Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.11.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 08.09.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
316/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Н.А.М. ***, чрез адв.Г.Х. ***, се обжалва решение №97/13.02.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№
3834/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която първоинстанционният съд отхвърля
отрицателния установителен иск на ищеца за разликата над 86.16лв. до предявения
размер 301.92лв. като неоснователен, както и в частта за разноските.
Въззивникът смята решението в обжалваните части за необосновано и неправилно и излага
съображения. Възразява, че неправилно ЯРС
е приел, че отрицателния установителен иск е основателен частично и излага, че
с исковата молба е представил два договора от 14.12.2018г. - договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг,
общото задължение по които е 301.92лв. като договорът за мобилни услуги
е за срок от 24 месеца с месечна вноска 8.99лв. или общо 215.76лв., а по
договора за лизинг задължението на ищеца е 86.16лв. и сборът от двете суми е
претендираната сума от 301.92лв.. Възразява, че процесната сума не е оспорена
от ответника и не е имало спор по нея. По изложените във
въззивната жалба съображения моли ЯОС да отмени решението на ЯРС
в обжалваната част и постанови друго, с което претенцията на ищеца в
отхвърлената част за разликата над 86.16лв. до 301.92лв. бъде уважена, както и
да бъде уважена претенцията му за разноски по делото пред първата инстанция за
разликата над 257.07лв. до претендирания размер от 354.60лв.. Претендира
присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден
такъв.
В с.з. въззивникът поддържа въззивната жалба и моли да
бъде уважена.
Въззиваемата страна е редовно призована, не се
представлява.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения договор за мобилни услуги от
14.12.2018 г. е видно, че е сключен между Н.А.М. и „Теленор България“ ЕАД с
абонаментен план интернет 10,99 лв. и промоционален месечен абонамент 8,99 лв.
на месец за 24 месеца /лоялен клиент/ като е посочено, че договорът е нов.
Съгласно този договор ищецът М. закупува мобилен апарат таблет, модел PRESTIGIO
GRACE 3157 7 при цена в общ брой или обща лизингова цена с абонаментния план
86,16 лв. при стандартна цена на устройството в брой, без абонамент - 254.90
лв., т.е. отстъпка от стандартната цена е 168.76 лв. Срокът на договора е 24
месеца до 14.12.2020 г.. Представен е и договор за лизинг от 14.12.2018 г., с
който „Теленор България“ ЕАД е предоставил на лизингополучателя Н.А.М.
устройството таблет, а той се задължава да заплати обща лизингова цена в размер
82.57 лв. с включен 20 % ДДС. В договора за лизинг се съдържа погасителен план
за изплащане на устройството на 23 равни месечни вноски по 3.59 лв..
Н.М. е депозирал до КЗП жалба против „Теленор
България“ ЕАД относно това, че спрямо него като потребител е приложена нелоялна
търговска практика във връзка със сключените договори за мобилни услуги и за
лизинг. В жалбата М. излага същите обстоятелства като в исковата молба, а именно, че
служителка в магазина му е предложила мобилния апарат таблет безплатно като
подарък, а впоследствие се оказало, че е подписал договор за мобилни услуги и
договор за лизинг за закупуване на този апарат. На тази жалба КЗП, ГД „Контрол
на пазара“ е отговорила на 11.05.2019 г., че ще се извършат проверки, а като
краен резултат от същите, М. е уведомен на 27.09.2019 г., че във връзка със
зачестили сигнали от възрастни хора за това, че са били подведени по един или
друг начин да сключат неизгодни за тях договори за услуги с „Теленор България“
ЕАД, от КЗП е издадена заповед № 35/15.01.2015 г., с която председателят на
комисията е забранил на дружеството прилагането на тази нелоялна практика и му
е наложена имуществена санкция. С това
писмо КЗП е посъветвало М. на основание чл.68м от ЗЗП да претендира пред
търговеца за разваляне на договор, сключен в резултат на нелоялната търговска
практика, а ако той откаже може да предяви иск пред компетентния съд, за който
на основание чл.68м заповедта има обвързваща сила като правилна и
законосъобразна.
По делото от КЗП е изпратена заповед №
35/15.01.2015 г., с която председателят на комисията е забранил на „Теленор
България“ ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно
извършване на действия от страна на търговеца, които противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория
потребители – възрастни хора, в нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.1 от
ЗЗП. Тази заповед е влязла в сила, видно от решение № 4752/20.04.2016 г.,
постановено по адм.дело № 10515/2015г. на ВАС, с което е оставено в сила
решение № 4734/3.07.2015г. на АС София, с което е потвърдена заповед №
35/15.01.2015 г. на председателя на КЗП.
Съобразно указанията на КЗП, ищецът е
депозирал пред „Теленор България“ ЕАД своят претенция за разваляне на договора
за мобилни услуги и договора за лизинг, двата от 14.12.2018 г. на основание
чл.68м от ЗЗП в резултат на това, че са сключени при нелоялна търговска
практика. Тази претенция е изпратена до „Теленор България“ ЕАД по куриер и е
получена на 9.10.2019 г., видно от приложената разписка.
По делото е разпитана свидетелка Г. М. М. - съпруга
на ищеца, която сочи, че не е била със съпруга си, когато при посещение в
„Теленор“ са му предложили таблет. Разбрала за това в същия ден, когато се
прибрал и зарадван ú казал, че са му дали подарък. Свидетелката го
попитала защо му е този подарък, тъй като той не чува, не вижда, но той бил
радостен, че е получил такъв подарък и казал, че няма да го върне като му го
дават безплатно. В „Теленор“ са му казали да вземе таблета, защото му е
подарък. Свидетелката заявява, че съпругът й не може да работи с такава
техника, защото трудно чува и вижда, дори телефонът, който ползва, е от
най-обикновените само за да се чуват с децата. Свидетелката сочи, че подарък не
се плаща, че съпругът ù не го е искал, от „Теленор“ са настоявали да го
вземе и той съответно го е взел като му казват, че е подарък.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка
по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и
допустимо.
Предявените искове са с правно
основание чл.143 от ЗЗП във връзка с чл.68м ал.1 от ЗЗП за недействителност на
договор за мобилни услуги и лизинг и по чл.124 от ГПК - отрицателен установителен
иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 301.92 лв.
С първоинстанционното решение е уважен
иска за прогласяване недействителността на договор за мобилни услуги от
14.12.2018 г. и договор за лизинг от 14.12.2018 г., сключени между Н.А.М., в
качеството му на потребител, и „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.68м от ЗЗП. По отрицателния установителен
иск е прието по отношение на „Теленор България“ ЕАД гр.София, че ищецът Н.А.М.
не дължи на дружеството сумата 86.16 лв. въз основа на договор за мобилни
услуги от 14.12.2018 г., договор за
лизинг от 14.12.2018 г. като искът за разликата над 86.16 лв. до размера на
301.92 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Решението
на ЯРС се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд отхвърля
отрицателния установителен иск на ищеца за разликата над 86.16лв. до предявения
размер 301.92лв. като неоснователен, както и в частта за разноските.
ЯОС
намира, че видно от двата договора от
14.12.2018г. - договор за мобилни услуги № *********, и договор за лизинг от
същата дата, общото задължение за
потребителя е 301.92лв. като задължението му по договора за мобилни услуги е за
срок от 24 месеца с месечна вноска 8.99лв. или общо 215.76лв., а по договора за
лизинг задължението на ищеца е 86.16лв.. Сборът от двете суми е претендираната
сума от 301.92лв.. След като двата договора са обявени за недействителни, следва
да бъде прието, че задълженията на потребителя по тези договори не съществуват.
ЯОС намира, че по делото е установено, че ищецът не дължи на "Теленор
България"ЕАД освен сумата 86.16лв. по договора за лизинг на таблет, така и
сумата 215.76лв. по договора за мобилни услуги № *********. Като е отхвърлил
иска за недължимост на сумата за разликата над 86.16лв. до пълния размер
301.92лв., или за 215.76лв. по договора за мобилни услуги № *********, ЯРС е
постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено и
въззивният съд постанови друго, с което да уважи отрицателния установителен иск
и за тази сума.
Предвид изхода на делото, на въззивника
следва да бъдат присъдени общо 575лв. разноски за двете инстанции - 350 лв. за
първата инстанция (50 лв. д.т. и 300лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 22.10.2019г. ) и 225 лв. за
въззивната инстанция (25лв. за д.т. и 200лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 24.02.2020г.).
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение №97/13.02.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№
3834/2019г. по описа на ЯРС, в обжалваната част, с която първоинстанционният съд
отхвърля отрицателния установителен иск на ищеца за разликата над 86.16лв. до
предявения размер 301.92лв., както и в частта за разноските, вместо което
постановява:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Теленор България“ ЕАД гр.София, че Н.А.М. с ЕГН ********** ***, не дължи на
„Теленор България“ ЕАД и сумата 215.76лв. по договора за мобилни услуги №
*********, представляваща разликата над сумата 86.16 лв. до претендираната сума
301.92 лв..
Осъжда „Теленор България“ ЕАД да
заплати на Н.А.М., с посочени данни, сумата 575 лв. - направените по делото
разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.