Р Е Ш
Е Н И Е
№ 534
гр. Перник, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в открито
съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на
секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно
дело № 520/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 3, във вр. с ал. 1
от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от Г.Б.Б., ЕГН ********** *** против Решение № КПК-50/20.07.2020
г. на Директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № О-13-999-00-**********/08.06.2020
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на
основание чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от КСО и чл. 47 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване е отказано изплащането
на парично обезщетение за бременност по болничен лист № ****за периода от
05.09.2019 г. до 02.11.2019 г.
Наведени са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се необоснованост на
решаващия извод на административния орган за отсъствие на качеството „осигурено
лице” по отношение на жалбоподателката. Сочи се, че последната е извършвала
трудова дейност при осигурителите „****” ЕООД и „****” ЕООД, за което е имала
сключени трудови договори.
Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НАП –
Перник и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, като върне преписката на административния орган за
решаването и по същество при съобразяване на дадените указания по приложение на
закона.
В съдебно заседание
жалбоподателката,
чрез процесуалния си представител адв. Н.Х. поддържа жалбата и
излага подробни съображения за нейната основателност. Оспорва
фактическата констатация на административния орган, че не е осъществявала
трудова дейност при осигурителя „****” ЕООД, както и верността на декларацията,
подписана от Е.Б.Ц., въз основа на която е направена. Излага съображения за
незаконосъобразност на задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827/29.04.2020
г., издадени от контролен орган при ТП
на НОИ – Перник. Искането
към съда е да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –
Перник и потвърденото с него
разпореждане.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
ответникът – Директор на Териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С.,
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Претендира присъждане на юрисконсултско вънаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2019
г. по
реда на чл.
7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт
на данните от издадените болнични листове и решенията по
обжалването им, в Електронния регистър на болничните
листове и решенията по обжалването им са постъпили данни за болничен лист № ****,
издаден от ГПСМП - ****на Г.Б.Б. за периода от 05.09.2019 г. до 02.11.2019 г.
На 22.09.2019 г. в
Информационната система за електронен обмен на документи и данни, в
съответствие с изискването на чл.
8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят „****”
ЕООД е
представил удостоверение, с вх. № Р-14-13-000-00-0005993915/22.09.2019
г.,
относно правото за изплащане на парично обезщетение на жалбоподателката
по
болничен лист № ****.
Във
връзка с постъпил сигнал с вх. № 1130-13-183/09.07.2019 г. и на основание чл.
107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е издадена
заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 г.
за извършване на проверка по разходите за държавно обществено
осигуряване на „****” ЕООД, ЕИК ****. Установеното в хода и е отразено в
констативен протокол № КВ-5-13-00749679/29.04.2020 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Перник –
старши инспектор по осигуряването Б.Г.по реда на чл. 32 от Инструкцията. Въз
основа на извършените в информационните масиви справки и събраните писмени
доказателства, контролният орган е установил, че осигурителят „****” ЕООД, ЕИК ****
е регистриран в Агенцията по вписванията на 13.06.2016 г. с едноличен
собственик и управител Б.Й.Е.. На 05.04.2017 г. е вписана покупко-продажба на
дружеството и като едноличен собственик и управител е регистриран Ф.А.М.. На
21.04.2017 г. е вписана нова покупко-продажба и като едноличен собственик на
капитала на дружеството и негов управител е вписан Е.Б.Ц.. „****” ЕООД е
включено в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК към НАП със задължения над 5000 лв., които
нямат имущество върху което да се наложи обезпечение, не е представено
обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица. На адреса на управление на
дружеството – гр. Перник, ж.к. ****, не са открити упълномощени лица,
които да получат заповедта да възлагане
на проверка. След оказано съдействие от органите на ОДМВР – Перник на
06.01.2020 г. на постоянния си адрес – гр. Перник, кв. ****, е открит управителя
на „****” ЕООД – Е.Б.Ц., на когото е връчена заповед № №
ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 г. и покана
за представяне на документи. С декларация вх. № 11-30-13-183#21/06.01.2020
г. той е посочил, че като управител на „****” ЕООД не е извършвал дейност, не е
подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е назначавал лица по
трудови правоотношения и не разполага с документи на дружеството, необходими за
проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого да представлява
дружеството. За установяване на трудовите и осигурителните отношения, по които
„****” ЕООД е страна, са изпратени покани до лица, с които то е регистрирало
трудови договори. Жалбоподателката е попълнила анкета с вх. № 1130-13-183#8/29.08.2019
г. Същата е с оформено основно трудово правоотношение с „****” ЕООД, въз основа
на трудов договор от 27.06.2016 г., прекратено на 01.01.2019 г. С „****” ЕООД е
оформен допълнителен трудов договор при друг работодател от 28.08.2018 г. При
прекратяване на основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят „****”
ЕООД, не е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключено споразумение
към допълнителния трудов договор или за сключване на нов основен трудов
договор. Осигурителят е започнал да подава данни за осигуряване на лицето при
условията на 8-часов работен ден.
Въз
основа на отразените в констативния протокол факти, инспектор по осигуряването
при ТП – Перник на НОИ, е издал задължителни предписания №
ЗД-1-13-00749827/29.04.2020 г., с които е задължил осигурителя „****” ЕООД в
17-дневен срок от връчването им да подаде декларация за заличаване на подадени
от него данни за осигуряване по трудови правоотношения за общо шест лица, сред
които и Г.Б.Б. за периода 01.02.2019 г. – 31.03.2020 г. Задължителните
предписания са връчени лично на управителя на дружеството на 20.05.2020 г. Не
са обжалвани и са влезли в сила на 04.06.2020 г. В определения срок, изтекъл на
08.06.2020 г. осигурителят не е предприел действия за изпълнението им по реда
на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Не е спорно и се установява от представените от жалбоподателя разпечатки на
данни, съхранявани от НОИ, че не са изпълнени и по инициатива на Националния
осигурителен институт по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г.
При
така установените обстоятелства и при извършената преценка за правото на парично обезщетение
и размера
му по отношение на жалбоподателката
и наличие на основание за осигуряване на същата по чл.
10, ал. 1 от КСО,
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТД – Перник на НАП
е приел, че към датата на неработоспособността по болничен лист № ****,
издаден за времето от 05.09.2019 г. до 02.11.2019 г., тя не е имала качеството
осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО и съответно не е отговаряла
на едно от изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО за получаване на парично
обезщетение за майчинство. По
тези съображения и на основание чл.
40, ал. 1 и ал. 3 от
КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения за
помощи от държавното обществено осигуряване, е издал разпореждане № О-13-999-00-**********/08.06.2020
г., с
което на Г.Б.Б. е отказано изплащането на парично обезщетение за майчинство
по болничен лист № ****, издаден за времето от 05.09.2019 г. до 02.11.2019 г.
Разпореждането е
връчено на жалбоподателката на 12.06.2020 г. и в срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО тя е
подала
жалба срещу него, с вх. № Ц-1012-13-45/18.06.2020 г. В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал
решение № КПК-50/20.07.2020 г., с което е отхвърлил последната, като
неоснователна. Същото е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното
обжалване и във връзка с оспорванията си, жалбоподателят е
ангажирал писмени доказателства. Представените заявление до управителя на „****”
ЕООД, декларация,справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна
характеристика, трудов договор № 75/28.08.2017 г., допълнително споразумение №
16/01.01.2019 г., служебна бележка изх. № 172/10.04.2018 г. и разпечатки от
официалните регистри на НОИ, касаещи осигурителния статус на жалбоподателката
не опровергават извода на административния орган за отсъствие на изпълнение на
трудова дейност от нейна страна при осигурителя „****” ЕООД през периода
01.02.2019 г. – 31.03.2020 г. Те потвърждават безспорния между страните факт за
оформено, като съществуващо между тях, трудово правоотношение. Наличието на
трудов договор не е безспорно доказателства за изпълнение на трудовата дейност.
Той е предпоставка за осъществяването и, но установяването на сключването му не
води до извода, че тя е фактически извършвана.
Необходимо
е да се отбележи, че във всички, представени по делото документи, изхождащи от
осигурителя, като представляващ дружеството е посочен неговият управител – Е.Б.Ц.
и подписите са положени от негово име. В тази връзка без значение за настоящия
административно-правен спор е установеният от представените от жалбоподателката
доказателства, факт, че с нотариално заверено пълномощно от 24.04.2017 г. Е.Б.Ц.
е упълномощил Ю.Ю.К.да го представлява, в качеството му на управител на „****”
ЕООД. По делото няма данни пълномощникът да е осъществявал дейността, за която
е упълномощен. Затова жалбоподателят не е опровергал обстоятелствата, посочени
в декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020
г. , подписана от Е.Ц..
Констатацията
на административния орган за отсъствие на извършвана от „****” ЕООД търговска
дейност през периода 01.02.2019 г. – 31.03.2020 г. също не е опровергана от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Тя се основава на
съставения констативен протокол № КВ-5-13-00749679/29.04.2020 г., който е
официален документ и по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и се ползва с материална доказателствена сила. Верността на установени в
него факти не е компроментирана от приобщените разпечатки от ПП „Плюс минус” на
ведомости, съставени за периода от 01.11.2016 г. до 31.07.2019 г. Видно от
протокол вх. № 1130-13-183#16/01.10.2019
г., подписан от служителя на ТП – Перник на НОИ, който ги е приел, лицето,
което ги е представило не се е легитимирало. Освен това, те не съдържат подпис,
печат и дата на съставяне, поради което не могат да бъдат считани за
достоверни.
При така
установеното, настоящият състав на Административен съд - Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.
146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на
Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-45/18.06.2020
г., по
реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по
чл.
117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Катя Борованска,
упълномощена да представява Директор на ТП – Перник на НОИ,
в негово отсъствие със заповед № 1016-40-433/04.05.2017 на управителя на НОИ.
Основанието за заместване се установява от приложената заповед №
19140/13.07.2020 г., с която е разрешен платен годишен отпуск на директора на
ТП на НОИ – Перник за времето от 20.07.2020 г. до 24.07.2020 г.
Обжалваното решение е
обективирано
е в посочената в чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за отсъствие
на една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на обезщетение
за майчинство, а именно - качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КСО по отношение на жалбоподателката.
Настоящият състав
намира, че така направеният извод съответства на закона. Разпореждането на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Перник,
предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл.
47, ал. 1 от Нередбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, поради отсъствие на една от кумулативно изикуемите
предпоставки за отпускане на обезщетение за майчинство, посочена
в чл. 40, ал. 1 от КСО,
а именно – лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2
КСО – ползване на неплатен или платен отпуск за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя
момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
В настоящия случай, разпореждането е издадено, след проведено административно
производство по реда на чл. 107 от КСО. То е приключило с влязъл в сила административен
акт – задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827/29.04.2020 г., с които
осигурителят „****” ЕООД е задължен в 17-дневен срок от връчването да подаде
декларация образец за заличаване на подадени от него данни за осигуряване по
трудово правоотношения за Г.Б.Б. за периода 01.02.2019 г. – 31.03.2020 г. С
него, за посочения период е отречено качеството на осигурено лице на
жалбоподателката, като е прието, че тя не е изпълнявала трудова дейност. Тази
констатация не може да бъде преразглеждана в настоящото производство, тъй като
е направена с влязъл в сила административен акт. Неговото инциденто оспорване
пред настоящия състав също е недопустимо, тъй като Административно-процесуалния
кодекс не предвижда процесуална възможност за косвен съдебен контрол. Затова от
издадените и влезли в сила задължителни
предписания № ЗД-1-13-00749827/29.04.2020 г.
следва изводът, че към момента на възникване на неработоспособността на
жалбоподателката по процесния болничен лист ****, издаден за времето от 05.09.2019
г. до 02.11.2019 г., тя не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на КСО. То е едно от кумулативно изискуемите условия по чл. 40,
ал. 1 от КСО за възникване на правото на получаване на парично обезщетение за
майчинство. Тъй като към настъпването на временната нетрудоспособност –
05.09.2019 г. Г.Б. не е отговаряла на това условие, административният орган –
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите законосъобразно е
отказал изплащането на парично обезщетение.
До този извод е достигнал и контролиращият административен
орган – Директор на ТП на НОИ – Перник. Затова издаденото от него Решение КПК –
50/20.07.2020 г. е законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ТП – Перник на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от Г.Б.Б., ЕГН ********** *** против Решение № КПК-50/20.07.2020
г. на Директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане №
О-13-999-00-**********/08.06.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от КСО и
чл. 47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавно обществено
осигуряване е отказано изплащането на парично обезщетение за бременност по
болничен лист № ****за периода от 05.09.2019 г. до 02.11.2019 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Б.Б., ЕГН ********** *** заплати на
Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО.
СЪДИЯ:/п/