Р
Е Ш Е Н И Е № 260550 / 18.12.2020г.
гр.
П., 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3752
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „АБС ИНЖЕНЕРИНГ„ ЕООД гр. П.срещу Община П.с твърдението за наличие на
облигационна връзка между страните по Договор от 01.11.2017 год. на кметство ***и
предмет ремонт на ул. ***, кв. ***- гр. П.на обща стойност 14 977.32 лв. с ДДС
(Договора). Обосновава пасивната материална легитимация на ответника,
позовавайки се на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 44, ал.1, т.9 от ЗМСМА, съгласно който кмета на кметство
или район изпълнява бюджета на общината в частта му за район или кметство.
Твърди, че е изпълнил качествено и в
срок задълженията си по Договора, че работата е приета без забележки, съгласно
подписан протокол Протокол по образец № 19 от 27.11.2017 год. - Обект и е
съставена фактура №**********/27.12.2017
г. признава, че е ответната страна е извършила частично плащане в размер на 4
977.32 лв., като ответникът е в забава за сумата от 10 000 лв., върху която е начислена лихва в
размер на 2600 лв. за периода от 27.12.2017 г. (30 дни след подписване на
протокол по обр. 19) до завеждане на исковата молба.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати сумите от 10 000
лв. неизплатена Главница по Договора,
2600 лв. лихва за периода от 27.12.2017 г. (30 дни след подписване на
протокол по обр. 19) до завеждане на исковата молба, както и законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
В условията на евентуалност, ако се
приеме, че не е налице валидна облигационна връзка по Договора, моли съда да
осъди ответника за същите суми, тъй като ответникът се е обогатил от твърдените
СМР, позовавайки се на ЗМСМА, съгласно който собственост на общините са
общинските улици, площади, обществени паркинги, зелени площи и т.н, като в
компетентност на общината е вменено задължението относно тяхното
благоустрояване и комунални дейности и поддържане на общинската инфраструктура.
Ответникът депозира отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че със
Заповед №620/24.03.2016г. кмета на Община П.е регламентиран реда, по който
второстепенните разпоредители с бюджет, в т.ч. и кметовете на кметства могат да
сключват договори за доставки, услуги и СМР, като т.6 от заповедта забранява на
второстепенните разпоредители да провеждат процедури по ЗОП без съгласуване с
първостепенния разпоредител и във връзка с чл.122, ал.1 от Закона за публичните
финанси. Твърди, че разрешение / съгласуване по Договора не е давано.
Друг довод за неоснователност на
исковата претенция намира в във Вътрешните правила за възлагане на обществени
поръчки в Община П., утвърдени със Заповед № 1454/19.09.2014г. в чл.1, ал. 3,
съгласно която сключването на договори за обществени поръчки от разпоредителите
с бюджетни кредити от втора и трета степен се извършва след съгласуване на
същите с кмета на Община П.и заверка на контролни листове от длъжностни лица от
общинската администрация, като стриктно се спазват изискванията на ЗОП в
рамките на одобрения им бюджет.
Предвид изложеното намира Договора за
нищожен, поради липсата на съгласие от Кмета на Община П.за сключването му от
страна на възложителя. Намира, че задължено лице е Кметство ---. Допълва, че
процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на Община П., както и че
Кмета на Кметство ***няма необходимата компенетност за приемане на извършени
СМР.
Оспорва и основателността на главния и евентуалния
искове.
Исковете за присъждане на лихва намира
за недоказани, тъй като не е доказано изпадането в забава.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът е предявен срещу Община П., от
която Кметство кв. ***– страна по договорното правоотношение с ищеца, е съставна
част. Общината е основната административно-териториална единица, в която се
осъществява местното самоуправление. Съгласно член 2, ал. 2 ЗМСМА, кметствата
са съставни административно-териториални единици на общините, но нямат
самостоятелна правосубектност, по аргумент на противното от чл. 14 ЗМСМА,
където изрично е посочено, че общината е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет. По силата на чл. 44, ал. 1 ЗМСМА функциите
по ръководство на цялостната изпълнителна дейност на общината, по организиране
изпълнението на общинския бюджет, както и представителството на общината пред физически,
юридически лица и пред съда са възложени на Кмета на общината (в този смисъл и
Определение № 468/22.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 400/2011 г., ІV г.о.). Ето
защо надлежна страна в процесуалното правоотношение е именно общината, на
територията на която е съответното кметство, т.е. Община П., а не Кметството на
с. ---.
Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМСМА сред
правомощията на кмета на кметство е изпълнението на бюджета на общината в
частта му за района на кметството, организацията на благоустройствени
мероприятия, организация изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета
на общината, отнасящи се до територията и гражданите на кметството, както и
функции, възложени му от кмета на общината. На кметовете на райони и кметства
могат да бъдат възлагани и други функции със закон или друг нормативен акт (чл.
46, ал. 2 ЗМСМА), като такава функция в случая произтича от действащата
понастоящем и към релевантния момент норма на чл. 5, ал. 2, т. 8 ЗОП, която
легитимира както кметовете на общини, така и кметовете на кметства като
самостоятелни възложители на обществени поръчки, които отговарят за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от
обществените поръчки.
По делото е представен договор от
01.11.2017 г., сключен между Кметство ***от една страна като възложител, и „АБС
Инженеринг“ ЕООД като изпълнител с предмет извършването на ремонтни дейности на
обект „Ремонт на ул. „***“ кв. ---, гр. П.“, съгласно оферта, представена от
изпълнителя и представляваща неразделна част от договора. Страните са уговорили
едномесечен срок за изпълнение на СМР, както и обща стойност 14977,32 лв. с ДДС
за извършване на ремонта, платими в срок от 30 работни дни след подписването на
протокол и представяне на фактури. Офертата за изпълнение на дейности на обекта
е без дата, двустранно подписана от кмета на кв. ***и представител на
дружеството-изпълнител, като в същата е посочена стойност на СМР – 14 977,32
лв. с вкл. ДДС.
Правната сделка, обективирана в
процесния договор, разкрива правните последици на договор за изработка – по
отношение на поетите правни задължения за ремонт на улицата. Договорът за изработка
по своята правна същност представлява неформална, консенсуална, двустранна,
комутативна, възмездна двустранна сделка, като при учреденото от нея материално
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
изработи съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и недостатъци
уговорената работа и да я предаде на възложителя, а за ответника – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
Съгласно чл.
1, ал. 2 ЗОП „обществена поръчка“ е придобиването от един или няколко
възложители посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки
или услуги от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цел, като
реконструкцията и общите ремонтни работи на пътища са сред възможните обекти на
обществена поръчка, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗОП.
С нормите на чл. 20, вр. чл. 18, ал. 1 ЗОП са уредени приложимите процедури в
зависимост от обекта и стойността на конкретната обществена поръчка. Съгласно
чл. 20, ал. 4 ЗОП при строителство с прогнозна стойност по-малка от 50 000 лв.,
какъвто е и процесният случай, възложителите могат да възлагат директно
обществени поръчки, като в този случай е необходимо да бъде сключен писмен
договор (по арг. a contrario от чл. 20, ал. 5, вр. ал. 4 ЗОП).
Ето защо,
предвид предмета и стойността на сключения на 01.11.2017 г. договор съдът
намира, че в отношенията между страните приложима е уредбата на ЗОП и общите норми на ЗЗД и ТЗ, доколкото страна по
сделката е търговец, който сключва по занятие сделки за строителство. (арг. чл.
120 ЗОП и чл. 286, ал. 1 ТЗ).
По делото са
представени вътрешни правила, приети и утвърдени със Заповед № 1454/19.09.2014г. на основание чл. 8„б“ ЗОП (отм., ДВ, бр.
13/16.02.2016 г.), в които е предвидено, че възложител на обществени поръчки е
кметът на Община П., а сключването на договори за обществени поръчки от
разпоредителите с бюджетни кредити от втора и трета степен се извършва след
съгласуване на същите с кмета на Общината и заверка на контролни листове от
длъжностни лица на общинската администрация, като стриктно се спазват
изискванията на ЗОП в рамките на одобрения им бюджет.
Позоваването
на представените вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки от 2014 г.
в случая е неотносимо, доколкото същите са приети на основание отменената
нормативна уредба. По силата на актуалната нормативна уредба, действала и към
момента на сключване на процесния договор, кметът на кметство може да бъде самостоятелен
възложител на обществена поръчка (арг. чл. 5, ал. 2, т. 9 ЗОП, вр. чл. 46, ал.
2 ЗМСМА), т.е. в съответствие с чл. 46, ал. 2 ЗМСМА специалната функция вече му
е възложена по силата на закона. Следователно в рамките на неговата
компетентност е да проведе процедура в съответствие със специалните изисквания
на закона, при осъществяване на правомощията му във връзка изпълнението на
общинския бюджет в частта му за района на кметството по чл. 46, ал. 1 ЗМСМА и
чл. 122, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и правомощията във връзка
с организацията на благоустройствени мероприятия. Евентуалното нарушение на
бюджетната дисциплина, в частност – на Заповедта на кмета от 24.03.2016 г.,
предвиждаща предварително съгласуване на проектите, би имало санкционни
последици от друго естество – във връзка с ограничаване на финансирането или
отговорност на съответните длъжностни лица, но в случая е неотносимо към
възникването на договорното правоотношение и изпълнението на задълженията по него.
Ето защо съдът
намира, че в конкретния случай е възникнала валидна облигационна връзка с
предмет извършването на ремонтни дейности. В изпълнение на произтичащите от
закона функции на възложител, кметът на кметство с. ***отговаря за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от
обществените поръчки (арг. чл. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 9 ЗОП, вр. чл. 46, ал. 2 ЗМСМА). Ето защо неговото волеизявление е достатъчно, за да породи целените
правни последици във връзка с възникване на облигационната връзка, а също – и с
приемане на изработеното, съгласно договора.
Приемането на
изработеното, съгласно договора – чл. 264, ал. 1 ЗЗД, като правно действие
представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то
съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Ако при
преглед на работата поръчващият не направи възражения по нейното изпълнение,
същата се счита приета, т.е. одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264,
ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
В случая
работата е била приета от възложителя без възражения, което се установява от
Протокола от 27.11.2017 г. Видно от представения документ, обектът
е бил посетен от представители на възложителя и изпълнителя, които са
констатирали, че дейностите, съгласно офертата и договора, са изпълнени и
подлежат на заплащане, съгласно офертата в общ размер от 14977,32 лв. с ДДС.
Протоколът е двустранно подписан от представител на изпълнителя, както и от
трима представители на възложителя – старши специалист строителство М.В.,
старши специалист счетоводител З.С.и кмета на Кметство, с. ---. Разпитан в
о.с.з., свид. Р.П., кмет на с. ***към Община П.в релевантния период, изяснява
че при приема на обекта е имало компетентен служител със съответно техническо
образование – М.В., който оразмерил улицата, след което заедно с главния
счетоводител и свид. П.последователно подписали протокола, удостоверявайки
извършените действия и наличието на пари по бюджет. Съдът кредитира показанията
на свид. П.като последователни, логични и съответни на останалата
доказателствена съвкупност.
Свид. П.посочва, че кметът на общината е
запознат с всяка дейност на кметствата, а конкретният ремонт на улицата е
следствие от подписка на жителите в квартала, която била сведена до знанието на
кмета на Община П.. Свидетелят изяснява, че бюджетът на Община П.се приема
ежегодно и се разпределя. Свидетелят изяснява средният годишен бюджет за
строителство на кметство ***и потвърждава, че конкретно за 2017 г. по бюджета
са били предвидени средства за ремонти и поддръжка в с. ---. Уточнява, че
кметът на общината удостоверява със заповед, че кметствата могат да изпълняват
бюджета си и след като парите им бъдат разпределени, няма пречки за
извършването на ремонтните дейности. Уточнява,
че цените на малките обществени поръчки се определят от Общинския съвет, а
цените по процесния договор са минималните за ***. Посочва, че при извършване на услуга или
ремонт на стойност до 18 000 лв. без ДДС контролен лист не се издава, а се
подписва само фактура, като в процесния случай контролен лист не е бил подписван
и заверяван.
На същата дата изпълнителят АБС
Инженеринг ЕООД е издал на кметство ***и фактура от 27.11.2017 г. на стойност
14977,32 лв. за извършените СМР на обекта, съгласно сключения договор. Съгласно
данните от изслушаната и приета СИЕ, кредитирана от съда като изготвена
компетентно и изчерпателно, процесната фактура е осчетоводена в счетоводството
на Кметство ***по сметка 401 „Задължения към доставчици“. На 24.09.2019 г. от
страна на Кметство ***е извършено частично плащане по процесната фактура в
размер на 4997,32 лева, след което неплатената към ищцовото дружество сума
възлиза в размер на 9980,00 лв., осчетоводена като задължение към доставчици
„АВС Инженеринг“ ЕООД.
При тези данни съдът намира, че към
момента на приключване на устните състезания по настоящото дело в полза на
ищеца съществува изискуемо вземане срещу ответника в размер на 9980 лв.,
представляващо непогасения остатък от задължението за заплащане на
възнаграждение за извършените от ищеца СМР по договора от 01.11.2017 г. Главният
иск следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен като неоснователен за
остатъка от пълния претендиран размер.
При основателност на главния иск,
основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на законна лихва. В случая
за изпадането в забава на ответника не се обуславя от изпращането на покана,
доколкото в договора изрично е уговорен срок за изпълнението на паричното
задължение. В процесния случай в чл. 4 от договора страните са уговорили, че
възнаграждението по договора за изработка следва да бъде платено в 30-дневен
срок от подписването на протокол и представяне на фактури. Двете кумулативни
предпоставки са изпълнени – на 27.11.2017 г. е бил подписан двустранен
приемо-предавателен протокол, а също така е била издадена и фактура, поради
което с оглед уговореното в договора задължението е следвало да бъде погасено
до 27.12.2017 г. включително. Ето защо, на 28.12.2017 г. ответникът е изпаднал
в забава, поради което дължи и законна лихва върху главницата. На основание чл.
162 ГПК съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за
съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва
върху главницата от 9980 лв. за периода от 28.12.2017 г. до 23.07.2020 г. (деня
преди депозиране на исковата молба), възлиза на 2603,12 лева. Ищецът е поискал
да му бъде присъдена сумата от 2600 лв., но с оглед диспозитивното начало,
съдът не може да му присъди сума в по-висок размер от поискания, поради което
искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен така, както е предявен.
С оглед уважаването на исковите
претенции не е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуално съединените искове за присъждане на паричното вземане при условията
на неоснователно обогатяване.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски (платена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещото лице по
допуснатата СИЕ) – съразмерно на частта, в която исковете са уважени, а именно
– 1703,30 лв. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на
разноски – възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 300
лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, разноските, които следва да се
присъдят в полза на ответника възлизат на 0,48 лв. Така по компенсация на двете
насрещни вземания ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1702,82 лв.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ОБЩИНА П., БУЛСТАТ *********, с адрес
гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана
от кмета С.В.да
заплати на „АБС-Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Отец Паисий“,
бл. 98, вх. Б, ет. 1, ап.15, представлявано от управителя А.Н.Д., чрез адв. А.С.
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 9980,00
лева, представляваща възнаграждение по Договор от
01.11.2017 г. за извършване на ремонтни дейности на ул. „***“, кв. ---, гр. П.,
за което е издадена фактура № 418/27.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателното
ѝ изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2600 лева – законна лихва върху сумата от 9980,00 лева за
периода от 28.11.2017 г. до 23.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АБС-Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********
осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 9980,00 лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева, или за сумата от 20,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА П.,
БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на „АБС-Инженеринг“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1702,82 лева – разноски пред Районен съд П.в исковото производство
– по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
СЪДИЯ_________________