Р Е Ш Е Н И Е
№……./02.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1465 описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.А.К. с ЕГН: ********** с адрес: *** срещу “Енерго-Про Продажби”
АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс -
Г, бул. Владислав Варненчик №258.
В
исковата молба ищецът
твърди, че е клиент на ответника с клиентски номер: ********** и абонатен номер:
**********.
През месец октомври
2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника е узнал, че
от него се претендира сума в размер на 7443.70 лв. по издадена фактура
№**********/30.09.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес в с. К.,
общ. П. за периода от 20.10.2017г. до 19.10.2018г., начислена като корекция на
сметка.
Твърди се, че ищецът
не е консумирал електрическата енергия, която се претендира от ответникът.
Оспорва дължимостта на сумата, твърди, че ответникът няма правно основание за
начисляването й.
Твърди, че към момента на демонтаж на СТИ на 17.10.2018г.
е липсвала нормативна уредба относно извършване на едностранни корекции на
сметки за изразходване на електрическа енергия, тъй като с решение
№1500/06.02.2017г. по адм.дело №2385/2016г. на Върховен административен съд
са отменени Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети
по т.З. от Протоколно решение №147 от 14.10.201Зг. на ДКЕВР, обнародвани в
Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г.. с изключение на чл.48, чл.49. чл.50 и чл.51 от този акт. Това решение е публикувано на основание
чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от дата 14.02.2017г.. Липсали Общи условия, съобразно разпоредбата на чл.98а, ал.2 т.6
от Закона за енергетиката.
Действащите чл.48. чл.49, чл.50 м чл.51 от ПИКЕЕ (в сила
от 16.11.2013г.) към момента на съставяне на протокола за проверката не били
достатъчни за извършване на корекционна процедура съобразно изискванията на
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
С Решение №798 от 20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на Върховен административен съд е
отменено
Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби” АД.
С Решение №595 от 17.01.2017г.
по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд, с което е отменено
Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за
достъп и пренос на електрическа енергия на „Енерго Про Мрежи” АД (със сегашно
наименование „Електроразпределение Север” АД).
Предвид
гореизложеното в случая са действащи Общите условия от 2007 година, които не са
съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Енерго Про Продажби”
АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Електроразпределение Север” АД) от Закона за
енергетиката, където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Не били налице
основанията за корекция предвидени в чл.50 и чл.48 от ПИКЕЕ, в случай, че съдът
приеме, че е налице нормативна уредба за извършване на корекция.
Твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана
периодична проверка в нормативно
определения срок.
„Електроразпределение Север” АД, не е проявило грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не може да
се приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на
електрическата енергия, а напротив същата се дължи на неизпълнение на
цитираното дружество. Поради което няма как от потребителя да бъде търсена
отговорност в лицето на процесната сума.
Твърди, че
разпоредбата на чл. 38 от ОУ на „Електроразпределение Север” АД от 2007г. изм.
през 2009г. е нищожна, противоречаща на императивни правни норми,
регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово
определени вещи, освен това противоречат на интереса на потребителя. Твърди се,
че разпоредбата е нищожна като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП по
аргумент на чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. За потребителя не е съществувала
обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума,
а и потребителят не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово
участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством средството за търговско измерване електрическа енергия.
Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми” върху
вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни правни
норми.
Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ищеца не дължи на ответникасума в размер на 7443.70 лв. по издадена фактура
№**********/30.09.2019г, за обект на
потребление находящ се на адрес в с. Кривия, общ. П. за периода от 20.10.2017г. до 19.10.2018г.
по клиентски номер: ********** и абонатен номер:
********** и
присъждане на сторените в производството разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се изразява становище, че предявеният иск е допустим,
но е изцяло неоснователен.
Налице е правно основание за възникването на оспорваното
материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от
ищците, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби” АД за потребена
електрическа енергия на стойност 7443,70 лв., конкретизирано по размер с
фактура **********/30.09.2019г. Процесната сума представлява
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер
на 39265 кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол. Ответното дружество
изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обект, находящ се в с. К., с абонатен №
********** и клиентски № **********.
На 19.10.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната
система в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север” АД, в
присъствието на абоната. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.
За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 1202369. При
проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено, че в невизуализираните регистри 1.8.3. и 1.8.4. има показания. В
регистър 1.8.1. са отчетени 2826 квтч. в регистър 1.8.2. - 9553 квтч. в
регистър 1.8.3. - 3370 квтч. в регистър 1.8.4. - 39263 квтч., в сумарния регистър
1.8.0. - 55075 квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов
такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508079 и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното
фактическо положение, същият е подписан от двама независими свидетели.
Извършената проверка на електромер с фабр. № 1114171463399573, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност. Безспорно в имота на ищците е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в
количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на
договорната връзка.
Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената
експертиза е съставен Констативен
протокол № 2220/24.09.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в
размер на 3370.1 квтч и по тарифа 1.8.4. в размер на 39265,2 квтч.
които не са визуализирани на дисплея..
Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
На 26.09.2019г. „Електроразпределение Север” АД съставя Становище
за начисляване на електрическа енергия
и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.4 - 39265 квтч. количествата ел. енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информанионната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година
назад.
На 30.09.2019г.
„Енерго-Про Продажби” АД издава фактура № **********, с което е определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 7443,70 лв.
С
писма от „Електроразпределение Север” АД (изх. № 55292/27.09.2019г.) и от
„Енерго - Продажби” АД (изх. № 55292/30.09.2019г.) са приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.
Твърди се, че е извършена корекция на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Иска се
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави изменение на предявените искове като
намалява размера им до сума в размер на 4882,33 лв., представляваща стойността
на служебно начислени количества ел.енергия в общ размер на 26244 киловатчаса
на цена 0,186036 лв. с ДДС за периода от 20.10.2017 г. до 20.06.2018 г. (за 243
дни) начислени по фактура № **********/30.09.2019 г.. За разликата над
горепосочената сума от 4882,33 лв. до първоначално предявения размер на иска в
размер на 7443,70 лв. прави оттегляне на иска и моли производството в тази част
да бъде прекратено относно сума в размер на 2561,37 лв. равняваща се на
количество ел.енергия 13021 киловатчаса от които 1080 киловатчаса на цена от
0,186036 лв. с ДДС за период от 21.06.2018 г. до 30.06.2018 г. и 11941
киловатчаса на цена от 0,197676 лв. с ДДС за периода от 01.07.2018 г. до
19.10.2018 г.. Поради това с протоколно определение от 11.03.2020г.
производството е прекратено по отношение на направеното оттегляне за сумата в
размер на 2561,37 лв. равняваща се на количество ел.енергия за 13021
киловатчаса, от които 1080 киловатчаса на цена от 0,186036 лв. с ДДС за период
от 21.06.2018 г. до 30.06.2018 г. и 11941 киловатчаса на цена от 0,197676 лв. с
ДДС за периода от 01.07.2018 г. до 19.10.2018 г..
Процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на предявените искове. Процесуалният представител на ответника моли
за отхвърлянето му.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 19.10.2018г.
е направена проверка на монтирания електромер на обекта на отчитане на
електроенергия от ответното дружество, на адрес с.К., общ.П. с клиентски номер: ********** и
абонатен номер: **********, за което е съставен Констативен протокол 1202369/19.10.2018г.. Видно от него при
проверката на електромер с фабр.
№ 1114171463399573 са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализираните
регистри 1.8.3. и 1.8.4. има показания. В регистър 1.8.1. са отчетени 2826
квтч. в регистър 1.8.2. - 9553 квтч. в регистър 1.8.3. - 3370 квтч. в регистър
1.8.4. - 39263 квтч., в
сумарния регистър 1.8.0. - 55075 квтч. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 508079 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Проверката е била извършена от двама служители на
ответника в присъствието на двама свидетели.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 2220/24.09.2019 г.-АУ-Е-000029-59041/23.10.2018 г. се установява, При софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 3370.1 квтч и по тарифа 1.8.4. в
размер на 39265,2 квтч. които не са визуализирани на дисплея..
От Становище за начислена електрическа енергия
от 26.09.2019г. се установява, че за периода от 20.10.2017г. до 19.10.2018г. е одобрено да се
начисли на ищеца допълнително общо измереното количество електроенергия от 39265 квтч., електроенергията е начислена за 2 подпериода: от 20.10.2017г. до 30.06.2018г. – 27324 квч., от 01.07.2018г. до 19.10.2018г. – 11941 квч..
Ответникът е издал фактура № **********, с
което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия,
натрупана в скрития регистър, а именно 7443,70 лв. с
ДДС за периода 20.10.2017г.
до 19.10.2018г., като за подпериода 20.10.2017г.
до 30.06.2018г. за 27324
квч. – 4236.04 лева без ДДС, за подпериода 01.07.2018г.
до 19.10.2018г. – 11941
квч.. – 1967.04 лева без ДДС.
От Писмо до Д.А.К. с изх. № 55292_КП1202369_1/27.09.2019 г.;
Писмо до Д.А.К. с изх. № 55292_КП1202369_2/30.09.2019 г.; Известие за доставяне
от 09.10.2019 г.; Известие за доставяне от 09.10.2019 г. се установява, че ответникът е изпратил
уведомление до ответника за извършената проверка на СТИ, за констатациите от
проверката и за издадената му фактура, които са получени лично от него на
09.10.2019г..
От Констативен
протокол № 11109432/05.12.2014 г. се установява, че процесния електромер с
фабричен №1114171463399573 е монтиран на 05.12.2014г. с нулеви
показания в тарифи – дневна, нощна и върхова.
От заключението на съдебно–техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че процесния
електромер е преминал задължителна проверка за годност в БИМ. Към датата на
проверка уредът е бил сертифицирано техническо средство за измерване на енергия.
Електрическата енергия в регистрите, които не са били
визуализирани на дисплея е възможно да е преминала през електромера, но това не
е сигурно. В Констативен
протокол № 11109432/05.12.2014 г. за
монтаж на електромера не са записани показанията на скритите регистри , поради
което не може да се каже дали същите са нулеви към датата на монтиране на
електромера.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на
процесното СТИ констатирано в експертизата на БИМ. Натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.4. е възможно да бъде отразено там след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера или техническа
неизправност на електромера проявила се в резултат на други фактори.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 4882,33 лв., представляваща стойността на служебно
начислени количества ел.енергия в общ размер на 26244 киловатчаса на цена
0,186036 лв. с ДДС за периода от 20.10.2017 г. до 20.06.2018 г. (за 243 дни)
начислени по фактура № **********/30.09.2019 г., за обект на потребление находящ се на адрес в с. Кривия, общ. П. по клиентски номер: ********** и абонатен
номер: **********.
Възражение за нищожност на чл. 38 от ОУ на
„Електроразпределение Север” АД от 2007г. изм. през 2009г., на основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.
Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на отрицателен установителен
иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в
процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава
имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на
електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от
избраната форма на защита.
Ищцецът носи
доказателствената тежест да докаже че че страните са в облигационно
правоотношение по повод продажба на електроенергия, че чл. 38 от ОУ на
„Електроразпределение Север” АД от 2007г. изм. през 2009г. е нищожен на
твърдените основания.
В тежест на ответника
е да докаже, че страните са се намирали в облигационно
отношение по силата на сключен действителен договор за извършване на посочените
доставки на ел. енергия, обстоятелството, че се явява изправна страна по същия,
като е изпълнил поетите с договорите задължения; вмешателството в софтуера на проценсия електромер, позволяващ
непълно отчитане на преминалата през електромера електроенергия, действащи общи
условия, уведомяването на ищцата за проведената корекционна процедура,
дължимостта от ищцата на сумата по процесната фактура.
Прието е за безспорно установено, че между
ответника и ищеца е сключен договор при общи условия за доставка на ел. енергия
за обект на потребление находящ се на адрес в с. К., общ. П. за периода по клиентски номер:
********** и абонатен номер: **********.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка
за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се е позовал ответникът при извършване
на корекционната процедура.
Правото на електроразпределителното
дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ.
С решение № 13691/08.11.2018г. по адм.
дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от
21.02.2018 год., постановено по адм.д. № 3879 по описа за 2017 год. на
Върховния административен съд, четвърто отделение, по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен
вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год..
Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното
решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на
всички.
Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен
акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са
отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил
обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г.
е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д.
№ 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно
окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен
подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира
количествата измерена електроенергия.
Отмяната на подзаконов нормативен акт
действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията,
ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната
електроенергия.
Приложима остава практиката на ВКС,
постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по
т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на
въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал
период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт
за това, а приложими се явяват единствено общите условия на
електроразпределителните дружества.
Настоящата корекция е осъществена към
момента, в който е било налице законово основание за това, и следва да се има в
предвид следното:
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се
позовава ответника за извършване на корекцията, в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съдът намира, че на първо място следва да
се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия.
Доколкото ищецът е битов абонат,
монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2.
явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3. (Т3)
и тарифа 1.8.4. (Т4). Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта
си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа
1.8.3. и 1.8.4, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ. Поради
това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50
от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като
основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл.48 от ПИКЕЕ, не и в
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл.50 от ПИКЕЕ не визира
вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде
основание за корекция по чл.50 от ПИКЕЕ.
На второ място коригираното количество
електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия
за времето от допускане на грешката до установяването й.
В настоящия случай не е ясно кога е
допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди
манипулация в софтуера на СТИ. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се
установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е
натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3. и 1.8.4.. Затова неясно е как е
определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за
начална дата на неточното отчитане период от 1 година 20.10.2017г. – 19.10.2018г.
преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в
действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият в
ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава
ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката,
съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния
протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но
началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на
пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва
да бъде извършена корекцията. Не може да се установи технически, че
претендираната ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период.
Според заключението на вещото лице в СТЕ
не може с категоричност да се твърди, че начисленото количество електроенергия
по корекционната процедура е преминало през електромера, тъй като то може да е
отразено там в резултат на човешка намеса, а и от протокола за монтаж на електромера
не е видно какви са били първоначалните показания на тарифа Т3 и Т4.
Предвид гореизложеното съдът не приема за
точно начисленото количество електроенергия на ищеца, нито приема за точно
определен периодът, за който е начислена тази електроенергия. Следва да се има
предвид, че не може да се установи по кое време на денонощието е преминала тази
енергия, за да бъде изчислена според цените за дневна и нощна тарифа.
В този смисъл предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на възражението
на ищеца за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.146, ал.1
ЗЗП съдът намира същото за неоснователно. За извършването на корекционна
процедура не е необходимо виновно поведение на потребителя. Извършването на
корекционната процедура е законосъобразно и предвидено в ПИКЕЕ обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
намиращи приложение в случая,
приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по
т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл.183 ЗЗД е неприложима в случая, тъй като по отношение
на продажбата на електроенергия са приложими специалните правила предвидени в
ЗЕ.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството
предвид уважения иск и направеното оттегляне на част от първоначално
предявените искове. На основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника също следва да
се присъдят разноски предвид оттеглените искове, по които производството е
прекратено. И двете страни са направили възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страните по делото. Съдът намира направеното
възражение за прекомерност от ответника за неоснователно предвид, че в чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС минималното възнаграждение
минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 702.19 лева, като
заплатеното от ищеца възнаграждение е в размер на 720 лева, който размер се
приближава до минималния такъв. Съдът намира за ирелевантно относно определяне
материалния интерес по делото, от който следа да се определи минималното
адвокатско възнаграждение обстоятелството, че ищецът е направил оттегляне на
част от предявените искове в проведеното по делото първо съдебно заседание.
Съдът намира за основателно направеното
възражение от процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като процесното дело не
представлява правна и фактическа сложност. Според разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС минималното възнаграждение в случая е в
размер на 702.19 лева, съдът намаля адвокатското възнаграждение на ответната
страна на 750 лева, към което следва да се прибави и ДДС, тъй като процесуалния
представител на ответника е регистриран по ДДС и така определеното
възнаграждение става в размер на 900 лева.
Ищецът е сторил следните разноски: 297.75
лева за платена държавна такса за производството, 720 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. От тези разноски на ищеца следва да се присъдят
съразмерно с уважения иск и с оттеглените искове сума в размер на 667.54 лева.
Ответникът е сторил следните разноски: 250
лева – депозит СТЕ, 900 лева с ДДС адвокатско възнаграждение намалено от съда,
от които съразмерно с оттеглените искове, спрямо които производството е
прекратено следва да се присъдят 395.72 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.А.К. с ЕГН: **********
с адрес: *** от една страна и “Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258, че Д.А.К. с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ НА „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* сумата в размер на 4882,33 лв., представляваща
стойността на служебно начислени количества ел.енергия в общ размер на 26244
киловатчаса на цена 0,186036 лв. с ДДС за периода от 20.10.2017 г. до
20.06.2018 г. начислени по фактура № **********/30.09.2019 г., за обект на потребление находящ се на адрес в с. К., общ. П. по
клиентски номер: ********** и абонатен номер: **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав
Варненчик №258 ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.К. с ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата в
размер на 667.54 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.К. с ЕГН: **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата в размер
на 395.72 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок, считано от връчване на
страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: