Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260436
гр.
Пловдив, 05.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 2855/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, V
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от А.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
наказателно постановление № 20-1030-003425 от 02.04.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лева, за нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗДвП и на основание чл.175
ал.1 т.5 ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.1 т.3 б.В ЗДвП.
С жалбата се оспорва законосъобразността и
правилността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното
от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на
процесната дата. Излага се становище за неправилно дадена квалификация на
вмененото нарушение и неправилно приложена санкционна разпоредба. Предвид
изложеното, моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него адв. Г.. Поддържа
се жалбата. Излагат се допълнителни съображения в подкрепа на твърдението за
незаконосъобразност на атакуваното НП.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В писмена
молба-становище се пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна до нормативно предвидения минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.03.2020 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив,
на бул. „Мария Луиза“ № 19 ул.“Гладстон“ жалбоподателят Т. управлявал лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на „Арлекин 73“ ЕООД. Жалбоподателят се движел в средната пътна
лента на трилентовия път в посока ул.“Гладстон“. Същият предприел маневра –
заобикаляне на препятствие на пътя, като навлязъл в съседната лява пътна лента,
без да пропусне движещия се същата лента лек автомобил „***“ с рег.№ ***,
управлявана от св.Й.Л.П.. В резултат на това настъпило ПТП с материални щети. След
настъпване на произшествието жалбоподателят Т. продължил движението си, като
напуснал местопроизшествието без да спре и като участник в ПТП не уведомил
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието и не изпълнил дадените им
указания.
Водачът на другият автомобил – участник в
процесното ПТП, св.П. още същия ден депозирала писмена жалба до Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив.
По сигнала била извършена проверка от свидетеля К.Д.П.,
който установил водача на л.а. „***“ с
рег.№ ***, а именно жалбоподателя Т.. Свидетелят П. призовал двамата водачи,
като след беседа със същите и оглед на местопроизшествието съставил Протокол за
ПТП с материални щети № 1737135/26.03.2020 г., който бил подписан от Т. без
възражения.
На същата дата – 26.03.2020 г., свидетеля П.
съставил в присъствието на жалбоподателя и АУАН № 623067, който жалбоподателят
подписал, посочвайки че има възражения. В законоустановения тридневен срок Т.
се възползвал от възможността да депозира писмени възражения по реда на чл. 44
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели – К.Д.П. /актосъставител/, Й.Л.П. и Д.Н.М.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите П. и П. в цялост, доколкото същите са обективни,
последователни, взаимно се допълват и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал. В показанията актосъставителят П. описва начина на установяване
на проверката и този, по който е направено заключение за механизма на ПТП. Макар да не е бил очевидец на извършване на
нарушението, същият е установил всички
обстоятелства относими към административно нарушение и въз основа на тях е
съставил процесния АУАН.
В показанията си св.П. възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел като очевидец. При оценката на
изложеното от него в хода на съдебното следствие, съдът съобрази, че последният
се явява другият участник в настъпилото произшествие, но това не е основание a
priori да се отрече доказателствената стойност на показанията му, както и
възможността да дава правдиви показания по делото. В тази
връзка настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното от процесуалния
представител на жалбоподателя за несъвместимост на качеството му на пострадало лице с на това на свидетел –
очевидец, посочен в АУАН. Съгласно чл.40
ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Доколкото в ЗАНН
липсва забрана лице, явяващо се пострадал при извършено нарушение да бъде и
свидетел-очевидец при съставяне на акта, и с оглед обстоятелството, че св.П. не
е страна в настоящото производство, съдът намира, че не е допуснато нарушение
на процесуалните правила от категорията на съществените, което да води до
отмяна на НП. Дадените от него показания в хода на съдебното следствие, съдът
преценя с оглед останалите доказателства по делото.
Като неоснователно съдът оценя и възражението за
нарушение на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Процесният акт е съставен в
присъствието на нарушителя, свидетеля, присъствал при извършване на
нарушението, какъвто се явява св.П. и свидетеля при установяване на нарушението
в лицето на св. М., с което е изпълнено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
Алинея 3 на същата разпоредба от ЗАНН се прилага в хипотезата на липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, какъвто не е
разглеждания казус.
Съдът кредитира показанията на св.М., но отчита
обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност и не
представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност
относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваните
нарушения, а възприема същите единствено като доказателство относно авторството
на положения от него подпис в АУАН като свидетел при установяване на
нарушението.
Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото, а именно: заявление за
издаване на протокол/удостоверение за ПТП, обяснение на А.Т., протокол за ПТП №
1737135/26.03.2020 г., писмо рег.№ 103000-6251/08.04.2020 г. на ОД на
МВР-Пловдив, сектор „ПП“, докладни записки, справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди, АУАН бланков № 623067/26.03.2020 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуални правила в
административнонаказателното производство, изразяващо се в неясно описание в
атакуваното постановление на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, което нарушение е довело до ограничаване правото му на защита. Както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление ясно са посочени
конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани
фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с
посочването им в постановлението, административно наказващият орган ги е приел
за установени и за съставомерни за нарушенията по ЗДвП, за което жалбоподателят
е административно наказан. Твърдените съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи пропуски в НП относно пътната лента, в която е навлязъл
жалбоподателя и административния номер на мястото на нарушението, съдът не
приема като годно основание за отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото тези обстоятелства по никакъв начин не
ограничават правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви факти е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и да организира
защитата си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия
орган.
От
правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 25
ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От фактическа страна се установи, че
жалбоподателя е направил маневра – заобикаляне на препятствие и е навлязъл в
съседната лява лента, като не се е пропуснал движещия се в същата пътна лента
лек автомобил, и вследствие на извършената маневра е настъпило ПТП с материални
щети. По този начин Т. преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за останалите участници, движещи се в пътната лента, в която е
навлязъл и не е извършил маневрата съобразно тяхното положение, посока и
скорост на движение. Безспорно посоченото поведение обективира елементите от
фактическия състав на вменената на жалбоподателя разпоредба, поради което
правилно е санкциониран съобразно нормата на чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП с глоба в размер на 200 лева. Предвидената от законодателя административна
санкция е във фиксиран размер и не подлежи на ревизиране от съда.
В резултат на настъпилото ПТП, от което са причинени само имуществени вреди за
жалбоподателя като водач на ППС и участник в ПТП е възникнало предвиденото в
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДвП задължение без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да
изпълнява дадените му указания, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая
безспорно се установява, че на посочената дата, час и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като
става въпрос за събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство, при което са настъпили имуществени вреди. Като участник в това ПТП,
при което са настъпили имуществени вреди, жалбоподателят е бил длъжен да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на МВР. Това свое задължение обаче той не е изпълнил и следва да носи
администратинонаказателна отговорност. Правилно нарушението на посочената норма
е подведено под състава на чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждащ да се наказва с
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и с
"глоба" от 50 до 200 лева водач, който наруши задълженията си, като
участник в пътнотранспортно произшествие.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е
спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН и е наложил в минимален размер санкциите
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец. Ето защо, наказателното постановление в тази част също следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретните нарушения не разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В случая е отчетено и обстоятелството, че жалбоподателят
е бил санкциониран и за други нарушения на правилата на ЗДвП, видно от
приложената в преписката справка за нарушител/водач.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вменените му нарушение по чл.25 ал.2 и чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДвП. Случаят не попада
в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1030-003425 от 02.04.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.Д.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗДвП и на
основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.