Р Е
Ш Е Н
И Е № 1565
гр.
Пловдив, 19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на
единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 2822/2019 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от Г.С.Л., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 19-1030-002570 от 15.04.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 174,
ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 2 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП.
Жалбоподателят
Л., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но моли Съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, по
съображения подробно изложени в жалбата си и допълнителни мотиви към нея, които
се поддържат в съдебно заседание от процесуалния му представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не дава становище по делото.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е
подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово
установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП
преклузивен срок.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
На 05.04.2019 г. около 22:30 в с. М. Г.С.Л. управлявал
собствения си лек автомобил „Опел Корса” № ** **** **, когато на ул. „З. С.” № **
бил спрян за проверка от служители на ОДМВР-Пловдив. В хода на последната било установено, че едно
от лицата придружаващи жалбоподателя носил в раницата си трева, което накарало
контролните органи да подложат на проверка и водачът на процесното МПС, за
което жалбоподателят бил откаран до 01 РУ на МВР – Пловдив, където в 23:00 часа
св. П.И.П. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Пловдив предложил на Г.С.Л. да бъде
изпробван с теническо средство „DRUG
CHECK 3000 ARLN-0461” за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози, но жалбоподателят отказал.
На последния бил издаден и талон за медицинско изследване № 0015503/05.04.2019г.
като му било указано, че следва да се яви в УМБАЛ
„Пловдив“ до 40 мин., а именно до 23:55 часа, за да предостави кръвна проба за
изследване. Жалбоподателят обаче не дал и проба за изследване.
Поради изложеното свидетелят П.И.П. съставил на
жалбоподателя АУАН с бл. № 228955/05.04.2019 г., за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. От нарушителя били подадени писмени възражения, които били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган. Въз основа на посочения АУАН
било издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява на
първо място от разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – П.И.П.. Показанията
на същия са обективни, последователни, като не са налице вътрешни противоречия
и съответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради което
следва да бъдат кредитирани. Така възприетата от съда фактическа обстановка се
установи и от приобщените по делото писмени доказателства: талон за изследване №
0015503/05.04.2019г., АУАН, Заповед, справка нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на тази законова
разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози или не изпълни предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Установява се от доказателствата по делото, че на
посочената и в АУАН и в НП дата жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
проверка с теническо средство „DRUG CHECK 3000 ARLN-0461” за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка му е бил
издаден и талон за медицинско изследване. Същият е получил талон за медицинско
изследване, с който се е запознал и подписал, но въпреки това няма данни да е
отишъл в посоченото лечебно заведение за да даде кръв и да бъде изследван. Посоченото
се дължи единствено и само на неговото решение. Единствено от волята и
желанието на жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с
която да докаже, че действително не е употребил наркотични вещества. Предвид
горното съдът намира за правилен направения от наказващия орган извод, че
водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал
неговата отговорност. В случая се установява с категоричност и от показанията
на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител, че жалбоподателят Л.
умишлено е отказал да даде проба с теническо средство „DRUG CHECK 3000
ARLN-0461” и не е дал кръв за изследване за наличие на наркотични вещества в
кръвта му. Следва да се подчертае, че не
се ангажираха доказателства за противното, а следва да бъде отново посочено, че
съгласно изричната разпоредба на чл.
189, ал. 2 ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на нарушителя е
при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени средства да
докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност.
Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани.
На следващо място не са основателни възраженията, че той
е нямал възможност да пристигне навреме в лечебното заведение, за да даде
кръвна проба. Видно е от последващите му действия, а именно от талон за
изследване с № 0015503/05.04.2019г., че е бил насочен да даде кръвна проба
като той не само е подписал посочения талон и е
бил наясно с съдържанието му, но и са му били предоставени 40 минути за да
стигне до болницата, тъй като се доказва именно от същия документ, че той е бил
връчен на жалбоподателя в 23:15 часа, а е следвало да се яви в УМБАЛ-Пловдив в
23:55 часа. Ето защо неявяването на жалбоподателя е в негова тежест. Било му е
дадено достатъчно време за явяване в болничното заведение, тъй като мястото
където е била извършена проверката се доказа, че е било в същото населено
място, където е трябвало да се вземе кръвната проба, като въпреки това му е бил
даден почти максимума от предвиденото в закона време да се яви, с което по
правило е била гаранитрана възможността му да се яви на време. Не бяха
представени някакви доказателства за обективна невъзможност на жалбоподателя да
изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна проба. Същевременно от
приложения по делото и напълно четлив АУАН се установява, че последният също е
бил подписан от Г.Л., от което следва извода, че жалбоподателят се запознал и с
неговото съдържание. Следователно много добре е разбрал за какво е бил
санкциониран и какави възможности е имал пред себе си като по никакъв начин не
са били нарушени негови права, защото е получил в крайна сметка и екземпляри от
горепосочените документи. Така в пълна мяра настоящата инстанция счита, че е
било гарантирано правото му да се защити по фактите сочещи на административно
нарушение.
По отношение на оплакванията за неяснота на описаната
фактическа обстановка, а именно къде е обективиран отказът - на пътя или в сградата на районното
управление същите според съда са неоснователни.
Самото нарушение е такова, че за съставомерността му се изисква
нарушителят да е установен да управлява МПС, след което да е отказал да бъде
проверен с техническо средство или чрез медицинско изследване. В случая
очевидна е била волята на административнонаказващия орган като той пределно
ясно е подчертал в НП, че жалбоподателят е бил спрян около 22:30 часа в с. М., на ул. „Захари Стоянов” № 58, а в 23:00 часа в сградата
на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив е отказал пробата, като в 23:15 часа му е бил
издаден талона за изследване, за което от този момент са му били дадени 40
минути да се яви в болничното заведение, което се потвърждава и от разпита на
актосъставителя.
Неоснователни са според съда и оплакванията за непрецизно
дадена правна квалификация на нарушението. Независимо, че в обстоятелствената
част на наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е наказан
заради отказ да бъде изследван с техническо средство, като е посочена нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща и двата алтернативни състава на нарушението,
става ясно, че санкцията е наложена заради отказ същият да бъде тестван с теническо
средство „DRUG CHECK 3000 ARLN-0461”. Именно в подкрепа на тези изводи е и
посочената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба - чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, предвиждаща
наказание за нарушение, при което водачът е отказал да бъде тестван с Дрегер.
Административнонаказващият орган /АНО/ правилно е определил
по вид и размер наложените административни наказания за нарушението на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е предвидил
санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на ревизиране.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретното нарушение
не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-002570 от 15.04.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на Г.С.Л., ЕГН: ********** на основание чл. 174, ал.3, пр. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2 000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК