговеца и се отнасят за неограничен кръг правни субекти и неопределено време.
При неосведоменост за противното, доказателствената тежест за което се възлага от чл. 146, ал. 4 от ЗЗП на ответника, следва да се счете, че атакуваният чл. 7 от кредитния договор не е следствие от персонални преговори и попада в обсега на съдебния контрол паралелно с чл. 9. 3 от Общите условия.
За неравноправна се определя от чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) всяка клауза във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Наред с изброените генерални признаци в синхрон с насоките на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО по образец на Приложението към нейния чл. 3, § 3 в чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) се съдържа неизчерпателен списък на различни форми на неравноправност. В чл. 145, ал. 1 от ЗЗП е разяснено, че общите й белези и конкретните й проявления се изследват към момента на договорното обвързване, като се вземат предвид вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани със сключването му, както и останалите договорки в него или в друг договор, от който зависи.
Лихвата представлява своеобразна цена, която заемополучателят дължи за ползването на отстъпения му паричен капитал. Независимо че в ЗПК (отм.); липсва регламентация като тази по чл. 10, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от действащия ЗПК, уговорка за промяна на лихвения процент по инициатива на кредитора имплицитно се допуска от чл. 22, ал. 4 от ЗПК (отм.); , който нормира изчисляването на годишния процент на разходите именно в такава хипотеза, както и от чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), но търпи рестрикциите на ЗКИ и ЗЗП (в този смисъл Решение № 95/13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о.).
В чл. 6, ал. 3 от ЗПК (отм.); е подчертано, че потребителят не е длъжен да заплаща лихви, такси, комисиони или други, невключени в договора, а клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията му на база непредвидено в него основание или да увеличава цената така, че окончателната да е значително завишена в сравнение с първоначално уговорената, без насрещната страна да е правоимаща да се откаже от съглашението, е провъзгласена съответно от т. 10 и т. 12 на чл. 143 от ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) за неравноправна, освен в случая по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.), когато е елемент от сделка с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Т. 10 от чл. 143 от ЗЗП се дерогира и от чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) касателно договорка, при която последният си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвения процент, но при положение че се е натоварил да уведоми за това в 7-дневен срок потребителя, който може незабавно да прекрати договора.
Даването на кредит съставлява типичен продукт от портфолиото на кредитните институции и несъмнено притежава атрибутите на "финансова услуга" по § 13, т. 12, б. "б" от ДР на ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.), за която са релевантни и двете изключения. Доколкото процесното споразумение не осигурява на заемателя алтернатива да реагира при нежелана от него промяна на лихвения процент, е немислимо позоваването на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Неравнопоставеността по чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) не би могла да се игнорира и с аргумент от чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.). Съдебната практика на ВКС, уеднаквена с Решение № 77/22.04.2015 г. по г. д. № 4452/2014 г., III г. о., Решение № 424/02.12.2015 г. по г. д. № 1899/2015 г., IV г. о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г., I т. о., Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., Решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г., II т. о., Решение № 299/15.02.2019 г. по т. д. № 2023/2017 г., II т. о., и Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., константно поддържа, че за да се приложи чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, трябва в договора или в общите условия към него да са ясно, недвусмислено и разбираемо формулирани за средния потребител, съгласно повелите на чл. 13 от ЗПК (отм.); , чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, както обективните фактори (например въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор), които, без да зависят от волята на доставчика на финансовата услуга, закономерно водят до промяна (във възходяща или низходяща посока) на цената на заетия финансов ресурс, така и методиката за изчисляване и за промяна на лихвата като конкретно разписана изчислителна процедура (формула), посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).
При важимата за настоящия казус нормативна рамка разбирането, че начинът на формиране на възнаграждението на кредитодателя е съществен пункт на договора, се извлича от чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, който разпорежда на банките да предоставят безплатно и в писмена форма на клиентите своите правила за кредитиране, указващи годишния лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата и условията за промяната й до пълното издължаване, както и от систематичното тълкуване на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗПК във връзка с нормата на чл. 144, ал. 4 (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.), която в отклонение от т. 12 на чл. 143 от ЗЗП съхранява действието на клаузи за индексиране на цени, ако те са законосъобразни и методът за ценова промяна е ясно и подробно описан в договора.
Действително в чл. 9. 3 от Общите условия са зададени неподвластни на ответника външни причини – колебания на финансови, валутни, потребителски индекси и годишни пазарни лихвени нива и реформи в нормативните актове, регулацията на Централната банка и нейната парична политика, но в съглашението не е разяснен, а и отсъстват доказателства да е доведен до знанието на заемателя преди или най-късно към момента на договарянето въведеният от кредитора математически алгоритъм, който илюстрира зависимостта на базовия лихвен процент от съответния обективен показател, включително и в стойностно измерение. Така че остава непрозрачно как изменението от над 1% на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари, с което Комитетът на банката за управление на активите и пасивите аргументира своето Решение за повишение на базовия лихвен процент, Несъмнено неизвестността на способа, по който се детерминира новата цена на доставената финансова услуга, предразполага неограничена власт на кредитодателя произволно да я променя, несъвместима с добросъвестността и респективно с приложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗПК.
В обобщение коментираните клаузи изпълват постановките на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) и съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП не пораждат правни последици (в този смисъл Решение № 95/13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., Решение № 299/15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2023/2017 г., II т. о., и Решение № 92/09.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.). По силата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от ЗЗП тяхната опороченост не влече нищожност на целия договор, който би могъл да се сключи и би се изпълнявал и без тях. Не се засяга и действителността на чл. 7 от него в индивидуално договорената му част, която пределно ясно изисква от кредитополучателя да престира лихва от 7,50%, , а в последствие по Допълнителното споразумение и в размер на 9% структурирана от фиксирани по вид и величина съставки – базов лихвен процент и стандартна надбавка(в този смисъл Решение № 92/09.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.).
Гореизложеното мотивира съдебния състав да заключи, че визираните увеличения на лихвения процент са лишени от кауза и платеното въз основа на тях подлежи на реституция в съответствие с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Вземането за надвнесената възнаградителна лихва, произтичайки от института на неоснователното обогатяване, се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл т. 7 на Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, и Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о.), която за исковия период от 27.08.2014 г. г. до 18.10.2018 г., в противовес на застъпеното в отговора становище, не е изтекла. / ИМ е заведена в РС Казанлък на 26.08.2019 г./
Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД свързва началото й с деня на изискуемостта на задължението, а изпълнението му, бидейки безсрочно, по довод от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД може да се иска от кредитора от момента на възникването му, съвпадащ с този на неоправданото плащане, което в случая е извършвано с месечните погасителни удръжки. Започващият от падежа на всяка от тях давностен срок се прекъсва, съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД с предявяване на разглеждания иск на 26.08.2019 г.
Ответникът дължи и законната лихва за просрочие на признатите вземания от сезирането на съда на 26.08.2019 г. до окончателното им плащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) освобождава частноправните длъжници от отговорността за забава без оглед на договорния или извъндоговорния произход на дълговете им. Със ЗИД на закона, обнародван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., обхватът на забраната е стеснен до тези, произтичащи от договори за кредит и лизинг.
При указаните правни разрешения са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане в полза на ищцовата страна на съдебно-деловодни разноски по съразмерност.
По данни от приложените платежни документи и три договора за правна защита и съдействие ищцата е изразходвала по водене на производството следната сума- 1071,69 лв., Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул. Московска № 19, чрез ФЦ „ Казанлък „ адрес гр. Казанлък, бул. Ал. Батенберг“ № 4 , да заплати М.Д.Д. с ЕГН № ********** с адрес *** сумата 6576.81 лв.-/шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки /, представляваща получена от „Банка ДСК" ЕАД без основание редовна лихва по договор за потребителски кредит от 28.05.2008 г. в периода от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.08.2019 г., до окончателното им издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул. Московска № 19, чрез ФЦ „ Казанлък „ адрес гр. Казанлък, бул. Ал. Батенберг“ № 4 , да заплати М.Д.Д. с ЕГН № ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 1071,69 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: