Р Е
Ш Е Н
И Е
№32, 23.04.2021г.,
град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и пети
март две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка
Атанасова
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 732 по
описа за 2020г.
Предявени са искове по чл.45 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И.Р.Н.,
която твърди, че през 2015г. започнала връзката им с ответника. Запознали се
в ресторант „Сръбска скара”, в който
работела като сeрвитъор, но се познавали визуално от преди това. В началото на връзката
отношенията им били добри. Той работел в Словения като треньор по конен спорт и
в областта на селското стопанство. Тя работела на две места, за да си осигуря
по-високи доходи. М. се връщал през няколко месеца. В края на 2017г. М. й
написал в „Мссинджър” по „Фсйсбук”, че му трябват пари, за да се прибере
обратно в България и ищцата му изпратила. След първия превод той продължил по
същия начин да й иска пари. Обикновено искал по 1000лв. за път. Тя му ги
превеждала по банкова сметка *** „Юробанк България.
В края на 2017г.изтеглила първия
кредит от „УниКредит Булбанк” АД в размер на 2 000лв, който дала на М.. Сумата
от кредита предала лично на М. в ресторант „Сръбска скара” През м.декември
2017г. изтеглила втори кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 4000лв. С
парите от кредита погасила първия кредит, а разликата от 2000лв. отново предала
на М. в „Сръбска скара”. В края на м.декември 2017г. ответника започнал да й
предлага да правят общ бизнес, като за целта закупят на името на двамата имот в
района на гр.Трявна, който да ремонтират и превърнат в къща за гости. На
03.01.2018г. М. й поискал 2000 лв., защото имал висящо дело и му трябвали да
плати за защитник и да уреди отношенията си с пострадалото лице. Ищцата
изтеглила трети кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 8200лв. Част от
кредитната сума в размер на 2000лв. предала на приятеля на М., който се казва
Калоян, и който й бил поръчител за кредита. През м.януари 2018г. ответника
заминал за Словения, като от там започнал да иска от нея пари за покупка на
имот на името на двамата в района на гр.Трявна. Това продължило няколко месеца.
През това майката на М. заминала при него в Словения. В края на м.април 2018г.
ищцата му се обадила, че кредит в размер на 25 000лв. ще й бъде отпуснат от „СЖ
Експресбанк”. Ответникът се прибрал заедно с майка си в България. Ищцата
изтеглила в брой, на каса в банката сумата от 24 700лв. на 30.04.2018г. и
предала сумата на ответника в ресторант „Сръбска скара”. Той и казал, че ще се
обади на продавачите и ще отидат двамата, за да направят прехвърлянето. М.
обаче не й се обадил. В края на месец м.2018г. М. й се обадил и казал, че си
купил имот, но не й показал нотариален акт. Ищцата очаквала да започнат ремонт
и да го ползват като къща за гости, за да има приходи и да върне заема. М. й поискал пари за ремонт,
като й обяснил, че всичко върви по план. Ищцата отново ме дала 3000лв. Парите й
дала дъщеря й, М.Н.Т.. М. взел парите. М. заминал за Словения на 29.05.2018г.,
като се наложило да му даде 600лв. В края на лятото на 2018г. М. отново й
поискал 1000лв., за да се прибере в Словения, тъй като отново се бил върнал в
България в края на юни или началото на юли 2018г. Ищцата изтеглила заем от „Изи
Кредит” и му дала цялата сума от заема. Ищцата била поръчала дърва за
с.Гороцвет, където живеят родителите на ответника. Била му купила и верига за
машината за рязане на дърва. В края на 2018г. М. и две семейства, негови
приятели ходили на вилата в с.Станчов хан, общ.Трявна. Не 05.01.2019г. ищцата дала 300лв за път на ответника и той заминал
за Словения. През м.май 2019г. ищцата започнала работа Созопол. На 17.06.2019г. теглила кредит от „Стик- Кредит” в размер на
1000лв, които трябвали на М., за да си отпразнува рождения ден. През 2019г.
ищцата и сина й Траян давали на няколко пъти пари на М., вкл. и в Словения.
През м.септември 2019гг му изпратила 1000лв. за път.
На 01.10.2019г.ищцата започнала
работа в хотел „Вила де ла Роса”, като цялата и заплата отивала за погасяване
на теглените кредити, сумите от които била дала на М.. Таяла надежди за общ
бизнес с М.. В телефонен разговор М. казал на дъщеря й, че вилата е купена от двамата
и, че ще я правим „къща за гости”. След това отношенията им с М. се влошили.
Той предложил да се разделят, като не уточнил как ще уредят финансовите си
отношения. Последният им разговор бил на 18.03.2020г., след което ищцата си
ангажирала адвокат, който направил справка в Имотния регистър и установил, че
на 22.05.2018г. М. е закупил имота в с.С. хан, общ.Трявна само на свое име и тя
не фигурира като собственик.
Тъй като се почувствала излъгана на
24.04.20г. подала до РП-Разград Жалба с вх.№1111/20, в която описала
ситуацията.
С оглед изложеното счита, че за нея
е възникнал правен интерес от предявяване на главен иск с правно основание
чл.45 и сл. от ЗЗД срещу М.Б.Д. за заплащане на обезщетение за причинените й
имуществени вреди от негово противоправпо поведение-въвеждане в заблуждение, че
с предадена му от нея парична сума в размер на 24 700лв. ще закупи съсобствен
имот в района на гр.Трявна, ведно със законната лихва считано от датата на
довършване на деликта-датата на придобиване на имота на негово име на
22.05.2018г до датата па изплащане на главницата, а при условията на
евентуалност и от предявяване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка за
сумата от 24 700лв, предадена на Д. с уговорка да закупи съсобствен имот в
район на гр.Трявна, който да бъде преустроен в къща за гости.
Ответникът М.Б.Д. оспорва исковете. Значителна част от
изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на истината, а
онази малка част, от възпроизведените събития, които биха могли да се приемат
за достоверни са изопачени и интерпретирани от страна на ищцата по начин, който
да му вмени вина, и пречупени през призмата на чл.45 ЗЗД да послужат като
основание за предявяване на настоящият иск.
Не отговаря на истината, че с
ищцата са във „връзка“ от 2015г. Не отрича, че се познава с ищцата от 2002г.
и са установили приятелски отношения, но нищо повече. Желанието й, отношенията
им да преминат на друго ниво, различно от чисто приятелското били невъзможни,
тъй като ответникът работи в чужбина и от години има сериозна връзка със жена,
с която на практика е във фактическо съжителство.
Не отговаря на истината твърдението,
че периодично му е давала суми, които са му трябвали за да се прибира в
България. Въпреки, че възнаграждението, което получава, работейки в чужбина не
е високо, това не означава, че не е разполагал със средства за да се завръща в
България.
В исковата молба се твърди, че в края
на 2017г. ищцата е теглила няколко последователни кредита - три на брой, при
това само в рамките на един месец, като сумите били предавани на него. Такива
суми не твърди, че не е получавал! За какво са теглени парите, и за какво са
харчени, не знае.
По отношение на кредита, изтеглен от
„Уникредит Булбанк“ АД, И. лично го помолила за съдействие и помощ, тъй като
имала ниски доходи, които не й позволявали да покрие изискванията на кредитната
институция за предоставяне на потребителски заем и имала нужда от поръчител.
Ответникът не можел да й стане такъв, предвид това, че също не отговарял на
изискванията. Ето защо, помолил негов приятел- Калоян Георгиев Господинов,
когото тя също познавала, да й стане поръчител. Защо и за какво тя му е
предавала сумата от 2000лв., и дали той действително е получил такава сума, не
знае и не се е интересувал.
През визирания в исковата молба
период - 2017/2019 година, И. го помолила да закупи и достави за нейна сметка
лек автомобил от Словения. Той изпълнил тази нейна поръчка. Тъй като тя не
разполагала със сумата за заплащането на автомобила се споразумели същият да ми
бъде изплащан на вноски. Така в продължение на няколко месеца тя му предавала различни
суми, които били за погасяване на дълга й към мен, възникнал от заплащането на
продажната цена на автомобила. Самият автомобил й го прехвърлил по надлежен ред
с договор с нотариална заверка на подписите.
През 2018г. ответникът бил на гости
при приятели в Тревненския балкан. Очарован от мястото, взел решение да си
закупи имот. Огледал няколко къщи. В една от срещите си с И. споделил
намерението си, както и факта, че в момента не разполага с необходимата сума.
Никога не е предлагал съвместно да закупят този имот, или пък да правят
съвместен бизнес! Нещо повече, аз когато разбрал, че на нея й допада идеята за
закупуване на имот и предложил тя да го закупи на свое име. Тогава тя
категорично отказала, но му предложила да му осигури парите за закупуването на
имота, като за целта изтегли заем, който той в последствие да погасява, тъй
като тя с нейните доходи няма да има възможност да го прави. Съгласил се!
Последвали телефонни разговори и кореспонденция, чрез Фейсбук, в която тя му
съобщавала докъде е стигнала процедурата по предоставянето на кредита. Вярно е,
че през м.май 2018г., се върнал в България, и ищцата в изпълнение на обещанието
си му предала сума в размер на 20000лв, от която на следващия ден му поискала
да й върне 1000лв, за да разплати някакви задължения. Ответникът твърди, че не
знае какъв размер кредит е теглила ищцата. Той е получил реално от нея 19000лв.
Ответникът научил, че месечната вноска е около 400лв., които той трябва да й
дава. Т.е. той бил длъжен да плаща вноската по целия кредит, която сума реално
не е получил.
След като вече имал необходимата сума,
закупил имота, след което започнали и големите му неприятности с ищцата.
Независимо от това, че редовно си плащал
определената вноска, тя започнала ежедневно да
упражнява психически тормоз. Всеки опит да парира тези обаждания и
съобщения водел по повишаване на агресията от нейна страна. Принудил се
блокирам разговорите и съобщенията от нейния телефонен номер, но тя започвала
да му се обажда от други номера, като исканията й били: „Върни ми парите!“;
„Искам си имота! Имота си е мой!“; „Ти си само мой и на никоя друга“ и т.н.
Понеже аз той й отговарял, тя започнала по същия начин да тероризира неговите
близки, приятели, роднини, и жената, с която живее. Това, продължава и до сега,
като в тази връзка са подавани жалби и до прокуратурата.
Не знае ищцата да е давала пари за
ремонт на закупения от него имот, както и да е извършвала каквито и да е
фактически действия по ремонта на този имот, поради което твърдението й за
предаването на суми за ремонт и за заплащане на „майстори от село Гороцвет и на
други майстори за ремонт на къщата“ е несъстоятелно. Такива майстори в имота
никога не е имало!
Изненадващо за него е и описаното
обстоятелство, че тя е обгрижвала родителите му, докато бил в Словения, като им
купувала дърва за огрев, верига за машината за рязане на дърва, т.н. Отрича
тези твърдения.
Въпреки напрежението между им,
ответникът не е спирал да плаща месечните вноски за кредита от 400лв., от който
получил 19000лв.
Оспорва да е получавал пари от сина
на ищцата. Със синът й се запознал задочно по телефона, когато тя работейки
някъде в Созопол, по сигнал на нейния работодател се озовала в полицията. Тогава
синът й му се обадил да го пита дали знае нещо и да му иска обяснения. В
последствие научил, че тя е има проблеми с алкохола. Твърди, че впоследствие
разбирал, че не само той е бил обект на подобен психически тормоз от нейна
страна, но и в подобна ситуация са попадали и предишните й работодатели.
По никакъв начин не е въвеждал в
заблуда ищцата с обещания за съвместен живот и съвместен бизнес. Не отрича, че
е получил от нея сумата от 19000лв, която е използвал за закупуване на имот, но
не е давал обещания, че имота ще бъде придобит съвместно. Нещо повече,
получената от сума изплащам по начина определен от ищцата на ежемесечни вноски,
необходими за обслужването на тегления от нея банков кредит.
До момента на ескалиране на
отношенията им сумите предавал на ръка, но след този момент, а именно от
м.октомври 2019г., сумите превеждал само по банков път.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, че се познават
от 2002г., като свидетелите водени от ищцата /нейна дъщеря и колежка/ твърдят,
че те са имали не само приятелски отношения, но и романтична връзка от няколко
години. Ответникът пребивавал /работел/ в Словения, но се връщал и в България.
Според свидетелките ищцата нееднократно му е изпращала парични суми, които
ответникът й е искал, най-често за да се прибере в България.Свидетелите на
ответника също не отричат, че двамата са се познавали, като св.Господинов
твърди, че е ходил при И. с М.. Св.Сълзица Петкова е фактическа съжителница на
ответника, която твърди, че двамата са били само приятели и не са имали интимна
връзка. Твърди също, че са й били известни приятелските отношения помежду им,
като ищцата обаче имала романтично намерения към ответника, на които той обаче
не откликвал.
По делото е приложена
телекомуникация на страните, в която същите са провеждали множество разговори,
като са се обръщали един към друг с „Мило“ и „Слънце“. Същите са обсъждали и
вилата в Трявна, като в месинджър чата има множество снимки на „вилата“ в
Трявна.
На 30.04.2018г. ищцата изтеглила
потребителски кредит от СЖ Експресбанк АД за сумата от 25000лв., по който съдлъжник
е Т. Н. Т., нейн син. На същата дата ищцата изтеглила на каса 24700лв., които
твърди, че предала на ответника на ръка. Последният твърди, че е получил от нея
20000лв., като на следващия ден тя си поискала обратно 1000лв. За тези
твърдения и на двете страни липсват писмени доказателства, като установяването
на тези факти е недопустимо със свидетелски показания, съгласно разпоредбата на
чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК.
Видно от приложената справка от
ЕАгенцията по вписванията на 22.05.2018г. ответникът е закупил поземлен имот с идентификатор №68823.503.20 с
площ от 355кв.м., находящ се в спирка Бъзовец, обл.Габрово,общ.Трявна,
с.Станчов хан, ведно с находящата се в имота еднофамилна жилищна сграда /вилна
сграда/ с площ от 65кв.м.
Според свидетелите на ищцата, тази
къща следвало да бъде на името на двете страни, а не само на ответника. От
факта, че ответникът е единствен купувач на къщата ищцата се почувствала
измамена, поради което подала и жалба в полицията. С постановление от
27.08.20г. РРП е отказала да образува ДП по пр.№1111/20г. срещу ответника
поради липсата на престъпление.
По делото са приложени извлечения
от сметката на ищцата и платежни документи от ответника, от които се
установява, че ответникът е превел по сметка на ищцата, както следва: 399.96лв.
на 09.10.19г., 401.91лв. на 06.11.19г., 399.96лв. на 22.01.20.,399.96лв. и
205евро на 20.02.20г., 399.96лв. на 18.03.20г.,205евро на 05.05.20г.,205евро на
27.05.20г.,205евро на 24.08.20г.,205евро на 23.09.20г., 4000лв. на
06.11.20г.,400лв. на 26.11.20г.,400лв. на 02.12.20г.,400лв. на 22.12.20г.,
400лв. на 23.12.20г., 399.96лв. на 02.03.21г., 399.96лв. на 23.03.21г. или общо
11206.36лв.
По делото са събрани доказателства
за наличието и на други облигационни отношения /продажба на лек автомобил/,
които не са предмет на заявената искова претенция.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищцата твърди, че ответникът с действията си
/поддържане на усещането за наличие на интимна връзка и съвместно бъдеще,
купувайки общ имот/ умишлено я въвел в заблуждение, че с предадена му от нея
парична сума в размер на 24 700лв. ще закупи съсобстисн имот в района на
гр.Трявна.
По делото са събрани гласни
доказателства, че ответникът съзнателно е поддържал поведение, с което да убеди
ищцата, че двамата имат интимна връзка и има намерение за съвместен живот.
Множеството платежни нареждания и месинджър кореспонденция безспорно налагат
извода, че в съзнанието на ищцата в резултат на действията на ответинака е
съществувало твърдо убеждение, че двамата имат силно романтична връзка. При
кореспонденцията страните са използвали обръщения като „мило“ и „Слънце“ ,
които подкрепят твърдението на ищцата за наличието на обективирана романтична
връзка, в която ищцата подтикната от чувствата си е изпращала парични средства
на ответника. Преводни документи за това има още от 2017г. Твърденията на
ответника за липса на такава връзка стоят нелогично на базата на събраните по
делото доказателства, а именно, че е демонстрирал пред трети лица близки
отношения с ищцата. За да получи множество парични преводи, ответникът често е
поставял като условие да се прибере в България. Всичко това налага извода с
оглед и твърдението на самия ответник, че същият съзнателно е накарал ищцата да
приеме, че двамата имат романтична връзка, която в действителност той не е
искал. Тогава се следва логичния въпрос каква е била целта на ответника, за да
поддържа съзнание у ищцата за наличието на връзка. Като логичен отговор следва
твърдението на ищцата за финансова изгода. Ищцата нееднократно и сравнително
редовно е превеждала парични суми на ответника в продължение на няколко години,
като обратни преводи започват да се появяват едва след подаването на жалба от
нейна страна. Първият от тях е от 09.10.19г.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на отвнетника и настъпилата за
ищцата вреда.
Страните не спорят, че ищцата е
изтеглила кредит, който е предоставила на ответника. Спорен е единствено
размера на предадената сума. Тъй като същата е над 5000лв., то свидетелските
показания в тази насока са недопустими. Предвид на това ,съдът намира че ищцата
е предала на ответника от изтегления договор за кредит сумата от 20000лв., а не
24700лв.Също така остана недоказано и твърдението на ответника, че е върнал на
следващия ден сумата от 1000лв.
Налице са платежни документи от
ответника за извършени парични преводи към ищцата общо за 11206.36лв. Същите са
извършени в периода 09.10.19г.-25.03.21г. Т.е. е сумата 20000лв. неизплатена от
ответника към ищцата е останала сума от 8793.64лв. Тъй като ищцата претендира
единствено имуществени вреди, по повод тегления от нея и предаден на ответника
потребителски кредит в приетите от съда размери, то съдът намира, че ответникът
е причинил с действията си имуществени вреди в размер на 8793.64лв.
Ответникът съзнателно е извършвал
действия, с които да създаде убеждение у ищцата за наличието на интимна връзка
между с цел закупуването на съвместен имот, като същият не е имал намерението
да закупи имота на името на двамата.
Воден от гореизложеното, съдът намира че искът се явява частично основателен,
с оглед направените в по-голямата си степен плащания от страна на ответника,
след предявяването на иска.
С оглед произнасянето на съда по
първия предявен иск, съдът не дължи произнасяне по предявеният в условията на
евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.
По разноските: Ответникът с
поведението си е станал причина за предявяването на иска, поради което същият
дължи разноски на ищцата в пълен обем. Поради същата причина на него не му се
следват такива.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Б.Д. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Н. ***, ЕГН **********
сумата от 8793.64лв./осем хиляди седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет
и четири стотинки/,претърпени имуществени вреди причинени от неговото
противоправно поведение /въвеждане и поддържане на заблуждение у ищцата/, ведно
със законната лихва считано от
15.06.20г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
8793.46лв. до първоначално предявения размер от 20000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Б.Д.
да заплати на И.Р.Н. сумата от 1003лв./хиляда и три лева/ съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: