№ 7096
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110146092 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Б. В. Л., А. Л. и К. М. Л., с която са предявени при условията на субективно
съединяване осъдителни искове за осъждането на ответниците да платят при условията на
разделна отговорност следните суми: 153, 66 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с абонатен № ******, с
адрес в ***********************************, дължима за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, 17, 31 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г., 9, 09 лв. – главница,
представляваща цена на извършваната услуга дялово разпределение по отношение на
топлоснабдения имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1,
03 лв. – лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за период от
14.09.2019 г. до 31.08.2022 г., като сумите се претендират при следните квоти: 4/6 от Б. В. Л.,
1/6 от А. Л. и 1/6 от К. М. Л.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
1
приемане. Сочи, че ответниците са законни наследници на И. К. Л., която преживе е
придобила правото на собственост върху процесния имот и в качеството си на собственици,
наследници по закон са потребители на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи
между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в
срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.
Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение
дяловото разпределение да се извършва от „Топлоконтрол“ ООД, което дружество е
изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Г. Р. в качеството и на особен
представител на ответниците Б. В. Л., А. Л. и К. М. Л.. Оспорва се пасивната материална
легитимация на ответниците, като се твърди, че не са представени доказателства, от които да
е видно, че към процесния период същите са собственици на имота. Възразява се, че
вземанията са погасени по давност. Възразява се срещу количеството претендирана за
доставена топлоенергия.
С определение от 14.12..2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Топлоконтрол“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в л.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
2
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
събраните писмени доказателства, съдът намира, че ответниците са легитимирани да
отговарят по предявените искове. Видно от приетия като доказателство по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.1996 г. И. К. Л. е
придобила апартамент № 81, в бл. 207, вх. 1, ет. 11, находящ се в ************* по силата
на разпоредителна сделка. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение
за наследници приобретателката е починала на 13.01.2018 г. и е наследена от наследниците
си по закон: Б. В. Л. – съпруг, А. Л.-дъщеря и К. М. Л. – син, които са ответници по делото.
От изискания Акт за женитба № 923 се установява, че бракът между Б. В. Л. /В. д. . Л./ и И.
К. Г. е сключен на 29.07.1969 г. От събраните писмени доказателства се установява, че
придобитият по време на брака през 1996 г. апартамент № 81 в *************** от И. К. Г.
принадлежи общо и на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит – чл. 13
от Семейния кодекс (обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г.) – отм., т.е. имотът е придобит при
условията на съпружеска имуществена общност, същата е прекратена със смъртта на
съпругата И. К. Л., настъпила на 13.01.2018 г. – арг. чл. 14, ал. 1, предл. 1 СК (обн. ДВ, бр. 23
от 22.03.1968 г.) – отм. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството
преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете, следователно след
смъртта на съпругата и прекратяването на съпружеската общност, преживелият съпруг се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от придобития през 1996 г. апартамент и наследник
на 1/6 от него, а децата А. Л. и К. М. Л. са наследили по 1/6 ид.ч. от имота. От изложеното
следва да бъде направен изводът, че ответниците се легитимират като съсобственици на
процесния имот, като Б. В. Л. е собственик на 4/6 ид.ч., А. Л. е собственик на 1/6 ид.ч., а К.
М. Л. е собственик на 1/6 ид.ч., ето защо и се доказва същите да са потребители на топлинна
енергия, като до квотите в съсобствеността ответниците отговарят за заплащането на
дължимата цена на доставена топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. По делото са представи
доказателства, че на 27.06.2016 г. във вестник „Монитор“ са публикувани Общи условия за
3
проажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД.
Следователно, приемането на общите условия от абонатите е станало по силата на закона,
след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на
индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили
срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на
индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че в рамките на исковия период същите са били собственици на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Освен това съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена
за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е приет като доказателство Протокол от 02.09.2008 г. от проведено Общо
събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният
имот, на което е взето решение за сключване на договор с “Топлоконтрол” ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представени и приети
като доказателства по делото са документи, установяващи извършването на дялово
разпределение от „Топлоконтрол“ ООД за процесния период. Решението на ОС на ЕС
обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС. По делото е представен Договор от 26.05.2017 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и “Топлоконтрол” ООД и Допълнително споразумение към него от 10.05.2019
г. относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Предвид изложеното съдът
намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била
топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
4
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая от приетото като доказателство по делото заключение по изслушаната и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния
абонат не е начислявана топлинна енергия за отопление и за битова гореща вода, а само за
сградна инсталация. Разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация е
извършено съгласно нормативната уредба, а именно Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1.
на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за имота сградната инсталация е
разпределена в зависимост от пълния отопляем обем. Вещото лице е достигнало до извод, че
задължението за потребената от ответниците топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м. 04.2020 г. е в размер на 176, 28 лв., който извод съответства и на документите, приложени
от третото лице помагач.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от сумата
ответниьитет дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба
е подадена в съда на 17.08.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от
два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
5
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ поради което
извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила не след и
на 17.08.2020 г., а след и на 10.06.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м. март
2020 г. е станало изискуемо на 14.05.2020 г., т. е. преди 10.06.2020 г., поради което то, както
и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период от м.05.2018 г. до м.
03.2020 г., са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позоваваики се
на обща фактура, издадена впоследствие едва на 31.07.2019 г. и на 31.07.2020 г., и чрез
включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това деиствие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стоиността на деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в които месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от които започва да тече погасителната давност за тях.
Ето защо и съдът приема, че всички вземания на „Топлофикация София“ ЕАД, освен тези за
месец април 2020 г., са погасени по давност. От приложените от „Термокомплект“ ООД
документи – изравнителни сметки, се установява, че за месец април 2020 г. стойността на
действително доставената топлинна енергия е 3, 61 лв. без ДДС или 4, 33 лв. с ДДС.
Съобразно квотите в съсобствеността, ответниците отговарят за претендираната сума, както
следва Б. В. Л. дължи 2, 89 лв., А. Л. - 0, 72 лв. и К. М. Л. – 0, 72 лв.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
6
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 9, 09 лв. Това е така, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност следва да се отбележи по вече изложените мотиви, че такса се
дължи само за месец април 2020 г. При приложение на чл. 162 ГПК съдът намира, че таксата
за извършване на дялово разпределение за един месец от общо 24 месеца, е 0, 38 лв.,
следователно и при квотите в съсобствеността Б. В. Л. дължи 0, 25 лв., А. Л. - 0, 06 лв. и К.
М. Л. – 0, 06 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съдът следва да съобрази и че съгласно чл. 119 ЗЗД С погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Непогасено по давност е единствено вземенато за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за м. април 2020 г. По отношение на
това вземане е издаден обща фактура от 31.07.2020 г., в нея е посочен краен срок за плащане
14.09.2020 г., следователно ответниците са изпаднали в забава на 15.09.2020 г. по отношение
на дължимото вземане. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК,
съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху приетото за дължимо главно задължение
за цена на топлинна енергия се равнява на сумата от 0. 72 лв., начислена за периода от
15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 17, 31 лв. и за периода от
15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. Следователно и при квотите в съсобствеността Б. В. Л. дължи
0, 48 лв., А. Л. - 0, 12 лв. и К. М. Л. – 0, 12 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
7
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължение за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 1, 03 лв.- общо, начислена за периода от
14.09.2019 г. до 31.08.2022 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват направените разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски за държавна такса 50
лв., депозит за особен представител 300 лв., депозит за вещо лице 300 лв., дължимо му е и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК
определи в размер на 100 лв., като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. При това положение и
съразмерно на уважените искове, съдът намира, че Б. В. Л. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД съдебни разноски в размер на 14, 99 лв., а А. Л. и К. М. Л. дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от по 3, 65 лв. съдебни разноски.
В полза на ответниците не се дължат разноски, доколкото същите са били защитавани
от особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. Л., роден на ********** г., гражданин на ***************, с адрес
в *********************************** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 2, 89 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот с аб. № ******, находящ се в ******************* за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
17.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 0, 48 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2022 г., както и сумата от 0, 25 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2, 89 лв.
до пълния предявен размер от 102, 44 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., иска
за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 0, 48 лв. до пълния предявен размер от 11, 54 лв. и за периода от
15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., иска за цена на услугата дялово разпределение за разликата
над уважения размер от 0, 25 лв. до пълния предявен размер от 6,06 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., както и иска за забава върху задължението за цена за услугата
дялово разпределение в размер на 0, 69 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА А. К. Л., ЕГН **********, с адрес в *********************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 0, 72 лв., представляваща цена на топлинна
енергия по отношение на топлоснабден имот с аб. № ******, находящ се в
******************* за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба на 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 0, 12
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., както и сумата от 0, 06 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 0, 72 лв. до пълния предявен размер от 25, 61 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.03.2020 г., иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 0, 12 лв. до пълния предявен размер от 2, 89 лв. и за
периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., иска за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 0, 06 лв. до пълния предявен размер от 1, 52 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., както и иска за забава върху задължението за цена
за услугата дялово разпределение в размер на 0, 17 лв. за периода от 14.09.2019 г. до
31.08.2022 г.
ОСЪЖДА К. М. Л., ЕГН **********, с адрес в *********************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 0, 72 лв., представляваща цена на топлинна
енергия по отношение на топлоснабден имот с аб. № ******, находящ се в
******************* за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба на 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 0, 12
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., както и сумата от 0, 06 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
9
размер от 20, 72 лв. до пълния предявен размер от 25, 61 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.03.2020 г., иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 0, 12 лв. до пълния предявен размер от 2, 89 лв. и за
периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., иска за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 0, 06 лв. до пълния предявен размер от 1, 52 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., както и иска за забава върху задължението за цена
за услугата дялово разпределение в размер на 0, 17 лв. за периода от 14.09.2019 г. до
31.08.2022 г.
ОСЪЖДА Б. В. Л., роден на ********** г., гражданин на ***************, с адрес
в *********************************** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14, 99 лв., представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА А. К. Л., ЕГН **********, с адрес в *********************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 3, 65 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА К. М. Л., ЕГН **********, с адрес в ***********************ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 3, 65 лв., представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********– „ТОПЛОКОНТРОЛ“
ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10