Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Р. М. Т. от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.9, чрез пълномощника адв.М., с адрес за съобщения [населено място], [улица], ет.2, офис 6, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0996-000115/16.04.2024 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство ППС за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели № М 1804 В.

Жалбоподателят, чрез пълномощника адв.З.М., твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена. Излага доводи за немотивираност, лицето не е извършило нарушение, същият не е предоставил мотоциклета на лицето извършило нарушението.

Ответникът, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения, приложената административна преписка и събраните свидетелски показания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната ПАМ, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Със ЗППАМ № 24-0996-000115/16.04.2024 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана на оспорващото лице е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство ППС за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели № М 1804 В. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1184841/15.04.2024 г. . против А. Д. И. за това, че“ на 15.04.2024 г. в 11.42 ч. в [населено място], ул.Й. Ц., с посока на движение от ул.Хр.Смирненски към ул.Е. П. управлява мотоциклет Х. Д., с рег.№ М 1804В, като е установено, че водачът е неправоспособен. Това нарушение, видно от приложения акт за установяване на административно нарушение е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. С акта за установяване на административното нарушение са отнети 2 броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС. Същият е подписан от нарушителя без възражения.

От страна на ответника е приобщена към доказателствения материал по делото преписката по издаване на оспорвания акт, включително доказателства за компетентността на издателя на заповедта да издава такива актове.

В хода на съдебното производство са снети свидетелските показания на сина на жалбоподателя М. Р. М., който твърди, че не е предоставял мотоциклета на А., но същият го взел от пред сервиза, като ключът бил оставен на мотоциклета.

Съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на компетентните да прилагат принудителни административни мерки на изрично и изчерпателно изброените правни основания е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП като сред оправомощените са и органите от секторите Пътна полиция. Приложена е и нарочна заповед на директора на ОД на МВР Монтана № 301з-1224/26.03.2024 г., където в т.2 изрично е посочен началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, т.е. налице е оправомощаване на ответника, издател на процесната заповед От представените в преписката по издаване на оспорвания акт заповед се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП т. е. не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта.

Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая. Безспорно се установява, че лицето А. Д. И. на 15.04.2024 г. в 11.42 ч. в [населено място], ул.Й. Ц., с посока на движение от ул.Хр.Смирненски към ул.Е. П. управлява мотоциклет Х. Д., с рег.№ М 1804В, като е установено, че водачът е неправоспособен.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. По делото не се спори, че ППС на което е прекратена регистрацията е собственост на Р. М. Т., правилно същият е определен като адресат на заповедта. В този смисъл неоснователни са направените от жалбоподателя възражения, че след като не е предоставил мотоциклета на А., не следва на него да бъде наложена ПАМ. Законодателя изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на ППС. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно знанието на собственика, нито твърдението, че не е предоставил същото на нарушителя, безспорно е установено, че мотоциклетът е предоставен за управление на неправоспособно лице, поради което това не води до отпадане на основанията за налагане на процесната принудителна административна мярка.

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ППС – мотоциклет, е управлявано от А. Д. И., за който в заповедта е посочено, че е неправоспособен. От страна на жалбоподателя, не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява ППС към датата на установяване на нарушението. Административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Оспорената заповед не е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК се прави само и единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП за оперативната самостоятелност би могло да се говори, само когато срокът на мярката надвишава минимума от шест месеца. В конкретният случай административният орган е фиксирал 6-месечен срок на мярката, който законодателят е предвидил като минимално необходим за постигане целта на закона, а именно – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения - чл. 171 изр. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 1367/01.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2018 г., VIII о.: Органът, действа при условията на обвързана компетентност и налага императивно процесната мярка, без да има право на преценка дали да я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ.

Законът допуска засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което заповедта съответства и на целта на закона.

Предвид така установеното, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата против същия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р. М. Т. от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.9, чрез пълномощника адв.М., с адрес за съобщения [населено място], [улица], ет.2, офис 6, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0996-000115/16.04.2024 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство ППС за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.