РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
петнадесети март две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Нели Петрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 20 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление № 16-0347-000645/12.09.2016 г., издадено от началника
на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН, чл.183, ал.1,
ал.1, пр.2 и чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя са наложени две отделни административни
наказания - глоба в размер 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП /не
носи контролния талон от свидетелството за управление/ и глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл.104а ЗДвП /използва мобилен телефон по време на
управление на МПС без устройство, позволяващо използване на телефона без
участие на ръцете/ и на същия са му отнети 6 контролни точки на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят в своята жалба, депозирана от пълномощника адв. Н.К. твърди,
че обжалваното наказателно постановление/НП/ е незаконосъобразно и неправилно,
поради което оспорва наложените му административни наказания по основание и
размер. Сочи, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не е посочена представителната власт на началника на
РУ-Пирдоп за съставяне на НП, а освен това- не съществувала Наредба №Iз-2539 на МВР. На следващо място, счита че следвало да се
приложи чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН във връзка с изтичащата 2-годишна погасителна
давност по отношение на административните наказания „глоба“. Категоричен е, че
няма доказателства за извършените от него нарушения. Моли съда да отмени
обжалваното НП и да му бъдат възстановени контролните точки.
В съдебно заседание жалбоподателят К. не се явява и не се представлява. Депозира
писмено становище, според което от формална страна обжалваното НП като
административен акт, не отговаря на изискванията на ЗАНН и следва да бъде
отменено, а освен това жалбоподателят не е извършил посоченото в НП нарушение.
Сочи, че актовете за установяване на административно нарушение /АУАН/ нямат
обвързваща доказателствена сила и административно- наказващият орган е този,
който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение,
каквото е описано в АУАН. Счита, че НП, доколкото има констатираща, обвинителна
и сезираща функция, трябва да съдържа данни както за нарушителя, така и за
всички обективни и субективни признаци от състава на посочената като нарушена
норма. Отново се иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище. РП-Пирдоп също не взема становище.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2016 г., около 11.15 ч. в гр. Пирдоп, на ул. „Стефан Стамболов“
служителите на РУ-Пирдоп П.Ч. и М.И., изпълнявайки служебните си задължения
забелязали, че водачът на преминаващ покрай тях автомобил „Lexus“ с ДК№ RE52BHS /с десен волан/
говори по телефона по време на движение, поради което със светлинен и звуков
сигнал го спрели за проверка. При проверката била установена самоличността на
водача- М.Ц.К., както и че същият не носи контролния си талон, част от
свидетелството за управление, заявявайки че го е забравил. За констатираните
две нарушения служителите на МВР съставили АУАН бл. №546325/31.08.2016 г., на
основание на който е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя К., но се
потвърждава от събраните по делото доказателства.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН бл. №546325/31.08.2016 г. от П.К.Ч. /мл.автоконтрольор при РУ-Пирдоп/ против
жалбоподателя М.К.. АУАН е съставен за това, че на 31.08.2016г., около 11.15ч.
в гр.Пирдоп, на ул. „Стефан Стамболов“ управлява в посока ул. „Христо Ботев“
лек автомобил кат.М1 „Lexus IS200“ с ДК№ RE52BHS, лична
собственост, като 1. Водачът не представя контролен талон към свидетелство за
правоуправление на МПС в момента на проверката и 2. Водачът говори по мобилен
телефон по време на движението си, без да притежава специално устройство
„свободни ръце“. Като нарушение разпоредби актосъставителят е посочил чл.100,
ал.1, т.1 и чл.104а ЗДвП. АУАН е подписан от посоченото за нарушител лице,както
и от актосъставителя и свидетеля по акта. В графата за възражения
жалбоподателят е записал, че колата е с десен волан и спътникът му е говорил по
телефона и че актосъставителят се е държал грубо.
От свидетелските показания на П.Ч. и М.И. се установява,
че двамата свидетели си спомнят за конкретния случай, макар не в подробности, с
оглед изминалия период от време. И двамата са категорични, че ясно са видели,
че жалбоподателят и водач на проверения от тях автомобил говори по телефона.
Отричат твърдението на жалбоподателя, че не той, а спътникът му е говорел по
телефона. Свидетелят Ч. обяснява, че жалбоподателят е минал точно покрай него и
тъй като в действителност автомобилът е бил с десен волан, десният волан се е
падал точно от неговата страна и не е имало как да сбърка, понеж е имал добра
видимост на около 1.5-2 м. Свидетелят Ч. твърди още, че проверяваното лице не е
предоставило контролен талон към книжката си и е казал, че го е забравил.
Актосъставителят поддържа констатациите в АУАН, като сочи, че е връчил
екземпляр на нарушителя, който пък е вписал някакви възражения, но свидетелят
не си спомня точно какви. Свидетелят И. също поддържа констатациите в акта и
заявява, че лично е видял лицето да говори по телефона.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 18.01.2018 г., а
жалбата е подадена по пощата на 25.01.2018 г., видно от пощенски плик).
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Процесуални нарушения при издаване на НП от формално естество, било то
съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради което съдът намира,
че не са налице пороци в обжалваното НП.
Компетентността на издаващия наказателното постановление
началник на РУ Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните
работи- Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г., с която е определено кои лица
имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и кои- да издават НП по ЗДвП. Актосъставителят
Ч. заема длъжност „младши автоконтрольор“ в териториална структура на ОДМВР,
поради което длъжността му попада в категорията оправомощени лица по т.1.3 от
заповедта. Наказателното постановление пък е издадено от Началника на
РУ-Пирдоп, а според т.2.8 от Заповедта сред определените да издават НП по ЗДвП
длъжностни лица са началниците на РУ при ОДМВР- на обслужващата територия.
Поради това възражението за липса на посочена представителна власт на началника
на РУ-Пирдоп е неоснователно, тъй като от една страна се установи, че същият
има надлежна представителна власт, а от друга страна- номерът на заповедта,
която е основание за представителната власт, е вписан в НП.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на
чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН,
който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Екземпляр от АУАН и препис
от наказателното постановление са били връчени на нарушителя, както повеляват
чл.43, ал.5 и чл.58, ал.1 ЗАНН. Единственият пропуск, който съдът констатира в
описанието на фактическата обстановка е липсата на посочване, че автомобилът е
с десен волан и начина на преминаване на този автомобил покрай патрулния
автомобил, позволил на свидетелите ясно да видят, че жалбоподателят говори по
телефона. Пропускът за упоменаване на тези обстоятелства съдът не намира за
съществен, доколкото същите са подробности, каквито подробности не е
задължително да намерят отражение в АУАН и НП, а бяха и установени със
свидетелските показания в съдебно заседание.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не променя извода
за спазване формата на акта, като необходимостта от двама свидетели законово
съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл
законосъобразно и след изтичане на тридневния срок за възражения от страна на
нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на
31.08.2016 г., а НП е от дата 12.09.2016 г.
Съдът не споделя изложения в жалбата довод, че е изтекла 2-годишната
погасителна давност по отношение на наложените глоби. Неприложима в случая е давността
по чл.82 ЗАНН, на която жалбоподателят се позовава, тъй като тя е изпълнителска
и настъпва след влизане в сила на правоохранителния акт /наказателното
постановление/, който в настоящия случай не е влязъл в сила, поради което този
срок не е и започнал да тече. Според Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите
Лозан Панов и Румен Петров, в
административнонаказателното производство се прилагат два вида погасителни
основания- по чл.34 ЗАНН и по чл.82 НК. Давността по чл.34 ЗАНН е
преследвателска- настъпва преди влизане в сила на правоохранителен акт и
компетентният орган губи възможността си да реализира което и да е от
правомощията си по правоотношението, а давността по чл.82 НК е изпълнителска и
приложима по правилата на НК, тъй като в ЗАНН тя не е уредена и в този случай
давността настъпва след влизане в сила на правоохранителния акт, а органът губи
само възможността да реализира изпълнението на наложената санкция. Според тълкувателното постановление поради пропуск
в уредбата на ЗАНН, чл.81, ал.3 НК се прилага и в административнонаказателното
производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от където следва, че
абсолютната давност за преследване на нарушението, която не се повлиява от
спирането и прекъсването, изтича при административните нарушения след
изминаване на 4 години и половина от извършване на деянието, който срок в
настоящия случай не е изтекъл. Следователно, няма изтичане на давност /било то преследвателска
или изпълнителска/, от която жалбоподателя би могъл да се ползва към настоящия
момент.
Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от формална страна на
обжалваното НП, дължи преценка и на обстоятелството дали нарушението е
извършено или не, което е и спорно по делото.
Съдът в настоящия случай счита за установено по несъмнен начин, че
нарушението е извършено, което се потвърждава от събраните в настоящото производство
доказателства. Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че АУАН /в конкретния случай/ няма
доказателствена сила и че административно-наказващият орган не е доказал
извършването на нарушението. На първо място, съставеният от свидетеля Ч. АУАН
има доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно съставеният АУАН
възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така
въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта
факти е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата съдебна инстанция,
въпреки осигурената възможност на жалбоподателя за това. На следващо място, разпитани
са непосредствено пред съда двама свидетели - очевидци на нарушението, които
потвърждават записаното в АУАН, а съдът не намери основание за съмнение във
верността на показанията им, които са еднопосочни и непротиворечиви, т.е.
събрани са и други доказателства освен процесния АУАН. Нарушенията, освен това,
са правилно квалифицирани.
Съдът не намира нарушението за маловажен случай и не счита, че в
конкретната хипотеза би могъл да бъде приложен чл.28 ЗАНН, тъй като обществената
опасност на деянията в съвкупност не е ниска, доколкото нарушенията са две, а
чрез провеждане на разговор от водач по мобилен телефон по време на движение се
застрашават обществени отношения, свързани с живота и здравето на хората.
Административно-наказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и
чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложил на М.Ц.К. две отделни административни наказания
глоба в определения в разпоредбите размер, който не варира в определени рамки,
а е конкретен.
При нарушения по ЗДвП наказващият орган има право да отнеме и контролни точки
на нарушителя, което в конкретния случай и е сторено законосъобразно.
Твърдението в жалбата, че не съществува Наредба № Iз-2539 е невярно, а цялостното
наименование на приложимия подзаконов нормативен акт е НАРЕДБА №
Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (загл. изм. - дв, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.). Бил е законосъобразно приложен чл.3 от цитираната наредба.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-0347-000645, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 12.09.2016 г., с
което на основание чл. 53 ЗАНН, чл.183, ал.1, ал.1, пр.2 и чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП на М.Ц.К., ЕГН: **********, са
наложени ГЛОБИ в размер 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и 50 лв.
за нарушение на чл.104а ЗДвП и са му отнети 6 контролни точки
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: