№ 1377
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Д. Христова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502499 по описа за 2022 година
С решение № 266041 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 16217/2018 г., СГС, І-
13 с-в, ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Д. А. П. и С. Г. П. да предадат на Г.
Г. З. владението върху апартамент № * на ул. *** № **, на партера на изток от
входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор 68134.103.42.1.2, заедно с избено
помещение № 5 от 5, 61 к в. м. и таванско помещение № 10 от 8, 53 кв.м.,
заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.
С решението се ОСЪЖДАТ поотделно Д. А. П. и С. Г. П. да заплатят на
основание чл. 59 ЗЗД общо на К. И. З. и Д. А. З. сума от по 2940 лв. за
неоснователно обогатяване за времето от 16.02.2018 г. до 18.07.2018 г., както
и разноските по делото в размер на по 320 лв.
С решението се ОСЪЖДА поотделно Д. А. П. и С. Г. П. да заплатят на
основание чл. 86 ЗЗД на К. И. З. и Д. А. З. общо сума от по 83 лв., като лихва
за забава на плащането на обезщетението по чл. 59 ЗЗД за времето от
16.02.2018 г. до 18.07.2018 г.
С решение № 266702 от 25.11.2021 г. е оставена без уважение молбата
на Г. Г. З. за допълване на решението от 08.10.2021 г.
1
С решение № 260408 от 2.02.2022 г. е оставена без уважение молбата на
Д. З., К. З. и Г. П. за поправяне на очевидна фактическа грешка в решението
от 08.10.2021 г.
Срещу основното решение от 08.10.2021 г. е депозирана въззивна жалба
от С. и Д. П.и. Твърдят, че съдът неправилно и необосновано е приел за
доказан факта, че за времето от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. имотът е владян
от тях. Оспорват изводите, че с връчването на нотариални покани този факт
се установява, тъй като няма отбелязване къде е извършено връчването на
книжата и дали това е сторено в процесното жилище. Считат, че
представените сметки за изразходвана топлинна енергия не удостоверяват
владеенето на имота в момента или за исковия период. Оспорват се
писмените доказателства, за които се сочи, че изхождат от управителния
съвет на ЕС тъй като те не са съставени по изискуемия от ЗУЕС ред и форма.
Подчертават, че Д. П. се е разпоредила със своите идеални части преди
18.07.2018 г. и според представения нотариален акт е предала владението на
приобретателя - трето лице. Твърди, че решението е неправилно и в частта,
относно исковете по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД. Претендират акта на СГС да се
отмени и да се присъдят разноски.
Срещу решение № 266702 от 25.11.2021 г. по чл. 250 ГПК е подадена
въззивна жалба от Г. П.. Претендира същото да се отмени и да се постанови
допълване на основното решение, като се приеме, че Г. П. следва да бъде
въведен във владение на 2/36 ид.ч. от общите части на сградата и земята, на
която е построена и прилежащото дворно място. Сочи, че съдът следва да се
съобрази преди всичко с нормата на чл. 98 ЗС, а не само с предварителния
договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Срещу решение № 267622 от 2.02.2022 г. по чл. 247 ГПК е подадена
въззивна жалба от Г. П.. Сочи, че липсва установителен диспозитив на
решението. Претендира да се отмени като се постанови друго, в което да се
впише, че е собственик и на 2/36 ид.ч. от земята и дворното място. Позовава
се на практика на ВКС.
В писмен отговор Д. З., К. З. и Г. П. оспорват жалбата срещу основното
решение.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищците Д. А. З., К. И. З. и Г. Г. П. твърдят, че на 15.02.2018 г. влязло в
сила решение, по силата на което бил уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (вписан
на 20.07.1998 г. и заличен на 26.07.2018 г.) и бил обявен за окончателен
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № *, находящ се
в гр. ***, ул. *** № **, партерен етаж, източно от входа, с идентификатор №
68134.103.42.1.2, заедно с избено помещение 0 5 от 5,61 кв.м. и таванско
помещение № 10 от 8,58 кв.м. заедно с 2/36 ид.ч. от общите части на
зданието. На 18.07.2018 г. З.и прехвърлили на Г. П. собствеността върху
имота срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазили правото на
ползване. Твърдят, че ответницата Д. П. въпреки изпратената нотариална
покана продължавала да владее вещта. Молят въз основа на обявения за
окончателен предварителен договор да бъде признато (с оглед уточнение на л.
6), че Г. П. е собственик на имота като ответниците бъдат осъдени да го
освободят, както и да бъдат осъдени да заплатят на К. и Д. З.и солидарно
дължимите за периода 16.02.2018 г. – 10.08.2018 г. (дата на исковата молба)
наеми (500 евро месец), с които те са се обогатили, до размера на
обедняването. Претендирана е лихва за забава върху вземането по чл. 59 от
16.02.2018 г. до 18.07.2018 г. (дата на прехвърляне на собствеността на Г. П.),
като сочи, че покана за плащане е получена още през 2008 г.
С оглед уточнение на исковата молба са постъпили няколко
допълнителни молби от ищцовата страна. С молба от 13.06.2019 г. на л. 33 е
поискано да се заплати лихва от поканата през 2008 г., обезщетение за
ползване от 15.02.2018 г. до 13.06.2019 г., с посочване, че се претендира
солидарно осъждане на ответницата и съпругът й С. Г. П. по ½ част . С молба
от 9.07.2019 г. на л. 46 е поискано солидарно заплащане на лихвите в размер
на 50 евро месечно за същия период, посочен за претенцията по чл. 59 ЗЗД. С
молба от 12.08.2019 г. на л. 55 е посочено, че искането за лихви е за периода
16.02.2018 г. до датата на исковата молба 10.08.2018 г., като е посочено, че се
претендира не солидарност, а по ½ за К. З. и Д. З.. В последната молба (и в
последваща от 27.03.2020 г., л. 98) е въведено ново искане – поради
3
допусната от нотариуса грешка в нарушение на чл. 98 ЗС е поискано да се
признае собствеността не само върху жилището, но и върху принадлежащите
идеални части от двора и земята, върху която е построена жилищна
кооперация.
С определение от 22.05.2020 г., СГС, 13 с-в, е приел, че е сезиран с иск
по чл. 108 ЗС, предявен от З.и и Г. Г., с искане да се признае, че първите са
били собственици на имота от 15.02.2018 г. до 18.07.2018 г., а след тази дата
той е станал собственост на последния, като съдът е приел, че се касае до
описания апартамент, таванско и избено помещение, както и 2/36 ид.ч. от
общите части на сградата и земята, на която е построена, и прилежащото
дворно място. Съдът е приел иска на З. срещу двамата ответници по чл. 59
ЗЗД за периода 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. за сумата от 4000 евро и е
прекратил производството относно претенцията за 7300 евро за времето след
исковата молба. С оглед определение на САС по гр.д. № 2062 от 14.07.2020 г.,
прекратяването е влязло в сила. С молба от 15.06.2020 г. е уточнено, че искът
по чл. 59 ЗЗД е за сумата от 6234 лв. В определение от 27.10.2020 г. съдът е
приел, че искът по чл. 86 ЗЗД е за сумата от 566 лв. за периода от 16.02.2018
г. до 10.08.2018 г. В ново определение от 5.01.2021 г. на л. 141 съдът е приел,
че цената на иска по чл. 59 ЗЗД е 4000 евро, а на иска по чл. 86 ЗЗД – 1130
евро. С протоколно определение от първото по делото заседание на 1.04.2021
г. (л. 167) съдът е прекратил производството по отношение на
ревандикационната претенция, предявена от К. и Д. З.и и определението не е
обжалвано в тази част. С молба от 1.04.2021 г. е поискано изменение на
исковете, като е посочено, че главницата по чл. 59 ЗЗД е за сумата от 5880
лв., а искът по чл. 86 ЗЗД е за 166 лв. с оглед главницата. Изменението е
допуснато в последното по делото заседание от 3.06.2021 г. – л. 186.
Ответницата Д. А. П. е подала писмен отговор на 15.04.2019 г. (л. 17) и
изтъква, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е влязло в сила едва на 15.02.2018 г.
и нотариална покана за плащане от 10.07.2008 г. не е релевантна. Оспорва
твърденията на ищците, че с действията си цели да ги затрудни и да им нанесе
вреди. Оспорва, че владее имота след 15.02.2018 г. Счита иска по чл. 59 ЗЗД
за недоказан, като подчертава, че представените писмени доказателства не
удостоверяват, че тя се е намирала в имота.
С. Г. П., получил препис от исковата молба и уточняващите молби на
4
30.01.2020 г. (л. 136 ) не взема становище в писмен отговор, не се явява в о.з.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 15.02.2018 г. е влязло в сила решение по гр.д. №
74/1999 г., СГС, І-20 с-в, с което е обявен за окончателен предварителен
договор, по силата на който К. З. и Д. З.и са закупили апартамент № * на ул.
*** № **, на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор
68134.103.42.1.2, заедно с избено помещение № 5 от 5, 61 к в. м. и таванско
помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на
зданието.
Приложена е нотариална покана от 10.07.2008 г., от К. и Д. З.и, до Д. М.
с искане за заплащане на 1000 евро месечно. Поканата е изпратена до адрес на
ул. *** № ***, ет. * и е връчена на 15.07.2008 г. на Д. М..
Нова покана от 23.04.2018 г. от З.и е изпратена до Д. и С. П.и на адрес
ул. *** № **, ап. *, партер, и е връчена на 10.05.2018 г. С поканата е поискано
плащане на 500 евро от 15.02.2018 г. до освобождаването на апартамента.
С н.а. № 21 от 18.07.2018 г. К. И. З. и Д. А. З. са прехвърлили на Г. Г. П.
процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, като
прехвърлителите съгласно т. 2 са си запазили правото на пожизнено ползване
на имота (л.12).
Приложени са фактури на името на Д. М. за задължения към
Топлофикация и към етажната собственост на *** № **. Видно от съобщение
на л. 20, адресирано до Д. М., същата дължи към отоплителното дружество за
сезон 2017-2018 г. На л. 21 е представена таблица, подписана от лица, сочени
за председател и касиер на етажната собственост, където е отразено, че
собствениците М. дължат суми за 2006, 2012-2015 г. С такова съдържание е и
списък на л. 22, с дата 18.11.2017 г., където е отразено задължение на сем. М.
за 2017 г.
Приложени са призовки по дела (л. 37, 154, 155), връчени на ул. *** №
**, ап. * на Д. П. на 28.01.2019 г. и 13.03.2019
Друга призовка (л. 153) е връчена на С. П. на ул. *** № **, ат. 1, ап. 2 на
16.11.2018 г.
5
В протокол за опис на движими вещи, изготвен от ЧСИ на 8.01.2020 г. е
отразено, че при посещение на имота в него е намерен С. П., който е посочил,
че остава в имота и го наглежда, без да го притежава - той и семейството му.
Приложен е частен документ за такса почистване за ап. 2 за период юли
до декември 2018 г. – л. 4, без адрес.
Приложени са приходни квитанции за данък от 2018 г.
От ССЕ се установява, че за процесния период пазарната стойност на
месечен наем възлиза на 980 лв., като лихвата за същия период върху
неизплатените суми е 166,07 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Исковите претенции предявени от К. и Д. З.и и Г. Г. П. са многократно
уточнявани в крайна сметка са се свели до следните искове:
Искът, предявен от Г. П. е с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
на правото на собственост на същия спрямо ответниците П.и върху
апартамент № * на ул. *** № **, на партера, на изток от входа, с площ 90
кв.м., с идентификатор 68134.103.42.1.2, заедно с избено помещение № 5 от 5,
61 к в. м. и таванско помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от
общите части на зданието.
Искът, предявен от К. и Д. З.и е срещу ответниците П.и за заплащане на
обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 5880 лв. за периода от 16.02.2018 г. до
10.08.2018 г. за ползването на процесния апартамент
Искът, предявен от К. и Д. З.и е срещу ответниците П.и за заплащане на
лихва по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за ползване на имота в размер на
166 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г.
Исканията за признаване на право на собственост извън апартамент № *
на ул. *** № **, на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с
идентификатор 68134.103.42.1.2, заедно с избено помещение № 5 от 5, 61 кв.
м. и таванско помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от
общите части на зданието, а именно – за 2/36 ид.ч. от земята, на която е
построена и прилежащото дворно място не са надлежно предявени в
процеса. Вярно е, че съдът ги е включил в определението, с което е докладвал
делото, но това не ги е направило част от исковата претенция. В случая
6
изменението на иска не е било допустимо (с постъпила в хода на
производството молба едва на 12.08.2019 г.), тъй като на изцяло ново
основание (твърдейки наличие на грешка и неприлагане на чл. 98 ЗС) ищците
са въвели напълно нов предмет на ревандикационната си претенция – нов
обект, а именно - идеални части от земята и прилежащото дворно място. При
ново основание и нов петитум се касае за нова искова претенция. Същата не е
надлежно въведена в процеса, не е администрирана, за нея не плащана
държавна такса и пр. По тази искова претенция съдът не се е и произнесъл.
Ако е било постановено решение по нея, то същото е подлежало на
обезсилване, като недопустимо и постановено по непредявен надлежно иск. В
този смисъл въззивната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК (за
допълване) подлежи на отхвърляне.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да е била приета за
разглеждане, претенцията в тази част е подлежала на отхвърляне, тъй като
правата на собственост, основани на обявения за окончателен предварителен
договор не са включвали земята и дворното място. В случай, че се претендира
право на собственост върху тях на някакво друго правно значимо основание –
давност, сделка, приращение, грешка в нотариално производство и пр. това
следва да бъде установено в друг процес. В случай, че искът по чл. 19, ал. 3
ЗЗД е бил уважен в обем, който не удовлетворява страната – това следва да
бъде коригирано по реда на инстанционния контрол или чрез отстраняване на
очевидна фактическа грешка.
За пълнота следва да се отбележи още и следното: Съдебната практика
и правната доктрина са категорични, че за всеки собственик на обект в
сграда, в която има повече от няколко самостоятелни обект е налице
признатата възможност да разполага с общите части по смисъла на чл. 38 ЗС.
В този текст е посочено, че при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, и пр., и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. В
настоящият случай правата, които З.и са придобили в производство по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД (и в последствие прехвърлили на П.) са както върху жилището, така
и върху земята, в качеството й на обща част по своето естество. Тъй като в
решението на СГС, І-20 с-в, е вписано, че купувачите са станали собственици
на апартамент и 2/36 ид.ч. от общите части на зданието, то следва да се
7
счита, по пътя на тълкуването, че те са придобили и съответните 2/36 ид.ч.
част от земята под зданието (тъй като тя е обща част). Според практиката на
ВКС тази формулировка подсигурява на приобретателите права върху терена,
но само в чертите, на които се издига самата постройка. В Решение № 546 от
15.03.1977 г. по гр. д. № 2896/1976 г., І г. о. на ВС е прието, че общите части в
етажна собственост биват такива по естеството си или по предназначение. По
естеството си, по необходимост, общи са ония части, без които е невъзможно
съществуването на самата сграда. Такива са самата земя, върху която е
построена сградата, всички конструктивни носещи елементи на сградата -
основи, външни и общи стени, покрив и др. Не такова е положението за други
общи части, без които съществуването на сградата е възможно. Такива са
портиерското жилище, дворът - земята от парцела извън сградата, и др. За
общите части по предназначение няма пречка да се даде друго
предназначение и да се ползуват не като общи части, а по друг начин. Такова
е положението на двора. По предназначение той може да бъде обща част, но
няма пречка да се уговори между собствениците той да не се ползва като
обща част, а по друг начин. Хипотези, в които дворът не е собственост на
всички етажни собственици са разглеждани в други актове на ВКС – напр.
решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г., Г. К., І Г. О., решение
№ 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г., Г. К., ІІ Г. О. и пр. В този
смисъл, според титула, на който се позовава страната в настоящото
производство относно правата си на собственост – решение по чл. 19, ал. 3
ЗЗД, тя има права само до обема вписан в решението, а именно – съответни
идеални част от общите части на зданието, следователно и от земята под
сградата, но не и върху дворното място. Няма данни за разпростиране на
правото на собственост върху двора, извън чертите, в които се намира
постройката.
При разглеждане на иска с правно основание чл. 108 ЗС се установява,
че от влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за
окончателен, купувачите З.и са станали собственици на процесния имот – т.е.
от 16.02.2018 г. На 18.07.2018 г. те са прехвърлили апартамента и
притежаваната от тях идеална част от общите части на зданието (2/36) на Г. Г.
П.. Последният като титуляр на правото на собственост следва да бъде
признат за такъв. От страна на ответниците П.и няма заявени оплаквания в
частта на решението относно установителната част на иска. В диспозитива на
8
решението обаче тази част не е намерила отражение, което съгласно ТР от
14.03.2016 г. по т.д. № 4 от 2014 г., съставлява очевидна фактическа грешка.
В проведеното производство по чл. 247 ГПК съдът не е отстранил този
пропуск, поради което решението в тази му част следва да се отмени като се
поправи основното решение. В останалата част обаче решението следва да се
потвърди, тъй като не се касае до допусната очевидна фактическа грешка –
както и по-горе се посочи, претендираният по-голям обем от права (относно
идеални части от земя, дворно място) не е въведен в спорния предмет по
делото. Непроизнасянето на съда по тях не е нито основание за отстраняване
на очевидна фактическа грешка, нито за допълване на решенето.
Неоснователно е оплакването, че имотът не се намира във фактическата
власт на ответниците-жалбоподатели, респ. че поради този факт искът срещу
тях не следва да се уважи. Събраните по делото писмени доказателства
установяват, че ответниците са намирани в апартамента, където са
получавали книжа, вкл. от служител и на ЧСИ, а доказателства за да
опровергаят тези факти въззивниците не са събрали в хода на процеса.
Предвид казаното ревандикационната претенция срещу тях следва да
бъде уважена в очертания обем на права.
На следващо място – нужно е да се отбележи, че искът по чл. 59 ЗЗД
относно разпределението на сумите между двамата ищци и двамата
ответници е не до там прецизно индивидуализиран в молбата от 12.08.2019 г.,
но съдът е счел, че се претендира от всеки от ответниците заплащане в полза
на двамата ищци З.и на половината от дължимата сума. В този смисъл е
постановено съдебното решение и в тази му част от ищците не е постъпила
въззивна жалба, а постъпилата такава е върната с влязло в сила определение.
По отношение на претенцията по чл. 59 ЗЗД следва да се приеме, че от
16.02.2018 г. до 18.07.2018 г. ищците З.и са разполагали с правото на
собственост върху целия имот – те са имали правомощието да го владеят, да
го ползват и да се разпореждат с него. При тези данни за ищците З.и е открита
възможността, в качеството им на собственици, да претендират от лицето,
което ползва вещта им без основание, обезщетение. Съгласно запазилото
действието си Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС, когато не
са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1
ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е
9
увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД (т. 1 от соченото
ППВС). Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: 1. обогатяване на един правен
субект за чужда сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно
основание за това обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и
обедняването (която обаче не следва да е причинно-следствена, тъй като не е
необходимо обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването
– на обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или
група факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. Когато се твърди, че собственикът е лишен от ползване на
собствената му вещ, необходимо е да се установи, че той неоснователно се е
обеднил за сметка на неоснователното обогатяване на ползващото лице, като
тази отговорността на ответника се изразява в спестен пазарен наем, който би
се получил за процесния имот. Относима към настоящият спор е и практиката
в Решение № 24 от 1.06.2016 г. по гр.д. № 2968/15 г., според която дори и да
не са ползвали вещта, ответниците дължат обезщетение ако са създавали
пречки за ползването й и така са осуетили възможността собственикът сам да
се полза от нея.
В настоящия казус и в рамките на оплакванията във въззивната жалба
спорен е въпроса дали П.и са ползвали имота в рамките на процесния период.
Няма ангажирани гласни доказателства, които да установят този факт.
Събраните писмени такива обаче, ценени в своята съвкупност могат да
аргументират извода, че имотът не е бил във фактическата власт на ищците,
тъй като пречки за това са създавани от ответниците. Настоящият състав
приема, че множеството събрани писмени доказателства установяват, че
жалбоподателите-ответници са упражнявали тази фактическа власт върху
спорния имот, като дори и да не са го обитавали пряко са осуетявали
възможността това да сторят З.и. Установява се, че топлоснабдителните
дружество са оформяли партиди на тяхно име ( данни за 2017 г.), в етажната
собственост те са били титуляри на партидите за общите сметки, претенциите
за заплащането им са били отправяне към тях и пр. Оспорванията на
писмените доказателства относно техния характер на документация за
етажната собственост и качеството на лицата, които са ги съставили, са
ирелевантни. Отделно от това се установява, че по време на исковия период -
10
от 10.05.2018 г. (когато на адреса на процесния имот е връчена нотариална
покана, получена от ответницата) до датата на продаването на имота
18.07.2018 г., жилището е ползвано от ответниците. Последните са
получавали съдебни книжа и съобщения там многократно, вкл. са били
намирани на адреса от ЧСИ, пред който ответникът С. П. е заявил, че
обитават и наглеждат имота със семейството си. Тази съвкупност от косвени
доказателства прави искът основателен, тъй като въз основа на чл. 83 ЗС би
могло да се приеме, че който е ползвал вещта в различни времена (от преди
началото на исковия период и след него), то той я е ползвал и в
промеждутъка, доколкото не се доказва противното. Исковата претенция по
своето естество е основателна и след 18.07.2018 г., доколкото ищците З.и
разполагат с право на ползване, което са си запазили при прехвърляне на
имота на Г. П.. СГС обаче е уважил иска само до посочената дата, макар и да е
пропуснал да постанови отхвърлителен диспозитив. Този порок не може да
бъде саниран от настоящия състав поради липса на молба за допълване в тази
част на решението (в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК), респ. липса на жалба от
страна на ищеца за отхвърлената част на иска (за времето от 18.07.2018 г. до
10.08.2018 г.). Размерът, който е присъден от СГС не е надлежно оспорен и
същият следва да бъде потвърден, тъй като оплакванията срещу него са
бланкетни и съдът не дължи произнасяне извън контрола относно
допустимостта на решението в тази му част, а последното не страда от
пороци, правещите го невалидно. Същият извод се отнася и относно
претенцията за лихви.
Производството е прекратено с влязло в сила определение относно
исковата претенция за лихви, за периода след исковата молба, както и по
отношение на искането за признаване на право на собственост за минал
период на ищците З.и.
Следва да се отбележи, че в първоинстанционното решение е допусната
фактическа грешка, като името на Г. П. е вписано в диспозитива като Г. З..
Този пропуск не влияе на изводите на апелативния съд, но подлежи на
отстраняване, по реда на чл. 247 ГПК, безсрочно.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 260408 от 2.02.2022 г., с което без уважение е
оставена молбата на Г. Г. П. за постановяване на установителен диспозитив
по чл. 108 ЗС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение № 266041 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 16217/2018 г., СГС, І-13 с-в,
като включва в него следния диспозитив:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от Г. Г. П., ЕГН **********, срещу Д. А. П., **********, и С. Г. П.,
ЕГН **********, че Г. Г. П. е собственик на апартамент № * на ул. *** № **,
на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор
68134.103.42.1.2, заедно с избено помещение № 5 от 5, 61 к в. м. и таванско
помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на
зданието.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266041 от 08.10.2021 г. по гр. д. №
16217/2018 г., СГС, І-13 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266702 от 25.11.2021 г. по гр. д. №
16217/2018 г., СГС, І-13 с-в.
ИЗПРАЩА делото на СГС за отстраняване на очевидна фактическа
грешка в името на ищеца Г. Г. П., допусната в диспозитива на решение №
266041 от 8.10.2021 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12