Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 301 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Е.К.Х. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.М., срещу Решение №
45/26.10.2021г., постановено по АНД № 373/2021г. по описа на Районен съд –
гр.Нови пазар.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
поради противоречие с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при
издаването на АУАН и НП, административно-наказващият орган е допуснал
съществени нарушения, като е наложил санкция за нарушение, което не е
установено от обективна и субективна страна. Административният акт, с който е
била прекратена регистрацията на управляваното от него превозно средство не е
бил връчен, поради което жалбоподателят не е имал възможност да разбере, че
който автомобилът, който управлява е със служебно прекратена регистрация. Като
не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил решение, което е
незаконосъобразно, поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде
отменено Наказателно постановление а Наказателно постановление НП №
21-0280-000297/18.08.2021 г. на Началника на РУ Каолиново, с което на Е.К.Х.
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.
140, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
В открито съдебно
заседание касаторът не се явява. Представлява се от адв. Д. М., ШАК, който поддържа
жалбата.
За ответникът по
касация ОД на МВР-гр. Шумен, редовно призован, се явява юриск. С., която
оспорва жалбата.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, но неоснователна, като постановеното решение е правилно.
Съдът, като
съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима,
като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на
касационното обжалване е Наказателно постановление НП №
21-0280-000297/18.08.2021 г. на Началника на РУ Каолиново, с което на Е.К.Х.
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.
140, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
От приетите по
делото доказателства, съдът установил следното от фактическа страна: Е.К.Х.
е правоспособен водач на МПС, притежаващ
редовно СУМП със срок за валидност до 27.04.2023 г. Х. работи във фирма „Еколес
венец“ ЕООД на длъжност шофьор на товарен автомобил, съгласно приложено по
делото допълнително споразумение от 04.01.2021 г. На 28.06.2021 г. в с. Тъкач,
по ул. „Шипка“ пред дом № 4, жалбоподателят управлявал т.а ГАЗ 53 А, с рег. № **********,
когато бил спрян за проверка от полицейски служители. По време на проверката
било установено, че управляваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация на 24.07.2019 г. Автомобилът бил „водоноска“, снабден с цистерна за
вода и при проверката водачът казал, че кара вода за животните. От приложените
по делото справки се установява, че собственик на т.а е Б.Ф., чийто адрес на
местоживеене ***. Мястото, където Х. е бил спрян за проверка е било
непосредствено преди улицата на собственика на т.а. Водачът управлявал
описаното товарно МПС, за да закара вода на животните във фермата на
собственика на автомобила. По делото се установи, че служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила е станало след уведомяване от Гаранционния фонд за
ГО, на основание чл. 143, ал.10 от 3 ЗДвП. От приложеното по делото писмо от ОД
МВР се установява, че собственикът на т.а ГАЗ 53 А, с рег. № ********** не е
уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство. От
справка от АИС КАТ – регистрация било отразено, че от страна на ГФ собственикът
е уведомен с писмо № 101603/21.06.2019 г. От приложената по делото „Справка по
история на ППС“ де установява, че на 24.07.2019 г. е била прекратена
регистрацията на МПС-то на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от
ГФ без ГО, като е посочено, че имало уведомяване на 21.07.2019 г. Посочено е
също, че на 28.06.2021 г. регистрацията е възстановена, отново при уведомяване
на ГФ за валидна ГО. На 28.06.2021 г. е съставен АУАН № 407972, с който е
констатирано нарушение, извършено от Е.К.Х., изразяващо се в това, че същия като водач на товарен
автомобил ГАЗ 53 А, с рег. № **********, управлява автомобила в с. Тъкач, ул. „Шипка“,
до дом № 4, в посока от ул. „Г. Димитров“ към ул. „Аврора“, автомобила е
собственост на Б.Ф., като управляваното МПС е служебно прекратена. В акта е
посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.пр.1-во от ЗДвП. Била
сезирана ШРП относно престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от
10.08.2021 г. на ШРП е прекратено образуваното на ДП по преписката, а същата е
върната на административния орган за произнасяне с ЗАНН. Въз основа на този акт
наказващият орган е издал НП № 21-0280-000297/18.08.2021 г. на Началника на РУ
Каолиново, с което на Е.К.Х. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
При така установеното деяние от
фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до
неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна
страна.
В пределите на
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка, като същата не се оспорва от жалбоподателя.
С оглед
приобщените по делото доказателства, представляващи част от преписка с вх. №
2706/2021 г. на РП-гр. Шумен, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от НК,
АУАН № 407972/28.06.2021 г. и НП, както и след анализ на събраните писмени
доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно
нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на
нарушението- жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена
регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното
обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка,
приложена по въззивното дело, представляваща извлечение от автоматизираната
информационна система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на
процесния автомобил– собственост на Б.Ф., е прекратена служебно на 24.07.2019
г. е била прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като е посочено, че имало уведомяване на
21.07.2019 г. и отново служебно възстановена на 28.06.2021 г., във връзка с
липса на сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи
по чл. 547, ал. 1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не
е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 от кодекса
не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност» на автомобилистите", Гаранционният
фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство, което е било направено в настоящия казус.
Съгласно чл. 175, ал. 2 предл. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съгласно чл. 140 от с. з., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. На
касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред.
Касационният
състав намира за неоснователни твърденията на ответника по касация за
несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при
първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.
Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или
не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация,
каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на факта,
че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация,
се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този
смисъл е последователната практика на ШАС- КАНД № 14 по описа за 2021 г., КАНД
№ 258 по описа за 2020 г., КАНД № 196 по описа на 2019 г. и др.
Следва да се
акцентира върху продължителния период от време – 21.07.2019 г. - 28.06.2021 г.,
през който МПС е било без валидна застраховка, което е отегчаващо
обстоятелство, предвид риска от управлението му по пътищата за обществено
ползване, с оглед сигурността на останалите участници в движението.
Възраженията в
жалбата настоящият състав приема за защитна теза, доколкото касаторът като
водач на процесното МПС е бил длъжен да се информира за изрядността на
документите, необходими за управлението му, в т. ч. валидна застраховка ГО.
Нарушителят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за
движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди, предвид собствеността му по отношение на превозното
средство и задължението му да има действащ договор за застраховка, съответно
регистрация на превозното средство.
Касационният
съдебен състав приема, че НП е издадено от компетентен органи и в предвидените
от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на
ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за
процесуална защита в хода на настоящото касационно производство.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 45/26.10.2021 г., постановено по АНД № 373/2021 г. по описа на Районен съд- Нови
пазар.
ОСЪЖДА Е.К.Х. ЕГН ********** *** да
заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 15.02.2022 г.