Определение по дело №25060/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26414
Дата: 27 юли 2023 г. (в сила от 27 юли 2023 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20221110125060
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26414
гр. София, 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125060 по описа за 2022 година
На 28.02.2023г. в полза на заявителя по делото Г. В. В. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „У. Б.“ АД за сумата от 116,52
евро, представляваща недължимо платена сума за месечна вноска за м.08.2020г. по Договор
за банков кредит № 21-TR-70971704 от 12.12.2007г., ведно със законната лихва считано от
13.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 20,72 евро, представляваща мораторна
лихва за периода от 12.08.2020г. до 13.05.2022г., както и държавна такса в размер на 25 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева.
В срока за доброволно изпълнение на вземанията по заповедта, на 09.03.2023г.
длъжникът „У. Б.“ АД е подал възражение по чл. 414а ГПК, в което развива съображения за
извършено доброволно плащане на сумата от 116,52 евро – главница, 20,72 евро –
мораторна лихва, 9,98 евро – законна лихва за периода от 13.05.2022г. до 08.03.2022г.
/датата на плащането/, както и 25 лева разноски за държавна такса. Оспорва дължимостта на
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева с твърдения на първо място
за неговата прекомерност поради ниската фактическа и правна сложност на делото и
формалния характер на производството. Също така навежда аргументи, че била налице
злоупотреба с процесуално право с оглед обстоятелството, че заявителят подавал отделни
заявления за всяка платена от него вноска по договора за кредит с цел да ангажира
отговорността за разноски на длъжника по максимален брой дела. Моли съдът да намали
размера на адвокатското възнаграждение до размера от 50 лева.
В рамките на срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят по делото е подал становище по
възражението като е посочил, че признава извършеното доброволно плащане, но оспорва
искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение като неоснователно.
С разпореждане от 18.04.2023г. съдът е указал на заявителя в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да заяви дали подава частна жалба по реда на чл. 413 ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските и в случай че подава такава, да
представи доказателство за платена държавна такса по сметка на Софийски градски съд за
обжалване с частна жалба. Заявителят е изпълнил дадените му указания като е посочил, че
поддържа възражението си срещу разноските за адвокатско възнаграждение и представя
доказателство за внесена държавна такса.
С разпореждане от 11.05.2023г. съдът е изпратил по компетентност на Софийски
градски съд обективираната във възражението частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските.
С определение № 7104 от 09.06.2023г. постановено по в.ч.гр.д. № 5833/2023г. по
1
описа на СГС, производството е прекратено и делото е върнато на Софийски районен съд с
указания за произнасяне по подаденото възражение по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК. Според
мотивите на определението, дадените от първоинстанционния съд указания за подаване на
жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските са неправилни и вместо да се
произнесе по възражението на длъжника, както повелява нормата на чл. 414а, ал. 4 ГПК,
съдът неправилно е изпратил възражението и становището по него на СГС. Въззивният съд
намира, че не е налице основание за него да се произнася при осъществена процедура по
преждецитираната норма.
Настоящият състав не споделя така изложените съображения относно компетентния
да се произнесе по разноските съд и приложимия ред за това.
Както е уточнено с т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата,
при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Съобразно мотивите
на тълкувателното решение, следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която
произнасянето му е погрешнот.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително
когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на
такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.
413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските.
Видно от така изложеното разрешение, съдът в заповедното производство поначало
не е компетентен да преразглежда въпроса за разноските по заповедта за изпълнение, след
като я е издал. Ако длъжникът твърди, че присъдените в полза на заявителя разноски са
прекомерни и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК или твърди, че разноски не е следвало
да бъдат присъждани на заявителя, компетентен да се произнесе по това възражение е
окръжният съд по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.
Подаването на възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК от длъжника с твърдения и
доказателства за плащане на всички задължения по заповедта за изпълнение с изключение
на разноските, не променя това положение. Нормата на чл. 414а, ал. 2 ГПК предвижда, че
единственото възражение, което длъжникът може да направи срещу разноските по
заповедта за изпълнение по този ред е, че не е дал повод за предявяване на вземането
/аналогично на чл. 78, ал. 2 ГПК/. Това е така, защото това възражение може да бъде
разгледано само ако длъжникът признава вземането по заповедта и го е платил – то не може
да бъде предмет на частното производство по чл. 413, ал. 1 ГПК, тъй като не е свързано с
неправилно определяне на разноските на заявителя или тяхната прекомерност, а именно с
факта на доброволното плащане, който заповедният съд следва да установи. Ако длъжникът
е направил такова възражение и заявителят е подал становище в срока по чл. 414а, ал. 3
ГПК, заповедният съд по реда на чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК се произнася само по въпроса,
дали длъжникът е изпълнил условията на чл. 414а, ал. 1 и ал. 2 ГПК – дали е платил дълга си
в рамките на едномесечния срок и дали е дал повод за предявяване на вземанията или не.
Нормата на чл. 414а, ал. 2 ГПК въвежда изключение от общия процесуален ред за
оспорване на разноските по заповедта за изпълнение, поради което не може да бъде
тълкувана разширително. По всички останали въпроси, свързани с разноските по заповедта –
недължимост, недоказаност, прекомерност и пр., компетентен да се произнесе е окръжният
съд по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.
Ето защо в случаи като настоящия, в които длъжникът е платил задълженията си в
срока за доброволно изпълнение и с възражението си по чл. 414а, ал. 1 ГПК е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя, както и че
първоинстанционният съд неправилно е присъдил такова поради злоупотреба с право,
възражението в тази си част има характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК и
компетентен да се произнесе по нея е окръжният съд. Тъй като при подадено възражение по
чл. 414а, ал. 1 ГПК с доказателства за плащане на всички суми освен разноските,
производство по иск за установяване на вземането не може да се развие, съдът в
2
заповедното производство е длъжен да администрира частната жалба и да я изпрати по
подсъдност на компетентния съд. Всяко произнасяне на настоящата инстанция по
изменение на заповедта в частта за разноските би било процесуално недопустимо поради
липса на компетентност.
Предвид гореизложеното и с оглед обективирания в определението от 09.06.2023г.
отказ на Софийски градски съд да разгледа частната жалба, съдът следва да повдигне спор
за подсъдност на основание чл. 122 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Софийски апелативен съд спор за подсъдност между Софийски
районен съд и Софийски градски съд относно компетентния съд да се произнесе по
исканията на длъжника „У. Б.“ АД за изменение в частта за разноските на издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, обективирани във
възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 66131 от 10.03.2023г.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати незабавно на САС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3