НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
261027/23.3.2021г.
Гр.Варна,23.03.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 8713 по
описа за 2020 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от ищеца П.И. Т., ЕГН **********, л.к.
№ *г., изд.от МВР Варна, с адрес: *, нов адм. адрес: *, чрез пълномощника си
- адвокат Д.С. – ВАК, с адрес *** против ответното дружество „Е.1“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, п.к. *, тел.: *Ел.поща:
* представлявано от Е. И. Н. с цена на иска 2 919 лв.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Ищецът П. Т. твърди, че е единствен наследник съм на Н. С. Т.а, ЕГН **********,
б.ж. на гр. *. Наследодателят на ищеца - Н. С. Т.а преживе, в качеството си на
арендодател, била сключила с ответното дружество „Е.1“ ЕООД, в качеството му на
арендатор - Договор за аренда на
земеделски земи № *, том *, peг.No *г., при
нотариус № * РС-*, вписан в АВ-СВ - *, под
вх.рег. № *г., акт № *, том *.
Договорът
бил сключен за срок от 6 /шест/ стопански години, започвайки действието си от
2013-2014 стопанска година. По силата на същия договор, арендодателят
предоставил на арендатора общо площи 97.305 декара, от които обработваема площ
от 94.205 декара, находящи се в землището на село С., община *, област *.
Съгласно
гл. III, чл. 1 и 2 - арендната вноска за декар обработваема земеделска земя за
една стопанска година била определена не по-малко от 25 лв. на декар, равняващо
се на 30 % от добивите на съответната стопанска година, като дължимите суми се
изплащали предварително за всяка стопанска година.
Субсидията
за стопанска година 2018 - 2019, била в размер на 29 лв. на декар. Стопанска
година – „времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година“: пap. 2, т. 3
от ДР на Закона за арендата
в земеделието.
Твърди
се, че след изтичане на срока,
договорът бил прекратен, с молба от наследника, вписана в АВ-СВ-*, под №
от входящ рег. *,
дата от входящ рег. *, № от дв. вх. рег. *, дата от дв. вх. рег .*,
Книга отбелязвания, Тип Акт- Заличаване
на договор за наем/аренда,
Акт Том *, Акт
номер *, Година 2019 - Условие: Договор за аренда № *, том *, * г. се
заличавал поради изтекъл срок.
Този
договор, според ищеца, бил сключен във вреда на арендодателя, поради неяснотата
на цитираната част от него касаеща дължимата аренда, поставяща в
привилегирована позиция търговското дружество.Никога арендаторът не бил
уведомявал арендодателя Н. С. Т.а, за действителните си добиви за съответната
стопанска година от нейните земи, но доколкото било известно на ищеца й
изплащал по около и малко над 70 лв. на декар. Такива бяха договорите на
ответника с другите собственици на земеделска земя, вкл. и ищеца, за негови лични имоти, отдадени му под
аренда за аналогични земеделски земи в същото землище на с. С..
За стопанската 2017 - 2018 г., твърди ищецът - майка
му Н. С. Т.а му споделила, че арендаторът й е изплатил по 72.30 лв., на декар
обработваема земя.За стопанската 2018 - 2019 г., „Е.1“ ЕООД, изплатило на Н. С.
Т.а, в качеството й на арендодател, единствено сумата от 3892.20 лв., т.е. по
42.33 лв. на декар обработваема площ, което било частично плащане на
задължението му за стопанската година. Приемайки платеното на декар
обработваема земя за предходната година, оставало дължимо и изискуемо арендно
плащане в размер на 2 919 лв.
Твърди
се, че нямало съгласие от страна на арендодателя за такова разсрочено плащане,
в подписания Договор за аренда на земеделски земи № *, том *,
рег.№ *г., при нотариус № * РС-*,
вписан в АВ-СВ-*, под вх.рег.№ *г.,
акт № *, том * - нямало клауза, която да давала право на
арендатора да разсрочвал задължението си. Нещо повече, самото частично
плащане,заявява ищеца, че било след уговорената за съответната стопанска
година, падежна дата.
Поведението
на ответното дружество арендатор заявява още ищеца в исковата си молба, че било
в разрез с Договора действащ към датата на възникване на паричното задължение и
в разрез с чл. 20 от ЗЗД, според който: „При тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.“.
Сочи
се още от ищеца, че след като майка му починала той уведомил арендатора, за
смъртта й, предоставил му удостоверение за наследници и банкова сметка ***, за
да изпълни в цялост задължението си за плащане на пълната арендна вноска за
стопанската 2018 - 2019 г.Било отговорено на ищеца, че ще му се доплати
веднага, но ако подпише нов аренден договор при нотариус. От своя страна ищецът
заявил, че не желае да сключвам договор с този арендатор, тъй като във взаимоотношенията
помежду им бил се убедил в некоректното му отношение към П.Т., което наложило
ищецът да води исков процес и ответникът бил осъден с влязло в законна сила
Решение № 446 по гр.д.№ 800/2019 г. по описа на РС-*, за дължими неплатени арендни
вноски за земи на ищеца, отдедени на ответника по силата на Договор за аренда
на земеделски земи № *, том
*, рег.№ * г., при нотариус № * РС-*, вписан в
АВ-СВ-*, под рег.№ *г.,
акт № *, том *.На следващо място в исковата си молба ищецът
е конкретизирал, че няколкократно разговарял с арендатора да предостави
информация за добивите за съответната стопанска 2018 - 2019 година от
обработваемите земи, предмет на сключения между него и майката на ищеца договор
за аренда, но получавал отказ, вкл. и отказ за плащане на каквато и да било
сума над вече платеното от него на 01.01.2019 г. по сметката на майката на
ищеца /която починала на 18.01.2019 г. и се тревожела до последно, за този
проблем/.
Твърди
се, че съгласно служебна бележка от 16.07.2020 г. издадена от председателя на
кооперация ЗПК „С.“, за изплатена рента съобразно средните добиви за
стопанската 2018 - 2019 година от обработваемите земи, находящи се в землището
на село С., община *, област *, в размер на 80 лв./дка. Нежеланието на
ответника да плати дължимото, заявява ищецът, че го принудило да изпрати
писмена покана за плащане до ответното дружество на 23.05.2019 г., чрез
Телепоща при Български пощи. Същата била върната, като непотърсена.На
01.07.2020 г., отново с телепоща ищецът изпратил покана за плащане на новия
адрес на ответника в гр. Варна. Същата била върната, като непотърсена. Ищецът
изпратил и писмо с обратна разписка, съдържащо отново покана за плащане и копие
от удостоверение за наследници № 296/21.01.2019 г., изд. от община * - без
резултат.Всички опити за контакт и доброволно уреждане на отношенията между
страните, обобщава ищецът че останали без резултат. При така изложеното по
-горе, според ищеца се налагал извода, че докато Договор за аренда на
земеделски земи № *, том
*, рег.№ *г., при
нотариус № * РС-*,
вписан в АВ-СВ-*, под вх.рег.№ *г.,
акт № *, том * бил действащ и в сила – „Е.1“ ЕООД, в
качеството си на арендатор не изпълнило в цялост договорното си задължение за
стопанска 2018 - 2019 година към арендодателя Н. С. Т.а и не
й заплатило в договорния срок пълното дължимо арендно плащане, което й
се полагало. Ищецът се позовава и не нормата на чл. 20 а от ЗЗД за да обобщи,ч че договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили. При парични вземания, каквото безспорно
било процесното, изискуемостта се смятала настъпила в деня, в който по вземането
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Изискуемостта се свързвала с
момента, в който задължението трябвало да бъде изпълнено, т.е. с неговия падеж,
определен в договора за аренда.Според разпоредбата чл. 86 от ЗЗД, длъжникът
дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, когато не е
изпълнил едно парично задължение.Ищецът е посочил левова банкова сметка, ***женията
си: *, в * ЕАД С титуляр ищеца.
В
изпълнение на дадените от съда указания ищецът е уточнил молбата си, като е и
прецизирал искането си по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид
гореизложеното,ищецът е обективирал следното искане до съда :
Да
бъде постановено Решение по силата на което да бъде осъдено, с
ответното дружество „Е.1“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *,
представлявано от Е. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.И. Т. ЕГН **********, л.к.№ *г.,
изд.от МВР Варна, с адрес: *, нов адм. адрес: *, СУМА в размер на 2
919 лв., представляваща арендно плащане за стопанска година 2018
- 2019, на основание Договор за аренда на земеделски земи № *, том *,
рег.№ *г., при нотариус № * РС-*,
вписан в АВ-СВ-*, под вх.рег.№ *г., акт № *, том *,
ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума, считано
от датата на подаване на исковата молба -27.07.2020 г, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и платен адвокатски хонорар.
В
същата молба ищецът е посочил, че исковата сума не включва присъдената с
протоколно Решение от РС-* сума от 300 лв. - неплатена част от дължимо арендно
плащане за стопанската 2018 - 2019 година, за 10.001 дка земеделски земи, тъй
като въпросното арендно плащане било дължимо по друг аренден договор, за друга
земя, а именно по Договор за аренда на земеделски земи № *, том *,
рег.№ * г., при нотариус № * РС-*, вписан в АВ-СВ-*, под рег.№ *г., акт № *, том *,
който бил приложен като доказателство към исковата молба с цел установяване на
обичайната арендна вноска заплащана от същия арендатор, за тази стопанска
година по други договори за земеделски земи в същото землище.В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени
искания
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е депозирало отговор на исковата
молба.
Предявените
искове съдът е квалифицирал като осъдителни искове за реално изпълнение по чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В
открито съдебно заседание проведено на дата 26.02.2021 год.ищецът,представляван
от адвокат С. е обективирал искане по делото да бъде постановено Неприсъствено
Решение, като е представен и списък по чл. 80 ГПК с оглед присъждане на
сторените съдебно - деловодни разноски .
В
същото съдебно заседание ответното дружество, уведомени редовно по реда на чл.50,ал.2 ГПК не е изпратило представител .
Видно
от протокола от откритото съдебно заседание, искането на ищеца съдът да се
произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК,
настоящият съдебен състав е намерил за основателно.Това е така, защото съгласно
чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е
налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането
на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено.
Съдът,
като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неучастието в съдебно заседание, без да е
поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, както и че предявеният
иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло,така както е
заявен .
С оглед
изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78, ал. 8 ГПК следва
да присъди в полза на ищеца и в тежест на ответника сторените от ищеца съдебно
–деловодни разноски .
От приобщения
по делото на л.46 – ти Списък по чл. 80 ГПК съдът констатира, че ищецът желае
да му бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 435,00 лв.( четиристотин тридесет и пет лева)- сбора от сумата 120,00 лева
за заплатена държавна такса и 315,00 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Доказателствата за извършените два разхода, както по основание,така и по размер
са приложени по делото, поради което съдът присъжда в пълен размер сумата от общо 435,00 лв. в
полза на ищеца и в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „Е.1“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, *,
представлявано от Е. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца П.И. Т. ЕГН **********, л.к.№ *г., изд.от МВР Варна, с адрес: *,
нов адм. адрес: *, СУМАТА в размер на 2 919,00 лв.(две хиляди деветстотин и деветнадесет лева), представляваща арендно плащане за
стопанска година 2018 - 2019, на основание Договор за аренда на
земеделски земи № *, том
*, рег.№ *г., при
нотариус № * РС-*,
вписан в АВ-СВ-*, под вх.рег.№ *г., акт № *, том *,
ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба -27.07.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „Е.1“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, *,
представлявано от Е. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца П.И. Т. ЕГН **********, л.к.№ *г., изд.от МВР Варна, с адрес: *,
нов адм. адрес: * СУМАТА от ОБЩО 435,00 лева (четиристотин тридесет и
пет лева)-сторените
от ищеца съдебно - деловодни разноски , пред настоящата съдебна
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ПЛАЩАНЕТО
на сумите може да бъде сторено по посочения от ищеца начин – чрез банков превод
по банкова сметка ***, с реквизити: IBAN ***, ВIC *, водена при * АД с титуляр ищеца .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: