Определение по дело №507/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 40/12.11.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 57/2014 год., Ардинският районен съд е признал подсъдимия Т. Т. М. от Г.А. за виновен в това, че на 20.07.2014 год., за времето от 00.20 – 00.40 часа в град А., на У. „С.” № *, срещу двора на Дирекция „Социално подпомагане” - А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителна дързост и цинизъм, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, поради което и основание чл. 325 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.67 ал.3, във вр. с чл.66 ал.1, във вр. с чл. 42а ал. 2 т. 4, във вр. с ал.3 т.1 от НК, с присъдата съдът е постановил през изпитателния срок подс.М. да изтърпи пробационна мярка „Включване в програми за обществено въздейс‗вие” за срок от 1 година.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Т. Т. М. от Г.А., който я обжалва чрез защитника си като неправилна – необоснована. Твърди се в жалбата, че присъдата се базирала на непълна оценка на доказателствата както поотделно, така и в съвкупност, тъй като съдът бил кредитирал само показанията на тримата полицейски служители, които били изключително противоречиви и които пресъздавали фактическа обстановка, неотговаряща на обективната действителност. Защитникът на подсъдимия счита също, че не са обсъдени и взети под внимание както показанията на свидетелите, посочени от защитата, така и обясненията на самия подсъдим, които освен средство за защита били и гласно доказателство. Излагат се съображения, че вината на подсъдимия не била доказана по несъмнен начин, като бил признат за виновен в извършването на престъпление, което не бил извършил. Моли обжалваната присъда на първоинстанционния съд да бъде отменена, вместо което да бъде поставеновена нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание, подсъдимият М. не се явява, редовно призован, като защитника му поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Алтернативно пледира за изменение на присъдата, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание към минималния предвиден размер.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна – обоснована и законосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание счита за справедливо. Моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата на подсъдимия, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на жалбодателя обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Т. М. е роден на **.**.**** год. в Г.А., като постоянно живее в същия град. Има завършено основно образование, не е женен, осъждан е. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 19.07.2014 год. в 18.00 часа свидетелите Р. Я. М. и Р. К. А. - полицейски служители при РУ „П.” - А., встъпили в 12 - часово дежурдство, за осъществяване контрол по ЗДвП на територията на град А.. Около полунощ свидетелите позиционирали автопатрулният автомобил, с който осъществявали контрола по ЗДвП, на кръстовището на У. „Б. б.” и У. „Р.” в Г.А., срещу административната сграда на Община А.. Двамата свидетели били извън автомобила, когато около 00.20 часа на 20.07.2014 год. откъм централният градски площад, находящ се на около 100 - 150 метра от позицията им, чули силно форсиране на автомобилен двигател. Непосредствено след това, идващ от центъра на града лек автомобил „Ф. Г.”, с peг. № К **** АС, зелен на цвят, преминал покрай тях с несъобразена скорост, продължил движението си по У. „Б. б.” в посока Г.К., но свил наляво в пресечка на У. „С.”. При преминаване на лекият автомобил покрай спряната полицейска кола, свидетелите М. и А. забелязали, че лекият автомобил е управляван от подс. Т. М., когото познавали лично. Предвид начинът, по който автомобила потеглил от центъра на града (със силно форсиране на автомобилният двигател) и по който преминал покрай мястото, където полицейските служители осъществявали контролна дейност по ЗДвП, свидетелите М. и А. веднага го последвали с полицейския автомобил, с включен светлинен сигнал. На кръстовището на У. „Б. б.” с У. „С.” свидетелите завили наляво по У. „С.”, в която посока бил завил и преследвания автомобил, последвали го и малко след това, изчаквайки автомобила, управляван от подс.М., да извърши маневри и да паркира до тротоара пред блок № * на същата улица, спрели до него. Св. М. слезнал от полицейският автомобил и тръгнал към шофьорската врата на лекия автомобил. След него навън излезнал и колегата му - св. А., който останал на около два метра зад св.М. Приближавайки се до шофьорската врата на спрелия лек автомобил „Ф. Г.”, св. М. установил, че вътре се намира единствено подсъдимият М., който седял зад волана на автомобила. Свидетелят почукал по стъклото на шофьорската врата, за да покани подсъдимия да го спусне, за да може контролният орган да му се представи и да му бъде извършена проверка. Подсъдимият се направил, че не чува почукването по стъклото, извърнал глава надясно и започнал да търси нещо на предната дясна седалка на автомобила, в който седял. Св. М. втори път почукал по стъклото на автомобила. Тогава подсъдимият М. го свалил и се обърнал към св. Митев с думите: „Кажи бе, какво искаш?”. Полицейският служител се представил на подсъдимия и поискал личните му документи и тези на автомобила, за проверка. Тогава подс. М. с груб тон попитал св. М.: „Кой си ти да ми искаш документите?” и тръгнал да слиза от автомобила, като рязко отворил шофьорската врата на автомобила, което принудило застаналия до нея свидетел М. да се дръпне назад. При слизането от автомобила подсъдимият залитнал, като в същото време св. М. усетил, че същия мирише на алкохол и видимо състоянието му е на лице, което е употребило алкохол. Тогава задал въпрос на подсъдимия М. дали е употребил алкохол, преди да се качи в автомобила. Не получил никакъв отговор от М., което от своя страна дало основание на полицейският служител да поиска да изпробва подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”, което подс.М. категорично отказал. Подсъдимият отказал да изпълни и разпореждането на св. М. да му предаде за проверка личните си и на автомобила документи, като започнал да обижда и заплашва св.М. с думите: „Кой си ти бе, помак скапан?”, „Ти знаеш ли с кой си имаш работа?”, „Утре ще видиш...”, „Дошъл си тука да раздаваш правосъдие”, „Ще Ви заколя!”, „Ще ви запаля, майка ви ще еба”, „Ще видиш оттук - насетне какво ще Ви се случи”, „Ще изчукам жена ти и всички помакини”, като при опит за повторна покана да бъде изпробван за употреба на алкохол, подсъдимият М. проявил и агресивно поведение, като изблъскал и ритнал с крака си единият крак на св. М. За пореден път св. М. поискал подсъдимият да представи исканите документи, но последния отговорил, че не ги носи и че се намират в апартамента, където живее в блок № *, и ако полицейският служител толкова много иска да ги провери, да се качи в апартамента да ги вземе, като същевременно бутнал св.М.и се опитал да побегне. Св. Митев го хванал за ръката и се опитал да му обясни, че документите следва да се носят винаги и се представят при поискване, но подс.М. продължил да го блъска и да псува, което наложило св. Аврамов да се приближи към двамата и да хване подсъдимия за другата ръка. В този момент последвала нова агресия от страна на подсъдимия, който започнал да бута и блъска двамата полицаи и наплюл св. Аврамов в лицето. На предупреждението на св. Митев, че ако не преустанови тези си свои действия, ще бъде задържан и откаран в РУ „Полиция” - А., подс. М. започнал да буйства и да отправя на висок глас нови закани и заплахи към полицейските служители. Тези действия на подсъдимия принудили св. Митев и Аврамов да използват помощни средства – белезници, спрямо подсъдимия, като го поканили да си подаде доброволно ръцете за тяхното поставяне, което подсъдимият отказал да направи. При опита на двамата полицаи, и най - вече на св. Митев, да поставят принудително помощните средства на подсъдимия, той започнал да ги удря с найлонова торбичка, която държал в едната си ръка при слизането от автомобила, и в която имало хранителни продукти – салам и яйца, ударил с крак в корема св. Митев, като в същото време продължавал да крещи на висок глас обидни думи и заплахи към св. Митев и Адамов, както и започнал гръмко да вика, че полицаите го биели, да вика за помощ, продължавайки да сипе обиди, заплахи и закани по отношение на двамата полицаи, техните колеги и близки. Това принудило полицейските служители да го повалят на земята със сила, за да го обезвредят и да му поставят белезниците, като успели да направят това само на едната ръка. С така поставено само едно от звената на белезниците на едната ръка, свидетелите вдигнали подсъдимия от земята, за да го вкарат в полицейският автомобил. При вкарването на подсъдимия в автомобила, той легнал на задната седалка, като в същото време с едната си ръка хванал св. Митев за пагоните на униформата и започнал да го блъска и рита с крака, като на няколко пъти с ритници го ударил в корема и в краката. След няколкоминутна съпротива подсъдимият бил напълно обезвреден и откаран в РУ „Полиция” - А.. Дори и в сградата на полицейското управление подсъдимият не преустановил това свое грубо, арогантно и агресивно поведение, отправянето на словесни обиди, закани и заплахи към присъстващите полицаи, към техните колеги и близки, което принудило полицейските служители повторно да му поставят белезници /след тяхното сваляне при вкарването му в сградата/ и да го приковат към неподвижен предмет, докато оформят документацията по неговото задържане. Грубото и арогантно поведение от страна на подсъдимия продължили и няколко часа след въвеждането му в помещението за задържане на лица, като чрез удари с ръце и крака по металните му части, той успял да повреди заключващото устройство на бравата на вратата, което наложило разбиването й при освобождаването на подсъдимия на следващият ден. Със Заповед за задържане на лице с рег. № 9/20.07.2014 год. подс.М. бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимия Т. М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на свидетелите Р. М., Р. А., К. Д. и М. Ю., дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелката Ж. Т., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира отчасти; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р. М., Р. А. и К. Д., тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и частично с обясненията на подс.М. и показанията на св.Т., като същите изграждат безпротиворечиво фактическата обстановка такава, каквато е приета и от двете съдебни инстанции. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.М. в частите им, в които твърди, че на инкриминирата дата не е управлявал до дома си своят личен автомобил „Фолксваген Голф” и че не е бил открит за проверка в него, седящ на шофьорската седалка, а бил заварен от полицейските служители пред входната врата на жилищният си блок, където си допушвал цигарата, преди да се прибере; както и че не бил псувал, обиждал и не бил се заканвал, удрял и заплювал полицейските служители, а напротив - те го удряли. Обясненията на подс.М. в посочените части са нелогични, противоречиви и не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, а напротив – опровергават се от същите по категоричен начин. Така, обясненията на подс.М. се опровергават от показанията на свидетелите М., А. и Д., които са непосредствени очевидци на случилото се /първите двама – пред блока на подсъдимия, а и тримата – в полицейското управление/, и които настоящата инстанция също кредитира изцяло. Така, свидетелите М. и А. са категорични, че именно подс.М. е управлявал автомобила „Фолксваген голф”, който минал покрай тях с несъобразена скорост и който свидетелите последвали с партрулния автомобил, още повече, че и двамата свидетели познават лично подсъдимия и мястото, на което са се намирали, е било добре осветено. Посочените двама свидетели са непосредствени очевидци /а по същество и пострадали/ от поведението на подс.М., като подробно описват поведението и действията му, и същевременно по никакъв начин не са се показали като явно заинтересовани от изхода на делото, нито са налице каквито и да било обстоятелства, внасящи съмнение в достовернсостта на показанията им. Напротив – същите се подкрепят, макар и косвено, от показанията на св.Д., който свидетелства за поведението на подсъдимия в полицейското управление, а именно: че подсъдимият бил в разстроено състояние, възбуден, като крещял нецензурни думи към полицейските служители и им се заканвал, бил агресивен и буйствал, удрял по решетките. Действително, налице са някои противоречия в показанията на св.М. и св.А., каквото оплакване прави защитника на подсъдимия във въззивната жалба, но настоящата инстанция намира, че тези противоречия са несъществени и се õължат на динамичността на ситуацията и различното възприятие на случващото се от всеки от свидетелите. Не са в състояние да подкрепят обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ю. и Т., доколкото първият свидетел установява факти и обстоятелства, относими към предходен момент – откарването на автомобила на подсъдимия до дома му от свидетеля около 23.00 часа, което само по себе си не изключва по категоричен начин възможността подсъдимия да е взел отново автомобила си по-късно; а св.Т. е била свидетел на поставянето на белезниците на подс.М. и качването му в полицейския автомобил, т.е. и двамата посочени свидетели не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, тъй като не са присъствали и не са били очевидци на самото осъществяване на деянието от подсъдимия. Още повече, че показанията на св.Терзиева в частта им относно броя на полицейските служители и извършените от тях твърдяни от свидетелката действия по задържането на подс.М., са противоречиви и нелогични и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, вкл. и от обясненията на самия подсъдим, а и свидетелката се е показала като явно заинтересована от изхода на делото /същата живее с подсъдимия на съпружески начала/, поради което показанията й в посочените части не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Т. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 325 ал.2, предл.трето, във вр. с ал.1 от НК - на 20.07.2014 год. в Г.А. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод по отношение на тази част на повдигнатото на подсъдимия обвинение е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като тези съображения настоящата инстанция споделя изцяло, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на посоченото по-горе деяние, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от подс.Т. М., както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения:

Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият Т. М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал.2, предл.трето, във вр. с ал.1 от НК от обективна страна. Установено е по несъмнен начин, че след спирането на полицейския автомобил до автомобила на подс.М. и поискването на документите му от св.Митев, подсъдимият с груб тон попитал св. М.: „Кой си ти да ми искаш документите?” и тръгнал да слиза от автомобила, като рязко отворил шофьорската врата на автомобила, което принудило застаналия до нея свидетел М. да се дръпне назад. Установено е също, че при слизането от автомобила подсъдимият залитнал, като в същото време св. М. усетил, че същия мирише на алкохол и видимо състоянието му е на лице, което е употребило алкохол, и след като св.М. поискал да изпробва подсъдимия за употреба на алкохол, последният категорично отказал, отказал също да предаде на свидетеля за проверка личните си и на автомобила документи, като започнал да обижда и заплашва св.М. и св.А. с думите: „Кой си ти бе, помак скапан?”, „Ти знаеш ли с кой си имаш работа?”, „Утре ще видиш...”, „Дошъл си тука да раздаваш правосъдие”, „Ще Ви заколя!”, „Ще ви запаля, майка ви ще еба”, „Ще видиш оттук - насетне какво ще Ви се случи”, „Ще изчукам жена ти и всички помакини”; а при опит за повторна покана да бъде изпробван за употреба на алкохол, подсъдимият М. проявил и агресивно поведение, като изблъскал и ритнал с крака си единият крак на св. М. Съвкупността от събраните по делото доказателства сочи също, че подс.М. бутнал св.М. и се опитал да побегне, при което свидетелят го хванал за ръката и се опитал да му обясни, че документите следва да се нося‗ винаги и се представят при поискване, но подс.М. продължил да го блъска и да псува, което наложило св. А. да се приближи към двамата и да хване подсъдимия за другата ръка. В този момент последвала нова агресия от страна на подсъдимия, който започнал да бута и блъска двамата полицаи и наплюл св. А. в лицето, а на предупреждението на св. М., че ако не преустанови тези си свои действия, ще бъде задържан и откаран в РУ „П.” - А., подс. М. започнал да буйства и да отправя на висок глас нови закани и заплахи към полицейските служители. Тези действия на подсъдимия принудили св. М. и А. да използват помощни средства – белезници, спрямо подсъдимия, като го поканили да си подаде доброволно ръцете за тяхното поставяне, което подсъдимият отказал да направи, а при опита на двамата полицаи да поставят принудително помощните средства на подсъдимия, той започнал да ги удря с найлонова торбичка, която държал в едната си ръка при слизането от автомобила, и в която имало хранителни продукти – салам и яйца, ударил с крак в корема св. М., като в същото време продължавал да крещи на висок глас обидни думи и заплахи към св. М. и А., както и започнал гръмко да вика, че полицаите го биели, да вика за помощ, продължавайки да отправя обиди, заплахи и закани по отношение на двамата полицаи, техните колеги и близки. Безспорно е установено по делото, че след като това поведение на подс.М. принудило полицейските служители да го повалят на земята със сила, за да го обезвредят и да му поставят белезниците, което успели да направят само на едната ръка, при вкарването на подсъдимия в автомобила, той легнал на задната седалка, като в същото време с едната си ръка хванал св. М. за пагоните на униформата и започнал да го блъска и рита с крака, като на няколко пъти с ритници го ударил в корема и в краката. Тези действия на подс.М. - отправяне на висок глас на обиди, псувни и закани към полицейските служители свидетелите М. и А.; дърпането, блъскането и нанасянето на удари с крака от подсъдимия на св.М.; нанасянето на удари с торбичка с хранителни продукти от подсъдимия на свидетелите М. и А.; заплюването по лицето от подсъдимия на св.А. и викането за помощ, както и че полицаите го бият, извършени от подсъдимия през тъмната част на денонощието, в близост до центъра на Г.А., несъмнено са непристойни такива, с които грубо се нарушава обществения ред, като с тях подсъдимият М. е демонстрирал явно неуважение към обществото и незачитане на установения правопорядък, както и приетите норми на нравствеността в обществото, т.е. същите представляват хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. Още повече, че за посочените действия на подсъдимия не е имало каквато и да било съществена причина, нито някакво провокативно поведение от страна на свидетелите М. и А., които са осъществявали дейност по контрол върху движението по пътищата, част от функционалните им задължения, и то по повод поведението на подс.М. – форсирането на двигателя на автомобила в центъра на града през нощта и шофирането на автомобила с несъобразена скорост. Безспорно установен от събраните по делото доказателства е и квалифициращият деянието на подс.М. по чл.325 ал.2, предл.3-то от НК признак от обективна страна - „деяние, което по своето съдържание се отличава с изключителна дързост”. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си, хулиганството се отличава по своето съдържание с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Именно такива са и осъществените от подс.М. действия в случая – същият е отправил тежки обиди към свидетелите М. и А., изразяващи се в псувни, засягане на етническия произход на св.М., непристойни изрази спрямо съпругата му, отправяне на закани с престъпление спрямо свидетелите М., А. и полицейските служители като цяло, бутане, дърпане на униформата и нанасяне на удари с крак на св.М. и такива с найлонова торбичка с хранителни продукти на свидетелите М. и А., както и наплюване на св.А. по лицето. Освен това, подс.М. с изключителна упоритост отказвал да изпълни разпорежданията на посочените двама свидетели – да предостави документите си и тези на автомобила за проверка, да бъде проверен за употреба на алкохол, както и да влезе в полицйския автомобил за откарването му в полицейското управление, вкл. и да преустанови хулиганските си действия, оказал съпротива при опита на свидетелите да използват помощни средства /белезници/, като същевременно викал на висок глас за помощ и че полицаите го бият. Всички описани действия на подсъдимия са били осъществени на публично място, през нощта, и са били насочени към полицейски служители, осъществяващи функции по опазване на обществения ред /т.е. „органи на власт” по смисъла на чл.93 т.2 от НК/, с което именно подс.М. е демонстрирал изключително пренебрежително отношение към реда в обществото, към обществените интереси и към личните интереси на свидетелите, нанасяйки им тежки оскърбления и отправяйки им закани, съпроводени с нанасяне на удари, блъскане и заплюване на полицейските служители, т.е. деянието на подсъдимия се характеризира като такова, което по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Престъплението по чл.325 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК подс.М. е извършил и от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при осъществяване на деянието се обективира в поведението му, тъй като несъмнено, видно от нивото на психическото и физическото му развитие, същият е съзнавал, че чрез действията си, описани по-горе, грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки в много груба форма пренебрежителното си отношение към реда в обществото и към други обществени или лични интереси, нанасяйки тежки оскърбления, закани, удари, блъскане и заплюване на полицейски служители, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, т.е. същият е съзнавал освен, че извършва хулигански действия, още и че деянието му се отличава с изключителна дързост, въпреки което ги е осъществил

Необоснован, обаче, е изводът на първоинстанционния съд за наличие в случая и на друго квалифициращо деянието на подсъдимия обстоятелство по смисъла на чл.325 ал.1 предл.1-во, във вр. с ал.1 от НК – хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта, осъществяващ задължения по опазване на обществения ред. Това е така, тъй като за да е налице това квалифициращо деянието обстоятелство, е необходимо съпротивата да съпровожда хулиганството, тоест самата съпротива да представлява друго, отделно и противоправно нападение, насочено срещу орган на властта, който се опитва да обуздае и да пресече хулиганските действия, както впрочем правилно е посочил в мотивите си и първоинстанционния съд. Но решаващият съд не е отчел обстоятелството, че в случая хулиганските действия на подс.М., описани по-горе, са осъществени изцяло и само по отношение на органи на властта, осъществяващи задълженията си по опазване на обществения ред, респ. не е налице осъществяване на някакви други хулигански действия, които да са съпроводени със съпротива срещу органите на властта, намесили се за преустановяването им, поради което настоящата инстанция намира, че посоченият квалифициращ признак на деянието на подс.М. не е налице. Не е налице и посоченият в диспозитива на присъдата на първоинстанционния съд трети квалифициращ деянието признак по смисъла на чл.325 ал.2, предл.2-ро, във вр. с ал.1 от НК– същото да се отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм. Това е така, тъй като този квалифициращ хулиганството признак е налице, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, каквито обстоятелства в случая не са налице. Впрочем, въпреки, че с диспозитива на присъдата първоинстанционния съд е признал подс.М. за виновен в извършването на престъплението при наличието и на това квалифициращо деянието обстоятелство, по същество в мотивите не е изложил каквито и да е съображения в тази връзка. Такива обстоятелства, обосноваващи наличието на този квалифициращ признак, впрочем, не са изложени и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Посоченото налага обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде отменена в частите й, с които подс.М. е признат за виновен в това, престъплението „хулиганство” да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, вместо което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение в тези му части.

При налагане на наказанието на подс.Т. М. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел само отегчаващи отговорността му обстоятелства – високата според съда обществена опасност на деянието и дееца, миналите му осъждания, причините и мотивите за извършване на престъплението, както и процесуалното му поведение – непризнаване на вината, упорито отричане на извършване на престъплението и несъдействие за разкриване на обективната истина, въпреки които е наложил на подсъдимия наказание под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години. Наред с така наложеното наказание „лишаване от свобода”, първоинстанционният съд е постановил на подсъдимия и пробационна мярка „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от една година, която да търпи през изпитателния срок, на основание чл.67 ал.3, във вр. с чл.66 ал.1, във вр. с чл.42а ал.2 т.4 от НК. Въпреки, че настоящата инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд относно вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия М., следва да бъдат коригирани съображенията на съда в тази връзка. Така, настоящата инстанция намира, че степента на обществена опасност на деянието не е по-висока от типичната за този вид престъпления, вкл. и при наличието на квалифициращото деянието обстоятелство – деяние, което по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. От друга страна, по отношение на предходните осъждания на подс.М. първоинстанционният съд не е съобразил, че за първото извършено престъпление по чл.343 ал.1 от НК същият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. по чл.78а от НК с Решение от 13.07.2005 год. по Н.а.х.дело № 30/2005 год. по описа на Ардинския районен съд /т.е. същият не се счита за осъждан/; а за второто такова по чл.131 ал.2, предл.4-то, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, за което с Присъда № 16/22.02.2007 год. по Н.о.х.дело № 2/2007 год. по описа на Ардинския районен съд му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 от НК, т.е. и това осъждане не следва да се взема предвид при налагане на наказанието за деянието, предмет на настоящото производство. При това положение, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчита само осъждането му с Присъда № 18/27.02.2013 год. по Н.о.х.дело № 13/2013 год. по описа на Ардинския районен съд, с която за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, на М. е наложено наказание „Пробация”, като са му определени следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Недопустимо първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства непризнаването на вината му, упоритото отричане на извършване на престъплението и несъдействието за разкриване на обективната истина, тъй като това процесуално поведение на подсъдимия е израз на конституционно признатото му право на защита и от него не могат да се правят каквито и да било изводи във вреда на подсъдимия.

Или, настоящата инстанция намира, че като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да бъдат отчетени обременото му съдебно минало, недобрите характеристични данни и завишената степен на обществена опасност на дееца, както и причините и мотивите за извършване на деянието - хулигански; а като смекчаващи такива – типичната степен на обществена опасност на деянието и трудовата му ангажираност. С оглед на тях и предвид разпоредбите на чл.54 от НК, настоящата инстанция намира, че наказанието на подс.М. следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, над средния предвиден в закона размер за това престъпление. Поради липсата на протест от прокурора против присъдата на първоинстанционния съд, обаче, положението на обжалвалия подсъдим не може да бъде влошено, чрез увеличаване на размера или промяна на начина на изтърпяване на наказанието. От друга страна, с оглед изложеното по горе, и въпреки наложителното оправдаване на подсъдимия в частта на повдигнатото му обвинение относно двата квалифициращи признака – деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и да се отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм, в крайна сметка липсват предпоставки наказанието на подс.М. да бъде намалено по размер, каквото алтернативно искане се прави от защитника на подсъдимия пред настоящата инстанция.

Що се отнася до постановената на основание чл.67 ал.3 от НК пробационна мярка, която следва да търпи подс.М. през изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода”, то въззивният съд намира, че същата е изцяло необоснована. Това е така, тъй като в мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд не е обосновал по никакъв начин необходимостта от постановяването й, вкл. нито по отношение на конкретния вид на пробационната мярка, нито по отношение на срока й, като изложените от съда съображения в тази връзка – че постановяването й се налага от обществената опасност на деянието, личността на дееца и подбудите за извършване на деянието, не могат да бъдат споделени от настоящия състав. Напротив – съдът намира, че такава пробационна мярка, която да бъде търпяна през изпитателния срок, не е необходима и е неоправдана, като за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК е необходимо и достатъчно наложеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 4 години. Изложеното налага присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена и в тази й част, като бъде отменено постановеното на основание чл.67 ал.3, във вр. с чл.66 ал.1, във вр. с чл.42а ал.2 т.4 от НК изтърпяване през изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода” на пробационната мярка „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение на присъдата в частите й, посочени по-горе, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.2 и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 40/12.11.2014 год. по Н.о.х.дело № 57/2014 год. по описа на Ардинския районен съд, като я ОТМЕНЯВА в частите й, с които Т. Т. М. от Г.А., с ЕГН *, е признат за виновен в това, че извършеното на 20.07.2014 год. в Г.А. престъпление „хулиганство” есъпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.325 ал.2, предл. 1-во и 2-ро, във вр. с ал.1 от НК в тези му части; както и я ОТМЕНЯВА в частта, с която на основание чл.67 ал.3, във вр. с чл.66 ал.1, във вр. с чл.42а ал.2 т.4 от НК е постановено изтърпяване от подсъдимия Т. Т. М. на пробационна мярка „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година през изпитателния срок на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.