Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х състав, в публично
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2326/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 чрез пълномощника адв. С.К. от САК, против Наказателно постановление №
К-0047863 от 21.10.2019 г. издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП,
с което за нарушение на чл.113 ал.1 във вр. с ал.2 от Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) на основание чл.220а от ЗЗП е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано не изпраща законов или процесуален представител и не депозира писмено
становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано обосновано писмено становище, че НП е
издадено в съответствие с изискванията на закона и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като счита че нарушението е доказано по безспорен начин.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени изложените в същата доводи, както
и аргументите на ответната страна в писменото и становище, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано при следната приета за установена
фактическа обстановка:
На 22.03.2019 г. била извършена проверка от служители на РД КЗПІ Пловдив,
РЗ Пазарджик, между които актосъставителя св. Н.Т., в магазин „Т.“, находящ се
в гр.Пазарджик, на бул. „България“ № 5, стопанисван от „Т.Б.“ ЕАД. Повод за
проверка била постъпила в КЗП, РД Пловдив РЗ Пазарджик, жалба с вх.№
П-01-125/01.03.2019г. от И. Б., касаеща непризнати гаранции на два мобилни
телефона марка SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 г. Dual Gold, закупени на лизинг,
съответно на дата 14.12.2017г. и дата 11.09.2017г. Едното мобилно устройство
проявило дефект на 27.12.2018г., а другото- на 05.12.2018г. Дефектът и на двете
мобилни устройства се изразявал в появата на жълти петна на дисплея. Двете
устройства били приети от търговеца, като описанието на единия телефон било
„липса от лайсната и драскоти“, а други бил приет с описание „драскотини и
следи от употреба“.
Мобилното устройство, което било закупено на 11.09.2017г. било върнато от
сервиз с отказана гаранция, поради механично повреден дисплей вследствие на
натиск или удар. Със същият мотив било върнато и другото устройство, което било
закупено на 14.12.2017 г.
При приемането на двете мобилни устройства в магазин на „Т.Б.“ ЕАД, същите
са приети от търговеца с драскотини и следи от употреба и липса на лайсна.
На 08.01.2019г. едното мобилно устройство било върнато от сервиза в
търговския обект неотремонтирано, като в протокола от сервиза било описано-
механично повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване, цена за
ремонт 220 лв. с ДДС.
Второто устройство, което било прието на 05.12.2018г. било върнато от
сервиза в търговския обект на 20.12.2018г.- неотремонтирано, поради механично
повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване, цена за ремонт 220
лв.
Приетите мобилни устройства били с предявени рекламации на 05.12.2018г., а
другото на 27.12.2018г. и на 22.03.2019г.
За така констатираното бил съставен КП № К-2658738/22.03.2019 г.
Впоследствие от „Т.Б.“ били представени Становище по жалбата срещу отказа
за гаранционно обслужване и снимков материал.
При така установеното, било прието че към момента на проверката търговецът
„Т.Б.“ ЕАД не бил отремонтирал и не бил спазил административното си задължение
по чл.113 ал.1 от ЗЗП да приведе стоките в съответствие с договора за продажба,
а именно търговецът не е изпълнил административното си задължение в периода от
предявяване на рекламациите съответно на 05.12.2018г. и на 27.12.2018г. в
рамките на един месец от предявяване на рекламацията, когато потребителските
стоки- телефони с марка SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 г. Dual Gold, не
съответстват с договора за продажба, да ги приведе в съответствие с договора за
продажба. От сервизните протоколи се установявало, че в момента предявяване на
рекламациите било отбелязано: има следи от употреба и драскотини и липсваща
лайсна и същите не били поправени в срока на чл.113 ал.2 от ЗЗП. Не било
отбелязано, че по двата дисплея имало удари или усукване и натиск.
С оглед на така констатираното срещу дружеството-жалбоподател бил съставен
АУАН № К-0047863/2106.2019 г. в отсъствие на търговеца на основание чл.40 ал.2
от ЗАНН в присъствието на служител по трудов договор с дружеството-нарушител,
който бил предявен и връчен.
Въз основа на съставения акт на 21.10.2019 г. било издадено атакуваното НП.
То било връчено на санкционираното дружество по пощата на 14.11.2019 г., видно
от известие за доставяне (л.15 от делото), а жалбата против НП била подадена от
пълномощник (надлежно упълномощен) на наказаното дружество чрез АНО до съда по
куриер на 20.11.2019 г., видно от товарителница (л.14 от делото), поради което
е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Н.Т..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното.
Съдът действайки в рамките на цялостния
контрол за законосъобразност на НП, констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
При съставянето на АУАН е допуснато процесуално
нарушение и по-конкретно нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. В акта
е записано, че същият е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, която
разписва, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
По делото липсва каквото и да е доказателство дружеството-жалбоподател чрез
неговия законен представител да е било поканено надлежно за съставяне на АУАН и
неговият законен представител или пълномощник да не се е явил. Липсват и
доказателства, че дружеството чрез неговия пълномощник не може да бъде намерено.
Напротив, видно от известието за доставяне на НП е, че нарушителят може да бъде
открит по седалище и адрес на управление.
Вярно е, че АУАН, както стана ясно от показанията на
св. Т., е съставен в присъствие на служител на трудов договор дружеството-жалбоподател.
Тази възможност е допустима, съгласно разписаното в нормата на чл.233 ал.4 от
ЗЗП. Видно обаче от самия АУАН е, че е отбелязано единствено, че се касае за
лице с трудов договор от 03.07.2014 г. Лисват обаче каквито и да било посочени
лични данни за този служител, нито дали същият работи в обекта, в който е
констатирано нарушението ли друг обект на дружеството, нито длъжността на този
служител. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като лишава наказаното лице
от възможността да разбере дали е спазен предвидения законов ред за съставяне
на АУАН.
На следващо място и в АУАН, и в НП при описание на нарушението липсва
каквото и да е посочване на дата и място на извършване на нарушението.
Актосъставителят и наказващият орган са се задоволили с това да посочат, че при
извършена проверка на 22.03.2019 г. в търговския обект на дружеството са били
констатирани поредица от действия, извършени от страните по договор за
покупко-продажба на лизинг на две мобилни устройства по повод предявена рекламация
на стоката, предмет на продажбата, от които като краен резултат е направен
извод, че търговецът-продавач е извършил на нарушение на ЗЗП, без по какъвто и
да е начин да е конкретизирано кога и къде е извършено твърдяното нарушение.
Няма как да се приеме, че датата на извършване на нарушението е датата на
осъществяване на проверката в търговския обект.
В описанието на нарушението са посочени няколко дати- две дати, на които са
били предявени рекламациите на мобилните апарати, а именно 05.12.2018 г. и на
27.12.2018 г. Другите дати, които са отразени в описанието на нарушението са
датите, на които са били върнати двете устройства с отказ от гаранционно
обслужване- 20.12.2018 г. (за първата предявена рекламация) и 08.01.2019 г. (за
втората рекламация). При това положение е възможно да бъдат приети два варианта
за дата на извършване на нарушенията. Според първия след изтичане на срока за
извършване на ремонт, който се изчислява от датата на предявяване на
рекламацията и след изтичането му, на следващия ден търговецът е в нарушение.
Вторият възможен вариант е да бъде приета за дата на нарушението- датата, на
която е отказано гаранционно обслужване, т.е. когато мобилният телефон е върнат
обратно на потребителя с отказ за обслужване на гаранцията). При първия вариант,
нарушението ще бъде извършено съответно на 06.01.2019 г. (по отношение на
първата предявена рекламация) и на 28.01.2019 г. (за втората предявена
рекламация). При втория вариант датата на извършване на нарушението е съответно
на 20.12.2018 г. (за първата рекламация) и 08.01.2019 г. (за втората
рекламация). В АУАН и в НП липсва, която и да е от посочените дати като дата на
извършване на нарушението.
Посочването на датата на извършване на нарушението трябва да е конкретна и
несъмнена. Това е задължителен реквизит на акта и НП и не може да бъде извличат
по пътя на формалната или правна логика, било то и от приложени по делото
доказателства, както и да почива на предположения. Датата на извършване на
административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение,
както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването
на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на АНП, а също така и с оглед
формирането на сила на присъдено нещо по отношение на конкретното нарушение,
което неминуемо следва да бъде с установена дата на извършване, за да може
лицето да не може да бъде наказано в последствие за същото нарушение.
По-нататък в процесните АУАН и НП липсва и каквото и да е посочване на
мястото на извършване на нарушението, което в случая, предвид обстоятелството,
че нарушението се изразява в бездействие- е мястото, където се е дължало
извършването на съответното действие, а именно гр. Пазарджик. В двата
административни акта обаче няма посочване на това обстоятелство, което е още едно
съществено нарушение на правилата, визирани в ЗАНН.
При така изложеното е видно, че АУАН и НП са съставени в противоречие с
изискванията на чл.42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, където се съдържа
императивно изискване за посочване на дата и място на извършване на нарушеното,
което води до тяхната незаконосъобразност, а това е достатъчно основание за
отмяна на НП.
На следващо място съдът намира, че е допуснато и още едно нарушение на
процесуалния закон, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН,
съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В случая както се посочи по-горе и от описателната част на АУАН и НП и от
доказателствата по делото е, че се касае за предявени две отделни рекламации от
потребителя, касаещи две различни стоки, закупени от търговеца и че двете
рекламации са предявени на различни дати и отказът от тяхното извършване също е
на различни датТ. При това положение е несъмнено, че се касае за извършени от
дружеството-жалбоподател две отделни нарушения. Няма спор, че за всяко от тях е
следвало да бъде наложено отделно наказание.
Видно обаче от НП е, че в обстоятелствената му част са описани две отделни
нарушения, а наказващият орган е санкционирал с една имуществена санкция
дружеството. При това положение е неясно за кое от двете нарушения е било
санкционирано дружеството. По този начин и наказаното лице е лишено от възможността
да организира адекватно своята защита, а и съдът също не може да прецени първо
за кое точно нарушение е санкционирано лицето и второ- законосъобразността и
правилността на наложената санкция.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП е постановено в нарушение на императивните изисквания на ЗАНН,
поради което същото следва да бъде отменено. Всичко това е достатъчно и не
налага обсъждането и на други доводи по същество, още повече че самите допуснати
нарушения и най-вече това на чл.18 от ЗАНН лишава и съда от възможност да коментира
въпросите по същество коректно и в пълнота. Така напр. обсъждането на въпроса
дали търговецът е имал основание да откаже гаранционно обслужване на стоката
(за всяко едно от устройствата), преценка за маловажността на случая, дали са
изпълнени изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията и
др. под.
Поради всичко това НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направено от страна на процесуалния представител на АНО, с
оглед изхода на делото, съдът намира че същото е неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС- Пазарджик, в
настоящия състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
К-0047863 от 21.10.2019 г. издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К., за нарушение на чл.113 ал.1 във вр. с ал.2
от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл.220а от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: