Р Е Ш Е Н И Е

 

№          двадесет и четвърти юни       година 2020    град Пазарджик                                    

 

                             В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на            двадесет и четвърти юни                           година  2020

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

Секретар:РОСИЦА КАРАДЖОВА

Прокурор:    РУМЯНА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от   съдия  МИХАЙЛОВА    

АНД №  557      по описа за 2020  год.

 

                                                Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА   подсъдимия К.Д.М. роден на *** г. в гр.Благоевград, живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2018 г. в гр.Пазарджик пред С.М.Т., съдебен деловодител в Окръжен съд - Пазарджик по т.д 0107/16 год. е затаил истина, като не е посочил всички притежавани от него и съпругата му недвижими имоти, в писмена Декларация по силата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК, която се дава пред съда за удостоверяване истинността на описаните обстоятелства, поради което и на осн. чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, във връзка с чл. 78А, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА К.Д.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 208,25 лева, от които 167,84 лв., платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик и 40,41 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Решението може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                         

 

МОТИВИ към АНД №557/2020 г.:

Срещу К.Д.М. от гр.София е започнато наказателно производство затова, че на 13.06.2018 г. в гр.Пазарджик пред С.М.Т., съдебен деловодител в Окръжен съд Пазарджик, по т.д №107/2016 г. е затаил истина, като не е посочил всички притежавани от него и съпругата му недвижими имоти в писмена Декларация по силата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК, която се дава пред съда за удостоверяване истинността на описаните обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 27.03.2020 година, че по отношение на подсъдимия К.Д.М. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.

В съдебно заседание подсъдимият К.М., форвално се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.  Дава обяснения.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимата следва да се приложи чл.78а от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

По т.д. №107/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд било постановено решение на 21.03.2018 г. В законовия срок подсъдимият К. М. депозирал въззивна жалба, която била оставена без движение с указания за внасяне на ДТ в размер на 24 013,67 лв.

На 13.06.2018 г. подсъдимият К.М., чрез адвокат Г. Б. подавал до Окръжен съд Пазарджик молба по търговско дело №107/2016 г., за освобождаване от държавна такса. Молбата била заведена в Окръжен съд с Рег.№5410/13.06.2018 г. Към молбата подсъдимият М. приложил писмена Декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК от 05.06.2018 г., която Декларация се подава пред Съда за удостоверяване на имущественото състояние Молбата ведно с Декларацията постъпили в Окръжен съд Пазарджик, били регистрирани от съдебния деловодител свидетелката С.Т., която ги придвижила до Гражданското деловодство за прилагане към търговското дело. Приложената към молбата Декларация било с нотариална заверка на подписа Рег.№1729/05.06.2018 год. на Нотариус с Рег.№031 район София Антони Гетов.

В Декларацията подсъдиимят К.М. посочил, че притежаваните от него и съпругата му имоти са само два - жилище с площ от 100 кв.метра в гр.София и вила с площ от 60 кв.метра в Слънчев Бряг.

От Справката представена от Агенцията по вписванията е видно, че към 13.06.2018 г. подсъдимият К.М. е бил собственик и на други недвижими имоти, освен тези посочени в Декларацията, а именно - поземлен имот от 180 кв.метра в гр.Велинград, поземлен имот от 330 кв.метра в гр.Велинград, самостоятелен обект в сграда с площ от 19 кв.метра в гр.Несебър, 1/10 идеална част от поземлен имот в гр.Несебър и 2/3 от дворно място в гр.София, апартамент от 69.24 кв. метра в гр.София.

От заключението на приетата по делото почеркова експертиза е видно, че подписа за „Декларатор“ в Декларация от 05.06.2018 г., подадена от името на К.М. с нотариална заверка Рег. № 1729/2018 г. на Нотариус с Рег.№031 е копие на подпис, който е положен от подсъдимия К.М..

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката С.Т., заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

За освобождаване, в настоящия случай от ДТ заинтересованото лице подава молба, в която следва да изложи множество обстоятества, които да бъдат преценени от съда. Едно от тези обстоятелства е неговото имущественото състояние, което се удостоверява с декларация.

Следователно въпросната декларация съгласно чл.83, ал.2, т.2 от ГПК задължително се подава пред съда за удостоверяване на имущественото състояние на молителя.

В този смисъл част от състава на престъплението е осъществен, а именно че по изрична законова разпоредба, подсъдимият е задължен да удостовери истината в пълен обем в подаваната пред съда декларация, което същият на е сторил.

Не е спорно по делото обстоятелството, а и видно от заключението на почерковата експертиза, че декларацията е подписана от подсъдимия Метнов. Незвисимо, че е подадена от негов упълномощен представител, същият е употребил документа, като доказателство за удостоверите в нея обстоятелства.

Става ясно от събраните по делото писмени доказателста /справки от служби по вписванията и НАП/, че подсъдимият е собственик, освен на декларираните в инкриминирания документ два недвижими имота, и на още пет такива, които е пропуснал да впише в декларацията.

Следователно с декларираното от подсъдимия обстоятелство, че притежава само два недвижими имота е затаил истината, че в същност притежава общо седем, такива, макар някой в идеални части.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие, че подсъдимият К.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.313, ал.1 от НК, като на 13.06.2018 г. в гр.Пазарджик пред С.М.Т., съдебен деловодител в Окръжен съд Пазарджик, по т.д №107/2016 г. е затаил истина, като не е посочил всички притежавани от него и съпругата му недвижими имоти в писмена Декларация по силата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК, която се дава пред съда за удостоверяване истинността на описаните обстоятелства.

Подсъдимият е действал умишлено, като е съзнавал всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Предмет на документните престъпления по НК са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти и/или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения.

В случая въпросната декларация е удостоверителен документ, съдържащ твърдения относно съществуването на определени факти, свързани с имущественото състояние на подсъдимия, с което е целял да бъде освободен от задължението си да внесе дължима законовоопределена държавна такса, като спестявяайки да оповести цялото си налично имущество е имал за цел да убеди съда, че не разполага с достатъчно средства за заплащането на таксата.

Престъплението по чл.313, ал.1 от НК е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно деклариране.

В този ред на мисли е несъстоятелен довода на подсъдимия, даден в обясненията му, че не е декларирал всичките си налични имоти, тъй като в бланката на декларацията не е имало достатъчно място. Не имало никаква пречка на допълнителен лист, неразделна част от декларацията, същият да опише всичките си имоти.

Като се вземе предвид целта на подаването на декларацията, както и че дори в бланката на подадената декларация, наличните позиции за притежавани недвижими имоти не са запълнени при съставянето на документа от страна подсъдимия, съдът стигна до извода невписването на притежаваните от него цели пет имота е извършено умишлено, с целени в негова полза правни последици – освобождаване от ДТ.

Вярно е, че не се е стигнало до целения резултат, тъй като искането е оставено без уважение от съда, но това не станоло благодариние на действия от страна на подсъдимия.

Напротив, установи се че справките за наличните недвижими имоти, собственост на подсъдимия са представени от ответната по делото страна. Въз основа на това Окръжният е приел, че молителят /подсъдимият по настоящото дело/ не е от категорията лица, попадащи в хипотезата на чл.83, ал.2  от ГПК, които не дължат заплащане на такси и разноски.

Не на последно място следва да се отбележи, че при иготвянето на декларацията, подсъдимият е декларирал, че му е известна наказателната отговорност за заявени неверни обстоятества.

Съдът намира, че разглежданото деяние не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Престъпленито е формално и за осъществеването му не е необходимо да са настъпили реални обществено опасин последици.

В случая, с деянието на подсъдимият М. се засягат важни обществени отношения, свързани с документооборота в страната и в частност с осъществяването на законосъобразно и регламентирано функциониране на държавните органи, какъвто е съда при вземане на законосъобразни решения, засягащи и други лица, в частност другите страни по делото.

Тези обстоятелства обуславят и завишена степен на обществена опасност не само на деянието, но и на деец в сравнение с обикновените случаи на подобно лъжливо документиране.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М. за извършеното престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са положителни.

Разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият К.М. не е осъждан. Подсъдимият на е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание глоба.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало и положителните характеристични данни.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи К.Д.М. от наказателна отговорност за престъплението по чл.313, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия и обществената опасност на деянието.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.М. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 208,25 лева, от които 167,84 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 40,41 лв., вносими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: