№ 74
гр. гр.Велинград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. АС. В. против Наказателно
постановление № 19-0367-001894 от 28.01.2020 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателката са наложени
административни наказания, както следва: 1./ глоба в размер на 850,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и 2./ глоба в размер на
10,00 лв., на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП. На осн. Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните
работи на водача са отнети общо 12 точки.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
допуснати при съставянето му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон-
неправилно било посочено, че мястото на нарушението е улица „Юндола“, в
гр. Велинград, което не съответствало на данните по делото. Допуснати били
съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението с
техническо средство-поправки в датата на протокола за използване на АТСС.
Неправилно било прието, че нарушението е извършено в населено място,
поради което изводът, че превишението на скоростта попада в стойностите,
обосноваващи прилагане на посочената санкционна разпоредба се явявало
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че мястото на нарушението е
извън населеното място, поради което чл. 183, ал.1, т. 6 ЗДвП е неприложим.
Отговорността на жалбоподателката не следвало да бъде ангажирана и за
1
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за съставомерността на което се
изисквало на датата, която се твърди, че е извършено, водачът да е
управлявал моторното превозно средство и при проверка от контролните
органи да не го представи, а в случая контролния талон бил поискан при
съставяне на АУАН на 16.12.2020г., когато В. не е управлявала превозно
средство. Иска се от съда да постанови решение, с което наказателното
постановление да се отмени. Претендират се разноски.
Органът, издал обжалвания акт, счита че е издаден в съответствие със
закона и следва да се потвърди.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. К., АК Благоевград,
поддържа жалбата.
Жалбата е подадена в срока по 59, ал. 2 ЗАНН- препис от обжалвания
акт е връчен на В. на 15.03.2021г., а жалбата е подадена на 22.03.2021г., от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2019 г., в 09,18 часа, в гр. Велинград, в близост до ГКП
„Лъджене“, в посока от гр. Велинград към с. Юндола, при разрешена скорост
за населено място от 50/км. ч. и отчетен толеранс -3 км./ч, с мобилна радарна
система № TFR1-M 564, бил заснет лек автомобил „Джип Чероки 2,8 ЦРД“, с
рег. номер РА6694ВМ, който се движел със скорост 115 км. ч.. След справка
в базата данни на МВР за собственика на управляваното МПС се установило,
че това е Г.Д.В.. Въз основа на данните от техническото средство и след
установяване собственика на автомобила, до началника на РУ Велинград
било отправено предложение да се образува административнонаказателна
преписка, тъй като при констатираното превишение на скоростта от 65 км.,
законът предвиждал наказание лишаване от право да се управлява МПС и за
него, по арг. чл. 189, ал. 4 ЗДвП, не можело да се издаде електронен фиш. С
резолюция от 09.12.2019г. било разпоредено да се образува
административнонаказателно производство. Преписката била разпределена с
резолюция от 12.12.2019. на актосъставителя мл. автоконтрольор Б.С. за
съставяне на АУАН.
Собственикът на автомобила Г.В. бил запознат с нарушението и начина
на установяването му от служителите на РУ Велинград свидетелите Б.С. и
А.Г.. В собственоръчно попълнена декларация на 16.12.2020 г. посочил, че
посочената дата и час е предоставил ползването на автомобила на съпругата
си-жалбоподателката Ц.В.. В писмени обяснения от същата дата В.
потвърдила декларираните от съпруга й обстоятелства. Контролните органи я
уведомили, че ще й бъде съставен АУАН и изискали документи за
правоуправление. В. не представила контролен талон към СУМПС.
На 16.12.2019г. на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 103710, за това че на 10.07.2019г., в 09,18
часа в гр. Велинград, ул. „Юндола“, като водач на лек автомобил с рег. номер
2
РА6694ВМ, управлява горепосоченото МПС, собственост на Г.Д.В. при КПП
Лъджене, в посока на движение от гр. Велинград към с. Юндола, при общо
въведено ограничение от 50, км./ч., със 115 км./ч., с което е нарушила чл. 21,
ал. 1 ЗДвП и че не носи контролен талон към СУМПС-нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Посочено е, че нарушението е установено и заснето с
мобилна радарна система ТFR1-M с фабричен номер 564, клип 1739 от
10.07.2019г. и че е изготвен снимков материал, показващ точен част дата и
номер на автомобила, който е показан на водача.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.01.2021г. е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което обективните признаци от
състава на нарушенията са описани по идентичен начин. Възприета е и
дадената от актосъставителя правна квалификация. С него на ЦВ. АС. В. са
наложени административни наказания, както следва: 1./ глоба в размер на
850,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн.
чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и 2./ глоба в
размер на 10,00 лв., на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. На осн. Наредба № Iз-2539 на
Министъра на вътрешните работи на водача са отнети общо 12 точки.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства: показанията на свидетелите БЛ. ОГН. СТ. и АЛ. Ш. ГР.,
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол № 3-27-18 от 06.12.2018 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 10.07.2019 г.,
справката за собственик на процесния автомобил, Декларация за
предоставяне на информация по чл. 188 ЗДвП от 16.12.2019г., писмени
обяснения на ЦВ. АС. В. от 16.12.2019 г., снимков материал от клип № 1730
от техническо средство TFR1-M № 564/10.07.2019г., с което е заснето
движението на лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. номер РА6694ВМ, писмо
на Община Велинград изх. № 11-05/161 от 14.07.2021г., писмо на Община
Велинград изх. № 11-05/176 от 29.07.2021г., извадка от КК на гр. Велинград,
писмо на Община Велинград изх. № 11-05/217 от 12.10.2021г., ведно с
извадка с фиксирани координати и извадка от действащия РП с маркирана в
жълт цвят ул. „Юндола“, писмо изх. № 11-00-289/03.11.2021г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление-Пазарджик.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189,
ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1.3 и т. 2.8 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената
форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Доколкото в случая нарушението на
скоростта е установено с техническо средство, самоличността на неговия
3
субект не е безспорно установена към датата на извършването му. Данни за
нарушителя контролните органи са получили след депозиране на декларация
по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на моторното превозно средство-на
16.12.2019 г., което е в рамките на предвидения едногодишен срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН от извършване на нарушението. В тримесечния срок от откриване
на нарушителя и в пределите на едногодишния срок от установяване на
нарушението-на 16.12.2019 г., на жалбоподателката Ц.В. е съставен Акт за
установяване на нарушението.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
самоличността на нарушителя, данни за актосъставителя и
административнонаказващия орган. Фактическите обстоятелства от състава
на нарушенията са описани по начин, позволяващ на жалбоподателката да
разбере в какво е обвинена и да организира защитата си. Установяването на
нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е с допустимите в 165, ал.1, т. 6 ЗДвП,
средства, предвиждащ използване на технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Неоснователно е възражението, че неточно е посочено като място на
извършване на нарушението ул. „Юндола“ в гр. Велинград, което опорочава
издаденото наказателно постановление до степен, налагаща отмяната му само
на това основание. Посочването на точното наименование на улицата, по
която водачът е управлявал моторното превозно средство не е съществено
обстоятелство от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Достатъчно е
да се посочи, че това е станало в населено място, което е сторено.
Възраженията на жалбоподателката по отношение на неточното посочване
мястото на нарушението са в подкрепа на поддържаната теза, че е шофирала
извън населеното място, поради което не следва да й се налага наказание по
чл. 183, ал.1, пр. 6 ЗДвП. Това обстоятелство обаче е относимо към
материалната законосъобразност на обжалвания акт и по него съдът следа да
се произнесе след събиране на доказателства.
Макар в акта за установяване на нарушението и в обжалваното
наказателно постановление да не е посочена стойността на наказуемото
превишение на скоростта, то се съдържа в приложения към преписката
снимков материал от клип № 1730 от техническо средство TFR1-M №
564/10.07.2019г., с което е заснето движението на лек автомобил „Джип
Чероки“ с рег. номер РА6694ВМ, представляващ неразделна част от него.
По материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление,съдът счита следното:
1./ В частта относно нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
4
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г./ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR-1M 564 № 4835, представляващо мобилна система за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка
№ 57-27-18/06.12.2018 г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който съгласно трайната съдебна практика с
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Представеният протокол съдържа всички изискуеми реквизити,
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.- вписани са видът и номерът на автоматизираното
техническо средство, мястото на контрол, посоката на движение,
ограничението на скоростта, че не е поставен пътен знак за ограничение,
режима на движение-стационарен, номера на служебния автомобил, в което е
поставено мобилното АТСС, начало и край на работа.
Неоснователни са възраженията, че описанието на мястото на
нарушението налага извод, че е извършено извън населеното място. Такъв не
следва от посоченото в електронния фиш като място „при КГП „Лъджене“,
нито от това, че мястото с координати Е 23.97029 градуса и N 42.02962
градуса се намира на държавен път II-84, в поземлен имот с идентификатор
1045.148.1 по КККР на гр. Велинград в местността Марина Ливада, който е
извън регулация. При използване на мобилна система за контрол,
притежаваща техническа възможност чрез външна антена да определя
автоматично разположението на уреда посредством GPS координати, които се
отразяват на всяка една изготвена снимка при работа на системата, мястото на
нарушението се индивидуализира посредством тези координати. Видно е от
приложените снимки към преписката, че на две от тях са посочени
тези GPS координати, които, ведно с изготвения протокол за използване на
АТСС сочат къде точно е било позиционирано мобилното АТСС и къде е
извършено нарушението, а именно в гр. Велинград, в посока село „Юндола“.
Установи се, че обозначеното с координати Е 23.97029 градуса и N 42.02962
5
градуса място е на 130 м. западно от ГКП „Лъджене“, който е с километрично
положение по републиканския път на км. 38+685, на 1503 м. от края на
населеното място, обозначено с пътен знак Д 12 съгласно чл. 38, б. „Г“ от ПП
ЗДвП, т.е. в рамките на населеното място, където е въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч.. На понятието населено място е дадена легална
дефиниция в § 6, т. 49 ЗДвП- застроена със сгради територия, при която
началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От представената
по делото справка от АПИ Областно пътно управление Пазарджик, се
установява, че регулацията на гр. Велинград по републикански път II-84
Звъничево-Велинград-Юндола е от км. 33+862 км. до 10+188 км., обозначено
по надлежния ред и че ГКП „Лъджене“ попада в неговите граници-намира се
на 38+685 км.. От представените по делото справки от Община Велинград-
л.60, л.36 и л.71 се установява, че мястото, където е позиционирано
техническото средство, заснело движението на автомобила е на 130 км.
западно от горския пункт и несъмнено е преди поставения пътен знак Д 12. В
представения по делото Протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е вписано, че не е поставен пътен знак за ограничаване на
скоростта и следователно важимо е въведеното законово ограничение с чл.
21, ал. 1 ЗДвП от 50,00 км., което е известно на жалбоподателката, предвид че
същата е правоспособен водач, а освен това предприемайки управлението на
МПС и била длъжна да се запознае със закона.
Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на
одобрен тип средство за измерване. От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушението е заснето мобилно техническото средство от
съответния одобрен тип, което е позиционирано в гр. Велинград, т.е. в
населено място по смисъла на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Съдът приема, че описанието на нарушението отговаря на стандарта по
42, т. 4 и чл. 57, ал., т. 5 ЗАНН. Техническото средство отговаря на одобрения
тип, което се доказва от постъпилия протокол от проверка № 3-27-
18/06.12.2018г. Периодичността на извършваните проверки на видео-
радарните системи е една година, поради което при използването си на
10.07.2019 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка. По правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото
и безпротиворечив доказателствен материал се доказа, че В. е осъществила от
обективна и от субективна страна състава на административното нарушение
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което й е наложено наказание с обжалвания
санкционен акт. От обективна страна на 10.07.2019 г. в 09,18 часа в гр.
Велинград, в посока към село Юндола е управлявала лек автомобил, с рег. №
РА6694ВМ, принадлежащо към категория В, като се е движила със скорост
от 115 км/ч, при разрешена за този тип превозно средство от 50 км.
Този извод не се опровергава от показанията на сина на Ц.В.-свидетеля
Д.В., според който на 10.07.2019г. майка му се е шофирала след него по ул.
6
„Юндола“ с около 40-50 км.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля,
от една страна поради близката му родствена връзка с жалбоподателката, а от
друга и че според него това е станало следобед, а от наличните по делото
доказателства, се установи, че движението на автомобила е заснето сутринта
в 09,18 часа.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал
моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения
пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на
извършеното превишаване на ограничението на скоростта на движение.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл. 188, ал. 1, пр. 2 ЗДвП. Доказа се по делото, че процесният лек автомобил е
собственост на Г.Д.В., който го е предоставил за ползване на Ц.В., видно от
представената от него на 16.12.2019 г. Декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП и от
обясненията на жалбоподателката то същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване
над 50 km/h е предвидено административно наказание с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв.. Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба, но не и размерът на наказанието. Превишаването на разрешената
максимална скорост е с 62 км/ч. и то попада в приложното поле на
цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване над
50 км/ч., на разрешената максимална скорост в населено място. Правилно е
била установена превишената стойност на скоростта от 62 км/ч. В акта за
установяване на нарушението и в наказателното постановление са отбелязани
измерената и установената стойност на скоростта, след приспаднатия
толеранс от измерената скорост от „минус 3 км/ч“. Максимално допустимата
скорост в населено място от категория В е 50 км/ч, поради което
установеното превишаване е с 62 км/ч., каквато е посочена в изготвения
снимков материал от заснетия с АТСС TFR-1M № 4835 клип с № 564. В
случая обаче административнонаказващият орган неправилно е определил
размера на наказанието глоба, който следва да се наложи. Превишението над
прага от 50 км./ч. на разрешената в населеното място скорост от 50 км./ч., от
който за всеки 5 км. наказанието от 700, 00 лв. се увеличава с 50 лв., е 12
км./ч., поради което на В. е следвало да се наложи глоба в размер на 800,00
лв., а не 850,00 лв., каквато е наложена. Предвид че, в настоящата хипотеза
наказанието не е във фиксиран от законодателя размер, в правомощията на
съда е да го намали, като измени наказателното постановление в тази част,
съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и
ІІ колегия.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград счита жалбата, в частта за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1
7
от ЗДвП за частично основателна, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание от
850,00 лв. на 800,00 лв.
2./ В частта относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Жалбата е основателна, поради което наказателното постановление
следва да се отмени.
Посочената като нарушена правна норма, вменява задължение за
водачът на моторно превозно средство да носи изискуемите документи,
удостоверяващи правоспособността му- свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Според изложената в обстоятелствената част на акта за установяване на
нарушението и на обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка, отговорността на Ц.В. е ангажирана при управление на моторно
превозно средство, т.е. прието е че има качеството на водач съгласно предл. 1
от § 6, т. 25 ДР ЗДвП.
В ЗДвП и правилника за приложението му не е дадена легална
дефиниция на понятието „управление“. Съдържанието му е изяснено с т. 2, а
от ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г., според което управлението
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение. Макар по делото да се
установява, че на посочената в акта за установяване на административното
нарушение и в Наказателно постановление № 19-0367-001894/28.01.2020г.,
дата и час-10.07.2019г., 09,18 часа, Ц.В. е управлявала моторно превозно
средство, от начина по който е установено това обстоятелство, не може да се
приеме за доказано, че не е носила в себе си контролен талон към СУМП.
Процесното нарушение не може да бъде установено с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган, а единствено чрез извършена физическа
проверка, при която контролният орган да изиска от водача да представи
документа и лично да се убеди, че не го носи. На 09.07.2019г. обаче такава
проверка по отношение на жалбоподателката В. не е извършвана.
За неносенето на контролен талон към СУМП по време на съставяне на
АУАН на 16.12.2019г., Ц.В. не следва да носи отговорност. Установи се, че
към тази дата не е имала качеството на водач на МПС. Според показанията на
свидетелите Г. и Г., актът за установяване на административното нарушение е
съставен след посещението им на работното място на В., по това време В. не е
управлявала МПС.
Това налага отмяна на наказателното постановление в тази част.
8
При този изход, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 144 ГПК, във
вр. чл. 78, ал. 1 ГПС на жалбоподателката се дължат разноски, съразмерно
уважената част от жалбата. Искането за заплащането им е заявено
своевременно-с жалбата, а в последното по делото съдебно заседание е
представен Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2021г. и разписка,
с което е удостоверено заплащането на разноски в размер на общо 500,00 лв.,
в брой.
Съдът съобрази възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което счита за основателно, като взе предвид
размера на наложените наказания и че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Ето защо приема, че възнаграждението за процесуално
представителство по а.н.д. 173/2021 г. следва да се намали до предвидения в
чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 300,00 лв.. Този размер ще възмезди
сторените от страната разходи за процесуално представителство.
Действително по делото са проведени седем о.с.з, но причина за отлагането
му е основно процесуалното поведение на жалбоподателката и
упълномощения от нея адвокат.
С оглед частичното уважаване на жалбата на Ц.В. се дължат разноски в
размер на 20,93 лв., които следва да се възложат в тежест на ОДМВР
Пазарджик.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0367-001894 от 28.01.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик , в частта, с която
на ЦВ. АС. В., ЕГН: **********, от гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 292,
е наложено административно наказание, глоба в размер на 850,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание глоба от 850,00 лв. на 800,00 лв. /осемстотин лева/ и
го ПОТВЪРДЖАВА в останалата част.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0367-001894 от 28.01.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която
на ЦВ. АС. В., ЕГН: **********, от гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 292,
е наложено административно наказание, глоба в размер на 10,00 лв., на
основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на ЦВ. АС. В., ЕГН:
**********, от гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 292, разноски за
9
процесуално представителство по а.н.дело 173/2021г. на Районен съд
Велинград в размер на 20,93 лв. /двадесет лева и 93 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10