№ 260053
град Шумен, 23.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни , през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Тодорова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №80 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ
Подадена
е искова молба от С.С.А., ЕГН **********
, адрес: ***, съдебен адрес:***, четвърти
полуетаж, офис 4 срещу ЗД срещу ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление : гр.С.., в която се посочва, че на 13.11.2019 г., около 15:00 часа на път I–7,
„Силистра - Ямбол“, км. 96+318: участник 1 – т.а. марка „Скания“, модел г –
410, с рег. № В 6174 ВС, с водач Н. Н. П., при управление на моторно превозно средство,
съобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП и с останалите участници в движението
по пътищата, при маневра „завой“ бива блъснат от участник 2 – л.а. марка „БМВ“, модел 316И с рег. № СС...АМ, с
водач Д.Д.Р., която от своя страна е управлявала МПС, като не се съобразява с
правилата на ЗДвП и извършва неподсигурена и забранена маневра „изпреварване“
на МПС на участник 1, в резултат на което реализира ПТП, като се удря с висока
скорост в задната част на МПС на участник 1, при което биват причинени телесни
увреждания на пътниците в л.а. марка „БМВ“, модел 316И, в частност на ищцата фрактура на фронталната кост на черепа,
фрактура на носни кости, голяма контузионна- разкъсна рана в окосмената част на
главата с масивна кръвозагуба, с данни за чуждо тяло с метална повърхност в меките тъкани, в съседство с главичката на
пета метакарпална кост, без спомен за случилото се. По случая било образувано
ДП № 1301/2019 г. по описа на РУ на МВР Шумен, пр. пр. 2736/2019 г. по описа на
РП Шумен, което не е приключило към момента на подаване на исковата молба, а е
изпратено по подсъдност в ОП Шумен, поради настъпила смърт на 25.12.2019 г. на А.Р.Ш.
– също пострадала при описаното ПТП. Видно
от данни на нормативно уредния Информационен център към Гаранционен фонд, които
данни на осн. чл.574, ал. 12 от КЗ, удостоверяват, че към датата на събитието,
е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица
относно МПС с рег. № СС... АМ, с начална дата на покритие 03.07.2019 г. , и
крайна дата на покритие 02.07.2020 г. и
представляващо покритие по чл. 493 от КЗ. В качеството си на увредено лице по
смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, ищцата по делото и доколкото процесните МПС-та са имали сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към дата
на настъпване на ПТП-то, ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и за имуществени вреди във връзка с
проведеното лечение, в резултат на ПТП при спазване на изискванията на
чл. 380, ал. 1 от КЗ. Посочената разпоредба ищцата е спазила, като са
депозирала писмена претенция на 13.01.2020 г., като на 13.01.2020 г., по
която е образувана щета № ********** при
ответното дружество. Застрахователят е изпратил писма до ищцата, с искане за
представяне на допълнителни доказателства. На 14.04.2020г. от застрахователя е
постановен отказ за изплащане на обезщетение. По отношение на претенциите за
неимуществени вреди във връзка с претърпените от ищцата телесни повреди,
вследствие ПТП на 13.11.2019 г. заявява, че е търпяла, търпи и ще продължава да
търпи болки и страдания за един неопределен период от време, като същата все
още се нуждае от чужда помощ и от специално приготвена храна, за да може да се
храни, предвид черепно – мозъчната травма. Около два месеца непосредствено след
ПТП не е могла да се движи поради болки в главата и десен горен крайник.
Изразява се становище, че така претърпените телесни повреди поставят ищцата в
изключително неравностойно и непълноценно състояние на човешкото съществуване,
като на свой ред обуславят разстройство на здравето – психическо и физическо
такова, като така претърпените увреждания ще оставят силен негативен отпечатък
върху бъдещият й живот, възпрепятствана да извършва нормално задълженията. В
заключение ищцата излага, че продължава да страда от претърпените телесни
увреждания довели до силни болки в цялото тяло, невъзможност за безпроблемно
придвижване, приемаща постоянно медикаменти, невъзможност за спокоен и
пълноценен сън, постоянно безпокойство, което причинява допълнителен
дискомфорт, поради факта, че е възпрепятствана от възможността да се движи
свободно, и е принудена да търси чужда помощ, и за най-елементарните неща, и не
може да полага грижи за себе си, като всичко това е придружено с интензивни
болки в травматизираните крайници – изживения неописуем ужас, шок и стрес от
нея. С оглед на изложеното претендира ответникът да бъде осъден да и заплати
сумата 70 000 лева – неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, съгласно чл. 429 от КЗ от дата на деликта 13.11.2019 г. до
окончателното им изплащане, законна лихва върху горепосочената сума, съгласно
чл. 497, ал. 1, т. 1 считано 15 дни след уведомяването с извън съдебната
претенция, а именно от 03.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът подава
писмен отговор, заявява възражения за нередовност на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, описан в исковата молба, оспорва изцяло неимуществените вреди и връзката
им с ПТП, оспорва претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на ПТП
– 13.11.2019 г. и 03.02.2020 г. Посочва и представя писмени доказателства и
прави доказателствени искания. Прави искане за привличане на негова страна на
трето лице-помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: ...., седалище и адрес на
управление: гр.С..., представлявано от А.П.Л.и Р.К. Д..
В представената в срока по чл. 372 от ГПК
допълнителна искова молба ищецът не навежда нови обстоятелства, поддържа
заявеното с предходна молба оттегляне на част от доказателствените искания.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че я оспорва изцяло. Поддържа първоначалния отговор и всички
доказателствени искания, както и заявява, че ще ползва от оттеглените от ищците
искания.
С Определение №260113/29.12.2020г. съдът е уважил
молбата на ответника за привличане на негова страна като трето лице -помагач
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД и същото е
конституирано по делото. В предоставения му двуседмичен срок по исковата
молба и допълнителната искова молба,
третото лице-помагач представя писмено становище, в което оспорва
предявените искове, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата..
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено
като деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав
на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
(застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящият случай в хода на делото е постановена и влязла в сила Присъда №15/07.10.2020г. на ШОС, по силата на
която подсъдимата Д.Д.Р. е призната за виновна в това, че на 13.11.2019 г. на
път І-7 км. 96+318, в близост до с. Х.., при управляване на лек автомобил „БМВ
316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, нарушила правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл.
42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП и по непредпазливост
причинила: смъртта на А.Р.Ш. от с. Ч...; средна телесна повреда на Х.К.Х.от с. Ч...,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка за период
по-голям от един месец, обусловено от счупване на дясната ключица и трайно
затрудняване движенията на снагата за период по –голям от един месец,
обусловено от счупването на 12-ти гръден прешлен и средна телесна повреда на С.С.А. ***, изразяваща се в проникване в
черепната кухина по смисъла на чл. 129 от НК, обусловено от разкъсно-контузна
рана на главата с подлежащо счупване на челната кост, като от деянието е
настъпила смъртта на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, -
престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с
ал. 3 б. „б“, вр. с чл. 343 ал.1, вр. с чл. 342 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК. От
посоченото и на основание чл.300 от ГПК
вр. с чл.235,ал.3 от ГПК, съдът приема за доказано, че е извършен деликт –
виновно, противоправно действие, осъществено от Д.Д.Р. в резултат на което са
настъпили посочените в присъдата травматични увреждания на ищцата, т.е. неоснователни се явяват всички възражения
въведени от ответника и третото лице-помагач касаещи отговорността на Д.Д.Р.,
като водач на МПС „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ.
По
делото не е спорно и че към момента на ПТП, прекия причинител Д.Д.Р. е била застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно посоченото МПС. Също не е спорно,
че на 13.01.2020г. , ищцата е инициирала пред ответника, като застраховател на
деликвента, производство по чл. 380, ал. 1 от КЗ.
За
установяване на характера, вида на получените от ищцата травматични увреждания,
както и протичане на възстановителния период е назначена СМЕ, изготвена от ВЛ
лекари със специалност “неврохирургия“ и „ортопедия“. ВЛ, след извършен
медицински преглед на ищцата и наличната медицинска документация са установили,
че при ПТП тя е получила скалпова рана на главата, рана в областта на дясната
буза и фрактура на носните кости. Описани са етапите на лечение, като е
посочено, че скалповата рана на главата е обработена хирургично, зашита е и е
зараснала първично. Конците са свалени в обичайното време, след 10-12 дни. Няма
данни за друг вид лечение. В резултат на получените травми ищцата не е била в
състояние опасно за живота. Престояла е в болницата 6 дни. Получените увреждания са обусловили наличието
на болки и страдания в продължение на един месец. Към момента на прегледа не са
установени усложнения от нараняванията на ищцата. Голямата скалпова рана е
довела до прекъсване на множество сетивни нервни клончета, което обяснява променената чувствителност и
изтръпване на кожата на главата, каквито изживявания споделя ищцата. Именно описаното е последица , от скалповата
рана на главата, като това травматично увреждане не се нуждае от допълнително
лечение, т.к. такова не е налично. Възстановяването на повърхностната сетивност
е спонтанно и трае около две години. В резултат на счупването на костите на
носа е настъпило изкривяване на върха му, което може да се коригира с методите
на козметичната хирургия. Освен изкривяването на носа, като отговор на въпроса
налице ли са загрозяващи белези, ВЛ са посочили, че установен загрозяващ
цикатрикс от първично заздравялата рана на дясната буза. ВЛ са обобщили, че към момента на прегледа
здравословното състояние на ищцата е много добро, без съществени оплаквания и
не се очаква някакво влошаване свързано
с уврежданията от ПТП. Не са необходими никакви последващи интервенциии и
манипулации. Могат да се извършат козметични корекции, след консултации с
козметичен хирург и специалист УНГ.
От
изложеното по-горе, съдът приема, че физическите болки на ищцата са продължили
около месец, месец и половина, за който период според ВЛ е настъпило
възстановяване на получените травматични увреждания. С по-висока интензивност
са били няколко дни, след което е започнал процесът на възстановяване. След
изтичането на този период като физически дискомфорт единствено може да се
приеме променената чувствителност и изтръпване на кожата на главата, настъпила
в резултат на голямата скалпова рана, която е довела до прекъсване на множество
сетивни нервни клончета. Според ВЛ не е възможно лечение, като чувствителността
спонтанно ще се възстанови за период от около две години.
Относно
преживяванията на ищцата след ПТП като свидетел е разпитана Р.Гиясидин- майка
на ищцата. Въпреки близката родствена връзка с ищцата, съдът възприема за
достоверни показанията на свидетеля, т.к. са житейски логични и обосновани.
Според твърденията и ищцата се чувствала много зле физически и емоционално при
престоя си в болницата. Имала болки в цялото тяло, не можела да си държи
главата изправена. След изписването и, майка и била два месеца в отпуск за да и
помага. След възстановяването от физическите травми, ищцата станала много по-затворена, срамувала се от белезите които
смятала, че я загрозяват, искала да си направи пластична операция на носа. Твърдяла
, че я боли мястото където е била скалповата рана. Изпитвала страх да се вози в
автомобил. Често се събуждала през нощта, била неспокойна. Всичко описано от свидетеля е обяснимо и
естествено , т.к. ищцата е младо момиче и фактът, че травмите са довели до
трайни загрозяващи промени във външния и вид, логично води до негативни изживявания
и занижено самочувствие. Променената сетивност на скалпа също е фактор, който
макар и да не води до физически болки и страдания, причинява негативни
физически и емоционални усещания .
Обсъдените
доказателства според съда водят до извода, че ищцата е преживяла физически
болки и страдания, негативни душевни преживявания и продължава да търпи такива,
най-вече поради загрозяващите белези, резултат от травмите.
При
определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът следва да се съобрази
с тежестта на причиненото на ищцата увреждане, вида и продължителността на
проведеното лечение, описани подробно по-горе
възрастта на ищцата и настъпилото
пълно възстановянане на физическите травми, но останали загрозяващи белези,
подлежащи на евентуална корекция както и да се вземе предвид социално-икономическото състояние в страната
към датата на ПТП. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, търпени по повод подобни по вид травми, съдът намира, че за репариране
на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума е 30 000 лева.
Ответникът
и третото лице-помагач излагат възражения по чл.51,ал.2 от ЗЗД, те твърдят, че пострадалата
не е била с поставен предпазен колан,
което има съществен принос при настъпване на травматичните увреждания.
На
първо място съдът приема за доказано, че към момента на ПТП, С.С.А., която е
пътувала на задната средна седалка, е била без поставен обезопасителен колан.
Този извод се налага от показанията на Д. И. - водач на МПС марка „БМВ“, рег. №
СС... АМ, в което е пътувала ищцата.
Разпитана в съдебно заседание тя заявява, че всички пътуващи на задната
седалка са били без колани. Тези твърдения се потвърждават от заключените по КСМАТЕ.
Предвид липсата на наранявания обозначени с термина „синдром на предпазните
колани“, се възприема извода, че С.С.А., към момента на ПТП е била без поставен
колан. Освен това се посочва, че ударът, при който ищцата е получила травмите е
с огледалото за „обратно“ виждане , закрепено от вътрешната страна на предното
стъкло и със самото стъкло. При челен удар, какъвто е настъпил при процесното
ПТП инерционната сила е придвижила
тялото на пострадалата напред, в резултат на което е настъпило силно съприкосновение
(удар) с посочените части от автомобила. Поставения правилно триточков предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила
предпазен колан, възпрепятства движението на тялото напред и нагоре , поради
което получените травми биха били в
малък обем не биха настъпили. Възприемайки горните изводи, съдът счита, че като
не е поставила обезопасителен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пострадалата
със собственото си бездействие е способствала при ПТП да настъпи масивен контакт с посочените части от
автомобила, респ. до настъпване на травмите . Единствено фактът, че е нарушила
посочената разпоредба не е достатъчен да доведе до заключение за съпричиняване
на вредоносния резултат, но в настоящият случай, с оглед конкретните
обстоятелства, съдът приема, че неизпълнението на нормативно установено
задължение е допринесло за настъпването на травмите. Поради всичко посочено,
съдът определя приноса за настъпване на
вредоносния резултат на 30% .
Съобразявайки
приноса на ищцата, обезщетението което съдът е определил по-горе, следва да
бъде намалено с 30%, следователно искът се явява основателен до размер от 21 000 лева, като до пълния
предявен размер от 70 000 лева следва да бъде отхвърлен.
В
исковата молба и допълнителната искова молба ищцата претендира присъждането на законна лихва върху определеното
обезщетение, считано от датата на
деликта, на основание чл.429 от КЗ и на основание чл.497, ал.1,т.1 от КЗ,
считано от изтичането на 15 дни след уведомяване на застрахователя за
извънсъдебната претенция, върху главница включваща присъденото обезщетение и
лихвата по чл.429 от КЗ.
В
съдебната практика по различен начин е разрешаван спора относно началния
момент, от който застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение. В
решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ законна лихва върху
присъденото обезщетение е определяно в
три варианта – от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3
от КЗ или след изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение
№128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и
еднозначен отговор на въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху
присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено,
че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид
горното разрешение, съдът намира, че в
настоящият случай, доколкото няма данни
дали застрахованият е уведомил ответника за настъпване на ПТП, законна лихва
следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията от увредените
лица, а именно 13.01.2020г. Необходимо е
да бъде направено последно уточнение във връзка с начина за на заявяване на
претенцията за лихва от ищцата. От формулировката въведена в исковата молба и
изразените в хода на делото становища, може да се направи извод, че ищцата претендира
към обезщетението по чл.432,ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ, като по този начин да се формира главницата върху която да се присъди
обезщетението по чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ. В цитираното по-горе Решение
№128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК не е възприет подхода посочен от ищцата.
Видно от диспозитива на решението, законна лихва е присъдена считано от датата
на предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното изплащане
на главницата, която включва „чистия“ размер на обезщетението за вреди. Поради
посоченото, в настоящият случай върху присъдената главници
следва да се присъди законна лихва, считано от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
Подлежи на отхвърляне искането за присъждане на законна лихва за периода от
датата на деликта – 13.11.2019г. до 12.01.2020г.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в случая
такива липсват. Предвид обаче направеното искане от процесуалният им
представител за присъждане на възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в
полза на адв.Ж.Т. – САК, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищцата С.С.А.,
чиито размер изчислен по реда чл.7, ал.2,т.4 и 5 вр. чл.2, ал.5 на НМРАВ и съразмерно на уважената част от иска е в размер на 789 лева.
На
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, а именно сума от 14 лева.
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и
правна сложност на делото и на основание
чл.
78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на
300 лева. От тази сума, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане
на ответника сумата 210 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска.
Във връзка с освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски, и
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 848 лева, както и 570 лева- възнаграждение на ВЛ по СППЕ,
КСМАТЕ и СМЕ, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление : гр.С.. да заплати на С.С.А., ЕГН ********** , адрес: ***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис …, сумата от 21 000(двадесет и една
хиляди ) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на
пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019 г. на път І-7
км. 96+318, в близост до с. Х.., по вина на Д.Д. И., управлявала лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31
АМ, при нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от
ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП, ведно със законната лихва върху главницата от
21 000 лева, считано от 13.01.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 21 000 лева, до
пълния предявен размер от 70 000 лева, както и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за периода
от датата на деликта – 13.11.2019 г. до
12.01.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ..., да заплати на адвокат Ж.В.Т.,
адвокатско възнаграждение в размер на 789 ( седемстотин осемдесет и девет)
лева, за осъществено безплатно процесуално представителство на С.С.А..
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ..., на
основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на
ШОС, сумата 1 423( хиляда четиристотин двадесет и три ) лева, от която 848 лева
– държавна такса и 570 лева – стойността
на СППЕ, КСМАТЕ и СМЕ, съразмерно на уважената част от иска и 5 лева – държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********, на основание чл.78,ал.3 от ГПК да
заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ..., деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 224 (двеста двадесет и четири ) лева.
Делото
е разгледано и решението постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ...., в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: