РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Перник, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500432 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по три въззивни жалби, подадени от А. Н. Н., чрез назначения му особен
представител адв. А. С., със съдебен адрес ***, от В. Н. И., чрез назначения му особен
представител адв. С. В., със съдебен адрес: *** и от Т. Н. Н., чрез назначения му
представител В. Б., със съдебен адрес: *** срещу Решение № 14/17.04.2024 г. по гражданско
дело № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е признато за установено по
отношение на Т. Н. Н., ЕГН ********** от ***, А. Н. Н., ЕГН ********** от ***, И. Л. И.,
ЕГН ********** от ***, М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***, В. Н. И., ЕГН **********
от ***, Д. Й. Н., ЕГН ********** от *** и А. Д. Н., ЕГН ********* от ***, че В. С. В., ЕГН
********** от ***и М. С. А., ЕГН ********** от *** са собственици на основание
давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място, намиращо се в
село ***, община ***, обл. ***, представляващо урегулиран поземлен имот ***, кв. ***,
съгласно уличната регулация на с. ***, общ. ***, област ***, утвърдена със заповед № РД –
4 – 26/1987 г., с площ от 790 кв. м., при съседи: от север – УПИ ***, от изток - УПИ***, от
юг - УПИ *** и от запад – улица.
В трите въззивни жалби са изложени оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 69 от ЗС и не се е съобразил с даденото и задължително тълкуване с ТР
№ 1/2012 г. по описа на ВКС, че презумпцията въведена с нея е неприложима между
сънаследници.
1
В жалбите на въззивните жалбподатели В. И. и Т. Н. са наведени аргументи за
допуснати нарушения на процесуалния закон при оценката на събраните доказателства и
необоснованост на съдебния акт, поради несъответствие на приетите за установени факти с
приобщения доказтелствен материал.
Поддържа се необоснованост на извода за разпределение на наследствените имоти
приживе от наследодателя, както и за довеждане до знанието на всички ответници на
владението върху спорния имот, установено от ищците, респективно – тяхната
наследодателка .
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – И. Л. И.,
чрез пълномощника му адв. М. по въззивната жалба на А. Н., с която същата е оспорена.
Изложени са подробни аргументи за правилност на първоинстанционното решение.
Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание, въззивните жалбоподатели, чрез назначените им особени
представители, поддържат жалбите. Искането към въззивния съд е обжалваното решение да
бъде отменено и спорът да се реши по същество, като се отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание въззиваемите И. И., А. Н., В. В. и М. А., чрез пълномощниците
им, оспорват въззивните жалби. Считат обжалваното решене за правилно. Искането към
въззивния съд е да го потвърди.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила при
обсъждането и оценката на доказателства. Районният съд е обсъдил всички приети писмени
2
и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, като е посочил фактите, които приема за
установени въз основа на тях. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за
относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт. В мотивите му
ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка
на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи, които се
основават на правилата на формалната логика и представляват валидни умозаключения.
От представените удостоверения за наследници изх. № *** и изх. № *** се
установява, че страните по делото са наследници на Н.Н.Р., починал на *** Същият е
оставил четири деца – Т. Н., починал на ***, М.Ц., починала на ***, Й. Н., починал на *** и
В. А., починала на ***
Искът, предмет на делото е предявен от В. Н. А., заместена в хода на производството
на основание чл. 227 от ГПК от нейните наследници – В. С. В. и М. С. А..
Отчетниците по исковата претенция са наследниците по закон на Т. Н., Й. Н. и М.Ц..
От представената скица на УПИ *** по плана нас. ***, общ. ***, утвърден със
заповед № РД-Ц-26/1987 г. и удостоверение изх. № *** се установява, че процесният
недвижим имот по разписен лист е записан на Н.Н.Р. и за същия няма съставен акт за
държавна собственост.
Районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.П.С.,
роден на ***., без родство със страните и Д.Л.А., роден на *** без родство със страните.
Съдът кредитира показанията им, като ясни и конкретни, дадени за непосредствено и
продължително възприемани във времето факти, без данни за заинтересованост и
предубеденост. Свидетелите живеят в съседство на процесния недвижим имот и лично
познават общия наследодател на страните. От показанията им се установява, че приживе Н.Р.
е разпределил притежаваните от него имоти между четирите си деца – два имота в
местността „***“ в с. *** е предоставил на синовете си Т. и Й., а процесният имот, който е
незастроен и съседният на него, с построена в него къща е предоставил на дъщерите си,
съответно – на В. и на М.. Свидетелите установяват, че след смъртта на наследодателя
/***г./ само В./до нейната смърт през ***г./ и нейните деца – В. и М./до настоящия момент/
са обитавали и са се грижили са спорния имот. В. е наела един от свидетелите да го коси и
поддържа, като срещу това му е заплащала възнаграждение. В имота е поставено бунгало,
което се е ползвало от нея и децата . Никой от останалите наследници не е оспорвал
правото на ищцата и нейните правоприемници да ползват имота, както и не се е грижил този
имот.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпада с приетите от районния
съд фактически констатации, настоящият въззивен състав изцяло споделя и направените от
него правни изводи и счита оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
3
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, въ ввр. с чл. 77 от ЗС.
Съгласно чл. 77 от ЗС давността е едно от уредените в закона основания за
придобиване на право на собственост. За да настъпят правните последици на придобивната
давност по отношение на недвижим имот, трябва да е осъществен фактическият състав на
чл. 79, ал. 1 от ЗС – владение, продължило 10 години. С позоваването на давността пред
орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост,
възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален
акт по чл. 587 ГПК, материално правните последици/възникване на право на собственост/
се зачитат към момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. /в този смисъл и ТР № 4
от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК /.
Чл. 68, ал. 1 от ЗС определя владението като фактическа власт върху вещта, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. То се различава от държането по
субективния елемент, което се извежда от ал. 2 на същата разпоредба, според която
държането е фактическа власт върху веща, която лицето не държи като своя.
Чл. 69 от ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
В ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е прието, че
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
От изложеното следва, че за да придобие наследникът в собственост идеалните части
на сънаследниците си от съсобствения им имот, той трябва ясно и недвусмислено пред тях,
да е обективирал намерението си да свои техните дялове.
В настоящия случая горните кумулативно изискуеми предпоставки са изпълнени, тъй
като от показанията на свидетелите се установи, че общият наследодател още приживе е
определил кой от неговите имоти за кое от децата му ще остане след смъртта му. Между
наследниците не е имало спорове по този въпрос и всеки е ползвал и поддържал така
определеният му имот.
4
След смъртта на общия наследодател Н.Р. през ***г. само В. А. и нейните деца, които
са я заместили като ищци по делото са ползвали и поддържали процесния имот. Те са
поставили бунгало в имота, наели са лице, което да го коси и поддържа. Всички тези
действия са възприети от част от останалите наследниците, които също ползват своите
наследствени имоти, находящи се в с. *** /наследници на М.Ц. и на Й. ***/. Както се
установи по делото, при извършените опити за призоваване, така и от свидетелските
показания, наследниците на Т. Н. отдавна не посещават населеното място, живеят извън
страната и са се дезинтересирали от наследствените си имоти.
Настоящият състав намира, че извършваните в период от повече от 20 години действия
от ищците по ползване и поддръжка на процесния имот, представляват ясно и
недвусмислено обективиране на намерението им да своят веща, което е възприето, както от
останалите наследници, така и от всички непосредствени свидетели на случващото се.
Никой не се е противопоставял на тези техни действия, тъй като предвид извършеното
разпределение на наследствените имоти още от наследодателя, всички наследници са
своили само съответно определеният им имот.
Горното е достатъчно, за да се приеме, че осъществяваното владение е било явно и
спокойно, достигнало е до знанието на останалите сънаследници и те не са му се
противопоставили.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е осъществен съставът на чл. 79 от
ЗС и ищците са придобили по давност правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
Идентичен е изводът на районният съд, поради което обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14/17.04.2024 г. по гражданско дело № 16/2023 г. по описа
на Районен съд – Трън.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5