№ 143
гр. Благоевград, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 и ал. 1
от НПК.
Образувано е по протест на РП – Благоевград, ТО – гр. Сандански срещу
Определение № 900066 от 24.02.2022 г. на РС – Сандански по н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа
на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото и е постановено връщане
на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С протеста се иска отмяна на определението, като се твърди, че то е неправилно,
защото изводът на съда, че е налице несъответствие между двете части на обвинителния акт
е направен въз основа на два произволно избрани цитати от обвинителния акт и въз основа
на решението на АС– София, което обаче не е разбрано, а са пренебрегнати факти и
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заради които не
следвало да се приеме такова противоречие.
Срещу частния протест на РП – Благоевград, ТО – Сандански, е депозиран отговор
от защитника на подсъдимия С. – адв. П., в който се сочи, че били правилни изводите на
съда за допуснато съществено противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на
обвинителния акт, с което било ограничено правото на подсъдимия да разбере начина на
извършване на деянието, за което е обвинен, защото в диспозитива се твърди, че
съставомерният резултат е причинен от множество удари, докато в обстоятелствената част –
се твърди и удряне на главата в земята; излагат се доводи и за това, че решението на АС –
София е задължително относно преценката, че има такова противоречие между диспозитив и
обстоятелствена част на обвинителния акт за механизма на причиняване на телесната
повреда. Иска се протестът на прокурора да се остави без уважение и потвърди атакуваното
определение.
1
Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира протеста за
неоснователен, защото изводът на районния съд, че има основание за прекратяване на
съдебното производство е правилен, макар и да не е неаргументиран.
Основанието за повторното прекратяване на съдебното производство от районния
съд е отново приетото от него нарушаване на правото на подсъдимия да научи в какво е
обвинен, поради „несъответствие“ между двете части на акта, с който е направено това.
Несъответствието е поради това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са били
описани удари в тялото с ръце, крака, а и такива нанесени с нож, на следващо място било
посочено, че пострадалият паднал назад и си ударил главата в бордюра на улицата, а в
диспозитива - че подсъдимият бил нанесъл множество удари с крака и ръце, вкл. и
използвайки нож, като в този смисъл било и решението на АС-София, с което е възобновено
съдебното производство.
Последното е решение по н.д. № 1191/2019 г. на АС – София, с което е
възобновено наказателното производство по н.о.х.д. № 476/2015 г. на РС – Сандански,
отменени са първоинстанционната присъда и въззивното решение, което я потвърждава, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на
разпоредителното заседание пред първата инстанция, при което да бъдат изпълнени
указанията в обстоятелствената част на решението. Основанието за това е чл. 348, ал.1, т.2
от НПК, поради нарушаване на същото право на подсъдимия, дължащо се на
противоречието между мотивите и диспозитива на двата отменени съдебни акта за
механизма на получаване на съставомерната травма, създадено от това, че е прието в
мотивите им, че тя е „причинена след падане и директен удар на главата на пострадалия в
земята“, а в диапозитивите такова падане няма. Изрично в решението не е констатирано
противоречие между двете части на обвинителния акт за конкретния механизъм за
получаване на съставомерната травма от пострадалия М. само с предложението да се
отстрани същественото процесуално нарушение по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, „ ако
противоречието е било налично още между диспозитив и обстоятелствена част на
обвинителния акт“. Мотивирането на решението се цитра в неговата цялост, защото тя е
значима за развилия се спор за това как да се разбират указанията от отменителното
решение, който обаче не би трябвало да съществува, а и не може да бъде решаван в това
производство, защото тълкуването се дължи от този, съд който е останал неразбран.
Поради това, въззивният съд прима, че в отменителното решение не са
констатирани съществени процесуални нарушения в предходната процесуална фаза на
наказателното производство. От своя страна районният съд не е защитил убедително такива,
защото е посочил в какво се изразява несъотвествието между двете части на обвинителния
акт, но не се е аргументирал защо то има за последица такава непълнота на обвинителната
теза, която да не позволява на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, поради което
и се налага допълването на следното:
Има разлика в описвания механизъм на причиняване на резултата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с тази, ненужно сочена в диспозитива. Поради
2
това, по-значимото е, че има и неясно обвинение в неговата цялост, защото и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а не само в диспозитива му, правните изводи са
за причиняване на резултата /който е тежкото увреждане на здравето с медико-
биологичната характеристика – опасно за живота постоянно общо разстройство на здравето/
с пряк умисъл, който изрично се сочи, че е обективно причинен следствие само на
ударите, а не и от падането на земята, което пък е факт, който е част от обвинителните.
Поради това не е ясно дали обвинителят твърди, че резултатът въобще е причинен и от това
въздействие и какво е било отношението на подсъдимия към него, като съвсем друг е
въпросът, дали то е именно травмиращото до черепно-мозъчната травма, защото това което
се пропуска е, че деецът не може автоматично да отговаря за най-тежките последици за
здравето, независимо от това дали те са настъпили непосредствено след деянието или по-
късно.
В обобщение, според въззивна инстанция на досъдебното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение на правото на обвиняемия да научи в какво е
обвинен, което не е отстранимо във съдебната фаза, поради което предприетото от районния
съд прекратяване на съдебното производство трябва да се потвърди.
По изложените съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 900066 от 24.02.2022 г. на РС – Сандански по
н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по
делото и е постановено връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
Определението не подлежи на проверка по жалба или протест.
Да се уведомят за същото страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3