№ 2282
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №74178 от 25.03.2020г., постановено по гр.дело №59203/2012г. по описа на
СРС, ГО, 123 с-в, е по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че СВ. Г. СТ., ЕГН********** дължи на „Т.С.“ЕАД, ЕИК****,
сумата от 1385,22 лева- цена на доставена през периода от месец 07.2009г. до месец
04.2011г. топлинна енергия до топлоснабден имот- апартамент №89 в гр. София, ж.к.„****,
аб.№51487, ведно със законната лихва от 23.08.2012г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 275,01 лева- обезщетение за
забавено изпълнение на главницата през периода от 31.08.2009г. до 01.08.2012г., за които
вземания по ч.гр.д.№18173/2012г. по описа на СРС, 82 състав на 10.09.2012г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 1385,22 лева до пълния предявен
размер от 2318,87 лева и за периода от м.02.2008г. до м.06.2009г. включително, както и иска
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 275,01 лева до
пълния предявен размер от 469,01 лева и за периода от 31.03.2008г. до 30.08.2009г., като
погасени по давност. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 51,80 лева държавна такса
и 238,21 лева разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 33,21 лева държавна такса и 29,77 лева юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производството. Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца- “Т.С.”ЕООД с ЕИК****.
1
Срещу решението в частта с която са уважени предявените против нея искове, е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника СВ. Г.
СТ.. Жалбоподателят поддържа, че липсва писмен договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа, не са представени доказателства за качеството на доставяната
услуга, сметките са изготвени по прогнозни данни вместо за реално потребление. Твърди, че
не е обвързана от публично известни общи условия предвид периода на претенцията от 2008
до 2011г. Ето защо моли решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените
искове- отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал в срок писмен отговор на въззивната
жалба. С молба от 12.04.2022г. оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също
така, че ответницата е собственик на процесния апартамент и за процесния период, което
обстоятелство се установява от представения нотариален акт от 16.03.2006г. Следователно
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ за периода от месец
07.2009г. до месец 04.2011г.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което
2
обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между ответницата и ищеца по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената топлоенергия в определено
количество за исковия период.
В този смисъл, при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща
начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и
за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74178 от 25.03.2020г., постановено по гр.дело
№59203/2012г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА СВ. Г. СТ., ЕГН********** да заплати на „Т.С."ЕАД, с ЕИК ****, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4