ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
гр. Търговище, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 390 от 24.02. 2022 г., по ч.гр.д. № 204/ 2022 г.
на РС – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит
България” ЕООД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение
против Т. В. ИВ. от гр. Т., в частта за сумата от 922,79 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода 25.09. 2020 – 05.10. 2021 г.,
244,79 лв. – законна лихва за забава от 26.05. 2020 г. до 05.10. 2021 г.,
557,28 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 1326,10
лв. възнаграждение за услуга „Флекси“, 30 лв. такса за извънсъдебно
събиране на вземането, 67, 93 лв. – законна лихва, дължима от 05.10.
2021 г. до 25.11.2021 г. и за разноските за ю.к. над размера от 50 лв.,
като неоснователно.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от „Профи
кредит България” ЕООД, чрез ю.к. Р.И.. Излагат се съображения за
необоснованост и неправилност на постановения акт по отношение
генералния извод на съда, че клаузите за допълнителни услуги са
неравноправни. Посочва се, че съдът не може да се произнася на този
етап по валидността на договора за ПК. Иска се отмяна на
разпореждането, както и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение и в тази част на заявлението.
1
Съдът намира, че разпореждането е валидно и процесуално
допустимо. По същество е правилно. Въззивният съд подкрепя
изводите на РС – Търговище по отношение вероятната
неравноправност в клаузите на конкретния договор за кредит.
Какво се установява от доказателствата по делото: между
страните има сключен договор за потребителски кредит от 07.01. 2022
г., като на ответника е предоставена сума от 2200 лв., със срок на
погасяване от 36 месеца. Лихвата е 41%, а ГПР е 49,13%. Общо
дължима сума от 3783,99 лв. Избран пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ на стойност 660 лв. и „Флекси“ – на стойност 1540 лв.
Посочено е общо задължение по кредита и допълнителните услуги
в размер на 5893,99 лв. и месечна вноска от 166,25 лв. Има
погасителен план, в който са посочени поотделно вноските по кредита
за главница и възнаградителна лихва, както и вноските за
допълнителни услуги.
Заявителят е посочил, че кредитополучателят е заплатила пет
вноски, като след това плащанията са спрели. Кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем изцяло, на 05.10. 2021 г.
Районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност някои
от клаузите на договора за кредит да са неравноправни. Посочил е
освен това, че не е ясно как точно е сформиран ГПР, кои са
включените в него компоненти. Счита, че е налице заобикаляне на
закона и нарушаване на императивни негови разпоредби. Прието е, че
договорът е нищожен и затова се дължи връщане само на главницата.
От съдържанието на договора е видно, че пакетът допълнителни
услуги „Фаст“ дава възможност за приоритетно разглеждане на
молбата за кредит, като след одобряване на искането сумата се
нарежда до 24 часа. Допълнителната услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя погасителния си план, при спазване на
определени изисквания. Свързани със срока на кредита, като за такъв
от 24 месеца, следва да е заплатил поне три месечни вноски.
При така установените факти, въззивният съд намира, че
действително, по така предоставения пакет за допълнителни услуги, е
налице неравноправно положение на потребителя, по отношение на
кредитора. Съдът счита, че така направената уговорка за
допълнителни услуги не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията между
потребителя и търговеца. В случая съдът намира, че потребителят е
заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за
2
плащане, без изобщо да е ясно дали ще се възползва от така
предоставените услуги, като е невъзможно да бъдат преценени
икономическите ползи и последици за него от сключването на едно
такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията на чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП.
Отделно от това законът не е изброил изчерпателно хипотезите
на неравноправност, като посочва, че те могат да бъдат подобни на
изчерпателно изброените – чл. 143, ал. 2, т. 20. Не е маловажна и
сумата по така договорените услуги – тя е 58% от стойността на
кредита и равна на главницата. Очевидно е от друга страна, че
както ЗЗД, така и ТЗ, не забраняват на страните по сделките да
променят условията на договора и на практика договорените срещу
допълнително заплащане права на потребителя са такива, с които той
разполага по начало, стига да се постигне съгласие. Още повече, че чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащането на
такси и комисионни, които са свързани с усвояването и управлението
на кредита.
Но най-показателно за неравноправността е това, че
потребителят започва да заплаща веднага за нещо, без да е
гарантирано и изпълнено насрещно задължение, без да е ясно защо му
се налага допълнителна икономическа тежест и без да има
икономически обосновано остойностяване на всяка една от
евентуалните услуги. Яно е, че ако потребителят имаше избор, той не
би поел подобно заробващо задължение, много по-голямо от
задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Потребителят
винаги е по-слабата страна в подобни договорни отношения по
кредита и подобни клаузи са абсолютно неравноправни.
Видно е освен това, че договореният ГПР не включва
допълнителните такси, като само за посочения лихвен процент в
размер на 41%, според изчисленията на съда, наближава максимално
допустимия. Ако се прибави и сумата от 2200 лв. за допълнителните
услуги, ГПР надхвърля значително допустимия от 50%. Видно е, че
договорът като цяло въвежда в заблуждение потребителя, като
кредиторът използва по-силното си положение и налага изключително
неравноправни условия и действа в противоречие със закона.
Нарушена е императивна норма на закона, което прави договора
недействителен.
В допълнение към това следва да се посочи, че на жалбоподателя
е наложена и санкция от КЗП, която му е забранила да прилага
подобни агресивни търговски практики: Заповед № 1020 от 17.11.
3
2017 г. на председателя на КЗП, потвърдена от ВАС, с окончателно
решение по адм.д. №13144/ 2018 г. от 08.07. 2019 г.
Изложените в жалбата доводи са неоснователни по
съображенията, посочени от въззивния съд.
С оглед на това, жалбата е неоснователна изцяло и следва да се
остави без уважение.
По разноските. Те остават за сметка на жалбоподателя, предвид
изхода от делото.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Профи кредит България”
ЕООД гр. София, против разпореждане № 390 от 24.02. 2022 г., по
ч.гр.д. № 204/ 2022 г. на РС – Търговище, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4