ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 20.05.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, 29 състав, в
закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №
731 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.66, вр. с чл.64, ал.2 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК.
С
Определение № 638/19.04.2022 г., постановено по делото, съдът е върнал на
основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от АПК, исковата молба на Н.Г.М. *** и е прекратил производството по делото,
предвид неотстраняване в срок на указани от съдията-докладчик нередовности на исковата молба. В срока за обжалване на
това прекратително определение е постъпила частна
жалба вх. № 9805/18.05.2022 г. от ищеца, адресирана до ВАС, с искане за отмяна
на определението. В рамките на частната жалба, освен отправеното искане за
отмяна на определението за прекратяване на делото, е направено и такова за
възстановяване на пропуснатия от ищеца срок за изправяне на нередовностите
по исковата му молба.
Молбата
за възстановяване на срока е такава, която подлежи на разглеждане от настоящия
съд, като разрешението по нея има и преюдициален
характер по отношение на спора по частната жалба.
Молбата
за възстановяване на срока, инкорпорирана в частната жалба е допустима, като се
явява депозирана в рамките на срока по чл.64, ал.3 от ГПК, а именно, считано от
датата, на която ищецът е уведомен за пропускането на срока за изправяне на нередовностите, която съвпада с датата на получаване на
съобщението за прекратяване на делото.
Съгласно
чл.66, ал.1 от ГПК, молбата за възстановяване на срока се разглежда принципно в
открито заседание. Същевременно, настоящата инстанция намира, че разглеждане на
искането за възстановяване на срока в открито заседание ще е в противоречие с
принципа за процесуална икономия, а освен това и не се налага провеждането на
такова, като се има предвид, че страната не е ангажирала доказателства, по
приемането на които съдът ще следва да се произнася, както и че производството
е било прекратено поради връщане на исковата молба преди конституиране на
втората страна в производството, поради което и не следва да се изпълнява
процедура по изпращане на препис от молбата за възстановяване на срока на
насрещна страна и да се иска същата да представя отговор. В тази насока и съдът
съобразява и трайната практика на ВКС по допустимостта от разглеждане на
исканията по чл.65 от ГПК в закрито заседание, като взема предвид конкретно и
актуалната практика, обективирана напр. в мотивите към
Определение №7 от 6.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021 г., II т. о., ТК,
съгласно които няма нарушение на реда по чл.66, ал.1, изр.2 от ГПК тогава, когато в закрито заседание съдът е
обсъдил всички представени доказателства за обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК, а други доказателства, които да налагат провеждане
на открито заседание за събирането им, не са ангажирани от страните, какъвто е
и настоящият случай.
Към молбата за възстановяване на
срока, инкорпорирана в представената частна жалба от 18.05.2022 г., от страна
на ищеца не са били приложени някакви книжа, нито в самата частна жалба е
направено отстраняване на нередовностите на исковата
молба, съобразно с нормата на чл.65, ал.2 от ГПК. Освен това, не са посочени
каквито и да било обстоятелства, които да могат да се ценят като особени и
непредвидени такива, които страната не е могла да преодолее по смисъла на
чл.64, ал.2 от ГПК и на които да се дължи пропускането на срока за отстраняване
на нередовностите на исковата молба, нито пък са
представени доказателства, от които да може да се направи извод за наличие на
такива обстоятелства. Следва да се има предвид също така и че страната веднъж
се е възползвала от възможността да поиска продължаване на срока за
отстраняване на нередовности и той е бил продължен,
като е било констатирано неотстраняване на нередовностите
по исковата молба и в рамките на продължения срок за това, без да са налице
доказателства, от които да се направи извод, че страната не е могла да поиска
ново продължаване на срока за изпълнение указанията на съдията-докладчик. В
тази насока и разпоредбата на чл.64, ал.3, пр. посл.
от ГПК сочи, че не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване
на срока за извършването на пропуснатото действие. Настоящият случай е точно
такъв, още повече, че лицето е поискало вече продължаване на срока, което
искане е било уважено, като са липсвали пречки отново да поиска продължаване на
срока, ако са били налице уважителни причини за това.
Поради всичко изложено, следва искането за
възстановяване на срока за отстраняване нередовности
по исковата молба да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
възстановяване на срок за отстраняване
нередовности по исковата молба на Н.Г.М., обективирано в частна жалба вх. № 9805 от 18.05.2022 г. на
Административен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: