№ 64
гр. Ямбол, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело
№ 20232330102903 по описа за 2023 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД
гр.София против Я. Х. В. от гр.Я., с която се претендира да бъде признато за установено, че
в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземането по договор № **********,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд - Я., а именно: 5625.79 лева - главница по
договора за кредит; 1171.61 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2023 г.; 734.39 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Иска се присъждане на разноските,
както в заповедното, така и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 08.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, чийто
правоприемник е ищеца „Юробанк България“ АД и ответницата Я. Х. В. е сключен договор
за потребителски паричен кредит № ******************, по който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя заем в общ размер на 9000.00 лева за срок от 73 месеца -
до 20.02.2023 г., като заемът следва да бъде върнат на равни месечни вноски всяка в размер
на 258.14 лева, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Сумата, предмет на
договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и
посочена в договора за кредит. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника
е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят е заплатил и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
1
Между страните по договора за кредит е сключено споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит предвид
извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г., причинено от вируса COVID - 19.
Съгласно това споразумение ГПР по договора за кредит остава непроменен, като лихвата,
начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период,
е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план па споразумението и
новият им размер е 259.03 лева.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № ********** на
20.11.2020 г., като към тази дата са погасени 45 месечни вноски и от тази дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. По тези причини ищецът е предявил
вземането си по заявление по чл.410 от ГПК, в което производство е издадена заповед за
изпълнение, но длъжникът не е намерен на адреса, което е довело да завеждане на
настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Я. Х. В. чрез назначеният й особен
представител адв.Г.Д. от АК Я. е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и желае отхвърлянето му. Заявено е, че в случая не изготвен и предоставен на
крудитополучателя Стандартен европейски формуляр в съответната форма /образец/,
съгласно приложение № 2 от ЗПК преди сключване на Договора за потребителски кредит, с
цел предоставяне на пълна и достатъчно разбираема информация, чрез който потребителят
своевременно да се ориентира за основните параметри на предлагания договор. Кредиторът
не е спазил изискванията на чл.10, ал.1 (шрифт не по-малък от 12 за всички елементи на
договора), както и чл.11, ал.2 от ЗПК относно ОУ. Общите условия са неразделна част от
Договора за потребителски кредит, като всяка страница се подписва от страните по
договора. Не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа твърденията на кредитора
за обявена предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор за кредит преди
депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на 29.05.2023 г.
Въпреки, че формално в договора е посочен Годишен процент на разходите в размер
на 18,71 %, се счита, че императивната норма на разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
нарушена, тъй като фиксираната сума на кредита е в размер на 9000 лв., но са добавени
застрахователна услуга - „Застрахователна премия“, увеличаваща задължението на
кредитополучателя с още 3679,20 лв. и „Такса ангажимент" на стойност 225 лв. Тези суми са
калкулирани в „Обща стойност на плащанията“ и същите са в размер на 17 995,96 лв.
Според ответницата, не е спазено правилото за изчисляване размера на ГПР и посоченият в
договора 18,71 % не е изчислен съобразно изискванията на единната формула, залегнала в
ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, тъй като не става ясно дали посочените елементи,
увеличаващи размера на дълга са включени при изчисляване на ГПР. Липсата на разхода
„Застрахователна премия“ в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК, а от друга страна при посочен в договора ГПР в
размер по-нисък от реалния, несъмнено е налице заблуждаваща и нелоялна търговска
2
практика от страна на кредитната институция.
Оспорени са още размера и периода на претенцията си за договорна лихва, както и
изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
В съдебно заседание ищецът „Юробанк България“ АД не изпраща законен или
процесуален представител, но с писмени молби поддържа заявената претенция.
Ответницата Я. Х. В., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, а
възраженията по предявения иск се поддържат от особения представител адв.Г.Д..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ ****/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., П. чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България /понастоящем с правоприемник
„Юробанк България“ АД/, с което се претендира издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Я. Х. В. за следните суми: 5625.79 лева - главница по договор за кредит №
**********/8.03.2016 г.; 1171.61 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2023 г.; 734.39 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Съдът е уважил искането и е издал
заповед *******/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
претендираните суми и разноски по делото. Длъжникът В. не е била намерена на адреса,
което е довело до предявяване на иска при условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
В настоящото установително производство ищецът е представил писмените
доказателства, представени от него със заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта **********/8.03.2016 г. между „БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ****************** - кредитор и Я. Х. В., ЕГН ********** –
кредитополучател, на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 9 000,00
лв. В договора е посочено още, че застрахователна премия „Защита на плащанията“ е с
размер 3 679,20 лв.; такса ангажимент е в размер на 225 лв.; броят на погасителните вноски
73 бр. месечни вноски, всяка в размер на 246,52 лв., съгласно погасителен план; общата
стойност на плащанията е 17 995,96 лв.; Годишният процент на разходите /ГПР/ е 18,71 % и
договореният лихвен процент е в размер на 16,28 %.
Представени са Условия на договора, подписани от страните и според чл.5 от същите
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
3
всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
по събиране на вземането.
Съгласно чл.2 от Условията по договора размерът на предоставения с този договор
заем е равен на сумата посочена в поле „общ размер на кредита“. Размерът на кредита за
покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент и сумата в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част
от всяка месечна погасителна вноска посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
Кредитополучателя заплаща и такса ангажимент посочена в съответното поле срещу което
кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове, като таксата се заплаща при усвояване на кредита с
удържането й от общия размер на кредита.
Видно от споразумение за отсрочване на погасителни вноски към процесния договор
за потребителски кредит, предвидено в т.6 от Условията, ответницата е подала заявление,
съдържащо данни за временни затруднения, настъпили като пряка последица от
извънредното положение на 13.03.2020 г. и е сключено споразумение за отсрочване на
погасителните вноски. Уговорено е плащането на месечните вноски № 50, 51, 52, 53, 54 и 55
да се отложат за период от 6 месеца /гратисен период/, вследствие на което срокът по
кредита се удължава, а размерът на месечните погасителни вноски се променя. ГПР остава
непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора и останала непогасена по време на
гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния плана
на споразумението.
По искане на страните по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице представи основно заключение, корекция на това заключение и
допълнение към същото. Вещото лице въз основа материалите по делото, направените
справки и изчисления, дава заключение, че по Договор за кредит ***********08.03.2016 г. е
усвоена сума в размер на 9 000 лв., от които: превод по сметка на ответника на 09.03.2016 г.
- 8 775 лв. и такса ангажимент - 225 лв. В периода 18.04.2016 г. - 04.05.2020 г. по процесния
договор са постъпили плащания в размер на общо 11 120,68 лв., с които са погасени:
главница - 4 281,41 лв.; възнаградителна лихва - 4 470,47 лв. и застрахователна премия - 2
368,80 лв. След обявяване на предсрочната изискуемост, в периода 17.12.2021 г. - 08.08.2022
г. по договора са постъпили плащания в размер на 650лв., с които е погасена единствено
част от начислената лихва за забава.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.05.2023 г., непогасените
задължения по Договор **********/08.03.2016 г. са в размер на 7 289,90 лв., от които:
главница 5 625.79 лв. /главница 4 718.59 лв.+застрахователна премия 907.20 лв./;
възнаградителна лихва за периода 20.11.2020 г.-20.02.2023 г. - 1 171.61 лв., в т.ч. лихва
кредит - 846.35 лв. и лихва отлагане - 325.26 лв. и мораторна лихва за периода 20.12.2020 г.
- 05.05.2023 г. - 1 382,61 лв. Към датата на изготвяне на заключението вещото лице е
изчислило мораторната лихва в размер 1212,10 лв. за периода 30.05.2023 г. – 28.12.2024 г.
4
На поставените от ответната страна въпроси, вещото лице е дало заключение, че ГПР,
посочен в договора за кредит в размер на 18,71 %, е определен в съответствие с
изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК и
включва договорената между страните възнаградителна лихва и такса ангажимент.
Посоченият в процесния договор за кредит ГПР съответства на разпоредбата на чл.19 ал.4
ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, тъй като касае
допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.
Същата не е финансирана от Банката, а клиентът заплаща месечна премия до момента, в
който иска да се възползва от покритието по полицата. Такса ангажимент се заплаща от
кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия
размер на кредита. Такса ангажимент е включена при изчислението на ГПР.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е предявен вследствие издадена заповед за изпълнение и
невъзможност същата да бъде връчена на длъжника, а е връчена по чл.47 ал.5 от ГПК,
съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска за частично основателен по следните
съображения:
Съдът намира за безспорно установено от представените по делото доказателства, че
на 08.03.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит между страните по делото за
сумата 9000 лв.; че отпусната сума по кредита е усвоена от кредитополучателя, като при
усвояването на кредита кредиторът е удържал сумата 225 лв. - такса ангажимент и
преведената на кредитополучателя сума по договора е 8775 лв., както и че задължението на
кредитополучателя към кредитора при кредит в размер на 9000 лв. е с обща стойност на
плащанията за връщане на заетата сума в размер 17995.96 лв.
Съдът намира за основателни възраженията на ответника по делото за това, че в
нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК кредиторът не е предоставил на кредитополучателя
предварително стандартен европейски формуляр в съответната форма, чрез който
потребителят своевременно да се ориентира за основните параметри на предлагания
договор, тъй като нито в заповедното, нито в настоящото установително производство
ищецът кредитор по договора не представи СЕФ. Обстоятелството дали съгласно чл.10, ал.1
от ЗПК е договорът за кредита изготвен при шрифт 12 по делото не бе установено нито от
ищеца, нито от ответника направил това възражение.
Основателни съдът намира възраженията на ответника за това, че няма представени
Общи условия на договора, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК са част от изискванията, при
неспазване на които съгласно чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
5
недействителен. Общи условия по делото не са представени и съдът не може да приеме
възражението на ищеца за това, че за Общи условия следва да бъдат приети представените
като част от договора за потребителски кредит Условия по договора, тъй като същите са
подписани на всяка страница, както от кредитора, така и от кредитополучателя.
Действително изискванията при представяне на Общи условия са и същите да бъдат
подписани на всяка страните от кредитополучателя, но в случая Условията по договора не
могат да бъдат приети за Общи не само, защото не са наименовани така, но и защото от
съдържанието им става ясно, че касаят конкретния договор за кредит, а не общо
сключваните от дружеството договори за кредит.
Няма представени доказателства за това кредиторът да е обявил по надлежния ред за
предсрочно изискуем процесният договор за кредит. Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост. В настоящият случай ищецът не е представил доказателства да е упражнил
правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а счита, че същият е станал
такъв, тъй като ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на
20.11.2020 г. и счита договора за предсрочно изискуем на основание чл.5 от същия, считано
от 20.12.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
Както се посочи по-горе ищецът съгласно разясненията дадени в ТР № 4/2014 г. не е
изпълнил задължението си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на
заявлението в съда, поради което и същият не може да бъде приет за такъв, а задължението
на ответницата по договора за кредит е поради това, че срокът на договора е изтекъл,
включително и след удължаването му с 6 месеца, съгласно подписаното допълнително
споразумение, а именно до 20.12.2022 г.
Относно възражението на ответницата за това, че посоченият в договора за кредит
ГПР 18.71 % не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗПК, съдът намира същото за
основателно. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит/. На поставения в тази връзка въпрос вещото лице е дало заключение, че в случая
ГПР в размер 18.71 % е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК,
съгласно формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва договорената между страните
6
възнаградителна лихва и такса ангажимент, т.е. при изчисляване на ГПР не е включена
посочената в договора за кредит застрахователна премия.
Съдът не приема заключението в частта, в която вещото лице определя за правилно
изчислен ГПР по процесния кредит. Действително определеният в договора размер на ГПР
от 18.71 % не надвишава 5 пъти размера на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 от
ЗПК. В същото време обаче от договора за кредит е видно, че освен заплащането на
възнаградителната лихва, която е в размер на 16.28 % са предвидени заплащане и на такса
ангажимент 225 лв. и застрахователна премия в размер 3679.20 лв. Тъй като ищецът не е
представил в случая договор за застраховка „Защита на плащанията“, съдът изхожда
единствено от формуляра на настоящия договор за кредит, в който заплащането на
застрахователна премия е включено в предварително изготвения от кредитора формуляр. От
това обстоятелство за съда следва извода, че сключването на договор за застраховка е
задължително условие за получаването на кредита, както бе цитиран и по-горе чл.2 от
Условията по договора, че посочената сума за застрахователна премия е разделена на равен
брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план на
договора за кредит. След като сумата на застрахователната премия е част от погасителния
план на договора за кредит, съдът счита, че същата на още едно основание представлява
задължително условие за получаване на кредита. По тази причина заплащането на
застрахователната премия е следвало да бъде включено в ГПР съгласно § 1, т.1 от на ЗПК,
но това категорично не е направено. В ГПР по процесния договор за кредит като разход е
включена таксата ангажимент, както посочи вещото лице, но не е включена и сумата
дължима по застрахователна премия, която също е разход пряко свързан с договора за
кредит. След като застрахователната премия като разход по договора за кредит не е
включена при изчислението на ГПР, същият не отговаря на обективните предпоставки за
изчислението му.
От процесния договор за кредит, при съпоставка на предоставения размер на кредита
9000 лв. и крайната обща стойност на плащанията по договора в размер 17 995.96 лв. е
видно, че е налице надвишаване с 50 % на заетата сума, което означава, че реалното
оскъпяване на кредит надвишава 5 пъти размера на законната лихва, а това води до
нищожност на клаузата за ГПР на основание чл.19, ал.5 от ЗПК.
В обобщение на изложеното, съдът счита, че договорът за кредит е нищожен в
частта, в която е изчислен ГПР в размер на 18.71 %, който размер не съответства на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и с оглед липсата на общи услови към договора за
кредит – чл.11, ал.2 от ЗПК същият е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2023 г. непогасеното задължение по договора за
потребителски кредит за главница е в размер 4718.59 лв. и това е размерът, за който следва
да бъде уважен предявения установителен иск. В останалата част задължението на
7
кредитополучателя е недължимо по смисъла на чл.23 от ЗПК и иска в тази част искът следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в заповедното производство съразмерно уважената част в размер 125.70 лв.,
както и в установителното производство в размер 626.88 лв., в които разноски при
изчислението съразмерно уважената част от иска съдът е включил 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, а не претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от „Юробанк България“ АД, ЕИК ****************** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260,
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., П. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. Х. В., ЕГН ********** от гр.Я.,
******************, представлявана от особен представител адв.Г.Д. от АК Я. дължи на
„Юробанк България“ АД сумата 4718.59 лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта **********/8.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
29.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
*******/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
****/2023 г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 4718.59 лв. за следните суми:
907,20 лв. – застрахователна премия част от главница по договора за кредит; 1171.61 лева
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2023
г.; 734.39 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.12.2020 г. до
05.05.2023 г. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Я. Х. В., ЕГН ********** от гр.Я., ****************** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ****************** направените разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част в размер 125.70 лв., както и направените в
установителното производство в размер 626.88 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8