Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
октомври
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ А.
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия А. гр. дело № 159 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.А.А. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ от 2016 г.
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 24.03.2015
г. около 17,40 ч. в гр. София, л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ********,
управляван от К.Стоянов К., в който автомобил пътувал С.С.Д., се движел по бул.
„Ц. Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Христофор
Колумб“ и в района на кръстовището с ул.“**********“ при извършване на маневра ляв завой отнема предимството на
насрещно движещия се в права посока л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. №**********,
управляван от Ц. Т. С.. Вследствие на произшествието почива С.С.Д., с който
ищцата е живяла на съпружески начала. Твърди се, че вина за процесното ПТП има
водача на л.а.м. „Рено Шамад“ .
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02114002302215, валидна от 10.09.2014 г. до 10.0.2015 г. Поддържа се,
че ищцата е съжителствала на съпружески начала с починалия Д. в един
продължителен период от време /15 години/ и двамата са изградили трайна фактическа
семейна връзка. Поддържа се, че вследствие смъртта на спътника й в живота,
ищцата изпитва болки и страдания от загубата му, изразяващи се в душевна мъка,
усещане за несправедливост, безвъзвратност и безсилие.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на С.С.Д., с
който ищцата е съжителствала на съпружески начала 15 години, резултат от ПТП, настъпило на 24.03.2015 г. в гр. София
на кръстовището, образувано от бул. „Христофор Колумб“ и ул.“**********“,
виновно причинени от водача К.С.К.управлявал л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02114002302215, валидна от 10.09.2014 г. до
10.0.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-24.03.2015 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Г.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва противоправното поведение от страна на
застрахования при ответното дружество водач-К.К.. Прави възражение за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице с
твърдението, че същият е бил без поставен предпазен колан. Оспорва ищцата да е
била в съжителство на семейни начала с починалия. Оспорва иска и по размер като
прекомерно завишен.
Моли съда да отхвърли предявения
иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител по
становище представено в регистратурата в деня на съдебното заседание в 16,34
часа. Съдебното заседание по делото е започнало в 17,35 часа, като становището
не е докладвано по делото, но предвид часът му на подаване съдът приема, че
същото е подадено своевременно. Ищцата претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Възражението е заявено с депозираното по делото становище, което съдът по
горните съображения приема за своевременно подадено и не докладвано в съдебното
заседание по независещи от ищцата причини.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол за ПТП № К-252/24.03.2015
г., протокол за оглед на местопроизшестиве от 24.03.2015 г., скицата към него,
както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява,
че на 24.03.2015 г. в гр. София около 17,40 часа л.а.м. „Рено Шамад“ с ДК № ********,
управлявано от К.С.К.се движи по бул. „Ц. Лазаров“ и на кръстовището с ул. „Д.С.“
започва да извършва маневра ляв завой. В това време л.а.м. „Нисан Алмера“ с ДК
№**********, управляван от Ц. Т. С., се движи срещу лек автомобил Рено Шамад и
след като възприема опасността извършва аварийно спиране и отклоняване на
автомобила надясно. Въпреки предприетата маневра Нисан Алмера се удря челно в
Рено Шамад, извършващ ляв завой и навлязъл около три метра в платното за
насрещно движение. Ударът между двете МПС-та е челен кос, като след него лек
автомобил Рено Шамад се завърта обратно по посоката на часовниковата стрелка .
С тежки деформации лек автомобил Нисан Алмера се отклонява от първоначалната
посока на движение надясно и продължава на пътното платно под ъгъл 30 градуса и
излиза извън дясното пътно платно и се установява на тревната площ. В л.а.м.
„Рено Шамад“ с ДК № ******** като пътник на предна дясна седалка пътувал С.С.Д..
Вследствие на процесното ПТП С.С.Д. получава открита черепно-мозъчна травма,
закрита гръдна травма, разкъсно-контузна рана на шията с охлузвания по нея, в
резултат на което почива. Между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка,
видно от заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ.
Заключението на САТЕ е, че
причината за ПТП е извършване на маневра ляв завой от водача на л.а.м. „Рено
Шамад“ с ДК № ********, без да пропусне движещия се срещу него направо л.а.м.
„Нисан Алмера“ с ДК №**********, както и движението на последния със скорост
над 50 км/ч.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на л.а.м. „Рено Шамад“ с ДК № ********, при
ответното дружество, е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № 02114002302215, валидна от 10.09.2014 г. до 10.0.2015
г.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелкатаТ.В.А., която установява, че познава ищцата повече от 15
години. Много добри приятелки са. Познава и починалия й съпруг, тъй като били приятелски
семейства. Първоначално ищцата живеела с починалия С.в кв. „Хаджи Димитър“, а
сега живее в кв. „Христо Ботев“ с детето си. От съвместното си съжителство със С.имат
едно дете, което се казва Спас. С.и М. живеели на семейни начала. От деня на
катастрофата, повече от 15 дни свидетелката била неразделно с М.. Тя била
съкрушена, не знаела къде се намира. Въобще не била в състояние да мисли, да се
храни, да си гледа детето, да се грижи за себе си. Свидетелката била около 15
дни и повече с ищцата, готвела, чистела, купувала й лекарства, за детето се
грижела. И до днес ищцата не може да преодолее болката, много й е трудно.
Останала сама, с едно дете. Работи, грижи се сама за детето си. Починалият й мъжа
се грижел и за нея, и за детето. Били много добре и били много щастливи, докато
се случи злополуката. Двамата нямали официално подписан граждански брак, но
живеели на семейни начала 15 години.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ/ Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ връзка с §22 от ПЗР на КЗ от
2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ/ Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.03.2015
г. между прекия причинител К.С.К.и ответника. Този факт не е бил спорен между
страните.
Безспорно с писмените
доказателства и заключението на САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на мъжа, с който ищцата живяла на съпружески начала 15 години до деня на
неговата смърт и с който мъж от съвместното им съжителство имат едно родено
дете.
Безспорно се установява, че
водачът К.К. с поведението си е нарушил нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която
го задължава, при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Ищцата притежава качеството на
пострадало лице с оглед приетото в
Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС на РБ, а именно, че правото на обезщетение за имуществени
вреди имат и лицата, между които са съществували отношения, които са сходни с
тези между лицата, посочени в постановление № 4/61 г.: две лица от различен
пол, които са живели на съпружески начала .
Безспорно с показанията на
разпитаната свидетелка се установява, че ищцата и починалия С.са били в продължение на 15 години във фактическа семейна съпружеска връзка, която е
била продължителна и трайна, от която имат родено едно дете.
Предвид горното
предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ и чл. 266 КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./,
съответно от 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. тези суми са 1 000 000
лв. и 5 000 000 лв., а след тази дата и приложими в настоящия случай с
оглед датата на настъпване на застрахователното събитие сумите са:
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на мъжа, с който ищцата е живяла на
семейни начала/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищцата след смъртта на мъжа й
болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от нея отрицателни емоции, както и че след неговата смърт
тя е останала да се грижи сама за детето родено от съвместното им съжителство,
отчита и близката
връзка, привързаността между двамата, добрите отношения,
отчита и депресираното състояние на ищцата след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на мъжа си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 100 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството, че ищцата е загубила мъжа си, който е бил
едва на 37 години. Самата тя е останала сама на 31 години с грижите за
отглеждане на роденото от съжителството дете и липсата на подкрепата, която е
получавала приживе от мъжа си.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е недоказано
и не следва да бъде уважавано. Съпричиняване
ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
Въпреки, че съдът и във връзка с
доказване на възражението на ответника е допуснал СМЕ и по задачата,
формулирана от него, ответникът не е внесъл определения му от съда депозит в
размер на 200 лв., съответно СМЕ не е отговорила на задачата поставена от
ответника. Не се събраха доказателства, които да доказват възражението за
съпричиняване, а именно, че починалият е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан, поради което и като недоказано възражението на следва да се
уважава, респ. така определеното по-горе обезщетение не следва да бъде
намалявано на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С оглед на горното предявеният
иск за неимуществени веди ще следва да бъде уважен за сумата от 100 000
лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.
По акцесорния иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗ..
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил
застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-24.03.2015 г. до
окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса, но е направила разноски в процеса за възнаграждения на вещи
лица в размер на 400 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 266 лв. разноски, съответни на уважената част от иска /100 000 лв./
От представения договор за правна
защита и съдействие от 09.03.2017 г. се установява, че адвокат Г.В.Д.е
осъществявал безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
При материален интерес от
150 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 4 530 лв.
При това положение и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д.адвокатско възнаграждение в размер на 3 020 лв.,
съответно на уважената част от иска /100 000 лв./.
Ответникът не е внесъл
определения му от съда депозит в размер на 200 лв., поради което и искането за
присъждане на разноски в размер на 200 лв. – депозит вещо лице следва да бъде
оставено без уважение, предвид не внасянето му.
Представени са доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв.
Основателно е обаче възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Както бе посочено по-горе минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 4 530 лв., с оглед на което очевидно възнаграждение в размер на
15 000 лв. се явява прекомерно, като в тази връзка съдът съобразява
липсата на правна и фактическа сложност на делото.
С оглед на горното съдът намира,
че на ответника следва да се присъдят разноски само за адвокатско
възнаграждение намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК на сумата от 4 530
лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 1 510 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /50
000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 4 000 лв. върху уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗ. и чл.86, ал.1 от ЗЗ. да
заплати на М.А.А., ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис №
9, адвокат Г.В.Д.сума в размер на 100 000
лв. /сто хиляди лв./ обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, вследствие смъртта на С.С.Д., с който ищцата е съжителствала на
съпружески начала 15 години, резултат от
ПТП, настъпило на 24.03.2015 г. в гр. София на кръстовището, образувано
от бул. „Христофор Колумб“ и ул.“**********“, виновно причинени от водача К.С.К.управлявал
л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с №
02114002302215, валидна от 10.09.2014 г. до 10.0.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-24.03.2015 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от
150 000 лв., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати и сума в размер
на 266 лв. /двеста шестдесет и шест лв./, разноски направени от ищцата пред
настоящата И.танция, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат Г.В.Д., ЕГН **********,***, офис № 9, адвокатско
възнаграждение в размер на 3 020 лв. /три хиляди и двадесет лв. /
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 9, адвокат Г.В.Д.на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплати на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 510 лв. /хиляда петстотин и десет лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер
на иска - 4 000 лв. /четири хиляди лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: