Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 21.04.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори март  две хиляди двадесет и първа  година в  състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………...........................

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

          Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2326/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от  М.С.Г. против наказателно постановление №  20-1085-003331/16.10.2020 г. на Началника на сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който взема  становище по жалбата, като моли съда да я уважи.

          Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „М“.

          На 19.09.2020 г. около 03,00 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Киа“ с немски регистрационен № KLMG900 в района пред Историческия музей в гр. Русе. Бил спрян за проверка от полицейски служители. Св. Д. И., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ поискал да го изпробва за употреба на алкохол с техническо средство, което жалбоподателят отказал. Св. И. съставил АУАН против жалбоподателя. Едновременно с това бил му издаден и талон за медицинско изследване, в който било дадено предписание да се яви в срок от 45 минути от часа на издаване на талона – 03,30 ч. При това положение жалбоподателят следвало да се яви в медицинското заведение в срок до 04,15 ч. Вместо да стори това, той се явил в 04,25 ч., т.е. десет минути след срока и по тази причина лекарят от медицинското заведение не му взел кръв за изследване. Въз основа на съставения АУАН АНО издал обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 2 000лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

 

Нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е правилно установено и доказано по несъмнен начин. От АУАН и показанията на св.Д. И. в съдебно заседание се установява, че жалбоподателя действително е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор или с медицинско изследване и химическо лабораторно изследване. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от приложения по делото талон за изследване № 0038691, л. 9, се установява, че на жалбоподателя е бил издаден такъв в 03,30 ч. на 19.09.2020 г., като му е бил даден срок от 45 м. да се яви в медицинско заведение, но той не е сторил и това, а се явил след определения му час, т.е. след 04,15 ч. Доказателства за това се съдържат в  протокола на л.11 от делото, на който лекарят от определеното медицинско заведение изрично е отразил, че жалбоподателят се явява в 04,25 ч. В тази връзка следва да се посочи, че всъщност на жалбоподателя е даден максималния срок за явяване, съобразно чл.6 ал.6 т.2 от Наредба № 1/2017 г., доколкото нарушението е извършено в населено място. Явяването на жалбоподателя след определения му срок следва да се приравни на неявяване, защото по този начин се нарушава посочената разпоредба на чл.6 ал.6 т.2 от Наредба № 1 /2017г., тъй като е очевидно, че въпросът кога да се яви за даване на кръв в медицинско заведение за проверка на употребата на алкохол не може да се предоставя на преценката на нарушителя.

 

Възраженията, които се правят, са неоснователни по следните съображения :

Без всякакво значение е обстоятелството по какви причини жалбоподателят не се е явил до 04,15 ч. в медицинското заведение, доколкото изобщо не се сочат някакви обективни причини за това. В своите показания актосъставителят изрично уточнява, че началният час в талона за медицинско изследване – 03,30 ч. е отразен едва в последния момент от проверката – след смъкване на регистрационните табели на автомобила като ПАМ и едновременно с изписване на АУАН, т.е. той не е ощетен по никакъв начин; още повече, че талонът е попълнен от свидетеля по АУАН. Без всякакво значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че на жалбоподателя е извършен успешен тест за изследване на равновесието при явяването му в медицинското заведение, защото той не може да замести химическото изследване на кръвта. В тази връзка само следва да се посочи, че дори и да му бе взета кръв за изследване  след 04,15 ч. на 19.09.2021 г., резултатът, дори и отрицателен, не би повлиял  по никакъв начин на съставомерността на деянието, за което е наказан, защото би бил в нарушение на чл.6 ал.6 т.2 от Наредба № 1/2017г.

 

От обективна страна нарушението е извършено чрез бездействие при правно дължимо поведение за действие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал, че с деянието си нарушава реда на държавното управление, но е искал настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на умисъла му е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за алкохол ще понесе отговорност по чл.174 ал.1 т.1, респ. т.2 от ЗДвП или евентуално по-тежката наказателна отговорност, което и именно го е мотивирало да откаже проверката.

Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда.

          С оглед изложеното съдът намира, че административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

Р   Е   Ш   И  :

 

         

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-003331/16.10.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР гр.Русе,  с което на  М.С.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 2 000 лв. (две хиляди) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24  (двадесет и четири) месеца за нарушение по  чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП .

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

 

                                                                             Районен съдия :